Решение № 1135 от 17.12.2021, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 1135 гр. Русе, 17.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Елена Ив. Балджиева при участието на секретаря Галя М. Георгиева като разгледа докладваното от Елена Ив. Балджиева Гражданско дело № 20214520100345 по описа за 2021 година

ПРЕДЯВЕНИ са обективно съединени искове с правно основание чл.242 от КТ, чл.224 от КТ, чл.262 от КТ и чл.86 от ЗЗД.

Ищецът ИВ. П. ОБР. твърди, че по силата на сключен с ответника „Анидел“ ООД, ЕИК:117599210 трудов договор №11/14.10.2019г. изпълнявал длъжността „шофьор на автобус“, с основно трудово възнаграждение 560.00 лева и допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит в размер на 0.6% за всяка година трудов стаж при настоящия работодател. Заявява, че реално е започнал работа в ответното дружество още на 02.09.2019г., считано от 03.09.2019г. с обещание от страна на управителката копие от договора и длъжностната характеристика да му бъдат предадени , след писменото им оформяне, поставяне на подпис и печат, което щяло да се случи след връщането му от първия курс. Още на следващия ден с автобус Мерцедес с рег.№Р 2828 КМ имал пътуване до Турция, което продължило седем дни, считано от 03.09.2019г. до 09.09.2019г.

Едва след месец и половина подписал трудовия си договор, но не бил обърнал внимание на записаните в него дати.

Твърди още, че трудовото възнаграждение по договора не му било изплащано, с изключение на сумите за командировъчни. За дължимите му суми управителката на ответното дружество го уверявала , че ще му бъде платено до няколко дни. По негова молба, която не била входирана във фирмата, на 15.02.2020г. бил освободен по взаимно съгласие.

1

Заявява, че не му били изплатени брутни трудови възнаграждения за периода 02.септември 2019 г. – 15.февруари 2020 г., в общ размер на 3155,00 лв., както следва: за м.септември 2019г. – 560лв.; за м.октомври 2019г. – 560лв.; за м. ноември 2019г. – 560лв., за м.декември 2019г. - 560лв. , за м.януари 2020г. - 610лв. и за м.февруари 2020г. -305лв. Предвид обстоятелството, че трудовите възнаграждения не били изплатени в срок, претендира законната лихва за периода от 01.09.2019г. до 15.02.2020г. в общ размер на 68.95 лева и мораторна лихва в общ размер на 303.23 лева за периода от 15.02.2020г. до 25.01.2021г.

Твърди още, че през целия период на трудовото правоотношение не е ползвал полагащия му се платен годишен отпуск, като следва да му бъде заплатено обезщетение по чл.224 КТ за неизползваните общо 23 дни платен годишен отпуск (20 дни за 2019г. и 3 дни за 2020г., или дължимо обезщетение в размер на 647.84лв.

Дължимата мораторна лихва върху сумата от 647.84 лева била в размер на 62.26 лева за периода от 15.02.2020г. до 25.01.2021г.

Ищецът твърди, че ответникът му дължи и възнаграждение за положен извънреден труд, както следва: - За положен извънреден труд в делнични дни – сума в размер на 567.56 лева и 16.66 лева законна лихва върху главницата за периода 01.09.2019г. – 15.02.2020г.; - За положен извънреден труд в почивни дни – сума в размер на 2656.56 лева и 43.89 лева законна лихва върху главницата за периода 01.09.2019г. – 15.02.2020г. и - За положен извънреден труд в празнични дни – сума в размер на 213.60 лева и 6.35 лева законна лихва върху главницата за периода 01.09.2019г. – 15.02.2020г. Дължимата мораторна лихва върху сумата от 3437.72 лева била в размер на 330.40 лева за периода от 15.02.2020г. до 25.01.2021г.

Моли ответното дружество да бъде осъдено да му заплати следните суми, както следва: сумата от 3155,00 лв. – неизплатени трудовите възнаграждения за периода 01.09.2019 г. – 15.02.2020 г., законната лихва в общ размер на 68.95 лева за периода от 01.09.2019г. до 15.02.2020г. и мораторна лихва в общ размер на 303.23 лева за периода от 15.02.2020г. до 25.01.2021г.; обезщетение по чл.224 КТ за неизползваните общо 23 дни платен годишен отпуск в размер на 647.84лв. и мораторна лихва върху сумата от 647.84 лева в размер на 62.26 лева за периода от 15.02.2020г. до 25.01.2021г. ; сума в размер на 567.56 лева за положен извънреден труд в делнични дни и 16.66 лева законна лихва върху главницата за периода 01.09.2019г. – 15.02.2020г.; сума в размер на 2656.56 лева за положен извънреден труд в почивни дни и 43.89 лева законна лихва върху главницата за периода 01.09.2019г. – 15.02.2020г. и сума в размер на 213.60 лева за положен извънреден труд в празнични дни и 6.35 лева законна лихва върху главницата за периода 01.09.2019г. – 15.02.2020г., мораторна лихва върху сумата от 3437.72 лева в размер на 330.40 лева за периода от 15.02.2020г. до 25.01.2021г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 25.01.2021г. до окончателното изплащане на задължението. Претендира и разноски по делото.

2

Ответникът „Анидел“ ООД, ЕИК:117599210, чрез проц. си представител адв.К.Димова оспорва изцяло предявените искове по основание и размер и моли да бъдат отхвърлени.

За да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Исковете за периодът от 02.09.2019г. до 14.10.2019г. са неоснователни, защото се претендират права по устен трудов договор, който е очевидно нищожен на осн. чл.

26, ал. 2 ЗЗД поради несключването му в изискуемата от чл. 62, ал. 1 КТ форма за валидност – писмена. Трудово правоотношение възниква по силата на предвидено в закона юридическо основание /юридически факт/, като по българското право тези основания са уредени изчерпателно в Кодекса на труда и те са: 1) трудов договор по чл. 61 и сл., 2) избор по чл. 83 и сл., 3) конкурс по чл. 89 и сл., и 4) конститутивно съдебно решение по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ. В конкретния казус нито едно от посочените основания за възникване на трудово правоотношение между страните по делото не е било налице през процесния период от 02.09.2019г. до 14.10.2019г. Самият ищец признава в исковата си молба, че през този период е работил фактически при ответника без сключен между страните писмен трудов договор. Обстоятелството, че ищецът е полагал труд обаче само по себе си не води до възникването на трудово правоотношение, а за да стане това е необходимо и осъществяването на едно от посочените по-горе формално-правни основания, каквото не се установява. Поспециално, не е налице трудов договор, доколкото същият се сключва в писмена форма съгласно чл. 62, ал. 1 КТ, която от 2.01.2003 г. /от когато е в сила ЗИДКТ – обн. бр.

120/29.12.2002 г./ е форма за действителността му, т. е. без наличието на такъв писмен трудов договор не е налице и трудово правоотношение, независимо дали има фактическо полагане на труд. Действително, в периода от 9.01.1996 г. (от когато е в сила изменението на КТ от бр. 2/5.01.1996 г.) до 02.01.2003 г. (изменението на КТ от бр. 120/29.12.2002 г.) предвидената в чл. 62, ал. 1 КТ писмена форма не бе такава за действителност, което се извеждаше от ал. 2 на чл. 62, предвиждаща, че трудово правоотношение възниква и когато, без да е сключен писмен трудов договор, работодателят е приел на работа работника или служителя и той е започнал да я изпълнява, като в тези случаи съществуването на трудовото правоотношение може да се установява с всички доказателствени средства, т. е. допустим бе и устен трудов договор. След отмяната на ал. 2 на чл. 62 със ЗИДКТ /обн. бр. 120/29.12.2002 г./ такава правна възможност вече не съществува, а именно поради наличието на писмена форма за действителност на трудовия договор, неговото установяване със свидетелски показания е забранено от чл. 164, ал. 1, т. 1 ГПК. Ето защо доколкото през исковия период между страните не е бил сключван писмен трудов договор, и не е било налице и друго основание за възникване на трудово правоотношение, то такова трудово правоотношение не е съществувало, а устен трудов договор не поражда правни 3 последици.

Сключването на трудовия договор се предхожда от преддоговорни отношения, които имат за цел да се постигне пълно съгласие между страните както в частта за необходимото му минимално съдържание – място, характер на работата и трудово възнаграждение, така и относно всички допълнителни и факултативни елементи, които са поставени на разглеждане. Преди изготвянето и подписването на трудовия договор работникът или служителят има задължение да представи и необходими писмени документи. Съгласно действащата редакция на чл. 62, ал. 1 от КТ съвпадащите насрещни волеизявления на договорящите трябва да се материализират в писмена форма. И без това да е изрично записано няма съмнение, че писмената форма е необходима за действителността им и не са съставна част от съдържанието на трудовия договор. Договорът може да се състави и подпише с един общ акт, но насрещните волеизявления могат да се материализират и поотделно /решение № 410/27.06.1990г. по гр.д. № 326/1990г. на III ГО/.

Въведената в закона писмена форма за действителност на трудовия договор изключва възможността страните да изразят волята си по друг начин, например с конлудентни действия. В този смисъл за съществуването му са без значение косвените прояви, свързани с изпълнението на договора – регистрацията в ТД на НАП (каквато липсва в настоящия случай), допускането до възложената работа и др. /решение № 1393/11.01.1994г. по гр.д. № 1393/1993г. на III ГО/.

Следва да бъде съобразено и решение № 612/22.03.2011г. на ВКС по гр.д. № 1024/2009г., IV ГО, в което е застъпено становището, че по силата на чл. 62, ал. 1 от КТ трудовият договор се сключва в писмена форма, която е условие за валидността му, и със задължително съдържание в него за обстоятелствата по чл. 66, ал. 1 от КТ, т.е. за да е налице такъв договор, той трябва да е обективиран в документ, отразяващ съвпадащите волеизявления на страните по него, което се удостоверява с подписването му от всяка от тях. С оглед на това трудово правоотношение не може да бъде установяване с други гласни и/или писмени доказателства, включително изхождащи от някоя от страните, сочещи по косвен начин за съществуването му като наличие на уведомление по чл. 62, ал. 4 от КТ, изпратено от страна на ищеца до НАП, внасяне на осигурителни вноски, издаване на удостоверение по образец за набрания при ищеца осигурителен стаж и пр. Както вече бе посочено по-горе, такива доказателства биха били писмено волеизявление на ищеца за сключване на трудов договор, като например молба /предложение/ за постъпване на работа или друг документ, в който се съдържа съгласието му за сключването на договора с твърдяното в исковата молба съдържание на правата и задълженията по него.

Предвид изложеното и обстоятелството, че страните по делото не са страни по трудово правоотношение, респективно ответникът няма и задължения да заплаща 4 възнаграждение по такова правоотношение. Предявеният иск не е доказан по основание и подлежи на отхвърляне.

По делото се установи, че страните са били в трудово правоотношение за периода от 15.10.2019г. до 15.02.2020г., което е прекратено. Твърденията на ищеца за неизплатени възнаграждения по трудово правоотношение не кореспондират с представените и потвърдени с експертиза РКО. Същите тези документи доказват, че са изплатени суми за процесния период. Съдът счита, че макар и да не е изследван въпроса дали РКО са заведени като счетоводен документ в счетоводството на ответното дружество – обстоятелство, което не е предмет на настоящото производство и по което не следва да се произнася, РКО доказват разместване на паричен поток в полза на ищеца. Периодът, посочен във всеки един от тях съвпада с процесния период, за който ищеца претендира неизплатени трудови възнаграждения. Това навежда на мисълта, че ищеца е получил дори повече от уговореното възнаграждение и дори да не е осчетоводена тази сума не би му дало основание да я изисква, тъй като би се обогатил неоснователно. В този смисъл неоснователни се явяват и предявените искове за неизползвани общо 23 дни платен годишен отпуск (които са 7 дни съобразно заключението на СИЕ), както и претенцията за лихва за забава. Следва да се посочи, че в тежест на ищеца бе да докаже полагането на извънреден труд за претендирания период съгласно разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК.