Решение № 8756 от 29.07.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8756 гр. С., 29.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА

МИТЕВА при участието на секретаря ВЕНЕТА К. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА

Гражданско дело № 20211110156060 по описа за 2021 година

Производството по делото е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Ищецът ХР. СТ. П. твърди, че на 01.07.2021 г. в гр. С. на бул. „...“, водачът на моторно превозно средство с рег. № ..., чиято „Гражданска отговорност“ била застрахована при ответника, несъобразявайки скоростта си спрямо разположението на останалите участници и интензитета на движението, реализирал пътнотранспортно произшествие (ПТП) със спрелия на светофарна уредба, управляван от ищеца, лек автомобил с рег. № СВ 2858 РМ. Твърди, че в резултат на настъпилото произшествие започнал да чувства силна болка в областта на шията, поради което посетил спешния кабинет в УМБАЛСМ „Н. И.

Пирогов” на 01.07.2021 г., където след консултативни прегледи и образни изследвания било установено, че пациентът има навяхване и разтягане на шийния отдел на гръбначния стълб.

Препоръчали му да носи яка в продължение на 7 до 10 дни, а така също и временно да се преустанови трудовата дейност. Предвид обстоятелството, че болката, която ищецът изпитвал, не отшумявала, на 08.07.2021 г. същият посетил „Диагностично-консултативен център-Света С.“ ЕООД. При прегледа му били установени различни разстояния между денса и атласа, съответно отдясно - 4 мм, а отляво - 9 мм, като в тази връзка го насочили към скенер в спешен порядък, ЛФК и ФЗТ. От извършеното образно-диагностично изследване от отделението по образна диагностика на „Многопрофилна болница за активно лечение Света С.“ ЕООД били установени медианни дискови протрузии на нива С4-С5- С6.

Нараняванията на ищеца довели до болки и страдания за продължителен период от време.

При така изложените фактически твърдения претендира присъждането на обезщетение за претърпените неимуществени вреди вследствие на ПТП в размер на 3000 лв. - частичен иск от иск в общ размер на 5000 лв. /съгласно изменение на иска, допуснато с Протоколно 1 определение от дата 12.07.2022 г./, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане, както и мораторна лихва в размер на 15 лева за периода от 04.08.2021 г. до 28.09.2021 г. Претендира и разноските по делото.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който предявените искове се оспорват по основание и по размер. Прави възражение, че не е налице причинно-следствена връзка между инцидента и описаните травматични увреждания, оспорва наличието на вина у водача на автомобил с рег. № ..., чиято „Гражданска отговорност“ е застрахована при него; твърди, че не е налице противоправност на поведението на водача на автомобил с рег. № ..., както и прави възражение относно справедливостта на претендирания размер на обезщетението за обезвреда. Ответникът твърди, че вината за настъпване на процесното пътнотранспортно произшествие е изключително на ищеца, който предприел рязко спиране. Евентуално прави и възражение за съпричиняване на вредоносния резултат. Ответникът твърди, че към момента на настъпване на процесното пътнотранспортно произшествие ищецът не е бил с поставен предпазен колан. Оспорва претенцията по акцесорния иск за лихва по аргумент за неоснователност на главния иск и недоказаност на началния момент, от който се претендира. Оспорва представения двустранен констативен протокол за ПТП от 01.07.2021 г. Претендира разноски

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено следното от фактическа и правна и страна:

По иска по чл. 432, ал. 1 от КЗ:

Нормата на чл. 429, ал. 1 КЗ установява, че с договора за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие, а разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ предоставя право на увредения, спрямо който застрахованият е отговорен да иска обезщетението пряко от застрахователя. За да се породи това право следва да бъдат изпълнени изискванията на нормата на чл. 380 КЗ, а именно отправена писмена претенция до застрахователя по риска "Гражданска отговорност" и изтичане на срока за окончателно произнасяне от страна на застрахователя, визиран в разпоредбата на чл. 496, ал. 1 КЗ – 3 месеца, считано от предявяване на претенцията пред застрахователя.

С Определение № 7712 от дата 26.03.2022 г. съдът е отделил като безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните обстоятелството, че между ответника и водача на лек автомобил с рег. № ... е било налице валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ към момента на настъпване на процесното ПТП.

Формираният правен спор е концентриран върху въпросите за вида и характера на 2 получените от ищеца травматични увреждания, наличието на причинно-следствена връзка между първите и процесното ПТП и справедливият размер на обезщетението за търпените болки и страдания, включително наличието на изключителна вина у ищеца за настъпването на инцидента, а евентуално – на съпричиняване.

От събраните по делото доказателства - писмени, гласни и заключения на вещи лица, несъмнено се установява, че на 01.07.2021 г. в град С. водачът на МПС марка „...“ с рег. № ..., се е движел по бул. „...“ с посока на движението към бул. „...“. По същото време пред него в същата посока се движел и водачът на МПС марка „...“, модел „...“, с рег. № .... На кръстовището с бул. „...“ при маневра на десен завой в процес на застигане водачът на МПС марка „...“, с рег. № ..., с предната габаритна част на автомобила реализира удар в задната габаритна част на спрелия пред него в същата посока на светофарната уредба МПС марка „...“, модел „...“, с рег. № .... В резултат на настъпилото произшествие ищецът е пострадал като от допуснатата съдебно-медицинска експертиза, която съдът кредитира като обоснована и професионално изготвена, се установява, че е с навехната шия, породила необходимостта от носене на шийна яка в рамките от 7 до 10 дни. Вещото лице по съдебномедицинската експертизата констатира, че е напълно възможно получените травми да са резултат от твърдения от ищеца механизъм на ПТП, като при такъв вид увреждания болките са с нисък до среден интензитет и периодът на възстановяване е от 20 до 25 дни.

Медицинската експертиза допуска, че сочените от ищеца увреждания могат да бъдат получени и при обстоятелства, различни от ПТП, като например: спорт, трудови злополуки и др. дейности, в каквато посока е и релевираното от ответника възражение за липса на причинно-следствена връзка между уврежданията на ищеца и процесното ПТП, което, обаче, съдът счита за недоказано и от тук за неоснователно.

От приетите по делото писмени доказателства, както и от кредитираните заключения на изготвените съдебно – медицинска и съдебно-техническа експертизи, категорично се установява, че уврежданията са в причинно - следствена връзка с настъпилото ПТП.

От крдитираното заключение на вещото лице по излушаната съдебно-техническа експертиза се установява, че пострадалият водач на МПС марка „...“, модел „...“, с рег. № ..., не е имал възможност за предотвратяване на процесното ПТП, като вещото лице не е направило извод за рязко намаляване на скоростта от увредения преди настъпване на ПТП, както и че при зелен сигнал на светофарната уредба същият не е предприел потегляне. С оглед на това възражението на ответника за наличие на изключителна вина у ищеца за настъпване на процесното застрахователно събитие е неоснователно.

Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ увреденият, спрямо когото застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя. Отговорността на последния за заплащане на обезщетение за вреди произтича от сключения застрахователен договор, а не от непозволено увреждане. Тази гражданска отговорност е функционално обусловена от отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие, обстоятелство, което обуславя отговорност на застрахователя за всички причинени от него вреди и при същите условия, при които отговаря самият причинител на вредите (Решение № 3

6 от 28.01.2010 г. на ІІ т.о. на ВКС на РБ по т. д. № 705/2009 г.).

От приобщените по делото като писмени доказателства Покана от ищеца ХР. СТ. П. с изх. № 3162/04.08.2021 г. /л. 10 по делото/ и Уведомление – отказ с изх. № 4245/25.08.2021 г., изпратено от ответника ... / л. 19 по делото/ се установява, че е изпълнено изискването, залегнало в нормата на чл. 380 от КЗ, а именно отправена е писмена претенция от ищеца до застрахователя по риска "Гражданска отговорност" – ответник в настоящото производство, в отговор на която застрахователят се е произнесъл с отказ за изплащане на претендираното обезщетение, което поражда и правото да се предяви настоящата искова претенция.

Съдът намира, че предпоставките за възникване отговорността на застрахователя са налице: налице е деликт при съответното авторство, противоправност на поведението и вина, наличие на валидно застрахователно правоотношение между причинителя и застрахователното дружество, както и е настъпило застрахователно събитие като юридически факт, пораждащ отговорността на застрахователя.

Ответникът не доказа при условията на пълно и главно доказване възраженията си, обективирани в отговора на исковата молба, поради което съдът приема, че предявеният иск се явява доказан в своето основание.

При определянето размера на обезщетението за неимуществени вреди, съдът следва да съобрази характера и тежестта на причинените вреди, техния интензитет и продължителност на проявление и всички конкретни обстоятелства, в това число и наличието или липсата на съпричиняване от страна на ищеца, които имат значение за репариране на вредите и прилагане на критерия „справедливост” по смисъла на чл.52 ЗЗД.

Неимуществените вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са в сферата на субективните преживявания на пострадалия, поради което за тяхното определяне имат значение различни обстоятелства, които в случая са следните:

За състоянието на ищеца след инцидента говорят показанията на свидетеля Й. С. П. – брат на ищеца, и свидетелят Ш. – водач на увреждащия лек автомобил с рег. № .... Същите еднопосочно установяват, че в резултат на процесното ПТП ищецът е получил увреждания в шийната област, в резултат на които му се наложило да носи яка за период от около десетина-дванадесет дни.

Свидетелят Й. С. П., сочи, че след инцидента ищецът е излязъл в болничен и не е ходил на работа, като провел курс по рехабилитация, а през месец януари му споделил, че поради сковаване във врата започнал да ходи и на масажи. Изяснява, че пострадалият е изпитвал неразположение, притеснения, смущения в съня и страх от шофиране след инцидента.

Свидетелят Ш. признава, че е реализирал удар с лек автомобил марка „...“, модел „...“, с рег. № ..., като показанията му относно механизма на процесното ПТП напълно съответстват на обективираното в подписания от двамата водачи Двустранен констативен протокол от 01.07.2021 г., както и от констатираното от вещото лице по съдебнотехническата експертиза, с оглед на което съдът им се доверява. Доизяснява, че 4 непосредствено преди удара се обърнал наляво и не видял намиращия се пред него лек автомобил. Свидетелят Ш. твърди, че след като се срещнал с ищеца два дни след произшествието за да дооформят двустранния протокол, забелязал, че същият е с яка, поради което му предложил и финансова помощ, която ХР. СТ. П. отказал. Не е констатирал други видими наранявания, освен поставената на ищеца шийна яка.

Съдът кредитира показанията на свидетеля Ш. с висока доказателствена стойност, доколкото на първо място, същият излага неизгодни за него факти, и на следващо място споделя придобитите си лични възприятия от процесното произшествие, в качеството си на участник в него. По отношение на показанията на свидетеля П. – брат на ищеца, след дължимата се внимателна преценка по арг. от чл. 172 ГПК и отчитайки евентуалната им заинтересованост, съдът ги кредитира като последователни, логични и безпротиворечиви.