Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260088 от 10.02.2021, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 2618/2020
Вид
Решение № 260088
Подписан
10.02.2021
В сила
10.02.2021
Състав
ИВАН ГЕОРГИЕВ КИРИМОВ, МИНА ГЕОРГИЕВА МУМДЖИЕВА, КОСТАДИНКА СИМЕОНОВА КОСТАДИНОВА

Цитирани разпоредби

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр.С., …………… г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, VIII-ми въззивен състав, в публично съдебно заседание на девети декември през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНА МУМДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА КОСТАДИНОВА

ИВАН КИРИМОВ при участието на секретар Радка Георгиева и прокурор Божидара Ганева - Димова, като разгледа докладваното от младши съдия Киримов в.н.о.х.д. № 2618/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава двадесет и първа на НПК.

Образувано е по повод въззивен протест на прокурор при СРП срещу присъда № 90651 от 11.04.2019 г. по н.о.х.д. № 862/2016 г. на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 102-ри състав, с която подсъдимият П.С.С. е признат за невиновен, за това че на 25.03.2011 г., за времето от около 08.30 до около 14.00 часа, в гр. С.,***, от апартамент, в съучастие, като извършител с Я. Т.К., чрез повреждане на преграда, здраво направена за защита на имот /повредил балконска врата от ПВЦ – дограма от външната ѝ страна/ и чрез използването на моторно превозно средство /лек автомобил „БМВ 524“ с рег. № ******/, отнел чужди движими вещи на обща стойност 2 326.00 лева, от владението на С.Х.К., без нейно съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено в условията на опасен рецидив, след като С. е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по – малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК, а именно: с влязла в сила на 28.06.2000 г. присъда по н.о.х.д. № 191/1998 г. на Районен съд – Перник, за престъпление по чл. 196 от НК, поради което и на основание чл. 304 от НПК е оправдан по повдигнатото му обвинени за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, предл. 2 и т. 4, предл. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК.

В протеста са наведени доводи за неправилност и необоснованост на първоинстанционната присъда, в подкрепа на което се твърди, че повдигнатото обвинение напълно се подкрепя от събраните в хода на досъдебното производство и при проведеното съдебно следствие доказателства. Изложени са съображения, че първоинстанционният съд е нарушил разпоредбата на чл. 107, ал. 5 от НПК, тъй като не е подложил на внимателна проверка събраните по делото доказателства. Направено е искане за отмяна на първоинстанционната присъда и постановяване на друга, с която подсъдимият П.С.С. да бъде признат за виновен по повдигнатото обвинение. Не се иска събирането на доказателства във въззивното производство.

С определението си по чл. 327 от НПК, въззивният съд е преценил, че следва да се проведе съдебно следствие за събиране на гласни доказателствени средства и писмени доказателства.

В открито съдебно заседание представителят на СГП не поддържа депозирания протест. Сочи, че от показанията на разпитаните по делото свидетели не се доказва категорично, че именно подсъдимият С. е отнел инкриминираните вещи.

Служебният защитник на подсъдимия П.С. – адв. К. поддържа становище за неоснователност на депозирания протест. Моли първоинстанционната присъда да бъде потвърдена Подсъдимият П.С. се присъединява към казаното от защитника си. В последната си дума моли първоинстанционната присъда да бъде потвърдена.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и след извършена цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намери за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият П.С.С.,

ЕГН **********, е роден на *** ***, българин, български гражданин, с основно образование, осъждан, работи в Германия, с постоянен адрес:***.

Подсъдимият П.С. е осъждан с влязла в сила на 19.03.1996 г. присъда по н.о.х.д. № 426/1994 г. ма Военен съд – С., за извършено на 20.07.1993 г. престъпление по чл. 198, ал. 1 от НК, като му е наложено наказание от 1 година „Лишаване от свобода; с влязла в сила на 14.02.1997 г. присъда по н.о.х.д. № 1173/1996 г. на

Районен съд – Варна, за извършено в периода 23.02.1995 г. – 31.03.1995 г. престъпление по чл. 195, ал. 2 от НК, като му е наложено наказание от 3 години и 6 месеца „лишаване от свобода“ и за извършено на 30.03.1995 г. престъпление по чл. 308, ал. 1 от НК му е наложено наказание от 10 месеца „Лишаване от свобода, като на основание чл. 23-25 от НК му е наложено едно общо най-тежко от така определените наказания и наказанието по н.о.х.д. № 426/1996 г. – 3 години и 6 месеца „Лишаване от свобода“, а на основание чл. 24 от НК същото е увеличено с 6 месеца „Лишаване от свобода“; с влязла в сила на 28.06.2000 г. присъда по н.о.х.д. № 191/1998 г. на Районен съд – Перник, за извършено в периода от 20.09.1997 г. до 25.09.1997 г. престъпление по чл. 196 от НК му е наложено наказание от 3 месеца „Лишаване от свобода“; за извършено на 26.09.1997 престъпление по чл. 196 от НК му е наложено наказанието от 6 месеца „Лишаване от свобода“; за извършено на 29.09.1997 г. престъпление по чл.

196 от НК му е наложено наказание от 1 година и 6 месеца „Лишаване от свобода“; за извършено в началото на месец октомври 1997 г. престъпление по чл. 196 от НК му е наложено наказание от 6 месеца „Лишаване от свобода“; за извършено на 06.10.1997 г. престъпление по чл. 196 от НК му е наложено наказание от 8 месеца „Лишаване от свобода“; за извършено на 08.10.1997 г. престъпление по чл. 196 от НК му е наложено наказание от 2 години „Лишаване от свобода“; за извършено на 13.10.1997 г. престъпление по чл. 196 от НК му е наложено наказание 6 месеца „Лишаване от свобода“; за извършено на 15.10.1997 г. престъпление по чл. 196 от НК му е наложено наказание от 6 месеца „Лишаване от свобода“; за извършено на 22.10.1997 г. престъпление по чл. 196 от НК му е наложено наказание от 8 месеца „Лишаване от свобода“; за извършено на 23.10.1997 г. престъпление по чл. 196 от НК му е наложено наказание от 1 година „Лишаване от свобода“; за извършено на 27.10.1997 г. престъпление по чл. 196 от НК му е наложено наказание от 1 година „Лишаване от свобода“; за извършено на 28.10.1997 г. престъпление по чл. 196 от НК му е наложено наказание от 6 месеца „Лишаване от свобода“; за извършено на 31.10.1997 г. престъпление по чл. 196 от НК му е наложено наказание от 2 години и 6 месеца „Лишаване от свобода“; за извършено на 05.11.1997 г. престъпление по чл. 196 от НК му е наложено наказание от 2 години „Лишаване от свобода“; с влязла в сила присъда на 06.02.2001 г. по н.о.х.д. № 2895/1999 г., изменена с решение на СГС по в.н.о.х.д. № 555/2000 г. за извършено на 21.09.1997 г. престъпление по чл. 297, ал. 1 от НК му е наложено наказание от 1 година и 6 месеца „Лишаване от свобода“.

Свидетелката С.К.

***. Същата притежавала златни накити, които били поставени в навити кълбенца от прежда. Пострадалата К. държала комплект резервни ключове от двете входни врати от апартамента си на масичка, която се намирала в хола на същото жилище.

В същия блок и вход, на етаж 7, в апартамент 75 живеела В.Б.. От края на м. декември 2009 г. св. А.Т.започнала работа като домашна помощница в дома на В.Б., тъй като последната страдала от паркинсон.

В.Б. имала син –

В.Б., който към края на 2009 г. се намирал в Софийски централен затвор, където изтърпявал наказание „Лишаване от свобода“. През месец януари 2010 г. св. Т., по молба на В.Б., посетила В.Б. в затвора, за да му занесе храна. На 31.08.2010 г. В.Б. бил освободен от Софийски централен затвор и св. Т.отново по молба на В.Б., отишла с такси до затвора, за да вземе Б. и да го заведе в жилището ѝ.

Постепенно между В.Б. и св. Т.се създали близки отношения, които прераснали в интимни.

През месец юли

2010 г. св. Т.се запознала със С.К., която помагала в домакинството на В.Б., като от време на време и ходила на гости в нейния апартамент - № 72.

Посещенията на св. Т.в апартамента на св. С.К. били забелязани от В.Б. и последният на няколко пъти задавал въпроси на Т., дали в жилището на пострадалата няма ценни неща, вкл. телевизор /плазмен/ и злато, но Т.му заявила, че такива неща не е виждала.

В.Б. се познавал с подсъдимия П.С., известен с прякора „М.“, със св. А.Д., св. К.И., известен с прякора „К.“ и Я.К..

На 18.10.2010 г. подсъдимият П.С., след злополука на строителен обект получил триглезенно счупване в дясна глезенна област. Бил опериран по спешност във ВМА – Катедра ортопедия, травматология и реконструктивна хирургия и му бил поставен супрасиндесмален винт. На 03.12.2010 г. подсъдимият П.С. отново постъпил във ВМА, като на 06.12.2010 г. бил опериран и му бил изваден поставеният винт.

Изписан бил на 08.12.2010 г. с подобрения, а конците от оперативната интервенция следвало да бъдат свалени на 17.12.2010 г..

На неустановена дата, в периода от месец август 2010 г. /след освобождаването му от затвора/ до 25.03.2011 г. /дата на инкриминираното деяние/ В.Б. се свързал със св. А.Д. и му съобщил за убоден за кражба апартамент, който се намирал под този, обитаван от него и неговата майка, а именно този на св. С.К..

На 25.03.2011 г. около 08:30 часа св. К. излязла от жилището си, като балконската врата на същото била затворена, и заключила двете входни врати, след което отишла до 20-то ДКЦ, а оттам на работа.

В.Б., който живеел в апартамент, над този на св. К., имал възможността да установи времето, когато последната отивала и се връщала от работа и съответно времето, през което не се намирала в апартамента си.

Около 14:30 часа св. К. тръгнала да се прибира от работа към жилището си и когато пристигнала в дома си, установила, че двете входни врати са били отключени, а влизайки в апартамента констатирала липсата на плазмен телевизор LCD “Samsung, 26 инча и златни накити, както и че резервните ключове не се намират на холната масичка, на която свидетелката ги държала, а били оставени на холната секция.

Св. К. подала сигнал до МВР за случая, като на мястото на инцидента била изпратена по разпореждане на ОДЧ при 06 РУ – СДВР дежурна група. Направен бил оглед на местопрестъплението и бил съставен протокол за извършеното действие по разследването.

След инцидента пострадалата се свързала по телефона със св. Т.и съобщила на последната, че в дома ѝ е била извършена кражба, като споделила, че има съмнения за участие на В.Б. в инкриминираното деяние. Св. К. споменала на Т.и какви вещи са били откраднати от апартамента ѝ – плазмен телевизор и златни накити, които били навити в кълбенца от прежда.

След разговора св. Т.се свързала с В.Б. и му казала какво ѝ е разказала св. К. относно откраднатите златни накити от апартамента ѝ. От своя страна Б. се свързал със св. А.Д., на когото по-рано бил подал информация за „удобния“ за кражба апартамент на св. К., тъй като останал недоволен, че св. Д.укрил от него факта, че са били откраднати и златни накити, а той не бил получил нищо от последния срещу подадената информация и осъществената кражба въз основа на нея.

На неустановена по делото дата, след инкриминираното деяние и след разговора на св. Т.със св. К., св. А.Д. и В.Б. отишли заедно до жилището на св. Т., което се намирало в ж.к.

„Овча купел“, с лек автомобил марка БМВ, модел 524D, с рег. № ******, управляван от св. Д.. Б. се свързал по телефона със св. Т.и ѝ казал да слезе при тях. След като св. Т.се качила при тях, В.Б. я накарал да разкаже на св. А.Д. разговора, който провела със св. К. след кражбата и по-конкретно за липсващото в апартамента на последната злато.

В началото на месец април 2011 г. В.Б. се срещнал и със св. К.И., пред когото изразил недоволството си от св. А.Д., поради това, че именно той дал на последния информация за апартамента на св. К., но от извършената кражба не получил нищо от Д..

На неустановена по делото дата, но след срещата с В.Б., св. К.И. се срещнал със св. А.Д., като последният изложил своята версия за процесното деяние.

Съгласно СОЕ общата стойност на инкриминираните вещи възлиза на 2 326 лева.

Изложената фактическа обстановка настоящият състав на съда възприе въз основа на събраните пред първоинстанционния и въззивния съд, както и приобщените от досъдебното производство, доказателствени средства – разпити на свидетели, способи на доказване - експертизи, писмените доказателства и писмени доказателствени средства, а именно: обясненията на подсъдимия П.С. /л. 459 и л. 539/; показанията на свидетелите: А.Г.Т./л. 180-л. 181, включително приобщените от ДП, по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, както и по реда на чл. 281, ал.