Решение № 969 от 12.07.2024, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Административно наказателно дело 2078/2024
- Вид
- Решение № 969
- Подписан
- 12.07.2024
- В сила
- 01.08.2024
- Състав
- Методи Неделчев Антонов
Цитирани разпоредби
- чл.183, ал.5, т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.189, ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.189з · Закон за движението по пътищата
- чл.6, т.1 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 969 гр. Пловдив, 12.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Методи Н. Антонов при участието на секретаря Милена В. Георгиева като разгледа докладваното от Методи Н. Антонов Административно наказателно дело № 20245330202078 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № 23-0438001052/08.01.2024г. на Началник Сектор в ОДМВР гр.Пловдив, РУ 03 гр.Пловдив, с което на Д. К. Я., ЕГН ********** за нарушение на чл.6, ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание - ГЛОБА в размер на 100 /сто/лева на основание чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП, както и на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР се отнемат общо 10 точки.
Жалбоподателят Д. К. Я. в жалбата излага доводи, с които оспорва вмененото му нарушение. В съдебно заседание, редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител.
Административнонаказващият орган, Началник Сектор в ОДМВР гр.Пловдив, РУ 03 гр.Пловдив, редовно призован, не изпраща представител.
В молба-становище навежда съображения за неоснователност на жалбата и прави искане за потвърждаване на НП. При условията на евентуалност, прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение на насрещната страна и моли за намаляването му до размера на минимално определения такъв.
1
Пловдивският районен съд - VІI н.с., като прецени събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок, допустима е и разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Обжалваното НП е издадено срещу жалбоподателя Д. Я. за това, че на 14.12.2023г. в 18:34 часа в гр.Пловдив, на кръстовището на ул.“Полк.Сава Муткуров“ и ул.“Победа“, в посока на движение от север към юг, е управлявал собственото си МПС – товарен автомобил „Форд Транзит“ с рег.№ ***, като допуска следното нарушение: 1. Навлиза и преминава през кръстовището на червен забранителен сигнал на три секционна светофарна уредба, работеща в нормален режим, като продължава движението в посока към бул.“Шести септември“.
Наказващият орган счел, че с поведението си жалбоподателят е нарушил чл.6, т.1 от ЗДвП, за което на основание чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП наложил на жалбоподателя глоба в размер на 100 /сто/лева, както и на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР отнел общо 10 контролни точки.
Наказателното постановление е издадено въз основа на съставен срещу жалбоподателя Я. Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/серия GA, бланков № 776810/14.12.2023г. от свид.И. ЖИ.в Т. за нарушение на чл.6, т.1, пр.2 от ЗДвП.
Разпитан в съдебно заседание, актосъставителят И. Т. поддържа съставения от него АУАН и направените в него констатации. Свидетелят описва къде се е намирал при установяване на нарушението, действията и посоката на движение на жалбоподателя, като потвърждава, че водачът е преминал на червен сигнал на светофарната уредба. Посочва и обстоятелствата по извършената на водача проверка.
Съдът кредитира показанията на свидетеля като обективни, непротИ.речиви и съответстващи на приложените по делото писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка и след анализ на събрания доказателствен материал, съдът намира за безспорно установено деянието, визирано в наказателното постановление, неговият автор и вина. Правилно наказващият орган е квалифицирал поведението на жалбоподателя Д. Я. като 2 нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, която разпоредбата указва на участниците в движението да съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка. На процесните дата и място при управление на товарен автомобил „Форд Транзит“ с рег.№ ***, жалбоподателят не е съобразил поведението си със светлинния знак /забранителен червен/ на светофарната уредба и е навлязъл и преминал през кръстовището, с което не е спазил горецитираната разпоредба. Ирелевантни за съставомерността на деянието е какво е превозвал жалбоподателя и каква е била регистрацията на МПС в Германия, каквито доводи е изтъкнал в жалбата си. Твърдението, че е светнал жълт сигнал, когато водачът се е намирал вече на стоп линията, не беше подкрепено от доказателства, от една страна, а от друга, следва да се посочи, че при наближаване зона на кръстовище, урегулирано със светлинна уредба, всеки водач на МПС е длъжен да бъде внимателен и да следи подаваните светлинни знаци, за да съобрази поведението си с тях своевременно, още повече ако превозното средство е с товар, каквито са твърденията на жалбоподателя.
В конкретния случай, констатациите в АУАН не се опровергават от събраните по делото доказателства, който съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП има презумптивна доказателствена сила до установяване на противното.
Всъщност, изцяло се потвърждават от показания на актосъставителя на АУАН, който е очевидец на извършеното нарушение от жалбоподателя и лично и непосредствено е възприел отразената в акта фактология по деянието.
За така извършеното нарушение, правилно административнонаказващият орган е наложил санкция на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП, която норма именно визира налагането на глоба в размер от 100 лева за водач, който преминава при сигнал на светофара, който не разрешава преминаването. Размерът на предвиденото административно наказание е фиксиран, поради което не подлежи на ревизиране от съда.
Санкционираното нарушение разкрива типичната, а не по-ниска степен на обществена опасност на деяния от този вид, поради което приложение не може да намери и разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. По делото липсват данни за многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, 3 които да обосноват по-ниска степен на обществена опасност на деянието в сравнение с други нарушения от същия вид, а такива не са и изтъкнати от жалбоподателя. Твърдението в жалбата, че това е инцидентен случай, се опровергава от събрания доказателствен материал, в частност от представената по преписката справка за нарушител/водач, видно от която, жалбоподателя е бил санкциониран с влезли в сила наказателни постановления за нарушение на ЗДвП, в частност с влезли в сила фишове и за други нарушения на процесната разпоредба. Ето защо, съдът формира извод за липса на предпоставки нарушението да бъде квалифицирано като маловажно по смисъла на §1, ал.1, т.4 от ДР на ЗАНН. Отделно от изложеното следва да се посочи, че съобразно разпоредбата на чл.189з от ЗДвП за нарушения на същия закон е неприложим чл. 28 от ЗАНН, а именно института на маловажния случай.
В издаденото НП е посочено, че се отнемат общо 10 точки на основание Наредба N Iз-2539 на МВР. Във връзка с това съдът намира, че следва да посочи, че отнемането на точките е последица, която възниква екс леге, след влизане в сила на наказателното постановление и отнемането на контролни точки няма самостоятелен санкционен характер, при което в посочената си част наказателните постановления изобщо не подлежат на съдебен контрол.
Съдът не констатира допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени процесуални нарушения на материалния и процесуалния закон, които да опорочават атакуваното наказателно постановление и да налагат неговата отмяна.
Предвид горното, обжалваното НП следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на спора, на основание чл. 63д, ал.4, вр. ал.1 ЗАНН въззиваемата страна има право на разноски, но доколкото такива не са поискани, не следва да бъдат присъждани.
Мотивиран от гореизложеното, Пловдивски районен съд – VІІ наказателен състав, постанови решението си.
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление /НП/ № 23-0438001052/08.01.2024г. на Началник Сектор в ОДМВР гр.Пловдив, РУ 03 гр.Пловдив, с което на Д. К. Я., ЕГН ********** за нарушение на чл.6, ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание - ГЛОБА в размер на 100 /сто/лева на основание чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски административен съд по реда на АПК в 14-дневен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5