Определение № 4988 от 01.11.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4988 гр. София, 01.11.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Бонка Дечева

Членове:

Ваня Атанасова

Атанас Кеманов като разгледа докладваното от Атанас Кеманов Касационно гражданско дело № 20248002100980 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх.№ 29349/21.12.2023 г. на Военномедицинска академия, гр. София,чрез процесуалните представители адвокат В. С. от АК-Перник и адвокат В. Д. от АК-Пловдив, срещу решение № 1253 от 09.11.2023г. по в.гр.д.№1570/2022г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено решение №260984 от 21.03.2022г. по гр.д.№4910/2015 г. на Софийския градски съд, с което е уважен предявеният от Л. И. И. против касатора осъдителен иск с правна квалификация чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45 ЗЗД –за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 50 000лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди под формата на болки и страдания, в резултат на некачествено извършена операция на 13.04.2011г., при която са увредени ларингеалните й нерви, ведно със законна лихва от 15.04.2015г. - датата на депозиране на исковата молба до окончателното плащане на главницата и са присъдени сторените по делото разноски.

Решението е постановено при участието на ЗАД „Армеец“ АД, гр. София като трето лицепомагач на страната на касатора.

В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното въззивно решение поради нарушаване на материалния закон, допуснати при постановяването му съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, с оглед на което се моли за неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд със задължителни указания по прилагане на закона, респ. постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което предявеният иск бъде отхвърлен изцяло със законните последици.

1

В изложението към касационната жалба се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, по въпросите:

1.Когато пациентът се е съгласил с определено лечение, диагностичен метод, манипулация или операция, след като е получил информацията, посочена в чл. 88, ал.1 ЗЗ и след като е подписал информирано съгласие по чл.89, ал. 1 ЗЗ, преминава ли върху него рискът от възникването на конкретни усложнения, присъщи за предприетите диагностичнолечебни дейности.

По въпроса се поддържа, че приетото от въззивният съд противоречи на практиката на ВКС, обективирана в решение №255/18.03.2021 г. по гр. д. №985/2020г. на ВКС, IV г.о., 2.Следва ли съдът при приложението на чл.52 ЗЗД да обсъди и анализира всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства и въз основа на комплексната им оценка да определи конкретния размер на обезщетението по справедливост.

Касаторът поддържа, че произнасянето на въззивния съд по този въпрос е в противоречие със задължителната практика на ВКС, обективирана в т. II от ППВС № 4/23.12.1968г. и константната съдебна практика на ВКС, обективирана в решение №142/5.06.2013г. по гр. д. №419/2012г. на ВКС, IV г.о., решение №223/27.12.2016г. по гр. д.

№1839/2016 на ВКС, III г.о.. решение №10/8.02.2018г. по гр. д. №1600/2017 на ВКС, III г.о.

3. По дела за медицински деликт, при наведено във въззивната жалба оплакване за допуснати процесуални нарушения от първата инстанция, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна или за необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на първоинстанционното решение, длъжен ли е въззивният съд да назначи съдебномедицинска експертиза, респективно да допусне такава, когато е поискана от въззивника.

Касаторът поддържа, че произнасянето на въззивния съд по този въпрос е в противоречие със задължителната практика на ВКС, обективирана в т.3 от ТР №1/09.12.2013г. на ОСГТК на ВКС, както и с каузалната практика на ВКС, обективирана в решение №106/02.07.2020г. по гр. д. №1897/2019г. на ВКС, IV г.о., решение №91/27.08.2015г. по гр. д. №321/2015г. на ВКС, II г.о.

4. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди и прецени всички представени доказателства, изложени доводи и възражения на страните, като на тази база обоснове крайните си изводи.

Въззивното решение е в противоречие на практиката на ВКС, обективирана в ППВС №1/13.07.1953г., ППВС №7/27.12.1965г. и ППВС №1 /10.11.1985г., и решение №392/10.01.2012г. по гр. д. №891/2010г. на ВКС, I г.о., решение №212/1.02.2012г. по т. д. № 1106/2010г. на ВКС, II т.о., решение №68/24.04.2013г. по т. д. №278/2010г. на ВКС, II т.о., решение №22/2.07.2019г. по т. д. №587/2018 г. на ВКС, I т.о. и решение №145/05.08.2021 г. по гр. д. №1178/2020 г. на ВКС, IV г.о.

5. Длъжен ли е въззивният съд да направи оценка на представеното в първоинстанционното производство експертно заключение в неговата цялост и да го обсъди заедно с другите доказателства по делото, в това число да обсъди и прецени заключението 2 на вещите лица не изолирано, а с оглед на всички представени доказателства, доводи и възражения на страните, като на тази база обоснове крайните си изводи;

По въпроса се твърди, че приетото от въззивния съд противоречи на констатната практика на ВКС, обективирана в решение №113/28.02.2011г. по гр. д. №1062/2010г. на ВКС, IV г.о., решение №108/16.05.2011г. по гр. д. №1814/2009г. на ВКС, IV г.о., решение №142/20.06.2017г. по гр. д. №3673/2016г. на ВКС, IV г.о., решение №163/03.02.2021 г. по гр. д. №123/2020г. на ВКС, III г.о.

6. Следва ли въззивният съд да обсъди и възприеме в правните си изводи единствено текста на писмените заключения на вещите лица по съдебни експертизи, без да вземе предвид отговорите на въпросите на вещите лица, дадени в открито съдебно заседание, преди приемането на същите експертизи.

Изводите на въззивния съд са в противоречие с решение 59/24.04.2020г. по гр. д.

№3624/2019г. на ВКС, IV г.о.

7. От какви обективни критерии следва да изхожда съдът, за да направи преценка дали пациентът е бил информиран своевременно, в подходящ обем и форма за възможните рискове от предстоящо оперативно лечение съгласно изискването на чл.88, ал.2 ЗЗ; колко време преди операцията пациентът трябва да бъде информиран за тези рискове, респективно да подпише информирано съгласие, за да се смята, че информирането е своевременно.

По въпроса се поддържа допълнителното основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Поддържа се и становище за очевидна неправилност на атакуваното решение по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.

В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касационната жалба Л. И. И., чрез процесуалния си представител адвокат М. П., изразява становище, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение. Претендира присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

В писмен отговор третото лице помагач ЗАД „Армеец“ АД, гр. София, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Р. Л., изразява становище, че са налице основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, респ. за основателност на касационната жалба.

Касационната жалба е редовна и процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл.

283 ГПК, има необходимото задължително съдържание по чл. 284 ГПК, подадена е от легитимирано лице, чрез упълномощен адвокат, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното:

Въззивният съд е приел, че ищцата е пациент на Военномедицинска академия, в която е извършено оперативно отстраняване на щитовидна жлеза.При извършване на операцията са засегнати нерви /прекъснати/, следствие на което пациентката не може да говори като преди операцията не е имала този дефект.Посочено е, че в исковата молба, ищцата е изложила твърдения за физически страдания, които са довели до преглед при специалист по 3 ендокринология, а от там е била насочена за оперативно отстраняване на щитовидна жлеза.Приета е от д-р Г. - хирург, която на 12.04.2011г. е поставила диагноза - възли на щитовидната жлеза - втора степен.След прегледа, ищцата била оперирана на следващия ден - 13.04.2011г.В деня следващ операцията получила симптоми на задух, поставена й била кислородна маска, не можела да говори, издавала хриптящи звуци.На 15.04.2011г. след преглед от невролог е установено, че са увредени ларингеалните нерви и на 19.04.2011г. е била изписана.

Посочено е, че за възстановяване възможността на ищцата да диша е извършена животоспасяваща хирургична интервенция, която представлява шиен разрез през кожата и в него се поставя тръба или канюла с цел преминаването на въздух към белите дробове.Констатирано е, че и до момента е без подобрение,диша през канюла, която е подменяна шест пъти преди предявяване на исковата претенция и е предпоставка за белодробни инфекции, като освен това причинява естетически дискомфорт.Друг страничен дефект от извършената операция с прекъсване на гласови нерви и образуването на съединителна тъкан, която също е пречка за нормален говор.

Въззивният съд е приел за установено с оглед заключенията на вещите лица по приетите в първоинстанционното производство експертизи, че състоянието на пациентката не е предполагало спешно опериране, но на практика такова е извършено, след като тя е прегледана на 12.04.2011г. и е оперирана на следващия ден.Последица от извършената операция е парализа на мускулите на гласните връзки, което е следствие от прекъснатите нервни импулси към ларинкса.Прекъсването на нервите има за последица - нарушение на фонацията, дишането, преглъщането.Според вещите лица, операция на щитовидна жлеза е рисков фактор за прекъсване на нервите и може да доведе до дисфункция на гръкляна.Първоначално състоянието е пареза с продължителност от 6 - 12 месеца до две години, след което преминава в парализа.Видими белези на това състояние са - промяна на качеството на гласа, дрезгавост, шумно дишане, задавяне, аспирация на храна и течност и риск от аспирационна пневмония.Посочено е, че от приетите по делото писмени доказателства се установява, че ищцата е хоспитализирана многократно след операцията и е извършена спешна трахеостомия. Прогнозата за състоянието й е да премине от пареза в парализа.

Констатирано е, че преди извършване на оперативното отстраняване на щитовидна жлеза не е направено изследване/тънко-иглена биопсия/, което да отрече, потвърди или да създаде по ясна характеристика за състоянието на пациента, съответно да ориентира оператора за предстоящи усложнения.Операцията е извършена само и единствено след ехографско изследване и данни за повишен калцитонин.

Взето е предвид от съда, че не са извършени необходимите изследвания преди да бъде насочена болната към оперативно отстраняване на щитовидната жлеза, а са ползвани тези, което тя е представила, извършени от специалист, който е препоръчал операция.Освен това е пропуснат стандарт при извършване на операцията, така наречения гефрир, свързан с визуалното идентифициране и проследяване на рекурентния нерв.Този стандарт е свързан със запазване на целостта и функцията на рекурентния нерв.Неговото използване спомага за 4 съхранение на анатомичната цялост и електрофизиологичното състояние на нерва.В оперативния протокол липсва описание за използване на такъв мониторинг.Всички странични ефекти - затруднено и шумно дишане, загуба на говора са последици от извършената операция, без ползване на визуално идентифициране и проследяване на рекурентния нерв.

Прието е от приетите по делото писмените доказателства, заключенията на вещите лица и свидетелските показания, че след операцията ищцата е променила изцяло начина си на живот, който е бил усложнен и свързан освен с видимите промени в здравословното състояние /дишане чрез канюла/ и с промени в нейната психика и социален живот.

Въззивният съд е изложил мотиви, че изслушаната пред въззивната инстанция повторна СМЕ, потвърждава в цялост фактическите констатации на първата инстанция относно промените в здравословното състояние на ищцата след операцията.Не са налице противоречия между експертните заключения на всички специалисти.