Определение № 333 от 28.05.2025, Окръжен съд - Сливен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 333 гр. Сливен, 28.05.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надежда Н. Янакиева

Членове:

Мартин Цв. Сандулов

Стефка Т. Михайлова Маринова като разгледа докладваното от Мартин Цв. Сандулов Въззивно частно гражданско дело № 20252200500181 по описа за 2025 година Производството е образувано по частна жалба на А1 България“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ********** представлявано от Александър Василев Димитров- Главен изпълнителен директор и Младен Маркоски- Изпълнителен директор, чрез представител по пълномощие срещу Определение № 1639 от 08.05.2025 г. по ч. гр. д. № 20252230101165/2025 по описа на Pайонен съд Сливен, с което е обезсилена заповед за изпълнение № 795/06.03.2025г. срещу Д-р Антонова Специализирана индивидуална практика-Амбулатория за извънболнична медицинска помощ по психиатрия ЕООД и е прекратено производството по ч.гр.д. № 1165/2025 г. на СлРС, като недопустимо.

В жалбата се поддържа, че незаконосъобразно съдът е приел, че след като преди подаване на заявлението в съда управителят и едноличен собственик на капитала на дружеството длъжник Д-Р АНТОНОВА - СПЕЦИАЛИЗИРАНА ИНДИВИДУАЛНА ПРАКТИКА АБМУЛАТОРИЯ ЗА ИЗВЪНБОЛНИЧНА

МЕДИЦИНСКА ПОМОЩ ПО ПСИХИАТРИЯ ЕООД е починал, то липсвал правен субект и изначално липсвала пасивна процесуална легитимация.

Смъртта на едноличния собственик на капитала не е абсолютно, пряко и автоматично действащо прекратително основание, а единствено относително и непряко такова, тъй като зависи от наличието на две отрицателни предпоставки - да не е предвидено друго в учредителния акт или 1 наследниците да не са поискали продължаване на дейността на дружеството.

Липсата на изявление в посочения смисъл води до състояние на висящност и очакване, което е пречка да настъпи действието на предвиденото с разпоредбата прекратително основание. Следователно в периода от смъртта на собственика на капитала до волеизявлението за продължаване на дейността по смисъла на чл. 157, ал. 1 предл. последно ТЗ, дружеството не може да се счита за прекратено. Това разрешение кореспондира и е разпоредбата на чл. 157, ал.

2 ТЗ, че когато капиталът е притежание на едно юридическо лице, с прекратяването му трябва да се прекрати и дружеството, т.е. прекратяването не настъпва автоматично. Иска се отмяна на определението.

За да постанови определението съдът е констатирал, че при направена служебна справка, относно постоянен и настоящ адрес на длъжника, с оглед определяне на местната компетентност на съда се установило, че длъжникът е починал на 25.08.2023г., т.е. преди подаването на заявлението. В случая се касаело за претенция насочена срещу несъществуващ правен субект / няма данни предприятието да е прехвърлено/, което обуславя прекратяване на производството, като недопустимо.

Аргументите в частната жалба се опират на постановеното с Тълкувателно решение № 1 от 31.05.2023 г. на ВКС по т. д. № 1/2020 г., ОСТК, че при смърт на едноличния собственик на капитала, който е и управител на едноличното дружество с ограничена отговорност, и при бездействие на наследниците му по смисъла на чл. 157, ал. 1, предл. последно ТЗ, дружеството се прекратява по реда на чл. 155, т. 3 ТЗ, вр. чл. 154, ал. 1, т. 5 ТЗ. Прието е, че разпоредбата се намира в раздел V на глава ХІІІ от Търговския закон – „Прекратяване и ликвидация на дружеството“. Съгласно чл. 156, ал. 1 ТЗ при прекратяване на дружеството на основанията по чл. 154, т. 1, т. 2 и т. 5 ТЗ и чл. 155 ТЗ се открива производство по ликвидация. Ликвидацията е законоустановена последица от прекратяването на търговското дружество и настъпва безусловно. По тази причина прекратяването и ликвидацията на дружество с ограничена отговорност заедно формират обща група обстоятелства, подлежащи на вписване в ТРРЮЛНЦ, видно от раздел ХVІ от Наредба № 1 от 14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и до регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, които съответно се заявяват за вписване с едно заявление. В случая на чл. 157, ал. 1, предл. последно ТЗ поради смъртта на едноличния собственик на капитала и 2 бездействието на наследниците му доброволна ликвидация не може да бъде проведена, тъй като дружеството няма волеобразуващ орган, който да вземе такова решение. По делото, а и от справка в ТРРЮЛНЦ не се установява дружеството да е обявено в ликвидация. Следователно не се установява наличието на оправомощено лице, което да упражнява правата в заповедното производство. Поради това е недопустимо издаването на заповед за изпълнение, а издадената правилно е обезсилена. За кредитора остава възможността да предяви осъдителен иск, в производството по който дружеството може да се представлява от особен представител, ако наследниците не са поискали продължаване на дейността или от назначен ликвидатор.

Ръководен от гореизложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на А1 България“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ********** представлявано от Александър Василев Димитров- Главен изпълнителен директор и Младен Маркоски- Изпълнителен директор, чрез представител по пълномощие срещу Определение № 1639 от 08.05.2025 г. по ч. гр. д. № 20252230101165/2025 по описа на Pайонен съд Сливен, с което е обезсилена заповед за изпълнение № 795/06.03.2025г. срещу Д-р Антонова Специализирана индивидуална практика-Амбулатория за извънболнична медицинска помощ по психиатрия ЕООД и е прекратено производството по ч.гр.д. № 1165/2025 г. на СлРС.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3