Определение № 2825 от 23.09.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2825 гр. София, 23.09.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на десети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно частно гражданско дело № 20261000502486 по описа за 2026 година э

Производство по чл.278 ал.1 ГПК.

Производството по делото е образувано по частна въззивна жалба, депозирана от З.

К. С. срещу определение № 16702/06.08.2026г. постановено по гр. д. № 6622/25г. по описа на СГС, ГО, 6 състав, с което е върната обратно искова молба, депозирана от З. С. срещу Прокуратурата на Република България и ВКС за заплащане на обезщетение за причинени имуществени и неимуществени вреди от отказ да бъде възобновено НОХД № 318/2010г. по описа на РС-Карлово, а производството е прекратено, поради неизпълнени в срок указания.

Съобщението за това определение е било връчено на жалбоподателя на 11.08.2026г.

Частната жалба е депозирана на 07.08.2026г. т.е. преди изтичане на преклузивния едноседмичен срок за обжалване на същото.

Жалбоподателят З. С. посочва, че с обжалваното определение съдът по същество отказва правосъдие. Твърди, че СГС неправилно е приел, че не са отстранени указаните нередовности в исковата молба, тъй като в подаденото Уточнение на исковата молба (в изпълнение на Разпореждане № 10158/06.04.2026г.) е изложил напълно ясно, систематизирано и изчерпателно конкретните действия и бездействия на ответника ВКС, а именно - постановяване на Решение № 397/24.10.2011 г. по КНД № 2137/2011 г., с което е отказано възобновяване на НОХД № 318/2010г. Твърди, че ВКС е потвърдил присъда за несъставомерно деяние („ползване на копие“), основана на доказателство без доказателствена сила. Игнориран е официален нотариално заверен констативен протокол с материална доказателствена сила (чл. 179 ГПК) и са използвани свидетелски показания срещу официален документ в нарушение на чл. 164 ГПК. ВКС умишлено се е отклонил от собствената си задължителна практика (Решение № 150/2003 г. по н.д. № 847/2002 г. на 1

ВКС), съгласно която е недопустимо наказателният процес да се използва за решаване на гражданско-правни спорове.

Що се отнася до конкретните действия и бездействия на ответника ПРБ, те се обективират в Постановление на ВКП от 05.06.2025 г. (Постановление № 6160/2021 г.), с което отново е отказано възобновяване на делото. В това постановление ПРБ/ВКП категорично е отказала да съобрази и кредитира нови факти и доказателства с решаващо значение – вкл. тройната СППЕ по гр.д. № 768/2020 г. на ОС-Пловдив и експертиза по гр.д. № 6871/2024г. на СГС, категорично опровергаващи медицинските заключения, послужили за увреждането му. ВКП е игнорирала официалния нотариален протокол, гражданската съдебна практика и директните норми на правото на ЕС, а именно - Чл. 47 от Хартата на основните права на ЕС (ХОПЕС) и чл.6 ЕКПЧ – право на справедлив процес и ефективни средства за правна защита, чл. 48 от ХОПЕС, както и чл. 3, 4, 6, 7 и 10 от Директива (ЕС) 2016/343 – презумпция за невиновност, забрана за ползване на доказателства без доказателствена сила и право на ефективна защита.

Изтъква факта, че незаконната присъда и отказите за нейното отстраняване/възобновяване (ВКС 2011 г. и ВКП 2025 г.) са блокирали гражданскоправната му защита по силата на чл.

300 ГПК. Това пряко е довело до отхвърляне на гражданския иск за 30 000 лв. и натрупване на мораторни лихви (общо около 90 000 лв.). Налице е функционална връзка и съпричиняване на един и същ вредоносен краен резултат от двата органа, което обосновава солидарната им отговорност по чл. 53 ЗЗД вр.чл.2в ЗОДОВ.

Изводът на СГС, че искът срещу ПРБ е недопустим поради приключилото гр.д. № 112/2022 г., е изцяло погрешен. Съгласно трайната и задължителна практика на ВКС (Решение № 69/10.05.2013 г., Решение № 235/20.12.2019 г., Решение № 269/15.09.2025 г.), СПН и триъгълникът на идентичността по чл. 126 / чл. 299 ГПК изискват кумулативно съвпадение на страни, основание и петитум (искане): В случая липсва идентичност на страните, тъй като по гр.д. № 112/2022 г. единствен ответник е бил ПРБ. По настоящото гр.д. № 6622/2025 г. ответниците са двама – ПРБ и ВКС в условията на солидарност. Включването на нов ответник променя правната конструкция и изключва идентитета на страните. Моли за отмяна на постановеното определение за прекратяване и връщане на делото в СГС.

Съдът като взе предвид изложените от страните доводи и представените доказателства намира частната жалба за редовна и допустима, а разгледана по същество – същата е неоснователна.

Производството по делото е образувано по предявена искова молба от З. К. С. против Прокуратура на Република България и Върховен касационен съд. За изясняване предмета на делото, предявените искове и надлежните ответници, делото е оставено без движение с Разпореждане №16524/30.06.2025г., разпореждане № 19393/03.08.2025г., както и с разпореждане № 10158/06.04.2026г.

С молба от 09.07.2025г, л.40 от делото ищецът уточнява, че ВКС умишлено се е отклонил от собствената си практика, не е спазил собствените си принципи, което е форма на 2 институционна корупция и поради това е налице извършено умишлено неспазване на закона, конкретно извършено с действието на ВКС да потвърди присъда по НОХД № 318/2010г по описа на РС – Карлово. Поради това предявява против ВКС иск на основание чл.2б от ЗОДОВ. /за така посочената правна норма СГС указал на ищеца, че е приложима в хипотезата на търсено обезщетение за неразглеждане на делото в разумен срок, каквито твърдения от ищеца липсват.

С молба от 12.08.2025г, л.50 от делото, твърди, че ВКС го е лишил от право на справедлив процес, право на ефективно средство за защита, право на защита и предвидимост и цитира различни текстове от ЕКПЧОС и от Хартата на основните права на ЕС.

С молба от 28.01.2026г. заявява, че предявява искове на основание чл.2в ЗОДОВ против двамата ответника солидарно и като същност на нарушението им посочва, че наказателният процес е използван като средство за заобикаляне на гражданския ред, с цел да се блокира възможността на ищеца да предявя иск за възстановяване на сума, удостоверена в нотариален констативен протокол. Това било в пряко противоречие с Решение №150/2003 г. по н.д. № 847/2002 г. на ВКС, според което използването на наказателния процес за решаване на граждански спорове е недопустимо и опасно за правосъдието. Въпреки това с Решение №397/24.10.2011 г. по КНД №2137/2011 г., ВКС отказал възобновяване, като приел, че в наказателния процес се прилагат нормите на НПК, а не тези на ГПК, включително относно допустимостта на свидетелски показания срещу официален документ. Това становище противоречи на предходната практика на ВКС и представлява отказ от защита, в нарушение на чл. 47 от Хартата и чл. 6 от ЕКПЧ.

СГС е върнал обратно ИМ и е прекратил производство, тъй като е приел, че указанията не са изпълнени в срок, а отделно е посочил, че искът е недопустим, тъй като с постъпилите молби нередовностите не само не са отстранени, отново се сочат различни текстове от различни актове, въвеждат се нови обстоятелства по делото, твърди се и се представят експертизи, които нямат връзка с настоящия спор и конкретните посочени ответници.

Отделно по отношение предявения против ПРБ иск, същият е и недопустим, като предявен при формирана сила на пресъдено нещо, на основание приключилото гр.д.№ 112/2022г на СГС и на основание чл.130 вр.299 ГПК.

Настоящата съдебна инстанция намира определението за правилно по същество по следните съображения:

Първо – налице е влязло в сила на 24.03.2025г. решение № 586 от 16.05.2024 г. по гр.д. № 20231000502405/2023 г. на САС, с което е потвърдено решение № 4148 от 23.07.2023 г. по гр. д. № 112/2022 г. на СГС за отхвърляне на предявените от З. С. срещу Прокуратурата на Република България искове с правно основание чл. 49 ЗЗД за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 25 100 лв. и на неимуществени вреди в размер на 10 000 лв., търпени от отказа на Прокуратурата да възобнови НОХД № 318/2010 г. на Карловския РС.

С определение от 25.03.2025г. постановено по КНОХД № 2533/2024г. ВКС, НО, не е допуснал касационно обжалване на решение № 586 от 16.05.2024 г. по гр. д. № 3

20231000502405/2023 г. на САС, ГО, 1 състав.

От мотивите на решението става ясно, че с присъда № 15/10.03.2011 г. по НОХД № 318/2010 г. PC - Карлово е признал З. С. за виновен за извършване на две деяния по чл. 286, ал. 1 НК и по чл. 316, във вр. чл. 309, ал. 1 НК. В мотивите си съдът е описал заключенията на вещите лица по двете СППЕ - основна и повторна, като е приел, че той е извършил престъпленията при пряк умисъл, което предполага вменяемост, като при определяне на наказанието е отчел като смекчаващо вината обстоятелство „наличието на болестни изменения относно мирогледа и начина на общуване“, като е посочил, че „въпреки че установеното психично заболяване у подсъдимия не му пречи да бъде наказателно отговорно лице, съобразно заключението на вещите лица по делото, то признаците на наличното му психическо заболяване обуславят паталогичната настойчивост у подсъдимия да преследва цели и да защитава интересите си, вкл. и по незаконни начини“. С решение № 223/4.07.2011 г. по ВНОХД № 847/2011 г. Пловдивският окръжен съд е потвърдил присъдата по НОХД № 318/2010 г. на Карловския PC. По молба на З. С. за възобновяване на производството по НОХД № 318/2010 г. на Карловския PC е образувано КНД № 2137/2011 г. по описа на ВКС, III н. о. С решение № 397/24.10.2011 г. ВКС е оставил молбата му без уважение.

През 2020 г. З. С. е предявил срещу искове за причинени неимуществени вреди, по които е образувано гр. д. № 768/2020 г. на ОС - Пловдив. Първият ответник е бил съдията, който е постановил осъдителната присъда срещу ищеца по визираното по-горе НОХД № 1130/2006 г. по описа на PC - Казанлък и завел впоследствие ч.х.н.д. № 912/2007 г. на PC – Стара Загора срещу З. С. за обида и клевета, по което е постановена осъдителна срещу последния присъда и уважен граждански иск. Вторият ответник е съдебният изпълнител, който е изпълнил присъдата в гражданската й част, като е изнесъл на публична продан собствен на ищеца имот (искът срещу втория ответник е отделен и изпратен за разглеждане на друг съд).

Впоследствие, поради постановено срещу България по жалба на ищеца съдебно решение на ЕСПЧ, ч.х.н.д. № 912/2007 г. на PC – Стара Загора е възобновено и ищецът е оправдан, а предявеният граждански иск - отхвърлен. В исковата молба по гр. д. № 768/2020 г. на ОС Пловдив ищецът е претендирал обезщетение от двамата ответници за причинените му от тях неимуществени вреди във връзка с воденото наказателно дело от частен характер и изпълнение на присъдата в гражданската й част, които впоследствие са били отменени. По това гр. д. № 768/2020 г. съдът е назначил и изслушал съдебна психиатрична и психологична експертиза във връзка с твърдяното от ищеца влошено психично състояние от водените две дела. Вещите лица психиатър и клиничен психолог са имали за задача да отговорят на въпроса дали е преживял „описаната тежка психиатрична реакция с описаните последствия вследствие на незаконното му наказателно и гражданско осъждане до отмяната, с удръжки на голяма сума пари и продажба на имот с кражба на имущество“. В депозираното в съда на 12.10.2020г. заключение вещите лица са посочили, че за да е налице параноидно личностово разстройство, следва да има раздразнителност, гняв, което е следвало да се материализира в някакво дисфункционално поведение, а такова не е налице. Изслушаната и приета от ОС - 4

Пловдив КППЕ е послужила като основание на ищеца да поиска от прокуратурата възобновяване на НОХД № 318/2010 г. на PC - Карлово. В молбата си до прокуратурата от 18.01.2021 г. той е посочил, че по НОХД № 318/2010 г. е приета повторна СППЕ, която е дала заключение, че той страда от параноидно личностово разстройство, което му пречи да възприема реално действителността. Тази експертиза е ползвана от съда за мотивиране на постановената присъда. Впоследствие, по гр. д. № 55505/2020 г. на СРС била приета СППЕ, в която по безспорен начин е установено, че С. никога не е страдал от параноидно личностово разстройство. В молбата ищецът е поискал от прокуратурата да внесе искане до съда да се възобнови НОХД № 318/2010г. по описа на PC - Карлово, по което „ОПГ, чрез манипулации, лъжесвидетели и използване на порочна експертиза“, и с участие на магистрат, му е откраднала 33 000 лв. Поискал е да се отмени присъдата и той да бъде оправдан, като в противен случай ще заведе дело за нанесени вреди.