Определение № 541 от 28.08.2026, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 541 гр. Варна, 28.08.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Марин Цв. Атанасов

Членове:

Деян Ив. Денев

Румяна П. Петрова като разгледа докладваното от Румяна П. Петрова Въззивно частно наказателно дело № 20263100601331 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.243, ал.7 от НПК и е образувано по жалба на адв. В. Я., повереник на пострадалия И. К. В., действащ лично и със съгласието на своята майка Я. И.

Ж. срещу определение на ВРС по ЧНД №3153/2026г., с което е потвърдено постановление на ВРП за прекратяване на наказателното производство по ДП№1740/2025г. по описа на Трето РУ на МВР- Варна, водено за престъпление по чл.129ал.2 от НК. В жалбата се сочи, че атакувания съдебен акт е необоснован и немотивиран, тъй като ВРС не е извършил анализ на доказателствата. Сочи се, че съдът не е взел становище по извършеното деяние, а се е задоволил да приеме, че имало разменени неприлични изрази между двете деца, докато защитата сочи, че по време на часа не е имало такава размяна. Излагат се подробни съображения за наличието на хулигански мотив, както и за липсата на мотиви, че деянието е извършено поради лекомислие или увлечение. По подробно изложените съображения моли съда да отмени определението на първата инстанция и да върне делото на ВРП за доразследване.

Депозираната от адв. В. Я., повереник на пострадалия жалба е подадена в срок, срещу акт подлежащ на съдебен контрол, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата се явява основателна.

Първоинстанционния съд е приел, че фактическите положения, установени в постановлението за прекратяване на наказателното производство се подкрепят от събраните по делото доказателства, както и че споделя становището на прокурора за приложението на чл.61 от НК, тъй като деянието не съставлява голяма обществена опасност, същото било извършено поради лекомислие, като принос за настъпилите вредни последици имал и пострадалия, който употребил ругатни и псувни, а М. се засягал от такива изрази в 1 значителна степен.

Въззивният съд счита определението, с което е потвърдено постановлението на РПВарна за прекратяване на наказателното производство по ДП №1740/2025г. по описа на Трето РУ при ОД на МВР- Варна за неправилно, поради което следва да бъде отменено.

В атакуваното определение съдът подробно е описал приетото от прокурора като фактическа обстановка, както и изводите до които е достигнал въз основа на доказателствата по делото. Вместо да направи собствен анализ на доказателствата се е задоволил да посочи, че споделя изложеното от прокурора, досежно установените факти и анализа, съдържащ се в постановлението на събраните по делото доказателства, поради което е счел за ненужно да ги преповтаря. Направил е извод, че доказателствата по делото установявали осъществен състав на престъпление по чл.129ал.1 от НК от непълнолетно лице, спрямо което следвало да бъдат приложени мерките по ЗБППМН. Счел е, че деянието не е с висока степен на обществена опасност предвид липсата на тежки допълнителни вредни последици извън причинената телесна повреда, както и че по отношение на непълнолетния М. са били употребени ругатни и псувни, от които същият се е засегнал в значителна степен, което е допринесло за настъпване на съставомерния резултат.

Настоящата инстанция счита, че фактическата обстановка, приета от ВРС и прокурора е съответна на събраните по делото доказателства с изключение на това пострадалия да е предизвикал М. чрез отправяне на обидни реплики. Нито прокурора, нито съда са направили анализ на събраните по делото доказателства, доколкото са налице противоречия в показанията на свидетелите, досежно обстоятелството дали В. преди случилото се е отправил обидни реплики и какви точно спрямо М. и дали това е причината за негово поведение.

От доказателствата по делото, вкл. приобщеният към материалите по делото видеозапис настоящият състав счита, че се установява следната фактическа обстановка.

Непълнолетните свидетели И. К. В. и Г. Е. М. били ученици в девети „е“ клас на ПГСАГ „Васил Левски“, гр. Варна, като двамата били в недобри отношения.

На 22.10.2025 г. около 12:00 часа, по време на часа по физика, св. И. В. седял на четвърти последен чин, докато св. Г. М. стоял в същата редица – на първия чин. При започване на учебния час и влизането на Г. М. в класната стая, видно от видеозаписа, приложен по делото, той се насочил към пострадалия и го хванал за главата в областта на устата, след което му нанесъл удар. Същият по време на учебния процес непрекъснато обхождал класната стая като се закачал и удрял свои съученици. Към края на учебния час непълнолетният Г. М. започнал да се дразни и закача с пострадалия, като отишъл до св. И. В. и взел раницата му за училище. След това св. Г. М. се върнал на мястото си, а св. И. В. го последвал, за да си вземе чантата. Св. М. излязъл от учебната стая и се върнал след известно време. След завръщането си той се насочил към пострадалия В., хвърлил към него топка хартия и извършил движения с юмрук, а след това и с крак по посока на лицето му без да го удря, които наподобявали ударни техники от бойните изкуства. След това св. Г. М. избутал с ръка св. И. В. в областта на 2 рамото. Тогава последният станал от мястото си, при което двамата непълнолетни започнали да се бутат и дърпат един друг. По време на сборичкването помежду им, св. Г. М. хванал с ръце св. И. В. през кръста. След това го завъртял по посока на стената, като св. И.

В. се ударил в нея. В резултат на удара И. В. получил счупване на короните на централните горни резци, с отсъствие на фрагменти около 2/3-ти от обема им, вкл. и режещите им ръбове, кръвонасядане по брадата. Поведението на непълнолетните било възприето от част от съучениците им, докато техния учител заявил, че не разбрал какво се е случило въпреки, че пред него не е имало ученици, които да му попречат да възприеме случващото се в учебната стая.

За установяване характера на телесните увреждания, е била назначена и изготвена съдебномедицинска експертиза, съгласно която И. В. е получил травматични увреждания счупване на короните на централните горни резци, с отсъствие на фрагменти около 2/3-ти от обема им, вкл. и режещите им ръбове, довело до трайно затруднение във функцията на дъвченето и говора за период надхвърлящ един месец. В този смисъл уврежданията представляват средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК. По отношение на Г. М. е била назначена комплексна съдебнопсихиатрична и психологическа експертиза, от заключението на която е видно, че непълнолетния с оглед на възрастта си не е стабилизирал самоконтрола над поведението си, като същият е извършил деянието поради „увлечение “. Според вещите лица Г. М. не е склонен към конфликтна емоционалност, като предпочита да избягва директна конфронтация, а да търси съвет и помощ от значими възрастни за него, предимно от семейството.

За непълнолетния Г. М. е приложена справка от инспектор при Детска педагогическа стая /ИДПС/ към Трето РУ на ОД на МВР - Варна, от която е видно че същият се води на отчет в ДПС на съответно районно управление на ОД на МВР - Варна и са му били налагани възпитателни мерки по чл.13 от ЗБППМН за три деяния- по чл.198 ал.1 от НК, по чл.354а, ал.5 във вр. с ал.3 от НК, а за третото възпитателно дело е по повод нанесен побой над малолетно лице. Заключението на изготвилия я инспектор ДПС е, че към настоящият момент наложените мерки не дават желаният положителен резултат.

Настоящата инстанция счита, че сочената в постановлението и възприета безкритично от първоинстанционния състав фактическата обстановка, не почива на събрания в хода на разследването доказателствен материал. И в двата акта липсва анализ на доказателствената съвкупност, предвид противоречието между свидетелските показания, досежно употребата на ругатни и обиди, с които пострадалия се твърди, че провокирал М. и видеозаписът от учебната стая. Следвало е прокурорът и съдът да посочат на кого от свидетелите и поради какви причини са дали кредит на доверие. Употребата на псувни и обидни реплики се съдържат в показанията на свидетелите Кристиян И.ов, Даниел Момчилов. Последните сочат, че В. е отправил такива към М. непосредствено преди инцидента. От своя страна св. В. отрича това обстоятелство. Нещо повече, от самия видеозапис е видно, че още с влизането в час М. се насочва към пострадалия и го хваща за главата, което по- скоро насочва към извод за конфликтна ситуация, състояла се преди учебния час. Установяването 3 на такава би отхвърлило по категоричен начин наличието на хулигански мотив. Това обстоятелство не е изяснено от прокурора, който е приел наличие на личен мотив. От приложения видеозапис обаче не се установява двете момчета да си разменят обидни реплики непосредствено преди инцидента и това да е причината М. да нападне пострадалия, тъй като първият от тях е бил извън учебната стая и при влизането си отива към В.. При липса на приетата от прокурора провокация от страна на пострадалия чрез отправяне на обидни реплики и псувни, то би могло да се разсъждава дали поведението на М. не попада в хипотезата на хулигански действия, поради което с оглед прецизиране на обвинението горното обстоятелство да бъде изяснено в хода на досъдебното производство чрез разпит и на други ученици, присъствали в часа.

Противоречиви са гласните доказателствени средства и досежно характеристиката на самия пострадал. Разпитаните по делото свидетели, негови съученици сочат, че той обиждал постоянно другите, но не посягал да се бие/ Кристиян И.ов/, а Даниел Момчилов сочи, че дори М. и В. били приятели. Нещо повече, той характеризира единият като тих и спокоен/ В./, а другият счита, че не бил агресивен, а само много говорел. Св. Силвия Янчева, психолог в училището сочи, че не провела разговори с децата от класа за случилото се, тъй като по данни на класния ръководител, те изпитвали страх от Г. и не искали да заемат позиция. На нея М. обяснил, че инцидента станал, тъй като В. го напсувал на „майка“.

Класния ръководител и майката на М. разкриват особената чувствителност, която той проявявал когато го псували на „майка“ и как това го провокирало да проявява агресия.

Класния ръководител също обрисува М. като неспокоен и агресивен ученик, което се потвърждава и от приложения по делото видеозапис. От своя страна св. Йорданов, в чиито час е станал инцидента не сочи В. да е отправял обидни реплики към М., но е възприел отИ.ето му до чина на пострадалия и ритане на раницата му. Същевременно сочи, че Г. и стоящият зад него ученик започнали да си говорят и да пречат на учебния процес.

Т.е. той също не е възприел отправяне на обиди и псувни от пострадалия към М.

Предвид горното настоящата инстанция счита, че липсата на анализ на доказателствата от страна на прокурора и първоинстнационния съд е довела до необоснования извод, че принос за настъпилия резултат има и пострадалия. Относно поведението на М. по време на час безспорно същото представлява незачитане на реда в училище и нарушаване на дисциплината в час. Тъй като хулиганските действия, освен общественото спокойствие, могат да засегнат и други защитени от закона права, като честта и личното достойнство (при псувни и ругатни), както и правото на телесна неприкосновеност (при нанасянето на телесна повреда в случаите на ч. 128 НК-л. 130 НК), то при липса на отправени от В. обиди, както твърди и повереникът, цялостното поведение на М. по време на учебния час говори за грубост, безпардонност и демонстрация на незачитане на личността. Предвид горното настоящата инстанция счита, че този момент не е бил изяснен от държавното обвинение и доводите на повереника относно наличието на хулигански мотив не са лишени от основание, поради което следва да бъде изяснен и този момент.

Не се споделя от настоящият състав на съда и извода за наличието на предпоставките 4 на чл.61 от НК. Извън вниманието на прокурора и първоинстанционния съд е останала характеристика, съдържаща се по делото от инспектор ДПС към Трето РУ- Варна, касаеща предишните прояви на непълнолетния, които се явяват три на брой, водени за нанесен побой над малолетен, за деяние по чл.198 от НК и по чл.354а,ал.5 от НК. Заключението на инспектор ДПС е, че наложените на непълнолетния М. възпитателни мерки не са постигнали целения възпиращ и корекционен ефект в поведението му, нещо, което е видно и от доказателствата по делото.

Разпечатката съдържа 28 от 42 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/03093448-c24a-48a8-a770-f4e0bda5aba4