Акт № 1839 от 30.04.2015, Окръжен съд - Благоевград
- Съд
- Окръжен съд - Благоевград
- Дело
- 158/2015
- Подписан
- 30.04.2015
Цитирани разпоредби
- чл. 199, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 248 и сл. · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 256, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 341 и сл. · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 345 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 56, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 68, ал. 6 · Наказателно-процесуален кодекс
Публикувай
Определение № 3158
Номер
3158
Година
31.7.2013 г.
Град
Благоевград
Окръжен Съд - Благоевград
На
07.31
Година
2013
В закрито заседание в следния състав:
Председател:
Красимир Аршинков
Секретар:
Миглена Йовкова Мария Шейтанова
Прокурор: като разгледа докладваното от
Мария Шейтанова дело номер
20131200600314 по описа за
2013 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 341 и сл. вр. чл. 68, ал. 6 НПК и е образувано по постъпила частна жалба вх. № 4491/22.07.2013 г. от адв. Ц. Р. – защитник на А. Б. Б. по н.о.х.д. № 617/2013 год. по описа на Районен съд Б., срещу определение № 5656/15.07.2013 г., постановено по същото дело, с което е оставено без уважение искане за отмяна на наложената с постановление от 21.02.2013 г. на РП Б. по ДП 581/2010 г. по описа на 01 РУП Б. забрана за напускане на пределите на Р България. Жалбоподателят твърди, не е извършил инкриминираното с обвинителния акт деяние, поради което счита, че налагането на забраната е в противоречие с разпоредбата на чл. 56, ал. 1 от НПК. Също така, в жалбата се твърди, че доказателствата по делото не сочат на извод, че има реална опасност да се укрие в чужбина, понеже до момента е имал безупречно процесуално поведение и е с постоянно местоживеене в страната и установени семейни ангажименти. Сочи се, че наказателното производство срещу него продължава повече от 6 месеца, през който период с него не са извършвани никакви процесуално-следствени действия. В жалбата се съдържат и оплаквания, че постановлението, с което е наложена мярката за процесуална принуда, не отговаря на изискванията на чл. 199, ал. 2 НПК. Ето защо се иска определението на районния съд да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно и наложената на забрана за напускане пределите на страната да бъде отменена.
Окръжен съд Б., като взе в предвид изложеното във въззивната частна жалба, мотивите на атакуваното определение и доказателствата по делото, намира следното.
Частната жалба е подадена в срок, от легитимно лице, поради което е допустима. Поради липса на доказателствени искания, настоящият състав намира, че следва да се разгледа в закрито заседание. Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения.
На 27.03.2013 г. в Районен съд Б. е образувано н.о.х.д. № 617/2013 г. срещу А. Б. Б. по обвинителен акт, в който е възведено обвинение за извършено престъпление по чл. 213а, ал. 2, т. 1, пр. първо и т. 6 вр. ал. 1 НК. С разпореждане на съдията-докладчик от 22.04.2013 г. съдебното производство е прекратено поради допуснати съществени процесуални нарушения П. изготвяне на обвинителния акт от прокурора и делото му е върнато. Срещу разпореждането е подаден протест. С определение № 2518/25.06.2013 г., постановено по дело № 256/2013 г. по описа на Окръжен съд Б. разпореждането е отменено и делото е върнато на РС Б. за продължаване на разглеждането му. На 25.06.2013 г. в Районен съд Б. е постъпило искане вх. № 3943 от защитника на Б. да бъде отменена наложената му мярка за процесуална принуда „забрана за напускане пределите на страната”. С атакуваното определение от 15.07.2013 г. съдията –докладчик по н.о.х.д. № 617/2013 г. по описа на РС Б. е оставил без уважение искането, като е потвърдил постановлението на прокурора. С разпореждане от 15.07.2013 г. на осн. чл. 248 и сл. НПК делото е внесено за разглеждане в о.с.з., насрочено за 20.09.2013 г.
Атакуваното определение е постановено еднолично от съдията – докладчик. Съгласно разпоредбата на чл. 256, ал. 1 НПК съдията – докладчик се произнася еднолично с разпореждане само относно визираните в нея въпроси, сред които са и мярката за неотклонение, мярката за обезпечаване на гражданския иск, конфискацията, глобата и отнемането на вещи в полза на държавата. Мярката „забрана за напускане на пределите на Р България” не е сред посочените в чл. 256, ал. 1 НПК въпроси, по които съдията-докладчик се произнася еднолично с разпореждане. По тази мярка според чл. 68, ал. 6 вр. ал. 5 НПК е компетентен да се произнесе съдът, който разглежда делото, в установения в закона състав, а не съдията-докладчик еднолично. В случая е повдигнато обвинение за престъпление, за което в специалната част на НК е предвидено наказание „лишаване от свобода” от две до осем години. Делото се разглежда в състав на съда от един съдия и двама съдебни заседатели и произнасянето по искането на А. Б. е следвало да стане с акт, подписан от целия състав на съда.
Предвид гореизложеното настоящият въззивен състав намира, че обжалваното определение следва да се отмени и делото да се върне на РС Б. за произнасяне по искане вх. № 3943/25.06.2013 г. на А. Б. в състав на съда от един съдия и двама съдебни заседатели.
По изложените съображения и на основание чл. 345 от НПК съдъ‗ ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯВА определение № 5656/15.07.2013 г., постановено по н.о.х.д. № 617/2013 г. по описа на РС Б., с което е оставено без уважение искане за отмяна на наложената на А. Б. Б. забрана за напускане на пределите на Р България, и ВРЪЩА делото на РС Б. за произнасяне по основателността на искане вх. № 3943/25.06.2013 г. за отмяна на наложената мярка за процесуална принуда в състав на съда от един съдия и двама съдебни заседатели.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на жалба или протест.
Председател: Членове: