Решение № 567 от 30.09.2021, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 567 гр. Бургас, 30.09.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVI СЪСТАВ в публично заседание на девети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

МАРТИН Р. БАЕВ при участието на секретаря * като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Административно наказателно дело № 20212120202356 по описа за 2021 година

., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод жалба на „*” ЕООД с ЕИК: *9, чрез пълномощник – адв. Б. Ч. – БАК, с посочен съдебен адрес: гр. Бургас, *, срещу Наказателно постановление № 02-0003527/26.04.2021 г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда” - гр. Бургас, с което за нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 6, вр. с чл. 13, ал. 1 от Наредба № РД-07-2/16.12.2009 г. за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд (Наредбата) и на основание чл. 416, ал. 5, вр. с чл. 413, ал. 2 от КТ на жалбоподателя е наложена „Имуществена санкция” в размер на 1500 лева.

В жалбата са изложени аргументи за неправилност на наказателното постановление по съображения за липса на извършено нарушение, като в тази връзка се поддържа теза, че установеното при проверката лице не е извършвало каквато и да е трудова дейност в обекта на дружеството-жалбоподател. Изложени са аргументи за незаконосъобразност в санкционната част на НП поради несъобразяване с изброените в чл. 27, ал. 2 от ЗАНН обстоятелства и несъответствие с целта на закона по смисъла на чл. 12 от ЗАНН. При условията на евентуалност се излага довод, че нарушението представлява маловажен случай и са налице предпоставки за приложение на чл. 28 ЗАНН. Претендира се отмяна на атакуваното наказателно постановление.

В съдебно заседание процесуалният представител-адвокат на жалбоподателя 1 поддържа жалбата на изложените в нея основания. Претендира направените по делото разноски. Представя писмени бележки.

Процесуалният представител-юрисконсулт на въззиваемата страна в съдебно заседание пледира за потвърждаване на наказателното постановление като правилно и законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Депозира писмени бележки.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (видно от известието за доставяне на л. 34 - НП е връчено на представител на жалбоподателя на 28.04.2021 г., а жалбата е депозирана по пощата на 05.05.2021 г., видно от приложения на л. 21 плик с пощенско клеймо). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:

По повод постъпил в Дирекция „Инспекция по труда“ – Бургас сигнал за нелоялна търговска практика на 05.02.2021 г. била извършена проверка в цех за малограмажен препакетаж в гр. Бургас, *, стопанисван от дружеството-жалбоподател. Проверката била съвместна между няколко ведомства (полиция, БАБХ, ДИТ и др.) като всички контролни органи пристигнали заедно пред обекта сутринта на 05.02.2021 г. Почукали и се опитали да влязат в обекта, но никой не им отворил. Направили различни опити за влизане в контакт с управителя, но те също били неуспешни. Най-накрая след около един час вратата на обекта бил отворен от *, който се представил като търговски пълномощник на дружеството и допуснал проверяващите вътре. В хода на проверката контролните лица от ДИТ констатирали, че в момента не се извършва трудова дейност, но доколкото машините са включени в електрическата мрежа и по тях има разпиляна захар, те предположили, че него ден машините са работили, но в създалата се суматоха и през времето, в което контролните органи са се опитвали да влязат в обекта, тези машини са били спрени. Предоставили на * да попълни справка-декларация по чл. 402 КТ, в която той заявил, че е упълномощено лице, не получава средства, а по своя воля посещава обекта когато е необходимо.

Водещият проверката от страна на ДИТ – св. Л.В. поканил представител на дружеството – жалбоподател да се яви в Дирекцията и да носи различни документи, сред които и Книгите за инструктаж. След извършена проверка на представените документи свидетелят преценил, че дружеството, в качеството му на работодател не е осигурило провеждането на инструктаж по безопасност и здраве на 05.02.2021 г. на *, който е бил допуснат да полага труд в обекта.

Свидетелят преценил, че с поведението си дружеството е извършило нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 6, вр. с чл. 13, ал. 1 от Наредбата, поради което и на 11.02.2021 г. съставил срещу него АУАН с бл. № 02-0003527, в който описал горните факти и им дал съответната 2 правна квалификация. Актът бил предявен на управителя на дружеството, който го подписал и получил препис от него, без да направи възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН били депозирани писмени възражения, в които се въвеждали доводи за незаконосъобразност, аналогични с процесните.

Въз основа на АУАН на 26.04.2021 г. било издадено и атакуваното НП, в което била пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта. Административнонаказващият орган не дал вяра на изложеното във възражението, а също счел, че горните факти, нарушават разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 6, вр. с чл. 13, ал. 1 от Наредбата, поради което и на основание чл. 416, ал. 5, вр. с чл. 413, ал. 2 от КТ, наложил на жалбоподателя „Имуществена санкция” в размер на 1500 лева.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното производство.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН съставен от оправомощено за това лице, видно от приобщеното към материалите по делото копие на Заповед № З-0058/11.02.2014г. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок.

Въпреки това съдът счита, че в случая е допуснато съществено нарушение на закона, довело до ограничаване на правата на жалбоподателя, а отделно от това и нарушението е останало недоказано.

Безспорно е и в теорията и практиката, че АУАН е акта в административнонаказателното производство, аналогичен на обвинителния акт в наказателното производство, който определя предмета на вмененото нарушение и предмета на доказване в процеса. АУАН очертава нарушението, с неговите съставомерни признаци от обективна и субективна страна, срещу което нарушителят трябва да се брани. В този смисъл предявяването на

АУАН на нарушителя за запознаване е аналога в административнонаказателното производство на привличането като обвиняем и предявяване на обвинението в наказателния процес. От този момент възниква правото на защита на обвиняемия и от този момент той може да използва всички средства - да прави възражения, да ангажира доказателства, за да обори повдигнатото му обвинение. В този смисъл посочването на всички съставомерни признаци на вмененото нарушение (изпълнителното деяние) в АУАН и точната правна квалификация се явява същностен елемент от правото на защита на нарушителя, доколкото с липсата на посочване на изпълнително деяние в АУАН 3 или с липсата на посочване на съответната правна квалификация нарушителят се поставя в положение да се брани срещу едно предполагаемо нарушение, с чиито фактически и правни рамки той не е запознат. Казано по друг начин – за да може АУАН и в последствие НП да изпълнят функциите си – в тях следва точно, ясно и вярно да бъдат посочени в словесен вид всички признаци на състава на вмененото нарушение, както и в цифров вид – съответната правна норма, която е нарушена. Следва да е налице и корелация между съставомерните признаци на нарушение и посочената като нарушена правна норма.

В случая в АУАН, а и в НП изрично е посочено, че нарушението се състои в това, че дружеството-жалбоподател, в качеството си на работодател е трябвало да проведе инструктаж на 05.02.2021 г. на *, който него ден е допуснат да полага труд в обекта – т.е. въвеждат се твърдения, че лицето реално престира труд за дружеството, което поради това е и негов работодател. Въпреки това при квалифициране на нарушението актосъставителят и АНО са посочили разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 6 от Наредбата, съгласно която се дължи инструктаж на всички други лица (извън работещите), които ще посещават производствени звена на предприятието – т.е. правната квалификация навежда на извод, че се касае за лице, което не полага труд за дружеството, но по някаква друга причина ще посещава неговите производствени звена и поради това следва да се инструктира за безопасността в тях. Повече от очевидно е, че в случая се касае за разминаване между описаните съставомерни факти и дадената правна квалификация, доколкото едновременно се навеждат доводи за това, че Семерджиян е бил работник на дружеството („полага труд в обекта“), а наред с това поведението на жалбоподателя се квалифицира под правна норма, съгласно която би трябвало да се приеме, че лицето не е работник на дружеството, а само ще посещава неговите производствени цехове. Това по мнение на настоящия състав е съществено нарушение на производствените правила и води до извод на незаконосъобразност на НП само на това основание.

Въпреки това съдът счита, че в конкретния случай не се доказва по време и на място на проверката да се е осъществявала трудова дейност, която да е налагала провеждане на инструктаж него ден. Видно от показанията на разпитаните служители на ДИТ – към момента на влизането им в обекта машините не са работили и не са констатирали реален производствен процес. Това, че същите тези машини са били включени в електрическата мрежа и по тях е имало посипана захар е крайно недостатъчен, за да се приеме, че те са работили и то точно този ден. Действително, възможно е поради дългото време, през което контролните органи са се опитвали да влязат в обекта, присъстващите вътре да са преустановили трудовия процес, който да е протичал до този момент, но това е просто едно предположение, на което не може да почива НП. Също толкова възможно е машините да са стояли включени в електрическата мрежа и с посипана захар от дълго време преди проверката, поради което и съдът не възприема за доказан факта, че на 05.02.2021 г. реално е бил извършван трудов процес в обекта, поради което и по мнение на настоящия състав – задължението за провеждане на инструктаж на присъстващите не е съществувало за 4 дружеството в точно този конкретен ден. Да се приеме обратното би означавало дори в неработни дни (в които не се очаква да има въобще работници или други лица, респективно да не присъства представител н работодателя) за дадено предприятие да е задължително да провежда инструктаж на персонала си, което по мнение на съда не съответства с логиката на закона.

С оглед всичко казано по-горе съдът в настоящия му състав счита, че в хода на производството е допуснато съществено нарушение на закона, а отделно от това нарушението е останало и недоказано, поради което и издаденото НП следва да се отмени изцяло.

Към момента е настъпила законодателна промяна в разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН (нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която - в производството по обжалване на НП въззивният съд може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който пък от своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи произнася по възлагане на разноските, само ако съответната страна е направила искане за присъждането им. В конкретния случай, с оглед изхода на правния спор разноски се дължат в полза на жалбоподателя, който е поискал присъждането им. По делото са приложени доказателства за реално сторени разноски в размер на 460 лева. По делото не е постъпило възражение за прекомерност от насрещната страна, поради което и сумата от 460 лева следва да бъде присъдена изцяло в полза на жалбоподателя.