Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 871 от 23.07.2024, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно гражданско дело 2415/2023
Вид
Решение № 871
Подписан
23.07.2024
В сила
23.07.2024
Състав
Златина Рубиева, Иванка Иванова, Петя Алексиева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 871 гр. София, 22.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Златина Рубиева

Членове:

Иванка Иванова

Петя Алексиева при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Златина Рубиева Въззивно гражданско дело № 20231000502415 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 278 от ГПК.

С решение № 297 от 28.04.2023г., постановено по гр.д. № 560/2022г.

Софийски окръжен съд, VII първоинстанционен граждански състав е осъдил Община Самоков да заплати на К. Н. М. по иск с правно основание чл. 49, ал.

1 от ЗЗД сумата от 28 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в преживени болки и страдания от травма - счупване на вътрешния глезен на лявата подбедрица със сублуксация, получена при падане върху непочистена от сняг и лед улица, разположена пред ресторант „Черна котка“ в курортен комплекс „Боровец“, настъпило на 29.01.2022 г., както и да му заплати сумата от 223. 87 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за потребителска такса и лекарства, ведно със законната лихва върху тези главници от 29.01.2022 г. до окончателното изплащане на сумите, като е отхвърлил иска за неимуществени вреди за разликата над присъдените 28 000 лева до пълния предявен размер от 35 000 лева - частичен иск от претенция в общ размер от 50 000 лева. С решението СОС е осъдил Община Самоков да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на К. Н. М. сумата от 2 528. 01 лева - разноски по 1 делото. С решението СОС е осъдил К. Н. М. да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на Община Самоков сумата от 1 .99 лв. - юрисконсултско възнаграждение.

Решението в осъдителните му части е обжалвано от Община Самоков с релевирани възражения за неправилност, поради нарушение на съдопроизводствените правила и поради неправилно приложение на материалния закон. В жалбата се поддържа твърдение, че решаващият съд е допуснал съществено нарушение на принципа на вътрешно убеждение, залегнал в нормата на чл.12 от ГПК, като не е обсъдил в съвкупност и във връзка едно с друго всички събрани по делото доказателства и направените от ответника възражения и наведените доводи. Релевира се оплакване, че събраните по делото доказателства са тълкувани превратно, едностранчиво, избирателно, и във вътрешно противоречие едно с друго, което е довело до необоснованост на постановеното решение. В жалбата се сочи, че формираните от първоинстанционния съд изводи не отговарят на действителното фактическо положение. Изразява се становище, че решаващият съд неправилно не бил съобразил, че свидетелят А. В. не е безпристрастна, тъй като живее с ищеца на семейни начела, а показанията на свидетеля К. били недостатъчни, за да бъдат установени твърдените в исковата молба факти и обстоятелства относно начина на настъпване на увреждането, както и мястото, на което е настъпило. Поддържа се твърдение, че показанията на двамата свидетели в частта им, че пътят бил заледен, се опровергавали от представеното писмо с № ОД-03-920-1 от 12.12.2022г. на НИМХ. Релевира се оплакване срещу приетото от първостепенния съд, че ангажираните от страна на ответниците доказателства не опровергавали твърденията на ищеца за непочистване на процесния участък, като се прави позоваване на приемо-предавателни протоколи. Излага се становище, че по делото не била установена причинната връзка между твърдяното от ищеца падане на улицата и установеното травматично увреждане, като се сочи, че същото би могло да бъде получено при транспортирането на лицето до болничното заведение. В допълнение се поддържа, че съдът не бил обсъдил посочената в епикризата анамнеза: „Паднал в планината“, като се сочи, че процесните травматични увреждания биха могли да се получат при усукване на глезена, при каране на ски в планината. Излага се твърдение, че дори да бъде прието, че ищецът е получил твърдените увреждания на здравето, по 2 описания начин, на посоченото място и време, то същите се дължали изцяло на самопричиняване, поради неполагане на необходимото внимание. Допълва се, че при избора на маршрут, ищецът е следвало да се съобрази със зимната обстановка и при вида на тротоарите, които по думите му не били почистени, да избере друг маршрут, по който да мине. В жалбата се релевира възражение, че ищецът претендирал присъждане на обезщетение на неимуществени вреди от психическо естество, но по отношение на тях не бил представил никакви доказателства. Прави се искане въззивният съд да отмени решението в обжалваната част и да постанови решение, с което да отхвърли исковете, ведно със законната лихва, а при условията на алтернативност да намали присъденото обезщетение. Предявява се претенция за присъждане на разноските по делото.

В срока за отговор и на основание чл. 263, ал.2 ГПК, ищецът е депозирал насрещна въззивна жалба, с която се обжалва решението в неговата отхвърлителна част. В жалбата се релевира оплакване, че решението в обжалваната част е неправилно и противоречащо на материалния закон.

Поддържа се твърдение, че в съдебното решение вредите, понесени от К. М., били изчерпателно изброени, но липсвала оценка на увредите по отделно и в тяхната съвкупност, като неправилно бил формиран общ извод за обезвреда с паричен еквивалент на 28 000 лева. Сочи се, че присъденото обезщетение не било достатъчно, за да репарира причинените от ищеца неимуществени вреди.

Допълва се, че не били преценени правилно установените обстоятелства от значение за определяне размера на обезщетението - тежестта на получените от ищеца увреждания, преживените от него болки, продължителният период на възстановяване, създадените битови неудобства, дългата неработоспособност и наличието на трайни последици. Прави се искане въззивният съд да отмени решението в обжалваната част и да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати допълнително обезщетение в размер на още 7 000лв., ведно със законната лихва до окончателното плащане и направените по делото разноски.

В открито съдебно заседание пред въззивния състав въззивникът ответник, чрез пълномощника си, поддържа подадената жалба и оспорва насрещната жалба на ищеца. Възизвникът-ищец не изпраща представител.

Изразява становище в писмена защита, с което оспорва жалбата на ответника и поддържа подадената насрещна жалба.

3

Софийски апелативен съд, в настоящия си състав, след като обсъди съображенията на страните във връзка с атакувания съдебен акт и с оглед правомощията си по чл. 269 от ГПК, намира следното:

Жалбите са допустими. Подадени са в срок срещу обжалване валиден и допустим съдебен акт. подлежащ на

Преценявайки основателността на двете жалби, съобразно изложените оплаквания, съдът намира следното:

За да уважи частично предявените искове, първостепенният съд е приел, че са налице предпоставките чл. 49 ЗЗД за ангажиране на гаранционнообезпечителната отговорност на ответника за вредите, претърпени от ищеца.

Посочил е, че инцидентът е настъпил като пряка и непосредствена последица от противоправното поведение във вид на бездействие на служители, на които Община Самоков е възложила снегопочистването и осигуряването на безопасно придвижване на пешеходци и возила, изразяващо се в неупражнен надзор по поддържане и обезопасяване на общинските тротоари. Отбелязал е, че с оглед вида на отговорността е без значение точно кои органи и/или длъжностни лица не са предприели съответните действия по осигуряване безопасността на терена, тъй като релевантно е обстоятелството, че без небрежното бездействие на лицата, на които ответникът възлага дейността по поддържане на пътя, не би настъпил вредоносният резултат. Поради това е уважил предявените искове, като е присъдил обезщетение за неимуществени вреди в размер на 28 000лв. и обезщетение за имуществени вреди в размер на 223.87лв., като до пълния предявен размер на претенцията за неимуществени вреди е отхвърлил иска. Приел е за неоснователно възражението на ответника за съпричиняване на противоправния резултат от страна на ищеца.

Предмет на въззивна проверка е решението на СОС в неговата цялост.

Въззивният състав изцяло възприема изводите на първоинстанционния съд и препраща, на основание чл.272 от ГПК към тях, като по доводите във въззивните жалби приема следното:

Предявените против Община Самоков обективно съединени искове са с правно основание чл. 49 ЗЗД, вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД. При предявен иск по чл. 49, вр. с чл. 45 от ЗЗД ищецът следва да докаже, при условията на пълно и главно доказване, наличието на противоправно, увреждащо го действие или бездействие, настъпването на вредоносен резултат от непозволеното 4 увреждане, причинно-следствената връзка между деликта и причинените вреди, както и, че последните са настъпили от действията на деликвента, във връзка с работа, възложена му от ответника по иска. Съгласно чл. 45, ал.2 от ЗЗД, вината се предполага до доказване на противното.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя-ответник, че ищецът не бил провел пълно и главно доказване на твърденията си в исковата молба относно мястото и начина на настъпване на инцидента. От събраните доказателства, чрез разпит на двама свидетели, съдът приема за установено, че на 29.01.2022 г. ищецът бил на разходка в курортен комплекс „Боровец“ заедно със свидетелката В., с която живее на съпружески начала, и със семейството на свидетеля К.. След като обядвали в ресторант „Черна котка“, разположен срещу хотел „Рила“, тръгнали (между 14 ч. и 16 ч.) по улицата, която била заледена, (а от движението по нея се образувала и киша).

Използването на тротоара било невъзможно, тъй като той бил заледен, а и от натрупания лед и кишата върху него нивото на тротоара и улицата било изравнено. На около 20-30 м. след ресторанта ищецът се подхлъзнал върху леда по улицата, опитвайки да се задържи, извъртял се на едната си страна и паднал по очи.

Необосновано е възражението на жалбоподателя-ответник, че показанията на свидетелите не следвало да бъдат взети предвид, тъй като същите били пристрастни. Действително свидетелката В. живее заедно с ищеца на съпружески начала, но съдът не намира основание да не кредитира нейните показания, тъй като същата е била очевидец на инцидента, в показанията й не се съдържат вътрешни противоречия, пресъздават случилото се в неговата логическа последователност и не противоречат на показанията на другия свидетел. И двамата свидетели са дали своите показания под страх от наказателна отговорност.

Несъстоятелно е възражението на въззивника-ответник, че твърдението на ищеца, че е получил увреждането именно на това място, се опровергавало от посочената в епикризата анамнеза „Паднал в планината“. По делото, по безспорен начин, се установи мястото, на което е станал инцидента, няма данни, нито е проведено насрещно доказване от страна на ответника, че ищецът е претърпял увреждането, докато е карал ски. И на следващо място курортен комплекс „Боровец“ безспорно се намира в планината /Рила/.

5

Разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК и практиката на ВКС по прилагането й вменяват на съда задължението да обсъди доказателствата по делото в тяхната взаимна връзка. Именно, преценявайки и съпоставяйки показанията на двамата свидетели с медицинската експертиза, която дава категоричен отговор на този въпрос, съдът приема, че вредите са настъпили при падането на ищеца върху заледения участък на улицата в к. к. „Боровец“, в района на ресторант „Черна котка“, Община Самоков. Ето защо, съдът приема за категорично установени както мястото, така и начина на настъпване на увреждането.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя-ответник, че показанията на двамата свидетели, установяващи, че улицата била заледена, били опровергани от приложеното писмо с № ОД-03-920-1 от 12.12.2022г. на НИМХ. От съдържанието на същото се установи, че в к.к. Боровец, на 29.01.2022г. времето е било без валежи, а задържалата се от предишния ден снежна покривка е била 30 см.; най-ниската температура на въздуха е била минус 7 градуса по Целзий, а максималната минус 2 градуса по Целзий.