Решение № 1437 от 15.04.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1437 гр. Варна, 15.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христина К.а при участието на секретаря Теодора Хр. Костадинова като разгледа докладваното от Христина К.а Гражданско дело №

20253110111923 по описа за 2025 година

Предявен е иск от Б. К. Х., ЕГН ********** от ************************ срещу „E.-П.П. АД, ЕИК ***********, седалище и адрес на управление: ********************** Г, с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. I ЗЗД за заплащане на сумата ******* евро/*******лева, представляваща разликата между сбора на платените месечни суми за услуга „Пренос ниско напрежение“ за периода ********** г. - ************ и сбора на дължимата цена за услуга „Пренос средно напрежение“ за същия период, за обект на потребление къща, находяща се в *******************, абонаментен № *************, клиентски № ***********3, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане на задължението.

Ищецът обосновава съществуващия за него правен интерес от провеждане на осъдителния иск, навеждайки следните фактически твърдения: с ответника са в договорни отношения за разпределение на електрическа енергия за имот, находящ се в **************** парцел №*****/ по нов план ********************. В регистрите на ответника обектът е заведен като абонаментен №*************, клиентски № ***********3. Разпределението на електроенергията се извършва на ниво средно напрежение, като едно от тези съоръжения е трафопост, с диспечерско наименование „МТП ****”, който е собственост на ищеца. С оглед на границата на собственост между чуждото и електрическото съоръжение на ищеца, ответникът е получавал без основание цена за услугата - пренос ниско напрежение, вместо за извършената услуга - пренос средно напрежение. Поради нежелание на ответника да уредят доброволно отношенията, свързани с възстановяване на паричните суми, получените от него без основание за предходни периоди, ищецът бил принуден да потърся съдебна защита. Т ака по предявени от него искови молби в РС Варна били образувани гражданско дело № **** по описа за ***** гражданско дело № **** по описа за **** и гражданско дело № **** по описа за **** по които били постановени влезли в сила решения, по силата на които ответникът е осъден да заплати парични суми, получени от него при първоначална липса на основание и представляващи разликите между заплатените от ищеца парични суми за услугата „Пренос на ниско напрежение" и дължимите от него суми за услугата „Пренос на средно напрежение", ведно със законната лихва за забава. След постановяване на решенията, ответникът продължава да получава от ищеца плащания за услугата „Пренос на ниско напрежение", вместо парични 1 суми за услугата „Пренос на средно напрежение". Поради нежеланието на ответника, след постановяване на влезлите в сила решения, страните да решат въпроса помежду им в извънсъдебно производство, ищецът е принуден да подаде настоящата молба с искане ответникът да бъде осъден да му възстанови недължимо получената сума, представляваща разликата между заплатена и дължима цена за извършена услуга за период, следващ исковите периоди по посочените три дела. С оглед на границата на собственост между електрическите съоръжения на средно напрежение твърди, че ответникът е извършвал пренос на електрическа енергия на ниво средно напрежение, но за тази услуга е получавал плащане на цена за друга услуга, а именно за пренос на ниво ниско напрежение. Поради получаване на цена за услуга, която не е извършвана, ищецът претендира от ответника възстановяване на парична сума, представляваща разликата между дължимата цена за услугата „Пренос на средно напрежение" и заплатената от него цена за услугата „Пренос на ниско напрежение".

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника. Признава иска, като счита същия за основателен. Не е дал повод за завеждане на делото. Моли поради изложените съображения за постановяване на решение при признание на иска и за приложение на чл.78, ал.2 ГПК.

В съдебно заседание, ответникът чрез процесуален представител поддържа изявлението си за признание на иска.

Ищецът, чрез процесуален представител поддържа предявения иск и моли с оглед изявлението на ответника за постановяване на решение по делото при признание на иска.

СЪДЪТ, като взе предвид, заявеното от ответника признание на иска и искането на ищеца, намира, че са налице предпоставките на чл. 237, ал. 1 ГПК. Ето защо решението по делото следва да бъде основано на признанието на иска, на основание чл. 237, ал. 2 ГПК.

По разноските:

Възлагането на разноските в тежест на ищеца е предпоставено от кумулативното наличие на установените в закона две изисквания - с поведението си ответникът да не е дал повод за завеждане на делото и да е признал иска. Преценката за това, дали тези изисквания са изпълнени, е винаги конкретна с оглед фактите по делото и проверката се извършва от съда разглеждащ спора по същество, като за възлагането на разноските в тежест на ищеца е без значение неговото поведение, а това на ответника. Това разрешение е дадено в Решение № **************** година на ВКС по гр.д.№. ********** година на ІV - то Г.О. В случая не може да се приеме, че са налице и двете предпоставки, при условие наличие на признание на иска. Не е налице предпоставката, че с поведението си ответникът не е дал повод за завеждане на делото. Макар да не е отправена изрична покана до ответника за изплащане на сумите, исковата молба представлява покана за такова плащане и в хода на процеса не бе извършено от ответника. В случай, че след завеждане на исковата молба, ответникът бе представил доказателства, че претендираната сума е платена, то следваше да се извърши преценка за втората предпоставка – дали ответникът е дал повод за завеждане на иска, макар че е направил признание на иска както по основание, така и по размер. Тъй като ответникът не е погасил дълга си преди процеса, очевидно е, че е станал повод за завеждане на делото.

Настоящият състав приема, че отговорността за разноските следва да бъде възложена на ответника по делото, тъй като с поведението си е предизвикал завеждане на исковото производство от ищеца, с оглед и проведените между страните други производства с предмет претенции произтичащи от същото основание, макар и за друг период. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на поискани и доказани разноски в общ размер на ********евро /заплатени държавна такса и възнаграждение за защита и съдействие от един адвокат/.

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд РЕШИ:

ОСЪЖДА „E.-П.П. АД, ЕИК ***********, седалище и адрес на управление:

********************** Г ДА ЗАПЛАТИ на Б. К. Х., ЕГН ********** от ************************ сумата от ******* евро/*******лева, представляваща разликата между сбора на платените месечни суми за услуга „Пренос ниско напрежение“ за периода ********** г. - ************ и сбора на дължимата цена за услуга „Пренос средно 2 напрежение“ за същия период, за обект на потребление къща, находяща се в *******************, абонаментен № *************, клиентски № ***********, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - ********** до окончателното плащане на задължението, на основание чл. 55, ал. 1, пр. I ЗЗД.

ОСЪЖДА „E.-П.П. АД, ЕИК ***********, седалище и адрес на управление:

********************** Г ДА ЗАПЛАТИ на Б. К. Х., ЕГН ********** от

************************ сумата от ********евро, представляваща реализирани от ищеца съдебно деловодни разноски при разглеждане на делото под формата на заплатени държавна такса и възнаграждение за защита и съдействие от един адвокат, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от настоящото решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

3