Решение № 14839 от 30.07.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14839 гр. София, 30.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Виктория М. Станиславова при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело № 20221110156302 по описа за 2022 година

Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І "Производство пред първата инстанция".

Образувано е по повод искова молба вх. № .............. г. на О. С. М., ЕГН **********, с адрес: гр. ............... срещу Ф. Е. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. ............. с която са предявени при условията на обективно евентуално съединяване осъдителни искове с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 5, ал. 1 ЗН, вр. чл. 60, ал. 1 ЗН, и чл. 55, ал.

1, предл. 1 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 9 166,66 лева – припадаща му се част от задължение за заплащане на непогасена главница по договор за заем от 17.08.2017 г., сключен между ищеца – в качеството на заемодател, и наследодателя на ответника – ............. М., в качеството на заемател, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 17.10.2022 г., до окончателното плащане, съответно сумата в размер на 9 166,66 лева – платена без основание сума с платежно нареждане от 17.08.2017 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 17.10.2022 г., до окончателното плащане.

В исковата молба се излагат твърдения, че между О. С. М. и наследодателя на ответника – ............. М., починала на 04.08.2020 г., е бил сключен договор за заем от 17.08.2017 г., по силата на който ищецът – като заемодател, е предоставил на ............. М. – като заемател, сумата в размер на 27 500 лева, платена по банков път с платежно нареждане от 17.08.2017 г., срещу насрещно задължение на заемателя да върне предоставената в заем сума в срок до 17.08.2020 г. На 04.08.2020 г. ............. М. починала, като видно от Удостоверение за наследници изх. № ............. тя е оставила за свои наследници по закон следните лица: ответника Ф. Е. Г. – син, М. Г. М. – дъщеря, и ............... – съпруг. В уговорения по договора за заем срок – до 17.08.2020 г., заемната сума не била върната на заемодателя, поради което за последния възникнал правен интерес да търси тази сума по съдебен ред от наследниците на заемателката, вкл. от ответника, който като неин син отговарял за задълженията до размера на 1/3 от тях, или до претендираната сума от 9

166,66 лева.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал писмен отговор на исковата молба, чрез назначения му по реда ба чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Не оспорва обстоятелството, че е син, респ. наследник по закон на ............. М., която е починала на 04.08.2020 г. Оспорва обстоятелството, че между наследодателката му и ищеца е бил сключен договор за заем с 1 посоченото в исковата молба съдържание, вкл. че заемната сума е следвало да бъде върната в срок до 17.08.2020 г. Оспорва твърденията на ищеца, че соченото за заемател лице не е върнало заемната сума, както и твърденията, че ответникът е извършил фактически и правни действия по разпореждане с имущество на ............. М. чрез представения с исковата молба Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 106, том I, рег. № 1958, дело № 13/2021 г. на нотариус ...............

Софийски районен съд, I Гражданско отделение, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от представено по делото Удостоверение за наследници изх. № РСЦ20-УГ03539/18.08.2020 г., издадено от СО – район ............... ............. М., ЕГН **********, е починала на 04.08.2020 г., като е оставила за свои наследници по закон следните лица:

............... – съпруг, М. Г. М. – дъщеря, и Ф. Е. Г. – син, последният от които ответник в настоящото производство.

По делото е представен и приет като писмено доказателство Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 123, том 227, дело № 44746/1997 г. на нотариус .......... с който Тодорка Стефанова Касабова е дарила на децата си – ................. и ............. М., собствения си недвижим имот, представляващ ........... находящ се в гр. .............. В нотариалния акт липсва посочване на обема на прехвърлени вещни права на всеки от надарените, с оглед на което съдът приема, че всеки от последните двама е придобил по ½ идеална част от правото на собственост върху гореописания недвижим имот. Последното се потвърждава и от представения по делото Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 011, том I, рег. № 172, дело № 9/2007 г. на ................, с който ................. се е разпоредил със собствената си ½ идеална част от правото на собственост върху ........... като е продал същата на М. Г. М..

От приетия по делото като писмено доказателство Нотариален акт за покупкопродажба на недвижим имот № 106, том I, рег. № 1938, дело № 13/2021 г. на нотариус Р.......... Е..............., се установява, че М. Г. М., Ф. Е. Г. и ............... са се разпоредили с вещните си права върху ........... находящ се в гр. ............., съответно М. Г. М. със собствените си 4/6 идеални части, Ф. Е. Г. със собствената си 1/6 идеална част и ............... със собствената си 1/6 идеална част, като са продали същите на лицето Благой Красимиров Велков срещу насрещно задължение на последния да им заплати определена продажна цена.

При съвкупен анализ на гореизброените легитимационни актове досежно правото на собственост върху ........... съдът приема, че въз основа на Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 123, том 227, дело № 44746/1997 г. на нотариус .......... ............. М. е придобила правото на собственост върху ½ идеална част от посочения недвижим имот. Със смъртта на същата на 04.08.2020 г., по силата на наследственото правоприемство, от момента на откриване на наследството , вещните права на ............. М. върху апартамент № 3 са придобити от нейните наследници по закон – при равни квоти от по 1/3, или всеки от М.

Г. М., Ф. Е. Г. и ............... е придобил по наследство от нея по 1/6 идеална част от апартамент № 3. Отделно от това се установи, че по силата на Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 011, том I, рег. № 172, дело № 9/2007 г. на нотариус ....... М. Г. М. на самостоятелно основание е придобила притежаваната от ................. ½ идеална част от правото на собственост на същия имот, с което е станала титуляр на 4/6 идеални части от правото на собственост на апартамент № 3 – това обстоятелство се потвърждава и от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 106, том I, рег. № 1938, дело № 13/2021 г. на нотариус ............... където тя се легитимира именно на 4/6 идеални части. Видно от последния нотариален акт Ф. Е. Г. се легитимира като титуляр на 1/6 идеална част от правото на собственост на ........... какъвто, както се посочи по-горе, той е станал по силата на наследственото правоприемство от майка си ............. М. – това обстоятелство се потвърждава и от посочения под т. 4 като представен пред нотариуса документ, легитимиращ продавачите като собственици на имота, предмет на разпореждане по Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 106, том I, рег. № 1938, дело № 13/2021 г. на нотариус ............... а именно Удостоверение за наследници на ............. М.. В тази насока следва да се отбележи, че нотариалният акт представлява официален документ – съставен е от нотариуса, в качеството му на оправомощено длъжностно лице, в рамките на предоставената му компетентност и по установените в закона форма и ред. Като такъв документ той се ползва с доказателствена сила по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК относно 2 изявленията пред него и относно извършените от и пред него действия, в това число и относно представените и описаните в акта документи. Тази доказателствена сила важи спрямо всички, т. е. нотариалният акт притежава обвързваща доказателствена сила относно третите лица, като ги задължава да приемат, че изявленията пред нотариуса, извършените от и пред него действия са се извършили по посочения в него начин. С оглед на така изложеното и като съобрази, че ............. М. е починала на 04.08.2020 г., а договорът за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт № 106, том I, рег. № 1938, дело № 13/2021 г. на нотариус ............... е сключен на 17.05.2021 г., т. е. след нейната смърт, съдът приема, че същият представлява действие на разпореждане с придобито по наследство имущество от страна на Ф. Е. Г., поради което и на основание чл. 49, ал. 2 ЗН настоящият състав приема, че извършвайки това действие ответникът е приел наследството на починалата ............. М., респ. намира за неоснователни възраженията на ответната страна в противния смисъл, направени в срока по чл. 131 ГПК.

По делото е представен и приет като писмено доказателство платежен документ с рег. № 170817110756065/17.08.2017 г., удостоверяващ извършен от О. С. М. паричен превод на сума в размер на 27 500,00 лева в полза на ............. М. с посочено основание на превода „по договор за заем от 17.08.2017 г. предоставяне заем“. Плащането е извършено по следната банкова сметка на получателя: .................., съответно от следната банкова сметка на наредителя: IBAN .......................

По делото е изискано извлечение от банковата сметка на ............. М. с IBAN ......................идно от което на 17.08.2017 г. е отразен извършеният от О. С. М. превод на сумата от 27 500,00 лева при горепосоченото основание, а именно договор за заем от 17.08.2017 г.

От изисканите и представени по делото данни от „..................... АД, с универсален правоприемник понастоящем „..................“ АД, вкл. извлечението от банковата сметка на ............. М., не се установяват плащания на суми от последната в полза на лицето О. С. М..

При така установеното от фактическа страна, съдът приема следното от правна страна:

Първоинстанционният съд е сезиран с предявени при условията на обективно евентуално съединяване осъдителни искове, както следва: главен иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 5, ал. 1 ЗН, вр. чл. 60, ал. 1 ЗН за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 9 166,66 лева – припадаща му се част от задължение за заплащане на непогасена главница по договор за заем от 17.08.2017 г., сключен между ищеца – в качеството на заемодател, и наследодателя на ответника – ............. М., в качеството на заемател, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 17.10.2022 г., до окончателното плащане, и евентуален иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 9 166,066 лева – платена без основание сума с платежно нареждане от 17.08.2017 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 17.10.2022 г., до окончателното плащане.

По главния иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 5, ал. 1 ЗН, вр. чл.

60, ал. 1 ЗН

Основателността на предявения осъдителен иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 5, ал. 1 ЗН, вр. чл. 60, ал. 1 ЗН, е обусловена от кумулативното позитивно установяване на следните материални предпоставки: 1./ наличието на облигационно правоотношение с наследодателя на ответника по договор за заем с посоченото в исковата молба съдържание, вкл. уговорения срок за връщане на заемната сума – до 17.08.2020 г., 2./ предаване в заем на наследодателя на ответника на процесната сума, 3./ настъпила изискуемост на вземането за заемната сума; 4./ качеството на ответника на наследник по закон на починалата заемателка ............. М.. По аргумент от изричното правило на разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест за установяване на посочените правнорелевантни обстоятелства се носи от ищеца по делото.