Решение № 550 от 05.09.2024, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно търговско дело 273/2024
- Вид
- Решение № 550
- Подписан
- 05.09.2024
- Състав
- Иван Иванов , Николай Метанов, Валентин Димитров Бойкинов
Цитирани разпоредби
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
- чл.301 · Търговски закон
- чл. 324, ал. 2 · Търговски закон
- чл. 327 · Търговски закон
- чл. 327, ал. 1 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 550 гр. София, 04.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Иван Иванов
Членове:
Николай Метанов
Валентин Бойкинов при участието на секретаря Мария Г. Паскова като разгледа докладваното от Иван Иванов Въззивно търговско дело № 20241001000273 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 1610 от 22.12.2023 г. по т.д. № 900/ 2022 г. на Софийския градски съд, търговско отделение, VІ - 13 състав „Ависпал“ ООД - гр. София е осъдено да заплати на „ФЗ Васил Костов“ ООД - с. Любен Каравелово, община Аксаково, област Варна на основание чл. 327 от ТЗ сумата от 600 000 лева, представляваща част от вземане по договор за продажба на фуражи от 24.06.2016 г. за извършени доставки, за които са издадени фактури :
№ 28240/ 19.04.2017 г. на стойност 14 924.04 лева, № 28257/ 20.04.2017 г. на стойност 13 579.92 лева, № 28294/ 25.04.2017 г. на стойност 13 732.56 лева, № 28334/ 28.04.201г. на стойност 13 872.60 лева, № 28387/ 4.05.2017 г. на стойност 13 612.20 лева, № 28450/ 10.05.2017 г. на стойност 13 442.76 лева, № 28479/ 13.05.2017 г. на стойност 14 868.72 лева, № 28511/ 17.05.2017 г. на стойност 14 052 лева, № 28531/9.05.2017 г. на стойност 13 433.28 лева, № 28572/ 24.05.2017 г. на стойност 15 937.20 лева, № 28607/ 29.05.2017 г. на стойност 15 279.12 лева, № 28656/ 3.06.2017 г. на стойност 14 072.40 лева, № 28685/ 7.06.2017 г. на стойност 14 196 лева, № 28710/ 10.06.2017 г. на стойност 13 476 лева, № 28751/16.06.2017 г. на стойност 13 632 лева, № 28804/ 23.06.2017 г. на стойност 13 752 лева, № 28825/ 27.06.2017 г. на стойност 13 764 лева, № 28867/ 4.07.2017 г. на стойност 14 293.92 лева, № 28915/ 11.07.2017 г. на стойност 14 235.72 лева, № 28970/ 18.07.2017 г. на стойност 13 374.36 лева, № 29033/ 26.07.2017 г. на стойност 1
14 282.28 лева, № 29070/ 1.08.2017 г. на стойност 14 096.04 лева, № 29110/ 4.08.2017 г. на стойност 14 224.08 лева, № 29143/ 9.08.2017 г. на стойност 14 305.56 лева, № 29176/ 14.08.2017 г. на стойност 14 282.28 лева, № 29189/ 16.08.2017 г. на стойност 13 525.68 лева, № 29202/ 18.08.2017 г. на стойност 14 270.64 лева, № 29297/ 31.08.2017 г. на стойност 13 943.28 лева, № 29343/ 7.09.2017 г. на стойност 13 700.28 лева, № 29377/ 11.09.2017 г. на стойност 13 132.80 лева, № 29415/ 14.09.2017 г. на стойност 14 066.76 лева, № 29448/ 19.09.2017 г. на стойност 13 007.40 лева, № 29468/ 22.09.2017 г. на стойност 13 721.52 лева, № 29509/ 27.09.2017 г. на стойност 13 053 лева, № 29615/ 11.10.2017г. на стойност 13 110 лева, № 29687/ 20.10.2017 г. на стойност 13 235.40 лева, № 29723/ 25.10.2017 г. на стойност 12 984.60 лева, № 29880/ 16.11.2017г. на стойност 8 219.40 лева, № 29920/ 22.11.2017 г. на стойност 12 950.40 лева, № 29945/ 25.11.2017 г. на стойност 7 763.40 лева, № 29975/ 30.11.2017 г. на стойност 13 919.40 лева, № 30017/ 6.12.2017 г. на стойност 14 214.96 лева, № 30042/ 9.12.2017 г. на стойност 12 859.20 лева, № 30063/ 13.12.2017 г. на стойност 13 189.80 лева, № 30105/ 20.12.2017 г. на стойност 13 605.96 лева, № 30129/ 23.12.2017 г. на стойност 12 893.40 лева, № 30155/ 28.12.2017 г. на стойност 13 533.48 лева, № 30219/ 6.01.2018 г. на стойност 13 919.40 лева, № 30336/ 25.01.2018 г. на стойност 12 847.80 лева, № 30373/ 31.01.2018 г. на стойност 13 930.80 лева, № 30407/ 6.02.2018 г. на стойност 13 053 лева, № 30477/15.02.2018 г. на стойност 12 813.60 лева, № 30518/ 22.02.2018 г. на стойност 14 626.44 лева, № 30586/ 5.03.2018 г. на стойност 14 096.04 лева, № 30652/ 14.03.2018 г. на стойност 12 691.32 лева, фактура № 30730/ 24.03.2018 г. на стойност 13 077 лева, № 30800/ 3.04.2018 г. на стойност 13 804.32 лева, № 30861/ 11.04.2018 г. на стойност 13 664.16 лева, № 30915/ 17.04.2018 г. на стойност 13 188.12 лева, № 30958/ 21.04.2018 г. на стойност 13 199.76 лева, № 30959/ 21.04.2019 г. на стойност 8 043.24 лева, № 30986/ 25.04.2018 г. на стойност 13 013.52 лева, № 31022/ 30.04.2018 г. на стойност 14 490.36 лева, № 31067/ 4.05.2018 г. на стойност 14 142.60 лева, № 31104/ 10.05.2018 г. на стойност 12536.28 лева, № 31165/ 17.05.2018 г. на стойност 14 198.16 лева, № 31216/ 24.05.2018 г. на стойност 13 656.84 лева, № 31253/ 29.05.2018 г. на стойност 8 614.56 лева, № 31289/ 1.06.2018 г. на стойност 14 165.04 лева, № 31321/ 6.06.2018г. на стойност 14 676.48 лева, № 31362/ 12.06.2018 г. на стойност 13 356.84 лева, № 31408/ 18.06.2018 г. на стойност 14 819.64 лева и непогасената част в размер на 3 171.50 лева от фактура № 28205/ 13.04.2017 г., ведно със законната лихва считано от 17.05.2023 г. до окончателно изплащане на присъдената част от вземането.
-3-
Срещу решението е подадена въззивна жалба от „Ависпал“ ООД - гр. София, в която се твърди, че е неправилно неправилно и незаконосъобразно.
Неправилен бил извода, че само въз основа на осчетоводяването на фактурите, без да са 2 били подписани от негов представител, ответника е бил обвързан на основание чл.301 от ТЗ да заплати възнаграждение по рамковия договор за продажба на фуражи. Не се установило какъв е съгласувания график за необходимите количества комбинирани фуражи за изхранване на животните, съгласно т.6 от договора, както и какво от договореното количество фураж е било доставено и на кого. Ищецът не успял да докаже, че оспорената стока е била предадена на упълномощен да приеме изпълнението представител на ответника, както и че нейната цена съответства на твърдяната.
Молбата е решението да бъде отменено, като бъде постановено друго решение, с което исковата претенция да бъде отхвърлена изцяло.
Ответникът по въззивната жалба „ФЗ Васил Костов“ ООД - с. Любен Каравелово, община Аксаково, област Варна в писмения отговор я оспорва като неоснователна.
Обвързаността на ответника да заплати дължимото възнаграждение по договора било доказано по несъмнен начин от заключението на почерковата експертиза, според което договора е бил подписан от неговия законен представител. Константната съдебна практика приемала, че осчетоводяването на фактура, подписана за получател от лице без представителна власт, обуславя прилагането на презумпцията на чл. 301 от ТЗ.
Възражението относно съгласуването на графика за необходимите количества комбинирани фуражи съгласно т. 6 от рамковия договор било преклудирано. Несъстоятелно било възражението за недоказаност на предаването на фуражите на упълномощен представител на ответника- кантарните бележки за всяка отделна доставка били приемани без забележки от лице, което въз основа на недвусмислени обстоятелства се е явявало овластено да получи изпълнението.
Молбата е решението да бъде оставено в сила.
Софийският апелативен съд, търговско отделение, шести състав съобрази следното.
В исковата молба ищецът „ФЗ Васил Костов“ ООД - с. Любен Каравелово, община Аксаково, област Варна твърдял, че на 24.06.2016 г. сключил с ответника „Ависпал“ ООД гр. София рамков договор за доставка на фуражи. В периода от 13.04.2017 г. до 18.06.2018 г. извършил
73 доставки, за които били издадени фактури, подробно описани в исковата молба. Стоката била предавана в ползваната от ответника птицеферма в с. Мраморен, община Враца и приемана от негов служител. Ответникът заплатил само част от фактура № 8000028205/ 13.04.2017 г., като непогасена останала сумата 3 171.50 лева, и не платил сумите по следващите фактури.
За обезпечаване на вземанията на продавача „Локал Асет Мениджмънт енд рисортс“ АД учредило в негова полза договорна ипотека върху собствения си недвижим имот 3
„птицеферма, състояща се от общо 68 сгради в землището на с. Вълчия, община Сунгурларе, област Бургас, разположена върху държавен поземлен имот с площ от 49.240 дка. По подаденото от ищеца заявление за издаване на основание т. 4 от нотариалния акт за договорна ипотека на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК за сумата 101 204.30 лева с определение от 9.08.2019 г. по ч.гр.д. № 43683/2019 г. на Софийския районен съд, гражданско отделение, 28 състав бил постановен отказ. Общият размер на задължението на ответника бил 971 418.62 лева.
При тези фактически твърдения молбата към съда била да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата 600 000 лева - част от общо дължимата сума 971 418.62 лева, ведно със законната лихва считано от 29.07.2022 г. (датата на депозиране на заявлението по чл. 417 ГПК) върху сумата от 101204.30 лева и от 17.05.2022 г. (датата на подаване на исковата молба) върху сумата 498 795.70 лева до окончателното плащане.
В писмения отговор ответникът „Ависпал“ ООД - гр. София оспорил иска. Заявил, че подписа в договора за продажба не бил на неговия управител, поради което поетите с него задължения не обвързвали дружеството. Твърдял, че негов представител не бил приемал доставки на комбинирани фуражи по издадените 73 фактури - за тях узнал от исковата молба. Представените с молбата кантарни бележки не били подписвани от представител на дружеството, следователно доставките на стоката не са били получени от него. На основание чл.111, б. „в“ от ЗЗД заявил възражение за изтекла погасителна давност по отношение на лихвите за забава върху всяка една от фактурите.
Молбата към съда била да отхвърли иска.
В допълнителна искова молба ищецът заявил, че подписа от името на ответното дружество бил поставен именно от неговия законен представител П. Ц. С., а дори да не е бил подписан от нея договора не бил оспорен веднага след узнаването за него. За това свидетелства и нотариалния акт за договорна ипотека от 30.06.2016 г., който също бил подписан от законния представител на дружеството. Всяка една от 73- те фактури била подписана от продавача и от купувача и били
-5- придружени от двустранно подписани кантарни бележки, които установявали приемането на стоките. Давностният срок за погасяване на вземането за законната лихва не бил изтекъл, тъй като претенцията за лихва била заявена с подаването на заявлението по чл. 417 от ГПК на 29.07.2019 г.
В отговора на допълнителната искова молба ответникът изтъкнал, че изявлението в договора за учредяване на ипотека не било признание за наличието на договора за продажба, тъй като не възпроизвеждал всички негови клаузи. Оспорил приемането на описаните във фактурите фуражи, като твърдял, че противопоставянето е било заявено веднага след узнаването за издадените фактури.
4
Установената от доказателствата фактическа обстановка на спора е следната.
В договор за продажба на фуражи, сключен на 24.06.2016 г. продавачът „ФЗ Васил Костов“ ООД се задължил да осигурява на купувача „Ависпал“ ООД нужните му количества комбинирани фуражи срещу продажна цена, определяема по действащи пазарни цени към момента на получаване на стоката, като за всяка доставка ще се счита окончателно определена с фактурирането. Стоката трябвало да се счита предадена/ приета с подписването на фактурата или кантарната бележка от купувача.
С исковата молба са представени 73 фактури, издадени от продавача в периода от 13.04.2017 г. до 18.06.2018 г.
Според заключението на счетоводна експертиза, изготвено от вещото лице В. П. фактурите били осчетоводени от ищеца със счетоводна операция Дебит сметка 4111 „Клиенти“, Аналитична партида „Ависпал“ ООД ; Кредит сметка 7011 „Приход от продукция“ ; Кредит сметка 4532 „Начислен ДДС за продажби“
Фактурите били осчетоводени и при ответника със счетоводна операция Дебит сметка 303 „Стоки“ ; Дебит сметка 4531 „Начислен ДДС за покупки“ ; Кредит сметка 4001 ,Доставчици“ Аналитична партида „ФЗ Васил Костов“ ООД, били включени в дневниците за продажби, били подадени справки - декларации в ТД на НАП, и бил ползван данъчен кредит. Непогасените задължения на ответника били в общ размер 971 418.62 лева.
Според заключението на почеркова експертиза, изготвено от вещото лице Г. М. подписите за „Купувач /„Ависпал“ ООД на всеки лист в договора за продажба на фуражи от 24.06.2016 г. са положени от П. Ц. С..
В изпълнение на правомощията по чл. 269 от ГПК настоящият състав на въззивната инстанция преценява въззивната жалба като процесуално допустима - подадена е в установения в закона срок от страна по делото, която има интерес и право на обжалване на валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на въззивен контрол.