Решение № 99 от 19.05.2026, Районен съд - Свищов
- Съд
- Районен съд - Свищов
- Дело
- Гражданско дело 604/2025
- Вид
- Решение № 99
- Подписан
- 19.05.2026
- В сила
- 23.06.2026
- Състав
- Никола Петров Римпопов
Цитирани разпоредби
- чл.214, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.414 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.232 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 232, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.76, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 76, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86,ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.37в · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 99 гр. Свищов, 19.05.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Никола П. Римпопов при участието на секретаря Василка Н. Лалова като разгледа докладваното от Никола П. Римпопов Гражданско дело № 20254150100604 по описа за 2025 година
Исков с правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 415 ал. 1 ГПК вр. чл. 79 от ЗЗД.
Ищецът Т. К. П., чрез адв.С. П. от ВТАК твърди, че с ЕТ ************ с ЕИК ******** имали сключен Договор за наем на земеделска земя от 30.06.2022г. стопанската 2022/2023 година, по силата на който ищеца отдал за временно възмездно ползване следните поземлени имоти в землището на с.Българско Сливово: Поземлен имот с идентификатор по КК ********* с Начин на трайно ползване Нива, с площ 21,000 дка, местност БАШ КОЛИБИ Поземлен имот с идентификатор по КК ******** с Начин на трайно ползване Нива, с площ 23,600 дка, местност ПАВЛИКЯНСКОТО Поземлен имот с идентификатор по КК ******** с Начин на трайно ползване Нива, с площ 4,749 дка, местност РАЧЕРКА Поземлен имот с идентификатор по КК *********** с Начин на трайно ползване Нива, с площ 3,000 дка, местност КРУШАКА Следните имоти в землището на с.Драгомирово: Поземлен имот с идентификатор по КК ********* с Начин на трайно ползване Нива, с площ 4,030 дка, местност ПАЗАРДЖИКА Поземлен имот с идентификатор по КК ********** с Начин на трайно ползване Нива, с площ 0,990 дка, местност КЮНКА Поземлен имот с идентификатор по КК *** с Начин на трайно ползване Нива, с площ 3,405 дка, местност ГОЛЯМ САРЕН Поземлен имот с идентификатор по КК *** с Начин на трайно ползване Нива, с площ 9,850 дка, местност ГОЛЯМ САРЕН Поземлен имот с идентификатор по КК *** с Начин на трайно ползване Нива, с площ 5,392 дка, местност БАКАЛИЯ следните имоти в землището на с. Червена Поземлен имот с идентификатор по КК *** с Начин на трайно ползване Нива, с площ 3,000 дка, местност КАРАМАН ДОЛ Поземлен имот с идентификатор по КК *** с Начин на трайно ползване Нива, с площ 8,101 дка, местност 1
ГОРАТА Поземлен имот с идентификатор по КК *** с Начин на трайно ползване Нива, с площ 2,500 дка, местност ПОД ГОРАТА Поземлен имот с идентификатор по КК *** с Начин на трайно ползване Нива, с площ 7,200 дка, местност КРАЙНИЯ ЯЛАК Поземлен имот с идентификатор по КК *** с Начин на трайно ползване Нива, с площ 8,350 дка, местност СЛОМЕРСКИ ПЪТ срещу заплащането еднократно на наемната цена при подписване на договора в размер на 110 лева за дка, или общо 11568,37 лева. Ищеца излага, че след покани към ответника, последния на 07.03.2025г., е заплатил по банковата сметка на кредитора сумата от 11568,37 лева с основание „Наем земя“. Твърди обаче, че към момента на това плащане, длъжникът бил изпаднал в забава, което се случило в деня следващ падежа за плащане по договора, а според чл.8 от същия „Дължимата сума по наемното плащане се заплаща при подписване на договора“. С оглед обстоятелството, че договора бил сключен на 30.06.2022г., от следващия ден – 01.07.2022г. длъжникът бил изпаднал в забава и на кредитора се дължала законна лихва за забава. Сочи, че според общите правила на ЗЗД за погасяване на олихвени задължения при плащане, което не указва кое конкретно задължение погасява, се погасява първо лихвата, а след това главницата, поради което към 07.03.2025 г е била натрупана мораторна лихва за забава в размер на 3918,26 лева. Твърди, че с извършеното плащане на 07.03.2025 г длъжникът погасил цялата натрупана лихва в размер на 3918,26 лева и главница в размер на 7650,11 лева. Посочено е, че от 08.03.2025 г до момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК 15.05.2025г. върху останалата непогасена главница се е натрупала мораторна лихва в размер на 97,25 лева. Ищецът излага, че е изпълнил точно и добросъвестно задълженията си, свързани и възникнали по силата на договореното с ответника по Договор за наем на земеделска земя от 30.06.2022г за стопанската 2022/2023 година, като предоставил на ответника за ползване недвижимите имоти, обект на договора, а ответника не изпълнил в цялост поетото задължение по договора за наем да заплати в пълен размер на ищеца дължимото плащане за наем. Неизпълнението се изразявало в това, че ответника не е заплатил дължими наемни плащания на ищеца в общ размер 4015,51 лева, от натрупаната мораторна лихва за забава била в размер 97,25 лева. Ищеца твърди, че заради това се наложило за защитата на правата му да бъде потърсена защита по съдебен ред посредством обективно съединени искове по чл.232 и чл.86 от ЗЗД във връзка с чл. 422 от ГПК, с които се претендира заплащането на сумата от 4015,51 лева, от които 3918,26 лева главница и 97,25 лева мораторна лихва от 08.03.2025 г до 15.05.2025 г., както и законната лихва от момента на предявяване на заявлението до окончателното изплащане на дължимата сума. Ищеца моли съдът да осъди на основание чл.
232, ал. 2 от ЗЗД ЕТ “************” с ЕИК ******** да заплати на Т. К. П. с ЕГН********** сумата от 3918,26 лева, представляваща незаплатено задължение за главница по Договор за наем на земеделска земя от 30.06.2022 г за стопанската 2022/2023 година, както и да осъди на основание чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите ЕТ “*********” е ЕИК ******** да заплати на Т. К. П. с ЕГН ********** сумата от 97,25 лева, представляваща обезщетение за забава на изпълнение на задължението за наемно плащане по Договор за наем на земеделска земя от 30.06.2022 г за стопанската 2022/2023 година за периода от 08.03.2025 г до 15.05.2025 г., както и сумата от 110,20 2 лева, представляваща обезщетение за забава на изпълнение на задължение за наемно плащане по Договор за наем на земеделска земя от 30.06.2022г. за стопанската 2022/2023 година за периода от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК – 15.05.2025г. до подаване на искова молба по чл. 422 от ГПК – 04.08.2025 г., ведно със законната лихва за забава до окончателното изплащане на дължимата сума.
Ищеца по реда на чл.214, ал.1 от ГПК с молба от 04.09.2025г. прави изменение на петитума на исковата молба, като моли съда да приеме за установено че в полза на Т. К. П. с ЕГН:********** съществува вземане против ЕТ“*********“ с ЕИК ******** за сумата от 3918,26 лева главница, както и законна лихва от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимата сума, за която е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК с рег.№232/18.05.2025г. по ЧГД 389/2025 по описа на РС-Свищов. Също така оттегля иска за мораторна лихва в размер на 97,25 лева. В хода на устните състезания поддържа изложеното в исковата молба и молбата с вх. № 4143/05.09.2025г.
Ответникът ЕТ ********* в законоустановения срок е подал отговор на исковата молба, чрез процесуалния си представител адв. И. И. от ВТАК, в който заявява, че предявените осъдителни искове са недопустими, а отделно от това и неоснователни. Излага че видно от петитума исковете са осъдителни и основание за предявяване на такъв иск е съдът да е отказал издаване заповед за изпълнение, но това не било така, защото по ЧГД№389/2025г. по описа на РС-Свищов такава е издадена. Изразява становище, че дължимия наем по процесния договор с който страните са обвързани е в размер на 11568,37 лева и че същия е платен от ответника напълно на 07.03.2025г., като в основанието за извършеното плащане, изрично е посочил „Наем за земя“, което представлявало изрично волеизявление на длъжника за погасяване на главницата по наемното правоотношение съгласно чл.76, ал.1 от ЗЗД. Също така, сочи че ответника, длъжник по наемното отношение, въпреки, че е изпълнил задължението си със забава, при извършване на плащането е посочил изрично че погасява задължението си за наем и кредитора, явяващ се ищец с настоящото производство е приел тогава това без възражения.
Относно лихвата за забава по чл.86 от ЗЗД, ответника излага, че тя би следвало да обезщети кредитора за вредите от забавата при неизпълнение на парично задължение и се явява акцесорно спрямо вземането за главницата, като същото не се дължало на кредитора, при условие че не е упражнил правото си по съдебен ред. Твърди че длъжникът е погасил задължението си на 07.03.2025г. изцяло и кредиторът го е приел, като едва на 15.05.2025г. ищеца бил решил че с извършеното на 07.03.2025г. плащане, длъжникът не е погасил дължимият наем, а е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК Ответника оспорва твърдението на ищеца, че плащането от 07.03.2025г. в размер на 11568,37 лева по банковата сметка на ищеца с основание „Наем земя“ не е погасено изцяло задължението за наемна цена (главница) по Договора за наем на земеделска земя от 30.06.2022г. за стопанската 2022/2023 година, а е погасил лихвите и след това част от главницата, въпреки , че ищеца не е възразил срещу направеното от ответника 3 изрично волеизявление за погасяване на главницата по наемното правоотношение, съгласно чл.76, ал.1 от ЗЗД. С това плащане, което било прието от кредитора, безспорно била погасена изцяло главницата по договора за наем в размер на 11568,37 лева. Ответника оспорва исковата претенция по чл.86,ал.1 от ЗЗД, като твърди че не дължи мораторна лихва в размер 97,25 лева за периода 08.03.2025г. до 15.05.2025г., както и сумата от 110,20 лева за периода от 15.05.2025г. до 04.08.2025г., тъй като бил погасил главно задължение на 31.03.2025г. и нямало основание за начисляване на лихви върху погасената главница. Навежда твърдение, че станалото по-късно изпълнение на задължението за плащане на наема от датата посочена в договора е станало със съгласието на ищеца, за което сочи като доказателство, че страните сключват през 2023г. нов договор за наем за същите имоти, въпреки че процесното задължение по договора все още не било погасено. Моли съдът да отхвърли предявените искове и да присъди на ответника разноските по делото. Не възразява да бъдат приети представените писмени доказателства. В хода на устните състезания ответника моли предявения иск ад абъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Твърди че задължението е платено преди подаване на заявлението по чл.410 от ГПК. Претендира разноски В указания срок от последното заседание по делото са постъпили писмени защити от страните в които те сочат обстоятелства по същество и доразвиват тезите си.
По делото е предоставен договор за наем на земеделска земя от 30.06.2022г., между страните – ищецът Т. К. П. и ЕТ“****************“ с посочени параметри относно землищата на земите които се отдават под наем, както и наемна цена и период и начин на плащане
Видно от справка , приложена по делото е , че на 07.03.2025г. ответника ЕТ“****************“ е заплатил превел сумата от 11568,37 лева с посочено основание „НАЕМ ЗЕМЯ“
Приложено е изчисление, от което е видно че дължимата лихва за периода от 01.07.2022г. до 07.03.2025г. върху сумата от 11568,37 лева е в размер на 3918,26 лева
Приложени са разпечатки от комуникация, данни за участие в споразумения за ползване по чл.37в от ЗСПЗЗ
Разпитана е Свидетелката М.М. от разпита на която става ясно че заема длъжността агроном в ответното дружество и се занимава с договорите за наем и аренда на земя. Уточнява, че с ищеца г-н П. били в отношения от 2018 г. или 2019 г.и в продължение на години ползват негова земя отдадена под наем. Излага в разпита, че в последните 22/23 г. и 23/24 г. стопанска година са забавили плащане, като в разговори с ищеца и с неговата служителка на име 4
Искра са коментирали това, да уточнят салда по задълженията. Свидетеля твърди, че в разговор между г-н Л. и г-н П. било изяснено, че до средата на март, в края на март най-късно, ще бъдат изчистени задълженията, като е нямало коментар от страна на ищеца, с който да възрази срещу това. Сочи че е извършено плащане и в последствие дошли искове от съда за това ,че се дължи мораторна лихва върху плащанията, което не било коментирано. Уточнява в съдебна зала авторството на приложените разпечатки от електронна поща както и извършената с тях комуникация като допълва че към този момент вече имахме сключени договори за 23/24 г. и за 24/25 г. Добавя че по договора за 23/24 г. плащането било до края на март 2025 г., в съответствие със справките, които са получили вече с утвърденото салдо, което е вярно от страна на ищеца и че след това същия не е правил коментар или предявил претенция за това, че сумата не достига за покриване на задълженията, нито писмено, нито устно, не е имал и претенции за лихви. Свидетеля казва че лично не е разговаряла с ищеца. Сочи че в договора има клауза, че ако в 30-дневен срок не се заплати рентата може да се развали.
Разпечатката съдържа 18 от 93 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0306b6a4-7738-4a0b-a73e-bcecd1c37504