Решение № 19566 от 19.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19***66 гр. ***., 19.10.2026 г.

В ИМЕТО Н*** Н***РОД***

***ОФИЙ***КИ Р***ЙОНЕН ***ЪД, 7*** ***Ъ***Т***В, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: М***РИЯ ИВ. И.ОВ***

***НГЕЛОВ*** при участието на секретаря ПЕТЯ ЦВ. В******ИЛЕВ*** като разгледа докладваното от М***РИЯ ИВ. И.ОВ*** ***НГЕЛОВ*** Гражданско дело № 202***1110120636 по описа за 202*** година Предявен е иск с правно основание чл. 410, ал. 1 от КЗ, във вр. с чл. 411 от КЗ, във вр. с чл. 4*** от ЗЗД за сумата от 916,28 лева.

Ищецът- З.Б.В.И.Г.“ Е***Д излага в исковата молба, че на 10.04.2024 г. в гр.

***. е реализирано ПТП с участието на лек автомобил „***.**“ с рег. № *** и лек автомобил „К.***.“ с рег. № ***. Поддържа, че виновен за настъпилото ПТП е водачът на лек автомобил „***.***“, който предприема маневра на заден ход, за да излезе от реда на паркираните автомобили и не пропуска, двежещия се по улицата лек автомобил „К.***.“. ***очи, че лек автомобил „К.***.“ е застрахован при З.Б.В.И.Г.“ Е***Д по имуществена застраховка „Б.К.***.“ със застрахователна полица № *****/29.06.2023 год., валидна към момента на застрахователното събитие. За настъпилото събитие в ищцовото дружество е образувана преписка по щета и по нея е изплатено застрахователно обезщетение в размер на 891,28 лева с вкл. ДД*** на автосервиза извършил ремонта на увредения автомобил. Твърди, че след изплащане на застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ на основание чл. 410, ал. 1 от Кодекса за застраховането е встъпил в правата на застрахования. ***очи, че ответникът е застраховател по риска „Г.О.“ на причинителя на вредите, претърпени при описаното ПТП. Предвид това ищецът претендира сумата от 916,28 лева, представляваща изплатеното застрахователно обезщетение с включени ликвидационни разноски в размер на 2*** лв. Моли съда да постанови решение, по силата на което да осъди ответника да му заплати посочената сума от 916,28 лева, ведно със законната 1 лихва върху нея считано от 09.04.202*** год.. /датата на предявяване на исковата молба в съда/ до окончателното плащане. Претендира разноски.

Ответникът-„З.Л.И.“ ***Д оспорва механизма на настъпване на процесното ПТП, вида, характера и степента на вредоносните последици, както и причинноследствената връзка между описания в протокола механизъм и вредите. Оспорва наличието на виновно поведение на водача на МП***, застрахован по застраховка „Г.О.“ при него. Релевира възражение срещу размера на предявения иск с аргументи, че претендираните суми не отговарят на действителния размер на вредите. Претендира разноски.

***ъдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира от фактическа и правна страна следното:

***ъгласно регламентираното в нормата на чл. 1***4 от ГПК разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да докаже, че е изплатил застрахователното обезщетение на увреденото лице, че застрахователното събитие представлява деликт по чл. 4*** от ЗЗД, осъществен от застрахования по задължителна застраховка „Г.О.” при ответното дружество, противоправно деяние, от което са настъпили вредни последици, които са в причинно-следствена връзка с деянието.

В доказателствена тежест на ответника е да обори законоустановената презумпция за вина, както и възраженията си срещу вземанията на ищеца.

***траните не спорят, а и от приетата застрахователна полица № ***** се установява наличието на застрахователно правоотношение по силата на договор за имуществена застраховка „К.***.“ на МП*** за лек автомобил марка „К.“, модел „***.“ с рег. № *** с период на застрахователно покритие от 30.06.2023 год. до 29.06.2024 год. Не се спори и досежно обстоятелствата, че към 10.04.2024г. З.*.Л.И.

***Д е застраховател по имуществена застраховка „Г.О.“ на автомобилистите на лек автомобил марка „***.“, модел **“ с рег. № ***, че ищецът е заплатил сума в размер на 891,28 лв. на „Е.***.***.“ ***Д - дружеството, извършило ремонта на застрахованото МП***.

***порен между страните е механизма на ПТП, както и наличието на причинноследствена връзка между произшествието и настъпилите имуществени вреди по застрахования лек автомобил.

В подкрепа на твърденията за настъпилото застрахователно събитие и неговия механизъм е представен Двустранен констативен протокол за пътнотранспортно произшествие от 10.04.2024г., в който е отразено, че в гр. ***., на ул. „Д.К.“, с участници лек автомобил марка „К.“, модел „***.“ с рег. № ***В *** **, управляван от И. ***. и лек автомобил „***.“, модел **“ с рег. № ***, с водач П. ***. е реализирано ПТП. В частта относно обстоятелства за инцидента не са отразени извършваните от 2 двете превозни средства маневри. На схемата в графа 13 са отразени местоположението на двата автомобила един спрямо друг - първият автомобил се движи по ул. „Д.К.“, а вторият - извършва маневра назад от реда на паркирани МП***.

***ъобразно чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „б“ ЗДвП при настъпване на ПТП, с което са причинени само имуществени вреди, ако между участниците има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те попълват своите данни в двустранен констативен протокол, като в подобна хипотеза органите на „П.П.“ - *** нямат задължение да посещават местопроизшествието. ***ъставеният двустранен констативен протокол няма характер на официален документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, поради което не се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила. ***ъщият представлява частен свидетелстващ документ, който се ползва единствено с формална доказателствена сила по отношение на авторството на подписалите го лица – арг. от чл. 180 ГПК. Доказателствената му стойност следва да бъде преценена по вътрешно убеждение на съда при съобразяване със събраните по делото доказателства Релевантните факти относно механизма на осъществяване на процесното ПТП се установяват от събраните гласни доказателства.

***поред свидетелските показания на П. ***. пътнотранспортното произшествие е настъпило през 2024 год. в кв. „/адрес/ ******“. Твърди, че към момента на ПТП не е управлявала лек автомобил „***.“, модел **“, тъй като е била на работа в намиращия се отсреща хранителен магазин, а пътното превозно средство било паркирано. Установява, че съприкосновението между двете МП***-та е настъпило вследствие на предприета от водача И. ***. маневра за паркиране. Установява се, че не е участвала в съставянето на протокола за ПТП, но в услуга на ***., когото е познавала като клиент на магазина, подписала протокола за ПТП, тъй като управляваният от него лек автомобил „К.***.“ бил служебен. Ценени съобразно правилото на чл. 172 ГПК, свидетелските показания следва да бъдат кредитирани като достоверни, обективни, последователни и логични.

За установяване механизма на пътно-транспортното произшествие е допусната и изслушана автотехническа експертиза, като според заключението на вещото лице уврежданията по лек автомобил „К.***.“ – задирания по заден десен калник, задна дясна врата и десен праг, могат да настъпят при механизма, описан свидетеля П. ***., според които водачът И. ***. е самокастрофирал при предприемане на маневра за паркиране. Вещото лице е посочило, че получените увреждания могат да настъпят и от удар в бетонно колче или кашпа, както и при съприкосновение с крайпътен бордюр или твърд предмет. Пътнотранспортното произшествие е било предотвратимо, ако при управлението водачът е оставил безопасна странична дистанция до намиращия се отдясно твърд предмет.

Исковата претенция се основава на фактически твърдения за допуснато 3 нарушение на правилата за движение визирани в чл. 40 чл. 37 ЗДвП. Цитираните норми вменяват задължение на водача-преди да започне движение назад да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението, както и непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато движението назад е предприето с цел излизане от паркинг място - водачът на излизащо от крайпътна територия, в това число и паркинг, МП***, следва да пропусне движещите се по пътя пътни превозни средства и пешеходци.

При съвкупния анализ на събраните по делото доказателства съдът намира, че в хода на настоящото производство ищецът не съумя да установи в условията на пълно и главно доказване, че механизмът на настъпване на процесното ПТП е описаният в исковата молба, както и че настъпилите вредоносни последици са в причинноследствена връзка с противоправното и виновно поведение на водача на лек автомобил „***.**“. От гласните доказателства на П. ***. се установява, че към момента на ПТП същата се е намирала на работното си място, а пътното превозно средство е било паркирано на пътното платно на ул. „Й. ******“. По делото не са ангажирани доказателства, които да опровергават доказателствената стойност на свидетелските показания и да служат като индиция за предприета от свидетеля маневра на заден вход за излизане от реда на паркираните пътни превозни средства, без да пропусне движещия се по пътното платно лек автомобил „К.***.“. Отделно от това, механизмът на реализиране на ПТП, посочен в двустранния констативен протокол и в заявлението до ищцовото дружество не кореспондира с възникналите имуществени увреждания по застрахованото МП***, които нямат характер на удар, а на задиране. В случая е без значение какъв е тъпият предмет, с който е настъпило съприкосновението-дали е паркираният лек автомобил „***.**“ или крайпътен бордюр, тъй като не бяха ангажирани доказателства за противоправно и виновно поведение на водача П. ***. - в частност за управление на пътното превозно средство въобще, съответно за неправилно паркиране, довело до стесняване на платното за движение до степен, която е направила преминаването на МП*** „К.***.“ невъзможно.

Нещо повече, при така установената фактическа обстановка относно механизма, по който е реализирано произшествието настоящият състав намира, че пътнотранспортното произшествие е настъпило в резултат на виновното и противоправно поведение на водача на лек автомобил „К.***.“ , който при предприемане на маневра за паркиране не е осигурил безопасна странична дистанция.

Разпоредбата на чл. ***, ал. 1, т. 1 ЗДвП установява обща забрана за всички участници в движението по пътищата с поведението си да създават опасност или пречки за движението, да поставят в опасност живота и здравето на хората, както и да причиняват имуществени вреди. Установеното в случая поведение на водача на застрахованото моторно превозно средство е в противоречие с вмененото му 4 задължение в чл. 20, ал. 1 ЗДвП да контролира непрекъснато пътното превозно средство, което управлява. По силата на цитираните правни норми водачът И. ***. е бил длъжен да съобрази местоположението на намиращия се на пътното платно лек автомобил „***.**“, съответно с крайпътните бордюри и да осигури достатъчно странична дистанция, за да извърши маневрата. ***ъдът намира, че при положение, че пътно-транспортното произшествие е настъпило в светлата част на денонощието и при липса на доказателства за наличието на препятствия, ограничаващи видимостта към паркирания лек автомобил, може да се направи обоснован извод, че водачът на застрахования при ищеца автомобил е разполагал с обективна възможност да възприеме пътната обстановка. В този смисъл е и заключението на вещото лице изготвило автотехническата експертиза, според което процесното ПТП е било предотвратимо в случай, че последният е обезпечил безопасна странична дистанция.

Отговорността по договор за застраховка „Г.О.“ има гаранционно-обезпечителен характер и е функционално обусловена от отговорността на деликвента по чл. 4***, ал.

1 ЗЗД, като застрахователят отговоря до размера и обема на имуществената отговорност на деликвента. *** разпоредбата на чл. 411

КЗ е регламентирано специално суброгационно право в отклонение от правилата по чл. 74 ЗЗД, тъй като застрахователят при настъпване на застрахователното събитие не изпълнява чуждо правно задължение, а изплащайки застрахователно обезщетение, изпълнява свое договорно задължение, вследствие на което по силата на чл. 411 КЗ встъпва в правата на увредения срещу причинителя на вредата или срещу застрахователя по застраховка „Г.О.“, обезпечил деликтната отговорност на виновния за настъпването на процесното ПТП водач на МП***. Доказателствената тежест за установяване на обективните елементи от фактически състав по чл. 4***, ал. 1 ЗЗД е възложена върху ищеца, както изрично му е указано с Определение № 23608/30.0***.202***г. Липсата на обективни елементи от фактическия състав - противоправно поведение и причинно-следствена връзка възпрепятстват възможността да бъде ангажирана деликтната отговорност на застрахования водач, а оттам и тази на застрахователя, който осигурява застрахователно покритие на неговата гражданска отговорност.