Определение № 3231 от 16.06.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3231 гр. София, 16.06.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГО 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Емил Томов

Членове:

Драгомир Драгнев

Невин Шакирова като разгледа докладваното от Невин Шакирова Касационно гражданско дело № 20258002103844 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Р. А., [дата на раждане] в [населено място], Иран, гражданин на Кралство Великобритания, подадена чрез процесуални представители адв. М.

Я. и адв. В. З. против част от въззивно решение № 118/13.06.2025г. постановено по в.гр.д. № 126/2025г. по описа на Апелативен съд – Варна.

С обжалваната част от въззивното решение е частично отменено първоинстанционно решение № 7/13.01.2025г. постановено по гр.д. № 420/2024г. по описа на Окръжен съд – Добрич и вместо него е постановено друго, с което на основание чл. 50 от ЗЗД Р. А. с ЛНЧ [ЕГН] е осъден да заплати на Б. Р. Б. с ЕГН [ЕГН] сумата от 30000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди – болки и страдания от увреждане на здравето, причинени вследствие нападение и ухапване от собствено на ответника куче, порода "Дого Аржентино“, което се е намирало и под надзора на собственика, настъпило на 15.04.2024г., ведно със законната лихва върху сумата считано от датата на увреждането – 15.04.2024г. до окончателното плащане.

В частта, с която първоинстанционното решение, с което предявеният иск е отхвърлен за разликата над присъдената сума от 30000 лева до пълния предявен размер на иска от 50000 лева е потвърдено, въззивното решение не е предмет на касационно обжалване и е влязло в сила.

В жалбата се поддържат касационни основания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост, с оглед на което е отправено искане същото да бъде допуснато до касационно обжалване и предявеният иск да бъде 1 отхвърлен.

Касационният жалбоподател поддържа, че въззивният съд е обсъдил превратно събраните по делото доказателства, което се е отразило на правилността на решението. Съдът е игнорирал приет по делото протокол за оглед, обективиращ наличие на табела с червен надпис на портата за жилищната част от двора с изобразено куче и надпис „Тук пазя аз“ и въпреки това приел, че липсвала табела за наличието на куче в двора, както и не се е запознал с показанията на свидетелите по делото, обясненията на страните и не ги е съпоставил. Счита за неправилен извода на въззивния съд, че поведението на ответника – собственик е ирелевантно – дали инцидента е настъпил в едната или в другата част на двора на къщата или пред кабинета, тъй като той отговарял за поведението на кучето. Твърди, че причината за настъпване на вредите се корени единствено в субективните действия на пострадалия ищец, който е навлязъл в частна собственост, която е неприкосновена.

В писмен отговор ответникът по касационната жалба Б. Р. Б., чрез процесуален представител адв. К. Д. изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване. Оспорва касационната жалба като неоснователна. Поддържа, че въззивното решение в обжалваната част е постановено в съответствие с доказателствата по делото и при правилно прилагане на материалния закон.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационните жалби са процесуално допустими – подадени са в срока по чл. 283 от ГПК, от процесуално легитимирани страни – ищец и ответник по делото с правен интерес от обжалване на съответната част от въззивното решение срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и отговарят на съдържателните изисквания на чл. 284 от ГПК.

Към всяка е приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 от ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК.

За да пристъпи към разглеждане на заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение, съобрази следното:

В решението си въззивният съд приел за установени следните факти: ответникът Р. А. е лекар, който живее и практикува в [населено място], като жилището му и лекарският кабинет се намират в един имот, преграден с плътна ограда от към улицата и метална врата – решетка. Вътре в имота лекарският кабинет и жилищната част са били отделени с втора врата, отваряща се навътре /към жилището на ответника/, посредством резе от вътрешната страна.

На 15.04.2024г. около обяд, ищецът и съпругата му по предварителна уговорка по телефон отишли за преглед в дома на ответника. Влезли в двора и били нападнати и ухапани от куче, порода „Дого Аржентино“, което е собственост на ответника.

От фиш за спешна медицинска помощ от 15.04.2024г. и ортопедично отделение на „МБАЛ Добрич“ АД въззивният съд приел за установено, че ищецът е бил лекуван в условия на спешност първо за овладяване на състоянието му следствие от кръвозагуба, последвано от оперативна интервенция – зашиване на увредено сухожилие и разкъсана артерия радиалис.

Ищецът бил лекуван в болница в продължение на 5 дни, като лечението е протекло без 2 усложнения. По време на пролежаването в болницата ищецът е бил с придружител, тъй като не е можел да се обслужва сам.

От представените медицински документи и приетото пред първоинстанционния съд заключение на СМЕ апелативният съд приел за установено, че при инцидента от ухапването от кучето ищецът е получил следните увреждания: разкъсно-контузна рана предно радиално на лявата предмишница над китката на лявата ръка, пълно разкъсване на артерия радиале/лъчева/ и травма на флексорен мускул и сухожилие на ниво лява предмишница; охлузни рани в лявата половина на гръдния кош, коремната стена и предната стена на лявата колянна става.

За отражението на инцидента върху психическото състояние на ищеца, заключение е дало вещото лице по съдебнопсихиатричната експертиза д-р С.. Според вещото лице, в резултат на ЧМТ през 2020г. психичното състояние на ищеца е приело клинична характеристика на психично заболяване – органично разстройство на личността, което се характеризира с промяна в преморбидния начин на поведение; афективни колебания с емоционална лабилност и лесни преходи към раздразнителност, изблици на гняв и агресивност, мнителност, параноидни нагласи. Тези нарушения са се надградили над неблагоприятните последици от дългогодишните соматични заболявания – хипертонична болест, диабет, желязодефицитна анемия, артроза на стави. Достигнало се е до нарушения в емоционалната и социо-комуникативната сфери – напрежение, раздразнителност, самоизолация, обща подтиснатост, нарушен сън. Според вещото лице преживяното на 15.04.2024г. е изиграло ролята на масивна психотравма, довела до влошаване на лабилното психично състояние на ищеца. Негативните изживявания на ищеца – страх, несигурност, болка, кошмарни сънища, променят хода на живота на ищеца до степен на неспособност за пълноценно съществуване.

Преживеният стрес и настъпилите неблагоприятни последици са довели и до повишаване на стойностите на кръвната захар, което е видно от амбулаторните изследвания при изписването на ищеца от болницата, поради което и същият е преминал на терапия с инсулин. В резултат на инцидента и стреса у ищеца са се развили оплаквания с психосоматичен характер, които са станали повод за хоспитализация в кардиологично отделение в периода 29.07.2024г. 31.07.2024г. Травматичните увреждания са причинили дълбок дистрес, с типични симптоми на посттравматично стресово разстройство, като влошеното му психично състояние е станало повод за задълбочаване проявите на основното му психично заболяване. Установеното психично заболяване на ищеца допринася за задълбочаване на болестно променените психични отклонения в насока на тревожност и снижение на когницията на интензифицирането на негативните последици от ефекта на стресовите ситуации.

Заключението на СПЕ, въззивният съд приел, че е подкрепено от показанията на разпитаните по делото свидетели Н. Б. и Е. З. /съответно съпруга и внук на пострадалия/, че инцидентът се е отразил негативно на живота на ищеца. След инцидента ищецът не искал да излиза, страхувал се. По време на лечението му в болницата и след това имал силни болки, не можел да спи, непрекъснато охкал и пъшкал от болки. Не можел да се обслужва сам, не можел да се храни сам, поради което в началото за него се грижел внука му, а след това 3 съпругата му.

От анализа на показанията на разпитаните по делото свидетели, въззивният съд приел, че не се установява дворната врата към жилищната част от имота на доктора да е била затворена или заключена.

При тези факти, въззивният съд извел правен извод, че по делото са установени елементите от фактическия състав на отговорността при непозволено увреждане в хипотеза на чл. 50 от ЗЗД – причинени на ищеца неимуществени вреди, телесните увреждания и негативните преживявания, вследствие нападение и ухапване от куче, което е собствено на ответника и за обезопасяване на което последният не е положил в пълен обем дължимата грижа. Съдът изтъкнал, че доколкото отговорността по чл. 50 от ЗЗД е безвиновна, то поведението на ответника е ирелевантно /дали инцидентът е настъпил в едната или другата част на двора на къщата, пред кабинета/, тъй като той, като собственик отговаря за вредите причинени от поведението на кучето, вкл. когато то е избягало или се е загубило. Обосновал, че е налице неизпълнение на задължението на ответника да осигури безопасността на хора от животното си чрез предприемане на съответни мерки. Дали ищецът е могъл да избегне нападението ако не беше влязъл в двора на ответника, където се е намирало кучето отчел, че е без значение, тъй като неговото поведение не е причина за нападението и не стои в причинна връзка с него и с травматичния резултат. Изложил е, че от доказателствата по делото не се установява ищецът да е провокирал или нападнал кучето или да е извършил нещо, което да го е уплашило. Влизането в двора и опитът да потърси и извика ответника, съобразно уговорката между тях за преглед в лекарския кабинет, който се намира в жилището му, изтъкнал, че не представлява неправомерно и съпричиняващо вредата поведение. Въззивният съд подчертал, че ищецът е влязъл в имота със знанието и съгласието на ответника, който е определил час за посещението. Дори да се приеме, че ищецът е влязъл в имота на ответника без негово знание и съгласие, то отбелязал, че това не освобождава собственика от отговорност, тъй като след като е поел грижата и отговорността по отглеждането на кучето, е следвало да не допуска досег на животното с хора, като заключи вратата към имота, като го завърже по начин, че да не може то да се освободи. Съдът е отбелязал, че собственикът на животното е следвало да положи необходимата грижа, като предприеме адекватни мерки, съобразявайки, че в имота влизат непознати хора /негови пациенти/, повече от обичайното, поради това, че в него се помещава и лекарският му кабинет. Ето защо, обосновал че искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е доказан по основание. Като справедлив определил размера на обезщетението от 30 000 лева. При определяне на същия съдът е съобразил, че вредите са причинени при внезапно и непредизвикано нападение от голямо куче, порода „Дого Аржентено“ срещу ищеца; понесените от пострадалия стрес от нападението и борбата с животното, ухапването; видът, броя и характера на травмите – разкъсно контузна рана предно радиално на лява предмишница, пълно разкъсване на артерия радиалис/лъчева/, травма на флексорен мускул и сухожилие на лява предмишница, охлузни рани в лява половина на гръден кош и коремна стена, съставляващи причинена средна телесна повреда; преживените болки с висок интензитет още в момента на самото ухапване и при последващото лечение, продължило в следващите дни; извършената оперативна 4 интервенция, посещенията при лекар; болките при петдневното болнично лечение в периода от 15.04.2024г. до 19.04.2024г. и неприятните преживявания във връзка с него; болките при заздравяване след операцията в периода от 15 дни; взел е предвид, че ищецът е на възраст от 60 години с предхождащи заболявания, които са се влошили в резултат на инцидента, причинените увреждания и произтеклите от инцидента негативни психически преживявания, психичното му състояние на посттравматично стресово разстройство.

Разпечатката съдържа 28 от 72 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/030bea0e-8363-498e-9d82-67bab1303ab2