Решение № 1369 от 24.11.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1369 гр. Пловдив, 24.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Спасимир Сп. Здравчев при участието на секретаря Станка Т. Деведжиева като разгледа докладваното от Спасимир Сп. Здравчев Административно наказателно дело № 20255330201085 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 24-1030-010910 / 07.01.2025 година на Началник група в Областна дирекция на МВР - Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ - Пловдив, с което на Д. Х. А., ЕГН **********, от *** за нарушение по чл. 103 от Закона за движението по пътищата (ЗДП) на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДП са наложени административни наказания глоба в размер на 200 (двеста) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца.

В Жалбата си и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител адвокат Р. Д. Д. от Адвокатска колегия - Пловдив Д. Х. А. иска отмяна на Наказателното постановление, заради допуснати процесуални нарушения и недоказаност на авторството на деянието, като твърди, че жалбоподателят е давал обяснения под натиск.

Въззиваемата страна Началник група в Областна дирекция на МВР Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ - Пловдив, редовно призована, не се явява, не изпраща представител; с Молба-становище рег. № 103000-4246 / 21.02.2025 година, с което е представена административнонаказателната преписка, се взема отношение по същество и се моли да бъде отхвърлена Жалбата като неоснователна, а при евентуалното й уважаване – да се намалят разноските до размера на минималното предвидено адвокатско възнаграждение по Наредба № 1 / 2004 година на Висшия адвокатски съвет.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с 1 направеното оплакване и съобразно задължението си по чл. 314 от НПК във връзка с чл. 84 от ЗАНН в качеството си на въззивна инстанция да провери изцяло правилността на обжалвания акт на наказващия орган, независимо от основанията, посочени от страните, Съдът намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е депозирана в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

От фактическа страна:

На 16.12.2024 година полицаи от Сектор „Пътна полиция“, Група „Организация на движението - пътен контрол и превантивна дейност“ при ОД на МВР - Пловдив, Д. Н. К. (актосъставител) и С.С.Н. са дневна смяна дежурен автопатрул и изпълняват задълженията си по превантивна дейност и пътен контрол. Двамата са униформени с отличителни знаци на полицията, както и автомобилът им е брандиран и оборудван със специални светлини и сирена.

Така на посочената дата около 16:00 часа на кръстовището булевард „Източен“ с булевард „Княгиня Мария Луиза“ в град Пловдив полицаите спират на червен светофар в посока север в крайна дясна лента за завой на дясно. Докато изчаква сигнала на светофара да стане зелен, в крайната лява лента пред автомобилите спира мотоциклет, чийто водач е с тъмни дрехи и каска. Органите на реда забелязват, че регистрационната табела на двуколесното моторно превозно средство е изкривена от стойката в насока към пътя и не се чете и решават да мотоциклетиста. Пускат светлинен и звуков сигнал и предприехме маневра към въпросния водач. Когато го приближават, същият се обръща, вижда ги, че му подават сигнал да остане спрял и в същия момент тръгва с мотоциклета, като прави обратен завой на кръстовището на булевард „Източен“ и потегля с висока скорост в посока юг.

Органите на реда предприемат действия по преследването му и следват мотора с непрекъснато подаване на сигнали за спиране за проверка, но това разпореждане не е изпълнено.

На кръстовището на булевард „Източен“ с улица „Богомил“ моторът завива надясно по улицата на червен сигнал на светофара, оттам достига улица „Петко Д. Петков“, където отново завива надясно, а на кръстовището на улица „Петко Д. Петков“ с улица „Капитан Райчо“ прави ляв завой по улица „Капитан Райчо“ в посока булевард „Цар Борис Трети Обединител“, отново на забраняващ червен сигнал на светофарната уредба, и щом достига булевард „Цар Борис Трети“, завива надясно в посока тунела.

През цялото това време автопатрулът го следва на близко разстояние с подаден сигнал за спиране, а водачът на мотора се обръща да види дали са зад него, но не спира.

На булевард „Цар Борис Трети Обединител“ правата отсечка дава възможност на мотоциклетиста да увеличи скоростта, но полицаите успяват 2 да го следват, тъй като са с нов автомобил. Преди тунела, поради многото коли в трафика, двуколесното моторно превозно средство намалява скоростта си и автопатрулът го настига, като го доближава на метър разстояние. Тогава успяват видят и регистрационната табела на мотора и да запишат номера.

Мотоциклетът, обаче, е маневрен и успява да продължи движението си понататък, като минава между колите, а автомобилът на полицаите остава блокиран на кръстовището на булевард „Цар Борис Трети Обединител“ с булевард „Шести септември“. На това кръстовище мотоциклетът завива надясно и полицаите го губят от поглед.

По регистрационния номер е направена справка чрез Оперативнодежурната част в Сектор „Пътна полиция“ - Пловдив и е констатирано, че преследваното двуколесно моторно превозно средство е мотоциклет „Сузуки ГСХ Р 600“ с рег. № ***, собственост на Д. Х. А., живеещ в ***.

Полицаите посещават адреса на лицето, но не го намират, а там е майка му К.Т. А.а, която при разговор с тях споделя, че синът й по-рано е излязъл с мотоциклета да покара. Те й обясняват цялата ситуация, жената веднага телефонира на сина си и след около 5 - 10 минути Д. А. идва с моторното си превозно средство.

По регистрационния номер, външните белези на мотоциклета и външния вид и моториста полицаите установяват, че това е преследваното от тях допреди малко същия ден лице и го канят в 04 РУ на МВР - Пловдив, на чиято територия е извършено нарушението, за изясняване на случая. Д. А. се явява и в свое собственоръчно писмено обяснение описва ситуацията.

В негово присъствие му е съставен и връчен срещу подпис Акт за установяване на административно нарушение серия GA № 3347437 / 16.12.2024 година, въз основа на който е издадено процесното Наказателно постановление № 24-1030-010910 / 07.01.2025 година.

Вечерта, след като се връща в дома си, жалбоподателят разказва на майка си, че са му съставени четири акта за нарушения, които той не е извършил и са му диктували съдържанието на писмените му обяснения, че не са му дали право да се свърже с адвокат и че, ако не пише обяснения, ще го задържат за 24 часа по бързо производство. Казва й още, че изобщо не е бил той и че действително е карал мотора, но е ходил до Асеновград в квартал Кьочук Париж в град Пловдив.

Горната фактическа обстановка Съдът приема за безспорно установена от приобщените по надлежния ред писмени доказателства – приложени по административнонаказателната преписка, от показанията на свидетеля Д. Н.

К. и частично от показанията на К.Т. А.а.

Не се кредитират от настоящата инстанция твърденията на К. А.а в частта, в която твърди, че на инкриминираната дата спрямо сина й (жалбоподателя) не е била насочена проверка от патрулиращите полицаи.

Дори да се изключи обстоятелството, че думите й са изказани с цел да защити 3 детето си, за да избегне следващата се за неправомерното му поведение административнонаказателна отговорност, тази нейни изявления са преразказ на чутата от самия жалбоподател, т. е. възприятията й са косвени и са непротивопоставими на преките впечатления на актосъставителя Д. К., който е категоричен за лицето, което са преследвали в опит да го спрат, разпознали го впоследствие по външните белези и номера на мотора му, когато идва пред дома си и чиито показания се кредитират като логични и незаинтересовани.

Извън предмета на делото е обстоятелството била ли е регистрационната табела на мотоциклета „Сузуки ГСХ Р 600“ извита или изначално монтирана по начин да не може да бъде разчетен регистрационният номер (което органите на реда все пак успяват да направят, макар и със затруднения).

Поводът да бъде извършена проверка от полицаите е без значение за дължимите от водача на моторното превозно средство действия при ясен сигнал, че ще му бъде извършена такава проверка. Това, което се очаква от него при тази ситуация е да спре и да окаже съдействие на органите по контрол на пътната безопасност, а не да бяга, за да не може да бъде разкрит.

Нещо повече – за това нарушение (за табелата) на Д. А. е ангажирана административнонаказателната отговорност с Наказателно постановление № 24-1030-010903 / 07.01.2025 година, което не е предмет на настоящото обжалване.

За пълнота, обаче, трябва да се упомене, че ако регистрационната табела не би била в положение, явяващо се пречка номерът й да е виден, не би се стигнало до положението на преследване през няколко кръстовища на мотоциклетиста с цел установяването му.

Що се отнася до преразказа на К. А.а за наученото от сина й, че е давал обяснения под полицейски натиск, това обстоятелство също не е свързано с предмета на доказване в настоящото производство, а направените изводи за извършеното нарушение по чл. 103 от ЗДП и авторството му са базирани единствено на непосредствено събрани от въззивната инстанция доказателства в съответствие с принципите на чл. 13 и чл. 14 от НПК, като въпросните писмени обяснения не фигурират по преписката.

От правна страна:

Така по фактически установеното Съдът намира, че от наказващият орган точно е вменено в отговорност нарушение по чл. 103 от ЗДП, съгласно чийто текст При подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания.

В случая доказателствата сочат поведението от страна на служителите от Сектор „Пътна полиция“ - Пловдив да е в унисон с разпоредите на чл. 64, ал. 2 от ЗМВР, предвиждащ възможност за разпореждания чрез действия от страна на полицейските органи, чийто смисъл е разбираем за лицата, за които се отнасят, както и с текста на чл. 170, ал. 3 от ЗДП, указващ възможността 4 униформен полицай да спира пътните превозни средства и чрез подаване на сигнал само с ръка, като сигналът за спиране може да бъде подаден и от движещ се полицейски автомобил.

За нарушението правилно е посочена и приложимата санкционна норма по чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДП към датата на деянието и съставянето на Акта и издаването на Наказателното постановление, която норма в тогавашната си редакция визира: Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. водач, който откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението, като не се спори, че автопатрулът в екип полицаи Д. Н. К. и С.С.Н. представлява такъв орган за контрол по смисъла на ЗДП.

Наложените на жалбоподателя санкции са в съответствие с изискванията на чл. 27 от ЗАНН, тъй като са в границите на предвиденото по закон тогава.

Наказанията са наложени в максимума при отчитане конкретиката на процесното нарушение – Д. Х. А., правоспособен водач 2021 година, не само не спира на подадения от органите на реда сигнал, но се налага гонитба на управлявания от него мотоциклет през няколко кръстовища в час, в който движението по централната част на града е натоварено и е особено висока вероятността от пътен травматизъм, като по този начин се застрашава сигурността, здравето и дори живота на останалите участници в движението.

Макар и санкцията да е единна, глобата и лишаването от право са две отделни наказания, налагани кумулативно в случая. С изменението на ЗДП с ДВ, бр. 64 от 2025 година, в сила от 07.09.2025 година, от законодателя се прие строго фиксиран размер на посочените санкции по чл. 175, ал. 1 от ЗДП, а именно на три месеца лишаване от право да управлява МПС и 200 лева глоба. Така при отчитане, че по императива на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН ако до влизане в сила на наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби, се прилага онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя, наказанието глоба не следва да се изменя, но наказанието лишаване от право да управлява МПС трябва се редуцира до предвидения към датата на постановяване на съдебния акт размер.