Определение № 51 от 22.01.2025, Окръжен съд - Сливен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 51 гр. Сливен, 22.01.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надежда Н. Янакиева

Членове:

Мартин Цв. Сандулов

Стефка Т. Михайлова Маринова като разгледа докладваното от Надежда Н. Янакиева Въззивно частно гражданско дело № 20252200500025 по описа за 2025 година Производството е образувано по четири частни жалби против определение по чл. 248 от ГПК, с което са оставени без уважение молби за изменение на постановено решение в частта за разноските и се движи по реда на 274 и сл. от ГПК, вр. чл. 248 от ГПК.

Частният жалбоподател „Кредисимо“ ЕАД, гр. София е подал две частни жалби с идентично съдържание, в които заявява, че атакуваното определение е неправилно тъй като така присъдените разноски за адвокатско възнаграждение са прекомерни и не са в размер, съответстващ на правната сложност на воденото производство. Заявява, че съдът не е обсъдил доводите му и не е взел предвид постановеното в Решение от 24.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС е длъжен да откаже да приложи националната правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати разноски, ако установи, че актът, определящ минималните размери противоречи на цитирания в решението член 101 пар. 1. Счита, че настоящото дело не се ползва със съществена правна и фактическа сложност, освен това сочи, че не следва да има неравнопоставеност между адвокатите, предоставящи помощ на материалнозатруднени лица, чието възнаграждение се определя по реда на ЗПП и НЗПП, и адвокатите, предоставящи безплатна правна помощ на материалнозатруднените лица на база договор по чл. 38 от ЗА. Последната норма, препращаща към НМРАВ не съответства на правото на ЕС и не следва да се прилага.

Моли да се отмени атакуваното определение в касаещата го част и вместо него да се измени постановеното по делото решение в частта за разноските, дължими от него, като се намали размерът на присъденото адвокатско възнаграждение, което намира за справедливо да е в размер на 1

150 лв.

В законовия срок е постъпил писмен отговор от насрещната по частната жалба страна, която заявява, че частната жалрба е неоснователна и иска тя да бъде оставена без уважение. Развива подробна аргументация относно пределите на приложение на НМРАВ в светлината на решението на СЕС от януари 2024г. по дело С-438/22г.

Частният жалбоподател „Ай Тръст“ ЕООД, гр. София, също е подал две частни жалби с идентично съдържание, с които атакува определението по чл. 248 от ГПК на първоинстанционния съд в частта, касаеща присъденото адвокатско възнаграждение, което той дължи. Заявява, че определеният размер е прекомерен спрямо действителната правна и фактическа сложност на делото, а съдът не е коментирал доводите в молбата му. Твърди, че съдът не е длъжен да приложи разпоредбите на НМРАВ с оглед задължителната и актуална практика на СЕС и следва сам да прецени количеството и качеството на положения от адвоката труд.

Счита, че в настоящия случай делото не се характеризира с фактическа и правна сложност, доколкото фактите са признати от дружеството и на ищеца не се е наложило да ги доказва.

Моли да се отмени обжалваното определение по отношение на неговата молба и да се измени решението на СлРС в частта за дължимите от него разноски за адвокатско възнаграждение по чл. 38 от ЗА, като размерът на последното бъде намален под минималния по НМРАВ.

В срока за отговор насрещната по частната жалба страна е подала писмен отговор, с който я оспорва изцяло като неоснователна и развива подробни съображения относно дължимостта на разноските в размер на цялото присъдено адвокатско възнаграждение. Твърди и че са неоснователни доводите на жалбоподателя относно ниската правна и фактическа сложност на спора и заявява, че определеното възнаграждение кореспондира на количеството и качеството на правните услуги. Иска да се отхвърли частната жалба и да се потвърди в атакуваната с нея част на обжалваното определение. предвид характера на правоотношенията, броя на заседанията по делото, извършеното изменение на иска и материалния интерес, съдебният състав правилно е определил размера на присъденото адвокатско възнаграждение.

Настоящият въззивен състав намира частните жалби за допустими, отговарящи на изискванията на чл. 275 ал. 2 от ГПК, подадени в преклузивния едноседмичен срок от процесуално легитимирани субекти 2 имащи правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт първостепенен съд.

Разгледани по същество същата са неоснователни.

С решението, чието изменение в частта за разноските са поискали двамата ответници по реда на чл. 248 от ГПК, съдът, с оглед степента на уважаване на предявените два установителни и осъдителен, насрещен искове, е присъдил по правилата на процеса на ищеца направените по делото разноски за държавна такса, а по реда на чл. 38 ал. 2 от ЗА – на адвоката, осъществил безплатно процесуалното му представителство е определил възнаграждение от 961, 77 лв., дължимо от ответника „Кредисимо“ ЕАД, гр. София и 724, 70 лв., дължимо от ответника „Ай Тръст“ ЕООД, гр.

София. Съгласно чл. 78 от ГПК е възложил съразмерно и разноски, дължими от ищеца на ответника „Кредисимо“ ЕАД, гр. София .

С атакуваното определение, произнасяйки се по молбите на двамата ответници, първоинстанционният съд е отказал да измени решението си, като е посочил, че счита, че определеното адвокатско възнаграждение е в съответствие с вътрешното законодателство и правото на ЕС.

Въззивният съд намира атакуваното определение в цялост /с оглед атакуването на всички негови части посредством двете частни жалби/ за правилно като краен резултат.

Уважени са изцяло двата установителни иска за обявяване нищожност на договор за потребителски кредит в размер на 3395 лв. и обявяване нищожност на договор за поръчителство, както и частично - осъдителният насрещен иск за сумата 2 275, 28 лв.

По правилата на процеса при такъв изход на спора отговорността за разноски се разпределя между страните, като ищецът не е обжалвал размера на възложените му в тежест разноски. Ответниците дължат също с оглед уважаването на главните искове, направените от ищеца съдебни и деловодни разноски. Доколкото той е представляван в процеса от адвокат, но в условията на чл. 38 от ЗА – безплатна адвокатска помощ, то съгласно разпоредбата на чл. 38 ал. 2 от ЗА носещата тежестта на разноските страна следва да заплати възнаграждение пряко на адвоката, а неговият размер се определя от съда в съответствие с изр. последно – в размерите по НМРАВ.

3

Както вече бе посочено – ищецът е предявил в условията на кумулативно обективно и пасивно субективно съединяване два главни установителни иска за прогласяване нищожност на сключен договор за потребителски кредит и договор за предоставяне на поръчителство, които са уважени изцяло. По всеки от двата се извършва отделно доказване във връзка с установяване на различни правнорелевантни обстоятелства, двете претенции имат различен предмет и макар да са в логическа връзка помежду си, уважаването на първата не води автоматично до уважаването на втората. Право на ищеца е да прецени колко и какви искове да предяви, по какъв процесуален ред и начин ще защити интереса си. В случая процесуалният представител на ищеца е осъществил активни процесуални действия по защита и представителство във връзка с подготовка на делото и със събиране на доказателствени средства, като е защитил интереса на клиента по най-добрия начин, още повече, че съдът е бил сезиран и е приел за разглеждане насрещен осъдителен иск, поради което следва да му се присъди и възнаграждение за това. Съгласно разпоредбата на чл. 2 ал. 5 от НМРАВ №1/2004г. за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки от тях поотделно, независимо от начина на тяхното съединяване. Интересът по смисъла на чл.7 ал. 2 се отнася до цената на всеки отделен иск, независимо от неговия вид. Поради това и следва за всеки отделен иск да се определи възнаграждение в размер, базиран на класификацията по Наредбата.

В т.2 на решение от 25.01.2024г. на втори състав по дело № C‑438/22 на СЕС, което има пряко действие в РБ, е прието, че „член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба. При наличието на такова ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели, които се твърди, че посочената национална правна уредба преследва, за да не се 4 приложи към разглежданото поведение установената в член 101, параграф 1 ДФЕС забрана на ограничаващите конкуренцията споразумения и практики.“

Следователно националният съд не е длъжен да се съобразява с установените в наредбата минимални размери, но при определяне на възнаграждението за оказаната адвокатска помощ се съобразява с вида, характера и сложността на спора, броя и цената на исковете, времетраенето на процеса и броя на съдебните заседания, цялостния обем на вложените процесуални усилия от адвоката, отнесени към защитавания интерес и в случая се установява, че минималните размери по Наредба № 1/2004г. за всеки от исковете са адекватни като паричен еквивалент на оказаните правни услуги.

Така определеното от съда на адвокат А. Д. възнаграждение за оказаната на ищеца безплатна адвокатска помощ в размер на 961, 77 лв., дължимо от „Кредисимо“ ЕАД, гр. София и 724, 70 лв., дължимо от „Ай Тръст“ ЕООД, гр. София, не е прекомерно и няма причини за неговото намаляване.

Поради това частните жалби са неоснователни и следва да се оставят без уважение, а атакуваното с тях определението по чл. 248 от ГПК – да се потвърди.

Ръководен от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частни жалби вх. № 230 от 06.01.2025г. и вх.

№ 627 от 10.01.25г. по описа на СлРС, подадени от „Кредисимо“ ЕАД, гр.

София ЕИК ******* против определение № 4695 от 18.12.2024г. по гр.д. № 4589/23г. на СлРС в частта, с която е отхвърлена като неоснователна молбата по чл. 248 от ГПК на „Кредисимо“ ЕАД, гр. София за изменение на постановеното решение № 1021/31.10.2024г. по гр.д. № 4589/2023г. на СлРС в частта за разноските, с която „Кредисимо“ ЕАД, гр. София е осъдено да заплати на адвокат А. Д. адвокатско възнаграждение в размер на 961, 77 лв. с ДДС за оказана безплатна адвокатска помощ на И. З. З. по реда на чл. 38 от ЗА, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

5

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частни жалби вх. № 231 от 06.01.2025г. и вх.

№ 626 от 10.01.25г. по описа на СлРС, подадени от „Ай Тръст“ ЕООД, гр.

София ЕИК ******** против определение № 4695 от 18.12.2024г. по гр.д. № 4589/23г. на СлРС в частта, с която е отхвърлена като неоснователна молбата по чл. 248 от ГПК на „Ай Тръст“ ЕООД, гр. София за изменение на постановеното решение № 1021/31.10.2024г. по гр.д. № 4589/2023г. на СлРС в частта за разноските, с която „Ай Тръст“ ЕООД, гр. София е осъдено да заплати на адвокат А. Д. адвокатско възнаграждение в размер на 724, 70 лв. с ДДС за оказана безплатна адвокатска помощ на И. З. З. по реда на чл. 38 от ЗА, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

ПОТВЪРЖДАВА

4589/23г. на СлРС. определение № 4695 от 18.12.2024г. по гр.д. №

Определението подлежи на касационно обжалване пред ВКСРБ в едноседмичен срок от връчването.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6