Решение № 6106 от 07.10.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6106 гр. София, 07.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-В, в закрито заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цвета Желязкова

Членове:

Елена Радева

Цветанка Бенина като разгледа докладваното от Цветанка Бенина Въззивно гражданско дело № 20261100509933 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК.

Образувано е по жалба вх. № 8259/09.07.2026 г. при ЧСИ от длъжника по изпълнението – В. В. С. срещу разпореждане с изх. № 5051/23.06.2026 г. по изп.д.№ 20267880400026 по описа на ЧСИ – М.К. с рег. № 788 на КЧСИ, с което е оставено без уважение искането за изменение на приетите за дължими в полза на взискателя разноски по изпълнението в размера на 511.29 евро – адвокатско възнаграждение и 846.42 евро – такси по Тарифата към ЗЧСИ. В жалбата се излагат доводи за недопустимост и неправилност на атакувания акт на ЧСИ по същество. В тази се сочи, че възложените в тежест на длъжника разноски за адвокатски хонорар не съответстват на извършената работа от пълномощника на взискателя, който дори не е посочил изпълнителни способи, които да бъдат приложени. Жалбоподателят счита за дължими разноски за адвокатско възнаграждение, определени съобразно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа в размер от 200 лв. /102.26 евро/ без оглед на материалния интерес, като относно пропорционалното възнаграждение по т. 2 от посочената разпоредба сочи, че е дължимо за активно процесуално представителство по удовлетворяване на вземане, каквото основание оспорва да е налице. Оспорва основата за начисляване на такса върху разноските да се формира и от адвокатския хонорар на взискателя, като излага, че под „парично вземане“ по смисъла на т. 26 ТТРЗЧСИ се разбира само вземането, което е предмет на изпълнението.

Постъпило е становище от взискателя по изпълнителното дело – С.Д.Ш.-К., в което оспорва жалбата като неоснователна. В тази връзка излага доводи, че определеният размер на разноските е съответен на приложимата Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Сочи, че възнаграждението е определено съобразно с извършената правна и процесуална работа по изпълнителното дело и представлява реално направени разноски, които следва да бъдат възложени в тежест на длъжника.

1

В мотивите си по реда на чл. 436, ал. 3 ГПК ЧСИ К. е изложил становище за неоснователност на жалбата, като не се сочат допълнителни съображения в тази връзка.

Съдът, като взе предвид доводите на жалбоподателя и представените по делото писмени доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

В разпоредбата на чл. 435 ГПК са изброени изчерпателно подлежащите на обжалване действия на съдебния изпълнител, като съгласно ал. 2, т. 7 от разпоредбата, на обжалване от длъжника подлежи акта за разноските по изпълнението.

Видно от приложеното изп.д.№ 20267880400026 по описа на ЧСИ – М.К. с рег.

№ 788 на КЧСИ, същото е образувано по молба на взискателя С.Д.Ш.-К. за принудително събиране на вземания по изпълнителен лист от 18.12.2025 г., издаден въз основа на влязло в сила съдебно решение по т.д.№ 1698/2022 г. по описа на СГСТО-VI-7 състав, за сумите по присъдените съдебни разноски в производството пред СГС, САС и ВКС.

Приложено е пълномощно на адв. М.Я. и Договор за правна защита и съдействие от 08.01.2026 г., сключен между нея и взискателя с договорено възнаграждение от 1000 лв., за което страните по договора са изразили съгласие за заплащането му в брой към този момент.

С постановление от 11.03.2026 г. на ЧСИ са приети разноски по изпълнителното дело, а именно – 511.29 евро – адвокатско възнаграждение; такса по т. 26 ТТРЗЧСИ в размер на 597.38 евро, с вкл. ДДС и допълнителни разноски по т. 31 – 7.67 евро.

В хода на изпълнителното дело е изпратено запорно съобщение изх. № 1986/10.03.2026 г. до Уникредит Булбанк АД, запорно съобщение изх. № 1985/10.03.2026 г. до Ти Би Ай Банк ЕАД и постановление за налагане на възбрана изх.

№ 2011/11.03.2026 г. върху надлежно индивидуализиран недвижим имот – собственост на длъжника.

В хода на изпълнителното дело е изпратена покана за доброволно изпълнение, връчена на адресата Столична община на 19.03.2026 г., в която като част от задължението са посочени и приетите разноски с постановление от 11.03.2026 г. на ЧСИ.

Жалбата предмет на разглеждане в настоящото производство е депозирана от правно легитимиран за това правен субект, в установения в чл. 436 ГПК 2-седмичен срок за това срещу действие на ЧСИ, подлежащо на обжалване от длъжника по изпълнението. Поради това съдът приема същата за процесуално допустима, като разгледана по същество се явява и основателна по следните съображения:

По делото не е налице спор относно правото на разноски, като спорен е въпросът относно размера на подлежащите на възлагане на длъжника такива.

В приложение разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, по искането за изменение разпореждането за разноски компетентен да се произнесе е съдебният изпълнител, като при преценка неговата основателност, приложими са общите правила за разпределянето на разноските по ГПК. След произнасяне по възражението, актът на съдебния изпълнител подлежи на съдебен контрол, като компетентен да се произнесе е окръжният съд по мястото на изпълнението.

В случая, възражението на длъжника срещу възложените му разноски е оставено без уважение, което е породило правният му интерес да атакува акта на ЧСИ чрез жалба – предмет на разглеждане в настоящото производство.

Съгласно действащата редакция на разпоредбата на чл. 10, т. 1 от Наредба №1/2004г. за възнаграждения за адвокатска работа към момента на сключване на 2 договора за правна защита и съдействие, дължимото такова за образуване на изпълнително дело е в размер на 200 лв., като в т. 2 от разпоредбата е предвидено правото на допълнително възнаграждение при осъществено процесуално представителство и извършване на действия с цел удовлетворяване на вземането – предмет на изпълнението.

От материалите по изпълнителното дело не се установява от името на взискателя да са били извършени действия по изпълнението след подаване на молбата за иницииране на производството пред ЧСИ. Възражението срещу размера на приетите от ЧСИ разноски е заявено в срока за доброволно изпълнение, като след произнасяне по него жалбата срещу разпореждането, с което е оставено без уважение, е администрирана за разглеждане от съда. Не са извършени от взискателя други действия и преди изпращането на поканата за доброволно изпълнение, като единствено предприетите от него такива са по подаване на молбата за образуване на изпълнително дело. Последващите действия на ЧСИ са във връзка с възложените му по реда на чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ правомощия, като след проучване имуществото на длъжника, са изпратени съобщения за налагането на запор върху вземанията на длъжника от банките и налагането на възбрана върху притежавания от него недвижим имот.

Предвид гореизложеното и доколкото се установи, че извършените от процесуалния представител на взискателя действия в хода на изпълнението се изчерпват с подаване на молбата за образуване на изпълнителното, то размера на дължимото адвокатстко възнаграждение към този момент следва да бъде определен съобразно установения в чл. 10, т. 1 от Наредба №1/2004г. размер от 200 лв. При извършване на други допълнителни действия от името на взискателя, насочени към реализиране на принудителното изпълнение срещу длъжника, то тогава би било налице основание за начисляване на допълнителни разноски в полза на взискателя, който ще дължи заплащането на адвокатско възнаграждение в допълнителен размер за предоставената му защита, съобразно в чл. 10, т. 2 от Наредба №1/2004г. ВАР.

При това положение, договореното възнаграждение за процесуално представителство от 1000 лв. надвишава установения в приложимата норма минимален размер за извършените от името на взискателя действия по изпълнението от 200 лв. и до който следва да бъде редуциран, в приложение разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК.

В основата за определяне на дължимата такса по т. 26 ТТРЗЧСИ се включват освен вземанията по изпълнителния лист, също и вземането за разноски на взискателя в размер на адвокатското възнаграждение. В посочената разпоредба е предвидено, че таксата се определя върху размера на събраната сума. Заплатените от взискателя разноски за адвокатско възнаграждение за предоставената му в хода на изпълнителното дело защита са за сметка на длъжника в приложение разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ГПК, поради което и са предмет на удовлетворяване чрез изпълнителните способи, приложени за събиране на вземането по изпълнителния лист. Поради това, следва да бъде прието, че разноските на взискателя за заплатено адвокатско възнаграждение се включват, както в понятието „материален интерес“ по смисъла на чл. 83, ал. 1 ЗЧСИ, така и в понятието „събрана сума“ по т. 26 ТТРЗЧСИ. /В този смисъл и решение № 278/25.05.2012 г. по гр.д. № 414/2012 г. по описа на ВКС, Четвърто ГО/.

Предвид възприетото по-горе, основата за определяне на дължимата пропорционална такса е равняваща се на сумата от 11 761.04 лв. /6013.32 евро/, а съгласно т. 26, б. „г“ ТТРЗЧСИ, дължимата такса възлиза на 925.66 лв. /473.28 евро/, 3 без вкл. ДДС или 567.94 евро с вкл. ДДС. При това положение, определените разноски по т. 26 ТТРЗЧСИ следва да бъдат на намалени от размера 597.38 евро, с вкл. ДДС, до размера от 567.94 евро.

Така мотивиран, Софийски градски съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ разпореждане с изх. № 5051/23.06.2026 г. по изп.д.№ 20267880400026 по описа на ЧСИ – М.К. с рег. № 788 на КЧСИ, в частта, с което в тежест на длъжника В. В. С. са възложени разноски за адвокатско възнаграждение в размер над 102.25 евро /200 лева / до 511.29 евро /1000 лв./ и е определена такса по т. 26 ТТРЗЧСИ над сумата от 567.94 евро до 597.38 евро, с включен ДДС.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4