Решение № 78 от 28.01.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 78 гр. Варна, 28.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ТО, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мила Й. Колева

Членове:

Тони Кръстев

Десислава Г. Жекова при участието на секретаря Мария Д. Манолова като разгледа докладваното от Мила Й. Колева Въззивно гражданско дело № 20243100502450 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по постъпила въззивна жалба с вх. № 83909/21.10.2024 г. от ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“, ЕИК 000694286, със седалище и адрес на управление: гр. София, пл. „Позитано“ № 5, чрез адв. Б.

Д., против Решение № 3459/04.10.2024 г., постановено по гр. д. № 14965/2023 г. по описа на Районен съд – Варна, с което са отхвърлени предявените от въззивника срещу П. Г. Б., ЕГН **********, поС.ен адрес: ****, искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 410 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1213.84 лева, представляваща изплатено на 05.01.2023 г. застрахователно обезщетение в размер на 1188.84 лева и ликвидационни разноски в размер на 25 лева по заведена щета № 470422222258905 за вредите, причинени на МПС „****“ с ДК № ****, собственост на „ДСК лизинг“ АД и застраховано при ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ със застраховка „Каско“ - застрахователна полица № 5С10728032 със срок на действие от 01.01.2022 г. до 31.12.2022 г., вследствие на ПТП, настъпило на 21.10.2022 г. в гр. София по вина на П. Г. Б., както и сумата от 59.68 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 05.01.2023 г. до 26.06.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 26.06.2023 г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 3772/28.06.2023 г. по ч.гр.д.

1

8211/2023 г. по описа на Районен съд- Варна, 40 състав.

Във въззивната жалба се излагат съображения за неправилност и необоснованост на обжалваното решение като постановено при нарушение на процесуалния закон и в нарушение на материалния закон. Въззивникът твърди, че от събраните по делото доказателства безспорно били установени всички предпоставки за основателността на регресната претенция. Сочи, че с изплащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпил в правата на застрахования срещу причинителя на вредата до размера на обезщетението. Аргументира твърденията си за неправилност на обжалваното решение с приложените по първоинстанционното дело доказателства, от които безспорно счита за установени предпоставките за възникване на регресна претенция към прекия причинител на вредата. Моли съдът да отмени обжалваното решение и да постанови ново, с което да бъдат уважени предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна – П. Г. Б. депозира писмен отговор на въззивната жалба, в който излага становище, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно, постановено в съответствие с материалния и процесуалния закони. Счита, че регресното право на застрахователя възниква по силата на закона, а не от самото застрахователно правоотношение, с което аргументира позицията си за правилност на изводите в обжалваното решение. Моли за потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане на направените разноски.

В съдебно заседание въззивникът ЗЕАД „БУЛСТРАТ ВИГ“ не изпраща представител. По делото е постъпила молба от процесуалния представител на същия, с която моли съда да уважи подадената въззивна жалба, като отмени изцяло обжалваното решение на Варненския районен съд по съображенията, изложени във въззивната жалба. Прави искане за присъждане на сторените в производствата разноски.

В съдебно заседание въззиваемата страна П. Г. Б. не се явява. По делото е постъпила молба от процесуалния представител на същия адв. С. Т., с която моли да бъде оставена без уважение въззивната жалба и да бъде потвърдено изцяло първоинстанционното решение. Претендира присъждане на разноски за въззивната инстанция.

За да се произнесе по спора, Варненският окръжен съд съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по предявени от ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ срещу П. Г. Б. обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 410 от КЗ и чл. 86 ЗЗД да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1213.84 лева - изплатено на 05.01.2023 г. застрахователно обезщетение в размер на 1188.84 лева и ликвидационни разноски в размер на 25 лева по заведена щета № 470422222258905 за вредите, причинени на МПС „****“ с ДК № ****, собственост на „ДСК лизинг“ АД и застраховано при ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ със застраховка Каско застрахователна полица № 5С10728032 със срок на действие от 01.01.2022 г. до 31.12.2022 г., вследствие на ПТП, настъпило на 21.10.2022 г. в гр. София на 2 кръстовището на бул. „Н. Александров“ с ул. „Хисаря“ по вина на П. Г. Б., който като водач на МПС марка „**“ с ДК № СВ 7552НР, го управлявал без валидна застраховка ГО и като нарушил правилата за движение, регламентирани в ЗДвП, блъснал МПС „****“ с ДК № ****, както и сумата от 59.68 лева - лихва за забава върху главницата за периода от 05.01.2023 г. до 26.06.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 26.06.2023 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 3772/28.06.2023 г. по ч.гр.д. 8211/2023 г. по описа на Районен съд- Варна, 40 състав.

В исковата молба се излага, че на 21.10.2022 г. в гр. София водач на лек автомобил „**“ с ДК № **** - П. Г. Б., при нарушение на правилата за движение по пътищата, е причинил ПТП, при което е нанесъл вреди върху лек автомобил „****“ с ДК № ****, собственост на „ДСК лизинг“ АД. Увреденото МПС било застраховано при ищцовото дружество по договор за застраховка „Каско“ със застрахователна полица № 5С10728032 за срок от 12 месеца, за периода от 01.01.2022 г. до 31.12.2022 г. За нанесените на лек автомобил „****“ с ДК № **** щети била заведена щета при застрахователя с № 470422222258905. Съгласно извършения опис, увредени били следните детайли: облицовка задна броня, врата на багажник, калник з.л., водач среден з. броня, престилка задна, конзола лява метална в з. броня. На 05.01.2023 г. било изплатено обезщетение за отстраняването на констатираните вреди в размер на 1188.84 лева. Сторени били и ликвидационни разноски в размер на 25 лева. Сочи, че П. Г. Б., управлявал лек автомобил „**“ с ДК № ****, без същия да има валидна застраховка „Гражданска отговорност". До ответника била изпратена покана от 21.03.2023 г. за заплащане на претендираните от него суми, но до момента такива не били заплатени. При тези съображения ищецът моли за уважаване на предявените искове и присъждане на сторените съдебни разноски.

В срока по реда на чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника П. Г. Б., с който оспорва предявените искове. Сочи, че за ищеца не било възникнало регресно право, доколкото в разпоредбата на чл.

500 КЗ изчерпателно били изброени случаите/предпоставките, при които може да бъде реализирано. Твърди, че в преписката по процесното ПТП било установено, че П. Г. Б. управлявал лек автомобил „**“ с ДК № **** без наличие на валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност", което не било предвидено в нито една от предпоставките на чл. 500 КЗ. Сочи, че регресното право на застрахователя възниква по силата на закона, при наличие на предвидените законови предпоставки, а не от застрахователното правоотношение, поради което намира предявения иск за неоснователен. В този смисъл моли за отхвърляне на исковите претенции и присъждане на сторените съдебни разноски.

Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, приема за установено следното:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по 3 същество.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. При изпълнение на задълженията, вменени му с разпоредбата на чл. 269 и чл. 270 ГПК, въззивният съд намира, че произнасянето на съда съответства на заявената за разглеждане претенция и е постановено от родово компетентен съд, поради което решението е валидно и допустимо.

По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр.второ от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

Предявените обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК са предявени в рамките на предвидения в разпоредбата на чл. 415 от ГПК преклузивен едномесечен срок от получаване на указанията по чл. 414 от ГПК от заповедния съд и при наличието на останалите изисквания на ГПК, видно от приложеното ч.гр.д. 8211/2023 г. по описа на Районен съд- Варна, 40 състав.

Между страните по делото не се спори по отношение на фактическата обстановка, от която произтича спорното вземане. Съгласно същата, на 21.10.2022 г. в гр. София водач на лек автомобил „**“ с ДК № **** - П. Г. Б., при нарушение на правилата за движение по пътищата, е причинил ПТП, при което е нанесъл вреди върху лек автомобил „**** с ДК“ № ****, собственост на „ДСК лизинг“ АД. Увреденото МПС е застраховано при ищцовото дружество по договор за застраховка „Каско“ със застрахователна полица № 5С10728032 за срок от 12 месеца, за периода от 01.01.2022 г. до 31.12.2022 г. За нанесените на лек автомобил „****“ с ДК № **** щети е заведена щета при застрахователя с № 470422222258905. Съгласно извършения опис, увредени са следните детайли: облицовка задна броня, врата на багажник, калник з.л., водач среден з. броня, престилка задна, конзола лява метална в з. броня. На 05.01.2023 г. е изплатено обезщетение за отстраняването на констатираните вреди в размер на 1188.84 лева. Ликвидационните разноски са в размер на 25 лева. Страните не спорят и че П. Г. Б. към момента на ПТП управлявал лек автомобил „**“ с ДК № **** без да има валидна застраховка „Гражданска отговорност“.

Въз основа на горепосочената фактическа обстановка първоинстанционният съд е приел, че застрахователят ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ има регресно право срещу ответника, но само, ако са налице условията на чл. 500 от КЗ. Този извод на ВРС не е съобразен със систематичното място на разпоредбата в КЗ. Същата се намира в Част пета „Задължително застраховане“, Дял втори "Гражданска отговорност“ на автомобилистите, Глава четиридесет и седма „Задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите“, поради което трябва да бъде прието, че урежда отношенията между застрахователя по тази застраховка и застрахования. В ал. 1 на чл. 500 от КЗ са посочени случаите, при които застрахователят има право да получи от виновния водач платеното от него обезщетение, което право съществува наред с правата на застрахователя по чл.

433, т. 1 от КЗ. Последният текст се намира в Дял втори „Застраховане срещу вреди“, Глава четиридесет и първа „Застраховане на гражданска отговорност“ 4 и урежда регресно право на застрахователя срещу застрахования в случаите по чл. 432, ал. 3 от КЗ, а именно, когато застрахованият е причинил вредата умишлено. От тълкуването на тези две разпоредби следва, че разпоредбата на чл. 500 от КЗ допълва тази на чл. 433, т. 1 от КЗ и се прилага само в случаите на застраховка „Гражданска отговорност“, като длъжник по регресното право на застрахователя е застрахования. Съгласно чл. 410 от КЗ, застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу третото лице, причинило вредите, до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Застрахователят по имуществената застраховка обаче не разполага с регресни права срещу застрахованото лице в случаите, когато то е причинило вредите. Това правило намира приложение и при случаите на задължителната застраховка