Решение № 4968 от 16.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4968 гр. София, 16.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 165 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРАСИМИР В. СОТИРОВ при участието на секретаря АМИНА С. ДАВИДКОВА като разгледа докладваното от КРАСИМИР В. СОТИРОВ Гражданско дело № 20251110149564 по описа за 2025 година

РЕШИ:

РЕШЕНИЕ

№ ... / ...

16.03.2026г., гр.София

В

ИМЕТО

НА

НАРОДА

Софийски районен съд, 165 граждански състав, в открито заседание, проведено на двадесет и пети февруари две хиляди двадесет и шеста година, в следния състав:

Председател: Красимир Сотиров при секретаря: Амина Давидкова, като разгледа докладваното от съдия Красимир Сотиров гр.д. №49564 по описа за 2025г. на СРС, 165 състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.124, ал.1 от ГПК.

Образувано е по повод на постъпила в съда искова молба от З. П. Г., чрез адв.П. Х. от 1

САК, срещу цесионера ....., ЕИК:....., със седалище и адрес на управление: гр......, представлявано от ......- Управител, за признаване за установено недължимостта на неиздължени парични суми по сключен с кредитодателя и цедент .... Договор за кредит за текущо потребление от 28.12.2005г., поради погасяването им по давност. Посочено е, че е издаден изпълнителен лист на 28.03.2011г. по ч.гр.д. №5805/2011г. по описа на СРС, 55 състав, за следните суми: сума от 1 814 лв.- непогасена главница по кредита, сума от 3599 лв.- договорна лихва и сума от 526 лв.- такси и разноски, по който е образувано изп. д.

№807/2011г. на ЧСИ ...., рег. №...... в КЧСИ, район на действие: СГС, като се твърди, че последното изп. действие е извършено на 11.07.2013г. и представлява изпращане на запорни съобщения до банки. Посочено е, че изп. производство е прекратено от съд. изпълнител на 05.04.2017г. Твърди се, че вземането впоследствие е цедирано на два пъти- на ..... и втори път- на отв. дружество на 14.12.2021г. Твърди се, че с ел. заявление ищецът релевира възражение за изтекла в негова полза погасителна давност пред отв. страна, която е оспорила, че не е налице основание да спре подаване на информация към ЦКР във връзка с непогасено вземане. С последното и с оглед на издадения изп. лист се обосновава правният интерес от спора. Претендират се сторените разноски.

С отговор на искова молба в срок от отв. банка, чрез юрк, М. М., намира исковата молба за недопустима, както и за неоснователна. Не оспорва, че образуваното изп. дело е прекратено от съд. изпълнител на осн. чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. Оспорва да е дала повод за настоящото дело с извънсъдебното си поведение. Претендира разноски и прави възражение по реда на чл.78, ал.5 от ГПК.

Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства и наведените доводи от страните, както и законовите разпоредби, относими към спора, намира предявения иск за основателен.

Изискано е за послужване ч.гр.д. №5805/2011г. по описа на СРС, 55 състав, по което са издадени Заповед за парично задължение въз основа на документ по чл.417, т.2 от ГПК и изпълнителен лист в полза на ...., срещу солидарно задължените кредитополучателя З. Г. и срещу поръчителя ......, за следните суми: сума от 1 814,27 лв.- непогасена главница по Договор за кредит за текущо потребление от 28.12.2005г., сума от 1 441,86 лв.-договорна лихва и разноски от общо 248,41 лв.

Изискан е препис на изп. д. №807/2011г. на ЧСИ ...., рег. №...... в КЧСИ, район на действие: СГС, образувано въз основа на издадения изпълнителен лист по ч.гр.д.

№5805/2011г. по описа на СРС, 55 състав, по което на 19.04.20212г. е постъпила молба от ..... за конституирането му като взискател на основание извършена цесия. Изпълнителното производство е прекратено от съд. изпълнител на 05.04.2017г., на осн. чл.433, ал.1, т.8 от ГПК и са вдигнати наложените запори.

Правните изводи на съда са следните:

Предявеният иск е за установяване несъществуване на задължение по договорно правоотношение за кредит, поради погасяването му по давност. При отрицателен установителен иск тежестта за доказване на правопораждащите спорното право факти е върху ответника- титуляр на оспореното право. Предметът на предявения иск е недължимостта на претендираното от ответника право. Погасителната давност е установена в обществен интерес, като целта е да се стимулира своевременното упражняване на субективни граждански права. След като за едно вземане не е била потърсена защита в продължителен период от време, то се предполага, че е отпаднал правният интерес от осъществяването му. Съгласно императивните разпоредби на чл.110 от ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Съгласно разпоредбата на Съгласно чл. 116, б. "б" ЗЗД, давността се прекъсва с предявяването на иск или възражение или със започване на помирително производство. Прекъсването на давността в тези случаи е условно - изрично в закона е посочено, че ако искът или възражението или 2 искането за започване на помирително производство не бъдат уважени, давността не се смята прекъсната. Същото разрешение се налага и в случаите, когато делото бъде прекратено, тъй като вследствие прекратяването се заличават с обратна сила извършените по него процесуални действия и отпадат правните последици от предявяването на иска. Без значение е дали делото е прекратено служебно от съда /нередовна искова молба, недопустимост на предявения иск/ или по волята на ищеца /отказ или оттегляне на иска/. чл.116, б. „б“ от ЗЗД, давността се прекъсва с предявяването на иск или възражение, или със започване на помирително производство. Няма доказателства за прекъсване теченето на приложимата в случая обща погасителна давност за главницата по кредита, като отв. цесионер не представя доказателства в тази насока, поради което следва да се приеме, че е настъпила трансформация на субективното право в естествено такова, което не е скрепено с възможността за принудителното му изпълнение.

По отношение на правния интерес от иска следва да се посочи, че разпоредбите на чл.10 и чл.17 от Наредба №22/16.07.2009г. на БНБ за Централния кредитен регистър, изискват подаваната информация да отразява измененията по кредитите до окончателното им погасяване и да съответства на данните в информационните системи на подателите.

Погасеното по давност вземане изменя своя характер и се превръща в естествено право, чието изпълнение е възможно само по доброволен път. Погасяването по давност представлява изменение по кредита по смисъла на горепосочената Наредба, подлежащо на вписване. От 05.04.2017г.- датата на прекратяване на изп. д. №807/2011г. на ЧСИ Б. Б., до датата на съдебно сезиране, не се установява нито вписване на обстоятелството, че кредитът е погасен по давност, нито последващо действие на кредитора, прекъсващо теченето на погасителната давност. Отделно приложени към ИМ, /стр.10 -11/, са подадени по ел. път писмо от ищцата до отв. дружество за погасяването по давност на кредитното задължение, липса на надлежно уведомяване на длъжника за извършената цесия и искане за отписване на дълга от ЦКР, на което отв. страна дава отговор по ел. път, че настъпването на последиците на погасителната давност е от компетенцията на съда и приканва страната да сключи споразумение при разсрочено плащане. С оглед на това отв. кредитор- цесионер е дал повод за завеждане на делото и е налице правен интерес от предявения иск, който се явява и основателен, предвид погасяването по давност на кредитното задължение с общата погасителна давност, приложима по кредита, отпуснат от ..... Доказателства за надлежно уведомяване на длъжника за втората цесия в полза на отв. страна, не са налице. С оглед на горното исковата претенция е основателна в предявения й размер по „балансова експозиция“, съобразно представената справка за кредитна задлъжнялост от 16.09.2025г., /стр.12/.

По разноските съдът се произнася с крайния за спора съдебен акт. Ищецът претендира разноски по делото за заплатена държ. такса от 237,56 лв., заплатена такса в полза на съд. изпълнител за издаване на препис на изп. дело от 245 лв. и адвокатско възнаграждение за процесуална защита по делото от 900 лв., съобразно представен договор за правна защита и съдействие. Отговорността за разноски в гражданския процес се изразява в правото на страна, в чиято полза е решено делото да иска заплащане на направените от нея разноски, респ. в задължението на насрещната страна да й ги заплати. Искането на ищцовата страна за заплащане на разноски съдът намира за основателно, като ответникът е дал повод за завеждане на делото по смисъла на чл.78, ал.2 от ГПК. Не може да се приеме и направеното възражение за прекомерност на адв. хонорар, на осн. чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1/09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа и цената на иска.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ......, ЕИК ....., със седалище и адрес 3 на управление: гр......, представлявано от ......- управител, че ищецът З. П. Г.,

ЕГН:**********, не дължи на ответника ......, ЕИК ....., със седалище и адрес на управление: гр......, представлявано от ......- управител, следните суми: сума от 1 814 /хиляда осемстотин и четиринадесет/ лв., представляваща непогасена главница по сключен между .... и ищеца Договор за кредит за текущо потребление от 28.12.2005г., сума от 3 599 /три хиляди петстотин деветдесет и девет/ лв., представляваща начислени просрочени лихви и сума от 526 /петстотин двадесет и шест/ лв., представляваща начислени такси и други разходи, като погасени по давност.

ОСЪЖДА ......, ЕИК ....., със седалище и адрес на управление: гр......, представлявано от ......- управител, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, да заплати на З. П. Г., ЕГН:**********, сума в размер общо на 593,90 /петстотин деветдесет и три евро и деветдесет стотинки/ евро, представляваща сторени съдебно- деловодни разноски.

Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Да се връчат преписи на страните, чрез проц. им представители.

Районен съдия:

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4