Решение № 5789 от 14.11.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5789 гр. София, 13.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Станимира И.а

Членове:

Райна Мартинова

Георги Стоев при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело № 20221100500331 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С Решение № 73835/27.03.2017 г. по гр.д. № 53125/2015 г. по описа на СРС, 78 състав са отхвърлени изцяло исковете с правно основание чл. 203, ал.

2 от КТ във връзка с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, предявени от ищеца „Д.Х.“ ЕООД за осъждане на ответницата Д. Д. С. да му заплати обезщетение за имуществени вреди в размер на 4372,50 лева и такова за неимуществени вреди в размер на 10627,50 лева, както и „Д.Х.“ ЕООД да заплати ответницата Д. Д. С. на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 900 лева – деловодни разноски.

Против решението е постъпила въззивна жалба вх. №

5064829/02.05.2017 г., подадена от „Д.Х.“ ЕООД, в която са изложени съображения за неговата неправилност. Въззивникът поддържа, че при произнасяне на съда по делото съдът се е позовал на възражение на ответницата, направено в хода по съществото на делото и доказателство, представено в заключителното заседание. В мотивите си съдът е посочил, че възражението на ответницата, че е налице споразумение от 12.06.2015 г. между страните по делото, но такова възражение не било направено с отговора на исковата молба и не е разпределена доказателствената тежест.

1

Решението било и необосновано, тъй като не били анализирани всички събрани по делото доказателства. По делото били събрани писмени и гласни доказателства, които установявали твърденията на ищеца за извършени от Д.

С. нарушения. Тези показания били подкрепени от и от приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза. При правилен анализ на доказателствата, съдът е щял да стигне до единствения възможен извод, че Д. С. е действала умишлено и осъзнато като е нарушила основното си задължение към работодателя, с цел да извлече за себе си облага, обогатявайки се с разликата между сумата на извършената продажби и отчетената такава в период на намаления от 70 %. Отказано било и искът да се разшири срещу още един служител. Посочва, че съдът се бил произнесъл по непредявен иск. Това било така, тъй като искът е предявен като частичен, като с молба в съдебно заседание на 16.03.2017 г. било направено изменение в отделните части на иска, като изменението било допуснато от съда. В диспозитива на решението си обаче, съдът се произнесъл по непредявена претенция, като е посочил, че отхвърля исковете за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 4372,50 лева и такова за неимуществени вреди в размер на 10627,50 лева. В конкретния случай, нямало очевидна фактическа грешка, тъй като нямало несъответствие между формираната воля и нейното външно изразяване, а имало несъответствие между предявеното и това, по което съдът се бил произнесъл. Имуществените вреди били 14100 лева, а неимуществените 900 лева. Поддържа, че съдът не бил анализирал всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде поставено друго, с което на основание чл. 211 във вр. чл. 45 от ЗЗД ответницата да бъде осъдена да заплати исковите суми. Претендира направените по делото разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба вх. № 5094971/2017 г., подаден от въззиваемия Д. Д. С.. Поддържа, че въззивната жалба е неоснователна и моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира направените по делото разноски.

С Решение № 4069/05.06.2019 г. по в.гр.д. № 8074/2017 г. по описа на СГС, III в състав Решение № 73835/27.03.2017 г. по гр.д. № 53125/2015 г. по описа на СРС, 78 състав е обезсилено и е постановено връщане на делото на 2 друг състав за ново разглеждане по предявените обективно съединени искове.

С Решение № 60314/20.12.2021 г. по гр.д. № 1769/2021 г. по описа на ВКС, IV ГО Решение № 4069/05.06.2019 г. по в.гр.д. № 8074/2017 г. по описа на СГС, III в състав е отменено и делото е върнато за разглеждане от друг състав на СГС като са дадени указания, свързани с правомощията на въззивния съд при квалифицирането на спорното право, както и във връзка с правомощията му при констатиране на нередовност на исковата молба.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД , след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по гр.д. № 53125/2015 г. по описа на СРС, 78 състав е образувано по искова молба, подадена от „Д.Х.“ ЕООД против Д. Д. С..

С исковата молба ищецът твърди, че ответника Д. Д. С. е заемала длъжност „Управител на търговски обект“ в магазини за дрехи „Бенетон“ на бул. „****. Твърди, че със Заповеди № 23/25.05.2015 и 24/04.06.2015 г. била назначена ревизия на търговските обекти, при което били установени липси на пари и стоки в размер на 9360,05 лева. Освен това, твърди, че по нареждане на ответника в търговските обекти не били издавани касови бележки в нарушение на Наредба на НАП № 18/13.12.2006 г., като тези стоки били отразявани като взети от служители и чакащи да бъдат платени.

Управителят С. изчаквала да бъде обявено голямо сезонно намаление – 70 % и едва тогава продадените на редовна цена стоки били отразявани като продажби в счетоводната система, като така разликата между получената цена и отразената в счетоводството била 6069,78 лева. Твърди, че освен това, С. се възползвала и от покупките на клиенти, като при покупка на стойност на 200 лева от клиент, била използвана „Фиделити кард“, издадена на несъществуващ клиент и по този начин били натрупани 1370 точки, срещу които С. получила ваучер на стойност 1000 лева. Освен това, бил отчетен намален оборот за 2014 г. с 11,50 % по –нисък от предходната година като това намаление било в общ размер на 146668,00 лева. С предприетите си действия ответницата причинила и неимуществени вреди в размер на 35000 лева, причинени от злоупотреба в доверието на работодателя, както и уронване на престижа му. Твърди, че с действията си С. е причинила следните 3 имуществени вреди на работодателя си: претърпяна загуба от разликата между полученото плащане на покупката на редовна стойност и отчетената покупка с намаление 70 % на стойност 6069,78 лева и натрупаните точки 1370 лева във Фиделитикард, които са обменени срещу ваучери на стойност 1000 лева, 7333,40 лева, съставляващо 5% от намалението в оборота в размер на 146668 лева, както и 35000 лева – морални вреди. Моли ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 4327,50 лева, съставляваща част от причинените имуществени вреди в размер на 14403,18 лева, както и сумата от 10627,50 лева – част от сумата от 35000 лева – неимуществени вреди или общо 15000 лева.

В становище, представено в съдебно заседание, проведено на 18.10.2016 г. ищецът е изложил твърдения, че Д. С. не е изпълнила свои задължения като управител на магазин, посочени в длъжностната характеристика, в резултат на което са настъпили вреди, които са констатирани с ревизии № 23 и 24. Посочено е, че при ревизиите са констатирани липси, като в магазина на **** те са в размер на 6719,90 лева, а в магазина на **** – 2640 лева (общо 9360,05 лева). Уточнява, че по отношение на вредите, изразяващи се в издадени клиентски карти на несъществуващи лица, които се съхранявали на касата на магазина и по инструкция на С. към касиерите били маркирани, когато клиентът не разполагал с карта или без клиента да забележи, били натрупани 1370 лева, които били обменени за 1000 лева, съгласно справка към 04.06.2015 г.

Въвеждат се твърдения, че за да се реализира разлика в цената между продадените стоки и тези продадени с намаление от 70 %, както и издадената карта „Фиделити кард“, ответницата е действала при пряк умисъл.

С молба за изменение на иска, представена в съдебно заседание, проведено на 16.03.2017 г. ищцата е заявила, че претендираните вреди са:

9360,50 лева – липси при ревизия, 1000 лева – под формата на натрупани и обменени точки по карта „Фиделити кард“, 19342,71 лева – ценова разлика между редовната цена на стоките, които са продадени на клиенти и отчетените в касата на магазина продажби с намаление от и на 30% и над 70 %, намаляване на оборота в размер на 146668 лева и неимуществени вреди в размер на 35000 лева., като е формулирано искане ответникът да бъде осъден да заплати: 15000 лева, които представляват част от сумата от 72036,61 лева, в която се включват 5000 лева – част от сумата от 9360,50 лева – липси 4 при ревизия, 100 лева – част от сумата от 1000 лева – под формата на натрупани и обменени точки по карта „Фиделити кард“, 9000 лева – част от сумата 19342,71 лева – ценова разлика между редовната цена на стоките, които са продадени на клиенти и отчетените в касата на магазина продажби с намаление от и на 30% и над 70 %, 600 лева, представляваща част от сумата от 7333,40 лева - намаляване на оборота в размер на 146668 лева и 300 лева , представляваща част от сумата от 35000 лева - неимуществени вреди.

Във връзка с Разпореждане № 6774/03.05.2022 г., с молба вх. № 37816/16.06.2022 г. ищецът – въззивник „Д.Х.“ ЕООД с молба от 16.06.2022 г. е уточнил, че констатираните липси при ревизия, назначена със Заповед № 23/25.05.2015 г. за магазин „Бенетон“ на бул. **** и със Заповед № 24/04.06.2015 г. за магазин „Бенетон“ на бул. **** в размер на 9360, 05 лева се дължали на липса на стоки, които са заприходени в магазина на тази стойност и се установявала от приетите по делото констативни протоколи от ревизиите. Претендираната сума за липси не включвала другите претендирани суми. Твърди, че като управител на магазин „Бенетон“ на ул.

**** и бул. **** ответника Д. С. имала задължения по длъжностна характеристика да пази поверените й стоково-материални ценности, да приема доставките в магазина, да извършва необходимите действия по оформяне на документи, свързани с покупко-продажба на стоки, приема на парични суми, отчита продажбите. Освен това, имала задължение да не злоупотребява с доверието на работодателя, да пази доброто име на работодателя. Пряка отговорност на С. било точността на водените сметки, носенето на отчетническа отговорност за поверените й парични и материални ценности, носене на отговорност за констатираната нелоялност към работодателя. Посочва, че с действията по укриване на стоката и непродаването й на редовна цена била нанесена пряка вреда на работодателя, което освен това довело и до намаляване на оборота. С молбата ищецът – въззивник изрично заявява, че няма увеличение на иска, намаляване или отказ от иска. С молба от 16.03.2017 г. се съдържало уточнение за това, как се формират сумите на частично предявения иск в рамките на първоначално предявения размер.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника Д. Д. С., допълнен със становище от 09.01.2017 г. (във връзка с уточнения, направени 5 от ищеца), с който заявява, че оспорва предявените искове. Заявява, че не оспорва, че между нея и „Д.Х.“ ЕООД е съществувало трудово правоотношение, по силата на което е заемала длъжността „Управител на търговски обект“, но твърди, че никога не е назначавана за управител на магазина на бул. ****, а само на магазина ****. Във връзка с претендираните имуществени вреди твърди, че при прекратяване на трудовото правоотношение било сключено споразумение, по силата на което страните били уредили отношенията си във връзка с установените по време на ревизиите липси. Оспорва твърденията на ищеца, че е извършила описаните в исковата молба противоправни действия. Оспорва твърдението, че по нейно нареждане не са издавани касови бележки, като в случай, че друго лице не е издало такава бележка, то е следвало то да носи отговорност за това. Оспорва твърдението, че оборотът на магазините е намалял в резултат на работата й, като поддържа и че задълженията й по трудовия договор не са обвързани с постигане на определен резултат. Неоснователни били и доводите, че не били издавани карти за лоялни клиенти, както и че била намерена карта на несъществуващо лице. Оспорва и твърдението, че не е изпълнявала трудовите си задължения, тъй като била установила собствени правила, а не тези установени от работодателя. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени и претендира направените по делото разноски.