Решение № 2510 от 10.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2510 гр. София, 10.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БИЛЯНА СИМЧЕВА при участието на секретаря КАЛИНА Д. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело № 20241110152437 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 235 ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба, уточнена с молба вх. 49198/12.02.2025 г., подадена от ищеца „БДЖ-Пътнически превози“ ЕООД, чрез Поделение за пътнически превози – София, срещу ответника Д. П. Г., с която е предявен иск с правно основание чл. 82 ЗЗД, вр. с чл. 235 КТ, вр. с чл. 234, ал. 3, т. 2 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 3316.01 евро /6485,56 лв./, представляваща обезщетение за понесени от ищеца имуществени вреди под формата на сторени разходи за заплатени от ищеца месечни издръжки, такса за курс за обучение и възнаграждение на обучители, претърпени в резултат на неизпълнение от страна на ответника на задълженията му по чл. 5 от сключения между страните Договор № 9/14.08.2020 г. за придобиване на професионална квалификация и правоспособност - „Локомотивен машинист на електрически локомотиви серии 42, 43, 44 и 45“ и правоспособност „локомотивен машинист“, ведно със законната лихва от датата на предявяването на исковата молба – 04.09.2024 г. до окончателно изплащане на сумите.

Ищецът твърди, че на 14.08.2020 г. между Поделение „Пътнически превози – София“ към „БДЖ-Пътнически превози“ ЕООД и Д. П. Г. е сключен договор № 9, съгласно който ответникът се задължил да се обучава за придобиване на професионална квалификация „локомотивен машинист на електрически локомотив серии 42, 43, 44 и 45“ и правоспособност „локомотивен машинист“, да положи изпит за придобиване на посочената квалификация и правоспособност в 6-месечен срок от приключване на предвидените занятия за осъществяване на обучението, както и, в 14-дневен срок от завършване на обучението и получаване на удостоверение за придобита правоспособност, да постъпи на работа в ППП-София или в 1 системата на „БДЖ-Пътнически превози“ за срок от 3 години.

Сочи, че ищецът, е поел насрещно задължение да осигури на ответника обучение, месечна издръжка и да заплати такси за обучението и практическия изпит, както и, след завършване на обучението, да го назначи на работа.

Твърди, че ищецът е изпълнил задълженията си по договора, като е осигурил на ответника обучение на стойност 1287,73 лв., заплатил е сумата от 653,07 лв. – цена за обучение за практически изпит, както и му е осигурил месечна издръжка за срока на обучение в размер на 4544,76 лв. – т.е. общата стойност на сторените от ищеца разходи по сключения договор възлизала на сумата от 6485,56 лв.

Твърди, че ответникът не е изпълнил договорните си задълженията да положи успешно изпити в срок от 6 месеца след приключване на предвидените занятия. В проведеното по делото първо открито съдебно заседание, в изпълнение на дадените от съда указания, ищецът уточнява, че обучението на ответника се състои от два модула - теоретично и практическо, като теорията е приключила на 09.01.2021г., а производствената практика на 21.05.2021г. Сочи, че първият изпит е насрочен на 07.06.2021г., вторият на 13.07.2021г., а третият, последен изпит – поправителна сесия, на 01.11.2021г., на които дати ответникът се е явил, но не е издържал изпитите успешно.

Сочи, че издържал изпита едва на 15.09.2022 г. /извън изпитната сесия/, като не е изпълнил и задължението си след завършване на обучението си да започне работа в Поделение „пътнически превози“ – София или в системата на „БДЖ-ПП“ ЕООД, а вместо това е започнал работа при друг работодател.

Сочи в уточнителната си молба от 12.02.2025 г., че съгласно чл. 5, т.5.6 и т.5.8 от сключения между страните договор, при неизпълнение на задълженията от страна на обучаващия се да положи успешно и в срок изпитите за квалификация и да придобие правоспосбност, както и да постъпи на работа в БДЖ, последният дължи на ищеца обезщетение в размер на заплатените от ППП София разходи за обучение и месечна издръжка, възлизащи в случая на сумата от 6485,56 лв.

Твърди, че с покана за доброволно изпълнение вх. № 92-01211/09.06.2023 г., получена на 16.06.2023 г., е поканил ответника Даниел Г. да заплати горната сума, но последният не е погасил доброволно задълженията си.

Въз основа на посоченото, ищецът моли съда да уважи така предявения иск. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът Д. П. Г. подава отговор на исковата молба, с който оспорва иска като неоснователен. Твърди, че е завършил обучението си в уговорения 6-месечен срок след приключване на учебните занятия, като сочи, че поради въведената в страната извънредна епидемиологична обстановка, дължаща се на COVID-19, ищецът е удължил срока за обучение и не е била налице възможност за полагане на изпитите съобразно първоначално предвидения учебен план.

Въз основа на посоченото моли съдът да отхвърли иска като 2 неоснователен и недоказан. Претендира разноски по делото.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 82 ЗЗД, вр. с чл. 235 КТ, вр. с чл. 234, ал. 3, т. 2 КТ от „БДЖ – Пътнически превози“ ЕООД, чрез „Поделение за пътнически превози – София“ /съобразно дадените за настоящия състав задължителни указания в определение 14691/04.08.2025 г. на СГС по ч.гр.д. № 7697/2025 г./ срещу ответника Д. П. Г., с искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца претърпените от последния имуществени вреди /реални разходи/ в резултат на неизпълнение от страна на ответника на поети от него договорни задължения в сключен между страните договор по чл. 235 КТ.

За основателността на така предявения иск, в доказателствена тежест на ищеца е да установи наличието на:

1/ сключен договор за придобиване на професионална квалификация със соченото в исковата молба съдържание, по който ищецът /в качеството му на бъдещ работодател/ е изправна страна, в това число – че е осигурил на ответника обучение, че е заплащал месечна издръжка на ответника, нейният месечен размер и периода на изплащането й, както и, че е сторил разходи по договора за заплащане на сума за обучение за практически изпит и за възнаграждение на изпитната комисия;

2/ Поето от ответника задължение да положи успешно изпити и да придобие професионална квалификация и правоспособност „локомотивен машинист“ в срок до 6 месеца след приключване на предвидените по учебен график занятия, както и да сключи трудов договор с ищеца в 14-дневен срок от получаване на удостоверение и да работи при ищеца за срок от 3 години;

3/ виновно неизпълнение на поетите от ответника задължения;

4/ претърпени от ищеца вреди, предвидими към момента на сключване на договора;

5/ размера на претърпените от ищеца вреди, съизмерими със сторените от ищеца разходи за обучение, полагане на изпити и месечна издръжка;

В тежест на ответника е да докаже факта на изпълнение на договорните си задължения по договора за придобиване на професионална квалификация, а именно, че е придобил правоспособност в 6-месечен срок след завършване на обучението си и е сключил трудов договор с ищеца за длъжността „локомотивен машинист“, както и защитните си възражение за наличието на пречки от обективен характер да положи в срок изпитите си, евентуално, че е заплатил дължимото обезщетение.

В конкретния случай, не е спорно между страните, а и се установява от представените по делото писмени доказателства /л. 5/, че между страните е възникнало облигационно отношение по силата на сключен Договор № 9/ 1 4 . 0 8 . 2 0 2 0 г. за придобиване на професионална квалификация „Локомотивен машинист на електрически локомотиви серии 42, 43, 44 и 45“ и 3 правоспособен „локомотивен машинист“, по силата на който договор ищецът е осигурил на ответника обучение за придобиване на професионална квалификация и правоспособност.

Така сключеният договор разкрива характеристиките на договор по чл.

235 КТ. Същият е непосредствено свързан с уреждане на отношенията между бъдещия работодателя и обучаващото се лице – бъдещ служител. По своята правна природа правоотношението не е трудово, макар да е уредено и използвано за целите на трудовото право, а има гражданскоправен характер и неговите последици следва да се уредят от гражданския закон. / Определение № 66 от 18.02.2016 г. на ВКС по ч. гр. д. № 6277/2015 г., III г. о., ГК; В този смисъл и решение № 227/19.4.2011 г. по гр. д. № 1861/2010 г. на IV г. о. ВКС/.

Съгласно чл. 3 от сключения договор, бъдещият работодател се задължава да заплати по сметка на Центъра за професионално обучение /ЦПО/ учебна такса за обучението на обучаващия се в размер на 1287.73 лева, както и да заплаща на обучаващия се месечна издръжка в размер на 1 минимална работна заплата за страната за срока на обучението, включващо, съгласно чл.

4, теоретична и практическа част. Бъдещият работодател се задължава да осигури работа на обучаващия се след успешно придобиване на съответната правоспособност.

Съгласно чл. 5 от сключения между страните договор, ответникът /обучаващ се/ се задължава да посещава редовно занятията, да завърши обучението си за придобиване на професионална квалификация, да положи успешно и в срок изпитите по теория и практика, както и след успешното изпълнение на горните, да постъпи на работа и да работи в Поделение за пътнически превози – София за срок от три години.

Съгласно чл. 5.6 от сключения договор, в случай, че обучаващият се не завърши обучението си и не придобие правоспособност „локомотивен машинист“ в срок от 6 месеца след приключване на предвидените по учебен план и график учебни занятия, обучаващия се задължава да заплати обезщетение в размер на стойността на сторените от бъдещия работодател разходи за обучение чл. 3, пълният размер на изплатената месечна издръжка по чл. 1, както и разходите, свързани с обучението и възнаграждението на менторите му по време на производствената практика.

Съгласно чл. 5.7 и чл. 5.8 същото обезщетение се дължи и при отказ на обучаващия се да заеме предложена му длъжност, респективно – поради прекратяване на трудовото правоотношение преди изтичането на уговорените 3 години.

От представените по делото писмени документи /Изпитни протоколи на л. 8, л. 85, 86 и 88/ се установява, че проведеният курс за професионално обучение за локомотивен машинист е с времетраене както следва: теоретично обучение и учебна практика – от 01.09.2020 г. до 09.01.2021 г., както и производствена практика от 11.01.2021 г. до 21.05.2021 г.

Видно от представените по делото изпитните протоколи /л. 85-89/ ответникът се е явил на три изпитни сесии както следва: изпити по теория – на 31.05.2021 г., на 07.07.2021 г. и на 26.10.2021 г., на всеки от които е получил 4 оценка „Много добър 5“, както и изпити по практика на 04.06.2021 г., на 12.07.2021 г. и на 29.10.2021 г., на всеки от които е получил оценка „Слаб 2“.

С оглед на това, съдът приема, че по делото безспорно се установява, че в рамките на проведените три изпитни сесии в уговорения между страните 6месечен срок след приключване на обучението на ответника /завършило на 21.05.2021 г./, последният не е успял да издържи успешно необходимите изпити, респективно – да придобие правоспособност „локомотивен машинист“. Горното налага извод за доказаност по делото на наличие на неизпълнение от страна на ответника на поетото от него задължение по чл.

5.3 от договора.

Установеното неизпълнение съдът намира за виновно, доколкото същото се основава на установена от изпитната комисия липса на придобити практически умения. Твърденията на ответника в отговора на исковата молба за наличието на извинителни причини, свързани с начина на провеждането на обучението и наличието на епидемична обстановка в страната, съдът намира за недоказани и опровергани от самите изпитни протоколи, видно от който само петима от обучаващите се /в това число – ответникът/ от общо 18 души не са издържали успешно практическия изпит в рамките на уговорения 6месечен срок.