Определение № 1012 от 01.07.2024, Окръжен съд - Плевен
- Съд
- Окръжен съд - Плевен
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 462/2024
- Вид
- Определение № 1012
- Подписан
- 01.07.2024
- В сила
- 01.07.2024
- Състав
- ЕКАТЕРИНА ТИХОМИРОВА ГЕОРГИЕВА-ПАНОВА, ХРИСТО СТЕФАНОВ ТОМОВ, МЕТОДИ НИКОЛОВ ЗДРАВКОВ
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1012 гр. Плевен, 01.07.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на първи юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВАПАНОВА
Членове:
МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ
ХРИСТО СТ. ТОМОВ като разгледа докладваното от ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВА-ПАНОВА Въззивно частно гражданско дело № 20244400500462 по описа за 2024 година
Производството е с правно основание чл. 274 вр. с чл. 248 ал.3 от ГПК.
С определение № 2199 от 3.06.24 г по гр. дело № 4318/23 г по описа на РС – Плевен състав на същия съд е оставил без уважение молбата от адв. Д.
М. като представител на Н. Е. П. за изменение на решението по делото в частта за разноските като неоснователна.
Частна жалба срещу определението на РС – Плевен е постъпила от адв. Д. М. . В нея се възразява, че атакуваният съдебен акт е незаконосъобразен, тъй като последователната актуална практика на ВКС на РБ сочи, че следва да се присъжда възнаграждение по граждански дела съобразно вида и броя на предявените искове за всеки един от тях поотделно независимо от формата на съединяване на исковете. Претендира се отмяна на определението и постановяване на друго, с което да се присъди допълнително адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв за осъществено безплатно представителство.
Липсва подадено възражение от другата страна.
Като съобрази доводите на страните и законовите разпоредби, Плевенски окръжен съд намира следното:
1
ЖАЛБАТА Е ДОПУСТИМА, НО Е НЕОСНОВАТЕЛНА
В определението си РС – Плевен е приел, че молбата за изненеие на решението в частта за разноските е неоснователна като не е изложил допълнителни мотиви, а е посочил, че подробни такива са налице в постановеното решение по делото.
В решението по делото Пл РС е приел относно разноските, че в случая съставът на съда не е обвързан от определените с Наредба №1 МРАВ размери на минималните адвокатски възнаграждения. За да достигне до това становище съдът е съобразил практиката, обективирана в Решение от 05.12.2006г. по обединени дела С- 94/2004 и С-202/2004 на СЕС. Съгласно горното решение делегирането на частноправен субект - Висшият адвокатски съвет - на правомощия да определя минималните адвокатски възнаграждения представлява нарушение на правилата за свободната конкуренция, закрепени в чл.101 и чл.102 ДФЕС. Тази наредба нарушава правото на ЕС, тъй като очевидно не съответства на критериите, изведени във въпросното решение, а именно: правоприлагащият орган /съдът/ да има възможност, отчитайки правната и фактическа сложност на делото, инстанцията, пред която се явява процесуалният представител, и продължителността на процеса, да се отклони от минимално определения размер на адвокатските възнаграждения тогава, когато той се явява несъразмерно висок с оглед реално положения труд и направени разходи от процесуалния представител, респ. представляваната в процеса страна. РС е приел, че това разрешение се налага, тъй като правилата на Наредбата не засягат само потребителя на адвокатска услуга, но и насрещната страна в съдебното производството доколкото, ако загуби делото, то в нейна тежест ще бъде възложен размерът на адвокатския хонорар под формата на подлежащи на възстановяване разноски в производство. По този начин се отнема правото на съда да съобрази спецификите на конкретното дело и да присъди разумен размер за направените разноски. Така се нарушава и правото на справедлив съдебен процес, гарантирано в чл.47 ХОПЕС и съответстващия му чл.6 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. Според РС – Плевен съдът може във всеки случаи, в които прилагането на общия режим в областта на съдебните разноски би 2 довело до резултат, които се счита за несправедлив, да се отклони по изключение от този режим. РС е посочил, че Наредбата е приета от ВАС орган на сдружението на адвокатите, действащ в случая като частен икономически оператор, който е насърчен от Държавата да приема свободно и самостоятелно обвързващи решения, касаещи правилата на конкуренцията в същия сектор, в който развиват дейност членовете на сдружението. Съдът на ЕС е извел задължение за националния съд да гарантира пълното действие на нормите на правото на ЕС, като при необходимост, по собствена инициатива да оставя неприложена всяка разпоредба на националното законодателство, дори последваща, която им противоречи, без да е необходимо да изисква или да изчаква отмяната на такава разпоредба по законодателен или друг конституционен ред - Решение от 09.03.1978г. по дело 106/1977г. на Съда на Е О . Цитирана е практика и на националните съдилища в този смисъл Решение № 6522 от 22.10.2018г. по в. гр. д. № 1061/2018г. на СГС;
Определение № 2514 от 23.05.2018 г. по в.ч.гр.д. № 407/2018г. на ОСБлагоевград; Решение № 95 от 31.05.2018г. на ОС - Добрич по в.т.д.
№95/2018г. и др. О-е №1371/15.09.2023 г. по в.г.д. № 616/2023 г. по описа на ПлОС и др./ По тези съображения съдът е приел, че не е обвързан от опредените с Наредба №1 МРАВ минимални размери на адвокатските възнаграждения. Минималното възнаграждение, определено от наредбата в размер от 1000лв. за неоценяемите и 400лв. за оценяемите,според РС, значително ги нахвърля като икономически интерес, както и поради факта, че защитата по отделните искове не е до такава степен самостоятелна и специфична, че да налага определяне на хонорара в такива размери. По делото е проведено само едно съдебно заседание, с изслушване на експертизи.
Несправедливо и неотчитащо положения реално от адвоката труд би било, според РС, възнаграждение, формирано в размер по всеки отделен иск/по отношение искането във вр. с предявените насрещни искове/, макар и в границите на минималното определено в Наредбата. Ето защо съдът е приел, че следва да определи възнаграждението в размер на по 160,00 лв. за всеки иск, или общо 480,00 лв.
Определението е законосъобразно и правилно .
ПлРС се е позовал в атакуваното определение на мотивите си в 3 основното решение, които се споделят от въззивния съд и не следва да се преповтарят. Те са подробни и пространни като се аргументира крайния извод за намаляване на размера на адвокатското вънаграждение. Неоснователни са възраженията в жалбата относно допуснати нарушения от ПлРС при определяне на възнаграждението. Следва да се отбележи, че Пл РС е определил възнаграждение за всеки иск поотделно , но е намалил размера на възнаграждението. В този смисъл единственото направено възражение в частната жалба е неоснователно.
Следва да се потвърди атакуваното определение.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №2199 от 3.06.24 г по гр. дело № 4318/23 г на Плевенски районен съд КАТО ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4