Решение № 79 от 09.04.2026, Районен съд - Севлиево

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 79 гр. С., 09.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С. в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Диана Р. Хубенова при участието на секретаря Станислава М. Цонева като разгледа докладваното от Диана Р. Хубенова Гражданско дело № 20254230100930 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от Г.

И. Е. и М. М. М. срещу „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, с която е предявен отрицателен установителен иск, с правно основание чл. 439, във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК.

В исковата молба се твърди, че ищците разбрали от покана за доброволно изпълнение, че въз основа на изпълнителен лист, издаден на 17.06.2015 г. от Районен съд - С., на основание Съдебно решение по ГД № 1581 от 2012 г. на Районен съд - С. и изпълнителен лист, издаден на 04.02.2013 г. от Районен съд - С., на основание Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, по ЧГД № 1273 от 2012 г. на Районен съд – С., били осъдени да заплатят сумата от 14 973,67 лева, от които: 4915,80 лева - главница; 4995,72 - законна лихва; 3027,29 лева - неолихвяеми вземания; 553,20 лева - разноски; 100 лева разноски по ИД и 1381,66 лева - такси към тарифата към ЗЧСИ в полза на взискателя „ЕОС МАТРИКС” ЕООД. Ищците били конституирани като длъжници по изпълнително дело № 20227350400624 по описа на ЧСИ Ивайло Илиев с peг. № 735 при КЧСИ и район на действие Окръжен съд - Габрово.

Тъй като ЧСИ Ивайло Илиев загубил правоспособност на основание чл. 31, ал.

1, т. 7 от ЗЧСИ за срок от 3 години, във връзка с Решение №11/05.01.2024 г. на 1

IV-то ГО на ВКС по г. д. № 4278/2023г. Изпълнителното дело срещу ищците било преобразувано в изпълнително дело № 20248090406270 по описа на Частен съдебен изпълнител Силвия Косева с peг. № 809 при КЧСИ и район на действие - Окръжен съд - Велико Търново.

Ищците твърдят, че възразили пред ЧСИ, че вземанията били погасени по давност.

В призовка за принудително изпълнение, с изх. № 33629 от 29.11.2024 г., адресирана до ищеца М. М. М., било посочено, че размерът на непогасената част от дълга бил 16 538,51 лева.

В исковата молба се посочва, че изпълнителното дело било образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден на 17.06.2015 г. от Районен съд - С., на основание съдебно решение по ГД № 1581 от 2012 г. на Районен съд - С. и изпълнителен лист, издаден на 04.02.2013 г. от Районен съд - С., на основание Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, по ЧГД № 1273 от 2012 г. на Районен съд - С.. Изпълнително дело № 20227350400624 по описа на ЧСИ Ивайло Илиев с peг. № 735 при КЧСИ и район на действие Окръжен съд Габрово било образувано през 2022 г., като освен това взискателят - „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, не бил поискал извършване на изпълнителни действия в продължение на повече от две години и ЧСИ Ивайло Илиев с peг. № 735 при КЧСИ и район на действие Окръжен съд – Габрово, следвало въобще да не образува, или на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК да прекрати изпълнителното дело.

От съда се иска да признае за установено, че ищците не дължат на ответното дружество сума в общ размер на 16 538,51 лева от които: 4915,80 лева - главница; 6560,56 лева - законна лихва; 3027,29 лева - неолихвяеми вземания; 553,20 лева - разноски; 100 лева - разноски по ИД и 1381,66 лева такси към тарифата към ЗЧСИ, дължими към 29.11.2024 г. по Изпълнително дело № 20248090406270 по описа на ЧСИ Силвия Косева с peг. № 809 при КЧСИ и район на действие - Окръжен съд — Велико Търново, като погасено по давност. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът, чрез процесуален представител, е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като недопустим в част, респ. като неоснователен, като излага подробни доводи. Претендира разноски.

2

С Определение № 569 от 05.08.2025 г. производството по делото е прекратено от съда в частта, с която се иска да се признае, че ищците не дължат следните суми: 100 лева - разноски по изпълнителното дело и 1381,66 лева - такси по Тарифата към ЗЧСИ.

С отговора на исковата молба ответникът е направил възражение за местна неподсъдност на делото, което настоящият съдебен състав е счел за основателно и е изпратил делото по подсъдност на Софийски районен съд.

Последният е повдигнал спор за подсъдност пред Софийски градски съд, който е определил за местно компетентен съд Районен съд – С. и делото е върнато на Районен съд – С., като компетентен съд.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното:

Предявен е иск за оспорване на вземане, за което са издадени изпълнителен лист от 17.06.2015 г. от Районен съд - С., на основание Съдебно решение по гр.д. № 1581 от 2012 г. на Районен съд - С. и изпълнителен лист, издаден на 04.02.2013 г. от Районен съд - С., на основание Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, по ч.гр.д. № 1273 от 2012 г. на Районен съд – С..

С Решение № 30 от 24.01.2013 г. по гр. д. № 1581 от 2012 г. по описа на Районен съд – С. е признавал за установено по отношение на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” EАД, че длъжникът М. М. М. дължи по Договор за потребителски кредит с № PLUS – 01256875 от 05.09.2008 г. сумата от 4915,80 лева - главница по кредита на основание чл. 422, ал. 1, във вр. с чл. 415, ал. 1, във вр. чл.124, ал.1 ГПК и чл.79 ЗЗД, сумата от 2155,20 лева, представляваща надбавка по чл. 3 от договора, сумата от 1759,20 лева обезщетение за забава за времето от 20.04.2009 г. до 27.08.2012 г., на основание чл.86 ЗЗД или общо дължима сума от 8830,19 лева, ведно с законната лихва върху дължимите суми, считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение до съда от 11.09.2012 г. до окончателното изплащане на сумата, както и разноски по делата: внесени д.т. по сметка на съда 353, 20 лева и юрк. възнаграждение в размер на 200 лева на основание чл.78 ГПК.

Въз основа на така влязлото решение са издадени два изпълнителни 3 листа - изпълнителен лист, издаден на 04.02.2013 г. от Районен съд - С., на основание Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, по ч.гр.д. № 1273 от 2012 г. на Районен съд – С., която от своя страна е влязла в сила въз основа на влязлото в сила съдебното решение за установяване на вземането – чл. 416 от ГПК – редакцията на разпоредбата към бр. 42 от 2009 г., действала по време на издаване на изпълнителния лист; както и изпълнителен лист от 17.06.2015 г. от Районен съд - С., на основание влязлото в сила решение, само в частта за разноските по исковото дело.

Видно от представеното копие от изпълнително дело № 20248090406270 г. по описа на ЧСИ Силвия Косева, с peг. № 809 при КЧСИ и район на действие - Окръжен съд - Велико Търново, преобразувано от изпълнително дело № 20227350400624 по описа на ЧСИ Ивайло Илиев, с peг. № 735 при КЧСИ и район на действие Окръжен съд – Габрово, същото е образувано на 15.08.2022 г. по молба на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, въз основа на изпълнителен лист, издаден по ч. гр. д. № 1273/2012 г. по описа на Районен съд – С. и изпълнителен лист, издаден по гр. д. № 1581/2012 г. по описа на Районен съд – С..

Видно от представените данни с договор за продажба и прехвърляне на вземания от 13.07.202 г. „ ЕОС МАТРИКС” ЕООД е закупило от „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” EАД пакет от вземания на длъжници, вкл. това на М. М. М..

Съгласно удостоверение за наследници М. М. М. е починал на 08.04.2022 г., а негови наследници са ищците - Г. И. Е. – съпруга, и М. М.

М. – син.

В молбата за образуване на изпълнителното дело е поискано да се изпрати покана за доброволно изпълнение, както и уведомление за цесията, да се извърши обща справка в НОИ за съществуването на регистрирани и непрекратени трудови договори и/или доходи от пенсия на задължените лица, да се извърши справка в Регистъра на банковите сметки сейфовете към БНБ на името на задължените лица за съществуването на регистрирани банкови сметки, като при установени банкови сметки на задължените лица да се наложи запор на най-новите.

От приложеното копие на изпълнителен лист от 17.06.2015 г. от Районен съд - С., който е приложен по изпълнително дело № 20248090406270 г. по 4 описа на ЧСИ Силвия Косева, с peг. № 809 при КЧСИ и район на действие Окръжен съд - Велико Търново, се установява, че са извършени следните плащания от длъжника, които са отбелязани на гърба на изпълнителния лист, а именно: на 20.11.2015 г. общо 159,65 лева, на 15.12.2015 г. общо 449,60 лева, на 15.01.2016 г. общо 449,65 лева, на 30.10.2020 г. – 25,83 лева.

От писмените документи, приложени по изпълнително дело № 20248090406270 г. по описа на ЧСИ Силвия Косева, с peг. № 809 при КЧСИ и район на действие - Окръжен съд - Велико Търново, е видно, че на 30.08.2022 г. до ищците по настоящото дело са изпратени покани за доброволно изпълнение, като и двамата ищци са отказали да получат същите на 09.09.2022 г.

По изпълнителното дело е постъпила молба от ответното дружество, с вх. № 30394/11.07.2024 г., с искане за насрочване на дата за оценка и опис на движими вещи, находящи се на адрес на длъжника. ЧСИ и изпратил призовка за принудително изпълнение, изх. № 33629/29.11.2024 г., до М. М. М., като със същото М. М. М. е уведомен, че на 23.01.2025 ще се пристъпи към принудително изпълнение, като ЧСИ ще извърши опис, оценка, изземване и определяне на дати за публична продан или явен търг с устно наддаване на движими вещи, находящи се в дома на М. М. М., и ППС, негова собственост.

С молба, с вх. № 18947/04.06.2025 г., взискателят – ответник по настоящото дело, е отправил искане към ЧСИ да извърши справка в Регистъра на банковите сметки и сейфове за съществуването на регистрирани банкови сметки на М. М. М., като при наличието на такива да наложи запори, както и да извърши обща справка в НОИ за съществуването на регистрирани и непрекратени трудови договори и/или доходи от пенсия, като при наличието на такива да наложи запори.

По изпълнителното дело е постъпила молба от ответното дружество, с вх. № 41114/06.11.2025 г., с искане за длъжника М. М. М. да се извърши справка на името на длъжника за съществуването на недвижими имоти негова собственост, като при наличието на такива да се наложат възбрани.

При така установената фактическа обстановка, настоящият състав направи следните правни изводи:

Заповедта за изпълнение влиза в сила, само когато вземането е безспорно установено – с влязло в сила решение или поради това, че 5 длъжникът не го е оспорил, упражнявайки предоставените му от закона възможности (чл. 416 ГПК). С отрицателния установителен иск длъжникът оспорва вземането и когато искът е предявен до изтичане на срока за възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК, заповедта за изпълнение не влиза в сила. По правило, основанието не е индивидуализиращ белег при отрицателните установителни искове, а в тежест на кредитора (на ответника) е да докаже съществуването на оспореното вземане. Давността обаче не се прилага служебно, което предполага длъжникът да се позове на давността (чл. 120 ЗЗД).

След влизане в сила на заповедта за изпълнение длъжникът трябва да основе отрицателния си установителен иск на факти, които са настъпили след приключилото съдебно дирене пред последната инстанция, разгледала спора по същество (когато вземането е установено с влязло в сила решение), респ. на факти, които са настъпили след изтичането на срока по чл. 414, ал. 2 ГПК (когато заповедта е влязла в сила поради неподаденото в срок или оттеглено възражение). Съдът по иска по чл. 439 ГПК е длъжен да следи за спазването на тези изисквания, а в решението да отчете, че от момента, в който заповедта е влязла в сила, съответно решението, започва да тече нова давност, която всякога е пет години (чл. 117, ал. 2 ЗЗД). Това е така, защото заповедта за изпълнение влиза в сила и се ползва със стабилитет, за разлика от определението за изпълнителен лист по извънсъдебните изпълнителни основания по чл. 237 ГПК (отм.) - така Решение № 50295/23.01.2023 г. по гр. д. № 1030/2022 г. на ВКС, IV г. о. Предмет на отрицателния установителен иск е недължимостта на изпълняемото материално право, основана на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, т. е. недължимост на вземането, предмет на издадения изпълнителен лист, въз основа на който е образувано изпълнителното дело. Съответно на предмета на отрицателния установителен иск надлежно процесуално легитимирани страни в исковото производство са носителите на оспорваното материално право – длъжникът, като ищец /наследниците му/, и взискателят - като ответник.