Решение № 313 от 28.05.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 313 гр. София , 27.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично заседание на шестнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Анелия Цанова

Христо Лазаров

Николай С. Метанов при участието на секретаря Павлина И. Христова като разгледа докладваното от Николай С. Метанов Въззивно търговско дело № 20201001002616 по описа за 2020 година

Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх.№ 267536 от 02.10.2020г. по описа на Софийски градски съд /СГС/, подадена от „БЪЛГАРСКА БАНКА ЗА РАЗВИТИЕ“ АД,

ЕИК 121856059, срещу решение № 1276 от 01.09.2020г., постановено по т.д. № 2472/2018г. по описа на Софийски градски съд, търговско отделение, VI - 6 състав, с което е признато за установено, на основание чл.439 във връзка с чл.124, ал.1 ГПК, по отношение на „БЪЛГАРСКА БАНКА ЗА РАЗВИТИЕ“ АД, ЕИК 121856059, гр.София, район „Средец“, ул.„Дякон Игнатий“ №1, че „ГЕОВЕНА“ ЕООД, ЕИК 200678825, със седалище и адрес на управление гр.Раковски, обл.Пловдив, ул.„Янко Забунов“ №3, Н. Й. К., ЕГН **********, и Г. П. К., ЕГН **********, и двамата с адрес гр. ***, ул.„***“ №*, и тримата със съдебен адрес гр.Пловдив, ул. „Хъшовска“ №5, ет.3, чрез адв. Г.Б., не дължат на ответника „БЪЛГАРСКА БАНКА ЗА РАЗВИТИЕ“ АД изпълнение за сумата от 29 689,76 лв. общо, формирана от 27 513,68лв. главница, ведно със законната лихва върху нея от 26.01.2012 година до окончателното и заплащане, редовна лихва в размер на 706,46лв. за периода от 25.10.2010г. до 26.01.2012 година, наказателна лихва в размер на 167,98лв. за същия период, сумата от 567,76лв. разноски по делото и юрисконсултско възнаграждение в размер на 733,88лв., за които е издаден изпълнителен лист на 31.01.2012 година по ч.гр.д№1235/2012г. на СРС, издаден в полза на „БАНКА ДСК“ ЕАД, и на основание чл.78, ал.1 ГПК, „БЪЛГАРСКА БАНКА ЗА РАЗВИТИЕ“ АД, ЕИК 1

121856059, е осъдена да заплати на „ГЕОВЕНА“ ЕООД, ЕИК 200678825, Н. Й. К.,

ЕГН **********, и Г. П. К., ЕГН **********, сумата от 3 827,60лв., представляваща платени от ищците разноски по делото.

Въззивникът обжалва решението изцяло, като недопустимо, неправилно, незаконосъобразно, необосновано и постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила, по подробно изложени съображения, като иска да обезсилено, като недопустимо и производството по делото да бъде прекратено, евентуално, ако бъде прието решението за допустимо, същото да бъде отменено, като неправилно.

Твърди, че неправилно е приет за разглеждане иска по чл.439 ГПК за частта над 27 513,68лв. За ищците не е налице правен интерес да искат установяването на недължимостта на сума в размер на 29 689,76 лв., след като „БЪЛГАРСКА БАНКА ЗА РАЗВИТИЕ“ АД е конституирана като взискател за вземането си по изплатената банкова гаранция на остатъка от главницата по договора за банков кредит в размер на 27 513,68лв., както по изп.д.№55/2012г., така и по изп. дело №230/2017г. и двете по описа на

ЧСИ А. А..

В нарушение на диспозитивното начало, първоинстанционният съд се е произнесъл извън определения от ищците предмет и обхват на търсената защита, като от търсената защита срещу правото на принудително изпълнение по изпълнителен лист от 31.12.2012г. по ч.гр.д.№1235/2012г. на Районен съд - Пловдив /неправилно посочен като Софийски районен съд/, поради изтекъл давностен срок, съдът се е произнесъл по непредявен иск установяване на недължимост поради липсата на качеството на взискател на ответника по процесното изпълнително дело, и е постановил недопустимо съдебно решение.

В нарушение на материалния закон, съдът неправилно е изтълкувал кръга на „частните правоприемници“ по чл.429, ал.1 ГПК, без да държи сметка за същността на суброгацията, като способ за преминаване на вземания, а не за погасяване на задължения.

При плащане от страна на банката - гарант е налице законна суброгация, която представлява частно правоприемство, банката се явява частен правоприемник на взискателя /по смисъла на чл.429, ал.1 ГПК/ и придобитите от нея чрез суброгацията права спрямо главния длъжник включват и встъпване в правата по издадения в полза на кредитора изпълнителен лист при висящ изпълнителен процес.

Погрешно съдът е приел, че правилото на чл.429, ал.1 ГПК допуска правоприемство в правото на принудително изпълнение на кредитора по изпълнителния лист, но не за всяко трето лице, което твърди, че се е суброгирало в правата на удовлетворения кредитор /чл.74 ЗЗД/, а в полза на поръчителя, респ. на солидарния длъжник, които са пратили дълга и които фигурират в изпълнителното основание.

Налице е противоречие в мотивите на съда, доколкото от една страна е прието, че е 2 налице настъпила правната последица на законовата суброгация по смисъла на чл.74 ЗЗД, а от друга - че за да проведе принудително изпълнение на своите материални права, ответникът следва да се снабди с изпълнително основание за притезанията си по някой от предвидените в закона начини. Наличието на ясни и убедителни мотиви е условие за процесуална законосъобразност на постановеното решение.

Първоинстанционният съд е нарушил задължението си да обсъди представените и приети като доказателства по делото Гаранционно споразумение, сключено на 28.11.2008 г. между Министерството на труда и социалните политики (МТСП), „БЪЛГАРСКА БАНКА ЗА РАЗВИТИЕ“ АД и „Банка ДСК“ ЕАД, по силата на което „БЪЛГАРСКА БАНКА ЗА РАЗВИТИЕ“ АД е изплатила на „Банка ДСК“ ЕАД сумата от 27 513,68 лв. по банкова гаранция реф. № 590/760/068 от 08.12.2008г., и заявените доводи, основани на тях.

Правният интерес на ответника произтича от неговото задължение за изпълнение по посоченото по - горе Гаранционно споразумение от 28.11.2008г., подписано в изпълнение на описани в жалбата документи.

Игнорирани са възраженията на ответника за недопустимост на претенцията над сумата от 27 513, 68 лв. от иска, в това число и поради въвеждането с допълнителната искова молба от ищците на нови релевантни за спора факти, обуславящи основанието на претенцията.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК „ГЕОВЕНА“ ЕООД, ЕИК 200678825, Н.К., ЕГН **********, и Г.К., ЕГН **********, са представили отговор на въззивната жалба, в който поддържа становището за неоснователност на същата, съответно за правилност на обжалваното решение, по подробно изложени съображения, и претендират направените по делото разноски пред въззивната инстанция.

Софийският апелативен съд, за да се произнесе, съобрази следното:

С искова молба вх.№19582 от 26.06.2018г. по описа на Окръжен съд – Пловдив „ГЕОВЕНА“ ЕООД, ЕИК 200678825, Н. Й. К., ЕГН **********, и Г. П. К., ЕГН

**********, са предявили срещу „БЪЛГАРСКА БАНКА ЗА РАЗВИТИЕ“ АД, ЕИК 121856059, иск с правно основание чл. 439, ал.1 ГПК, за недължимост на сумата от 29 689,76лв., формирана от следните суми: 27 513,68лв. - главница, ведно със законната лихва върху нея от 26.01.2012г. до окончателното и заплащане; 706,46лв.- редовна лихва за периода от 25.10.2010г. до 26.01.2012г.; 167,98лв. - наказателна лихва за същия период;

567,76лв. - разноски по делото за държавна такса; 733,88лв. - юрисконсултско възнаграждение, за които е издаден изпълнителен лист на 31.01.2012г. по ч.гр.д№ 1235/2012г. по описа на Районен съд – гр. Пловдив, въз основа на които е образувано висящо изп.д.№ 230/2017г. по описа на ЧСИ А. А. с рег. № *** на КЧСИ и район на действие – Окръжен съд – Пловдив.

3

Ищците са основали иска си на твърдения, че на 31.01.2012г. в полза на трето лице – „Банка ДСК“ ЕАД срещу тях е издаден изпълнителен лист по гр.д. № 1235/2012г. по описа на Районен съд – Пловдив, в общ размер на 29 689,76лв., дължима по договор за кредит № 27 и договор за поръчителство от 29.07.2009г. и анекси от 23.07.2010г. формирана от следните суми: 27 513,68лв. - главница, ведно със законната лихва върху нея от 26.01.2012г. до окончателното и заплащане; 706,46лв.- редовна лихва за периода от 25.10.2010г. до 26.01.2012г.; 167,98лв. - наказателна лихва за същия период; 567,76лв. - разноски по делото за държавна такса; 733,88лв. - юрисконсултско възнаграждение. Въз основа на издадения лист срещу ищците е образувано изп.д.№55/2012г. по описа на ЧСИ А. А..

На

13.10.2014г. по делото е подадена молба от ответника „БЪЛГАРСКА БАНКА ЗА РАЗВИТИЕ“ АД с твърдение, че е платила дълга на ищците, по силата на издадена в полза на взискателя банкова гаранция, поради което на основание чл.74 ЗЗД се е суброгирала в правата на „Банка ДСК“ ЕАД и следвало да се конституира като взискател по делото, което съдебният изпълнител направил. На 25.04.2017г. съдебният изпълнител прекратил делото, поради перемпция. Ответната банка изтеглила изпълнителния лист и на 02.05.2017г. образувала ново дело № 230/2017г. по описа на същия ЧСИ, по което на 11.07.2017г. е възбранен имот на Н. и Г.К.и и е насрочен опис на 17.08.2018г.

От 12.03.2012г. /последното действие прекъснало давността срещу ищците/ до 11.07.2017г. – датата на следващото изпълнително действие, е изминал период по дълъг от 5 години, поради което според ищците вземането на ответната банка е погасено по давност, т.е. новото дело е образувано при липса на ликвидно и изискуемо вземане на ответника.

В срока по чл. 367, ал.1 ГПК ответника е оспорил предявения иск, като неоснователен и недоказан, по подробно изложени съображения.

С допълнителната искова молба се твърди, че ответното дружество неправилно е конституирано като взискател по изп.д.№55/2012г. и неправилно е образувано новото изп. д. №230/2017г. по описа на ЧСИ А. А., предвид разпоредбата на чл.429, ал.1 ГПК. Банката се е суброгирала в правата на „Банка ДСК“ ЕАД, но следва да се снабди със самостоятелно изпълнително основание, а и не е поръчител или солидарен длъжник.

С отговора на допълнителната искова молба ответникът е оспорил доводите на ищците, изложени в допълнителната искова молба и е заявил, че поддържа възражението си на липса на местна подсъдност.

С определение от 16.10.2018г. съдът е прекратил производството по т.д.№ 491/2018г. по описа на Окръжен съд - Пловдив и е изпратил делото по подсъдност на Софийски градски съд, където е образувано т.д.№2472/2018г. по описа на Софийски градски съд, търговско отделение, VI - 6 състав.

С обжалваното решение, градският съд, след като е описал представените по делото 4 доказателства и установената въз основа на тях фактическа обстановка, е приел искът за допустим, а разгледан по същество за основателен, по следните мотиви:

Ищците са осъдени да заплатят, в качество на кредитополучател – ЮЛ, и поръчители- двете ФЛ, дълга на кредитополучателя, на своя кредитор „БАНКА ДСК“ ЕАД, произтичащ от банковата сделка, описана в решението, в общ размер на сумата от 29 689,76лв. общо, формирана от 27 513,68лв главница, ведно със законната лихва върху нея от 26.01.2012г. до окончателното и заплащане, редовна лихва в размер на 706,46лв за периода от 25.10.2010г. до 26.01.2012г., наказателна лихва в размер на 167,98лв за същия период, сумата от 567,76лв. разноски по делото и юрисконсултско възнаграждение в размер на 733,88лв.

Въз основа на издадената заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д.№1235/2012г., кредиторът образува изп.д. №55/2012г., по което на 12.07.2012г. ЧСИ А. наложил възбрана върху имот, обременен с договорна ипотека, в полза на банката кредитор. По време на висящността на изпълнителния процес длъжникът кредитополучател сключил споразумение с банката, с което страните установили извършено частично плащане на сумата от 4 850лв. и поел задължение за плащане на дълга, произтичащ от договора за банков кредит, съобразно погасителен план. Съдът е приел, че това споразумение е признание на произтичащия от банковата сделка дълг, с последици съобразно чл.116, ал.1, б.„а“ ЗЗД- прекъсване на давността и започване да срок давностен срок, по аргумент от разпоредбата на чл.117 ЗЗД, който срок, поради това, че вземането е установено в заповедно производство е 5 – годишен, което не е от значение, тъй като вземането на банката е удовлетворено, чрез плащане от страна на настоящия ответник на 26.03.2012г. Последица от това плащане е възникналата законна суброгация /чл.74 ЗЗД/ на платилото лице в правата на кредитора, което не е основание за платилото лице да се конституира като взискател във висящото изпълнително производство, тъй като не е налице хипотеза на нормата на чл.429 ГПК. Правилото на чл.429, ал.1 ГПК допуска правоприемство в правото на принудително изпълнение на кредитора по изпълнителния лист, но не за всяко трето лице, което твърди, че се е суброгирало в правата на удовлетворения кредитор /чл.74 ЗЗД/, а в полза на поръчителя, респ. на солидарния длъжник, които са платили дълга и които фигурират в изпълнителното основание. Ответникът по иска не фигурира в изпълнителното основание, а не е твърдял пред изпълнителния орган или с писмения отговор на исковата молба, че е платил като поръчител или солидарен длъжник. За да събере дълга, настоящият ответник, който твърди, че с плащането си се е суброгирал в правата на удовлетворения взискател, следва да инициира съответното съдебно производство по снабдяване с изпълнително основание - да предяви осъдителен иск или заявление за заповед за изпълнение срещу длъжниците по изпълнителния лист. Чл.429, ал.1, изр.1 ГПК изключва възможността, той да се възползва от изпълнителния лист от 31.01.2012г. по ч.гр.д.