Присъда № 102 от 04.11.2020, Софийски градски съд

МОТИВИ към присъда по в.н.о.х.д. № 3406/20 г. по описа на СГС, НО, V-ти въззивен състав

С присъда от 2*.06.2020 г. по н.о.х.д. № 19872/18 г. Софийският районен съд, Наказателно отделение, 10 състав, е признал подсъдимият Л. В. И. за невиновен в това, че на 11.12.2015г.

, след 18:00 часа, в село Световрачене, Столична община, ул. „******* №*, на неохраняем паркинг, в съучастие с И. Д. Д. – извършител, действайки като помагач наблюдавал за появата на други лица и автомобили на местопроизшествието, съхранявал автоключове за моторно превозно средство, управлявано от извършителя – И.Д., и по този начин умишлено улеснил извършването на престъпление от И.Д., който противозаконно проникнал в чуждо моторно превозно средство - лек автомобил, марка „Ауди“, модел „А6“, рег. № *******, без съгласието на собственика – Т.А.А., поради което и на основание чл. 378, ал. *, т. 2, вр. чл.

30* от НПК, го е оправдал по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 3*6б, вр. чл. 20, ал. *, вр. ал. 1 от НК.

Срещу така постановената присъда е подаден протест от представител на Софийска районна прокуратура. С него се иска въззивният съд да отмени съдебния акт на първостепенния съд като неправилен. В допълнение към своя протест представителя на държавното обвинение излага доводи за превратно тълкуване на приобщените доказателства от страна на първостепенния съд при правилно установени фактически положения. Като излага доводи за доказаност на участието на подсъдимия И.като помагач в осъществяване на инкриминираното деяние. Навеждат се доводи, че за общност на умисъла следва да се направи обоснован извод от безспорно установената обективна страна на престъплението, както и съобразно предприетите действия от страна на И.Д. – извършителя на престъпното деяние и подсъдимият Л.И.. Като се излагат твърдения за противоречие между обясненията на подсъдимия И. и доказателствената съвкупност, както и с приетите от съда фактически положения. В заключение моли съда да отмени първостепенната присъда и да постанови нова, с която да признае за виновен подсъдимият Л.И. и да го осъди.

С депозирания протест не е отправено искане за събиране на доказателства.

В проведеното разпоредително заседание на 21.09.2020 година въззивният съд по реда на чл.

327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия, свидетели и експерти пред настоящата инстанция, както и ангажирането на нови доказателства.

В публичното съдебно заседание представителя на държавното обвинение не поддържа направения протест, а по релевира доводи за липса на безспорни доказателства, които да установят съпричастността на Л.И. към инкриминираното деяние. Правят се твърдения за липса на субективна страна и отсъствие на знание у подсъдимия И. за намеренията на Д.. В края на изложението се отправя твърдение за неизпълнение на изискванията за доказване на обвинението по несъмнен начин, като моли настоящата инстанция да потвърди постановената от районен съд присъда като правилна и законосъобразна.

Защитникът на подсъдимия счита, че обжалваната присъда следва да бъде потвърдена, като счита първостепенният съдебен акт за правилен и постановен при съобразяване с всички доказателства по делото.

В последната си дума подсъдимият И. поддържа думите на своя защитник.

Въззивният съд, като съобрази събраните пред двете съдебни инстанции доказателства и доказателствени средства, данните от способите за доказване, както и становищата на страните, намери за установено следното:

Постановеното от СРС решение е неправилно, тъй като подсъдимият Л.И. в качеството си 1 на помагач, действайки в съучастие с И. Д. Д. е осъществил от обективна и субективна страна престъплението по чл. 3*6б,вр. чл. 20, ал. *, вр. ал. 1 НК за което е предаден на съд, а подаденият протест срещу постановения съдебен акт е основателен.

При самостоятелната преценка на тази доказателствена съвкупност настоящият въззивен състав, в рамките на правомощията му да прави нови фактически установявания, прие фактическа обстановка, която се припокрива с изложената от контролираната инстанция, в следния смисъл:

Подсъдимият Л. В. И. , роден на********* град София, българин, български гражданин, средно образование, неженен, трудово ангажиран, неосъждан, живущ в с. В., Столична община, ул. „*******, с ЕГН ***********.

На 09.12.2015 г. Т.А.А., собственик на лек автомобил, марка „Ауди“, модел „А6“ с рег. № ******, черен на цвят, констатирала липсата на горепосочения автомобил от мястото, на което го била паркирала предишния ден - неохраняемият паркинг, разположен пред жилищна сграда, находяща се на ул. „*******.

Предвид това свидетелката А.подала сигнал до 08 РУ- СДВР.

На 11.12.2015 г. в посока село Световрачене, Столична община, лицето И. Д. Д. , управлявало лек автомобил марка „БМВ“, модел/серия „5“ с рег. № ******* като в колата заедно с него пътувал и подсъдимият Л. В. И. , седейки на предната седалка до шофьорското място. Двамата мъже се познавали покрай свидетелката М.Т., която живеела във фактическо съжителство с И.Д., а с Л.И. била близка приятелка. Към 18.00 часа на същата дата Д. спрял лекия автомобил на пътното платно, намиращо се на улица „******* №*, в непосредствена близост до паркирания до кофи за боклук автомобил, марка „Ауди“, модел „А6, собственост на Т.А., намиращ се на неохраняем паркинг сред други паркирани коли. От предната дясна седалка на леката кола „БМВ“ с рег. № ******* слязъл подсъдимият И., който се насочил директно към лекия автомобил, марка „ Ауди“, като спрял до него и го огледал, след което се върнал обратно в колата „БМВ“ при Д., след което управляваният от Д. автомобил напуснал зоната на паркинга.

Междувременно на процесното място, намиращи се в един от входовете на жилищната сграда пред паркинга, били полицейските служители – Д. У. и А., по повод организирана полицейска операция във връзка с установяването на местоположението на процесния автомобил „Ауди“, собственост на Т.А..

Известно време след направеният оглед от страна на подсъдимия, последният заедно с Д. се върнали в зоната на паркинга, но този път пеша, облечени в тъмни дрехи. Д. и И. се насочили към лекия автомобил марка „Ауди“ , като доближавайки автомобила подсъдимият Л.И. застанал в задната част на превозното средство с цел да наблюдава дали към двамата мъже се доближават други автомобили или други лица, а през това време Д. се насочил към шофьорската врата на процесния автомобил, като извършил действия по захващане на дръжката на шофьорската врата и я отворил, по това време Д. възприел приближаващи униформени полицейски служители и затворил вратата на лекия автомобил. Двамата мъже били заловени от споменатите полицейски служители. Полицаите извършили обход на района в близост до процесния паркинг, като открили лекия автомобил марка „БМВ“, с който Д. и И. се придвижвали по-рано, паркиран близо до жилищната сграда, намираща се до паркинга. Въпросният автомобил бил заключен , като полицейските служители охранявали двете коли до пристигане на разследващите органи от СДВР. В тъмната част на денонощието на процесната дата започнали процесуално-следствените действия, включващи оглед на местопроизшествието и по-точно на лекия автомобил „Ауди“, в който били намерени счупени на части регистрационни табели с регистрационен номер № СА ******, с помощта на която бил установен безспорно собственикът на автомобила, а именно Т.А., която не е давала съгласие което и да е трето лице да управлява и да се разпорежда с 2 нейното превозно средство. В условията на неотложност бил извършен обиск на И.Д. и на подсъдимия. Сред вещите на Д. бил иззет един брой електрическо устройство с кабел с кръгъл накрайник, а сред вещите във владение на И. били иззети два броя контактни ключове с логото на „БМВ“, като единият от тях бил за лекия автомобил, с който двамата мъже стигнали до неохраняемия паркинг.

На иззетите като веществени доказателства два броя автоключове от лек автомобил № ******* МР била назначена и изготвена експертиза № 16/ИКУ – 177/05.06.2016 г., съгласно която посочените предмети са били механично създадени с цел неправомерно придобиване на конкретни автомобили. Била назначена и извършена експертиза № 16/ИКУ – 177/18.08.2016г., съгласно която намереното във владение на Д. електрическо устройство с кръгъл кабел било предназначено за запалване на автомобили и за обучаване на ключове на леки автомобили с марка „Ауди“.

За да достигне до крайния извод за виновност на подсъдимия И., контролиращата съдебна инстанция се позова на показанията на свидетелите – полицейските служители А. Д. А. У. и М. А., свидетелката Т.А., на свидетеля И. Д. Д. , М.Т., обясненията на подсъдимия, писмените доказателства и доказателствени средства – протокол за оглед на местопроизшествие, ведно с албум към него /л. 6 - 13, том I, ДП/, протокол за претърсване и изземване /л. 1*- 15, том I, ДП/, протокол за обиск и изземване, ведно с албум към него /л.

16 – 21, том I, ДП/, протокол за обиск и изземване в неотложни случаи с последващо съдебно одобрение, ведно с албум /л. 22 – 27, том I, ДП/, протокол за следствен експеримент, ведно с албум /л. 28 – 33, том I, ДП /, протокол за претърсване и изземване в неотложни случаи с последващо съдебно одобрениe, ведно с албум към него /л. 3* – **, том I, ДП/, протокол за претърсване и изземване в неотложни случаи с последващо съдебно одобрениe, ведно с албум към него /л. *5 – 51, том I, ДП/, протокол за доброволно предаване /л. 88, том I, ДП/, протокол за следствен експеримент /л. 89 – 90, том I, ДП/, справка съдимост, способи за доказване – протокол за извършена експертиза № 16/ДНК – 39 /л. 6 – 9, том II, ДП/, протокол за извършена експертиза № 16/ДКТ – 120 /л. 12– 15, том II, ДП/, протокол за извършена експертиза № 2016/ИКУ – 123 /л. 22– 38, том II, ДП/, протокол за извършена експертиза № 78 - Ф/2016 /л. *2– *7, том II, ДП/, протокол за извършена експертиза № 16 - /ДНК – 38 /л.

53– 55, том II, ДП/, протокол за извършена експертиза № 16 /ИКУ – 20* /л. 63– 69, том II, ДП/, протокол за извършена експертиза № 16 /ДКТ – 1 /л. 72– 7*, том II, ДП/, протокол за извършена експертиза № 16 /ИКУ – 177 /л. 80– 91, том II, ДП/, протокол за извършена експертиза № 218 - Д /2015 /л. 93, том II, ДП/, експертна справка № 308 – Е/2015 /л. 95 – 97, том II, ДП/, протокол за извършена експертиза № 1*3- Е/2016 г. /л. 101 – 105, том II, ДП/, експертна справка № 307 – Е/2015 /л. 107 – 108, том II, ДП/, протокол за извършена експертиза № 17 – Б/2016 г. /л. 111 – 115, том II, ДП/, протокол за извършена експертиза № 29 – Б/2016г. /л. 119 – 12*, том II, ДП/, експертна справка № 306 – Е/2015 г. /л. 126, том II, ДП/, съдебно-икономическа експертиза /л. 128 – 129, том II, ДП/, справка мтел /л. *2, том III, ДП/, справка виваком /л. *3, том III, ДП /, протокол за вземане на образци за сравнително изследване /л. *8, том III, ДП/, протокол за вземане на образци за сравнително изследване /л.

50, том III, ДП/, декларация за семейно и материално положение и имотно състояние /л. 62, том III, ДП/, копие на СРМПС /л. 6, том IV, ДП/, справка АИС „КАТ“ /л.9, том IV, ДП /, протокол за извършена експертиза №2017/ИКУ – 177 /л. 151 – 157, том V, ДП/, протокол за извършена експертиза №16/ДКТ – 131 /л. 160 – 161, том V, ДП/, протокол за извършена експертиза №18/ДНК – 108/л. 16* – 166, том V, ДП/, диск с видеозапис към него /л.198 от съдебно производство / .

Ключови гласни доказателствени средства са показанията на полицейските служители очевидци на инкриминираното деяние. Настоящата инстанция кредитира изцяло казаното от полицаите А. Д. А. У. и М. А., счита че си кореспондират взаимно, установяват последователно фактическата обстановка, открояват се със сравнително ясен спомен относно извършената полицейска операция и намират опора и в приобщената 3 доказателствена маса, в това число и приобщеният чрез протокол за доброволно предаване диск, материализиращ събитията от инкриминираната дата. Съпоставени двете групи показания, дадени в хода на съдебното следствие пред първа инстанция и тези в досъдебна фаза между тях не се откриват съществени различия в твърденията на полицаите, а ясно се установяват съществени за инкриминираното деяние факти, като дата, в коя част на деня се е осъществило деянието, точната локация, оперативната информация за процесния лек автомобил „Ауди“, предприетата полицейска операция, както и последователността на действията, извършени от подсъдимия Л.И. и от И.Д.. Тримата полицейски служители са категорични, че към 18.00 на процесната дата в посоченото местоположение в непосредствена близост до лекия автомобил „Ауди“ е спряла кола марка „БМВ“, в която са били двамата мъже И. и Д., като именно подсъдимият И. е излязъл от колата и се е доближил до превозното средство, предмет на престъпното деяние, като го е огледал и отново се е върнал при И.Д. в колата, с която са се придвижвали двамата. В твърденията си те излагат абсолютно идентична информация и за последващите действия, а именно пристигането пеша на И. и Д. малко по-късно отново при лекия автомобил марка „Ауди“, както и относно разположението на двамата, че именно И.Д. е тръгнал да отваря шофьорската врата на превозното средство, а подсъдимият И. е бил застанал до колата и е наблюдавал какво се случва, докато Д. осъществява престъпното посегателство. Настоящата инстанция установи противоречие в твърденията на полицейските служители, свързано с обстоятелството дали Д. и И. са тръгнали да бягат при появата на компетентните органи, тъй като пред съда свидетелят Д. заявява, че двамата мъже не са опитвали да избягат и са се подчинили без възражения на полицейските разпореждания. Съдът счита, че не може да се установи по безспорен начин дали И. и Д. са опитали да избягат от полицаите, тъй като за това обстоятелство съдът разполага само с показанията на посочените свидетели, които се разминават по между си и с приобщения като веществено доказателство диск, с материализирания на него видео файл, от който се извличат данни че полицаите са се движели с бърз ход до двамата мъже и се наблюдават телодвижения на присъстващите лица, които не могат да бъдат категорично изяснени. Изясняването на това дали И. и Д. са опитали да избягат не променя преценката на съда по някакъв съществен начин относно осъществяването на инкриминираното деяние и съпричастността на подсъдимия към него.