Решение № 277 от 12.03.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 277 гр. София, 12.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Нина Стойчева Въззивно гражданско дело № 20221000502805 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

Със съдебно решение № 228 от 20.06.2022 г., постановено по гр.д. № 331/2022 г. по описа на СОС, съдът е осъдил, на основание чл. 4, вр. чл. 2, ал.

1, т. 3, предл. 1 ЗОДОВ, ПРОКУРАТУРАТА на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ да заплати на В. Б. Б., ЕГН ********** сумата от 9000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на повдигнато обвинение в извършване на престъпление по чл. 311, ал. 1 НК, по което ищецът е оправдан с влязла в сила присъда по НОХД № 702/2017г. на РС Ихтиман, ведно със законната лихва върху сумата от 20.10.2020г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлил иска за разликата над присъдената сума до пълния му предявен размер от 27 000 лв.

С оглед изхода на спора на В. Б. Б. е присъдил 445,50 лв. разноски, а по сметка на СОС - 297 лв., съставляващи платени от бюджета на съда разноски по делото, съобразно уважената част от иска.

С определение № 579 от 24.08.2022 г., постановено по същото дело, съдът е изменил решението в частта за разноските, като вместо 445,50 лв. е 1 присъдил на В. Б. Б. сумата от 446,67 лв.-адвокатско възнаграждение и сумата от 10 лв. заплатена държавна такса.

Недоволен от решението в неговата отхвърлителна част е останал ищецът В. Б. Б., който в законоустановения срок е подал настоящата въззивна жалба, с която обжалва първоинстанционното решение в неговата отхвърлителна част.

В жалбата излага доводи за неправилно приложение разп. на чл. 52 от ЗЗД при определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди като намира същото за силно занижено. Твърди, че от доказателствата по делото, в частност приетите съдебни експертизи, се установява, че съществува пряка причинно-следствена връзка между възникналите заболявания захарен диабет тип 2 и есенциална хипертония първа степен и процесното наказателно обвинение, както и наличието на остатъчни психични травми, но съдът неоснователно е приел обратното, което е довело до непризнаване настъпването на съществени за него вреди и съответно до определяне на обезщетението, което не репарира всички настъпили от противоправното поведение вреди.

Твърди, че съдът неправилно е приел, че не следва да направи преценка за разумната продължителност на производството и съответно да определи обезщетението глобално, като твърди, че ищецът е навел възражения по смисъла на чл. 2б ЗОДОВ в обстоятелствената част на исковата молба.

Излага подробно становище в подкрепа на твърденията си и моли въззивния съд, да отмени решението в обжалваната част и да постанови друго, с което да уважи иска в пълния предявен размер.

В законоустановения срок и ПРОКУРАТУРАТА на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ е подала въззивна жалба срещу първоинстанционното решение в неговата осъдителна част.

В жалбата излага становище за неправилно приложение на чл. 52 от ЗЗД, и присъждане на прекомерно високо обезщетение за твърдените неимуществени вреди. Поддържа се, че съдът неправилно е приел, че производството срещу ищеца е продължило 5 години и 3 месеца, той като реално обвинение срещу него е повдигнато една на 28.04.2017г. т.е. до влизане в сила на оправдателната присъда са изминали само 3 години и 6 месеца, съответно това е и периодът, през който пострадалият евентуално е търпял 2 психологическия стрес. Твърди, че не са доказани твърдените от ищеца настъпили във връзка с наказателното производство здравословни проблеми, както и трайни психологически последици.

Моли, въззивният съд да отмени решението в неговата осъдителна част и да постанови друго, с което изцяло да отхвърли предявения иск, евентуално да намали размера на дължимото обезщетение.

В срок по делото е постъпил отговор на въззивната жалба, подадена от ПРОКУРАТУРАТА на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ от въззиваемата страна В. Б.

Б., с който се навеждат доводи за нейната неоснователност.

СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна страна следното: Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, освен когато следи за приложението на императивни материални правни норми.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно, поради което въззивните жалба следва да бъдат разгледани по същество.

Разгледана по същество въззивната жалба, подадена от В. Б. Б. е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

Разгледана по същество въззивната жалба, подадена

ПРОКУРАТУРАТА на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ е НЕОСНОВАТЕЛНА. от

По доводите за неправилност на обжалваното решение и възраженията, изложени във въззивните жалби, въззивният съд намира следното:

От представените по делото доказателства се установява, че първоинстанционният съд е сезиран от въззивника В. Б. Б. с иск с правно основание чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение в размер на 27 000 лв. за причинени неимуществени вреди, вследствие повдигнато и 3 поддържано обвинение в извършване на престъпление по чл. 311, ал.1 НК по ДП № 4-Е/2015 г., пр. пр. № 697/2015 г. на РП - Е.н ПЕ.н, НОХД № 702/2017 г. по описа на РС-Ихтиман, ВНОХД № 110/2020 г. по описа на СОС, което е приключило с оправдателна присъда.

Пред въззивната инстанция не е спорно, а се установява и от представените писмени доказателства, че след 31.10.2014г. спрямо В. Б. Б. е образувана проверка във връзка с налагане на дисциплинарно наказание, за това, че на 31.10.2014г. в гр. Ихтиман, в качеството си на длъжностно лице разследващ полицай в РУ- Ихтиман, в кръга на службата си е удостоверил неверни обстоятелства - присъствието на местопроизшествието на С. И. и С.

К. и положените от тях подписи в протокол за оглед на местопроизшествие от 31.10.2014г. в качеството им на поемни лица, с което е съставил официален документ, е цел да бъде използван този документ като доказателство за тези обстоятелства. От справка от 29.05.2015г. и останалите приложени писмени доказателства, се установява, че във връзка с тази проверка са установени данни за извършено престъпление по чл. 308, ал.1 вр. чл. 310 НК и съответно материалите от проверката са изпратени на СОП по компетентност, като копие от нея е предоставено и на В. Б. Б.. Самото ДП е образувано на 14.07.2015г. срещу неизвестен извършител и в неговия ход на 27.11.2015г. В. Б. Б. е разпитан като свидетел. На 28.04.2017г. същият е и привлечен като обвиняем.

Не е спорно и е видно и от представените доказателства, че наказателното производство е преминало през две съдебни инстанции, като е приключило с оправдателна присъда, влязла в сила на 20.10.2020г.

Няма спор и за това, че към 31.10.2014г. В. Б. Б. е на 40 години и има 10 години стаж на длъжност „разследваш полицай“.

В рамките на въззивното производство страните спорят за вида, характера и размера на причинените неимуществени вреди, включително във връзка са забавяне на производството извън разумния срок.

Въззивният съд намира, че на първо място следва да се разреши спора между страните досежно това, дали първоинстанционният съд е следвало да разгледа твърденията на В. Б. Б. за накърняване на правото му на разглеждане на процесното дело в разумен срок, съответно при определяне на обезщетението да вземе предвид изхода от преценката си.

По така повдигнатия правен спор, настоящият съд намира за 4 основателно възражението на В. Б. Б., че в рамките на настоящето производство следва да се направи преценка за разумността на продължителността на процесното наказателно производство.

В обстоятелствената част на исковата молба са изложени твърдения за накърняване на права по смисъла на чл. 2б от ЗОДОВ. С оглед на това следва да се съобрази приетото в Тълкувателно решение № 1/2022 г. на ОСГК на ВКС, според което, когато са налице такива твърдения, съдът трябва да ги вземе предвид при решаването на правния спор по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ и да обсъди и критериите по чл. 2б, ал. 2 от ЗОДОВ. В случай че бъде установено забавяне на производството извън разумния срок, съдът е длъжен и да утежни отговорността като определи обезщетението глобално. Доколкото това не е сторено от първоинстанционния съд, същото следва да бъде направено от въззивната инстанция при разглеждане на настоящето производство.

С оглед преценка на основателността на въззивните жалби, на следващо място следва да бъде разрешен повдигнатия между страните спор досежно факта, кой е относимият към възникването на твърдените вреди период на наказателното производство.

Предвид трайната практиката на ВКС, „обвинение в извършване на престъпление“ по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, се тълкува по-широко за нуждите на специалния дЕ.кт, а не в тесния му наказателно процесуален смисъл. В случаите, когато досъдебното производство е образувано срещу неизвестен извършител, но от обстоятелствата е видно, според проверяващите органи именно едно определено лице е извършител на престъпното деяние (процесуално- следствените действия са насочени именно към установяване, че едно конкретно лице е извършило престъплението), то това лице търпи вреди от момента на образуването на наказателното производство, а не по – късния момент, в който същото е привлечено като обвиняем за това престъпление. В тези случаи пострадалият по смисъла на чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ търпи вредите от наказателното преследване от момента, в който е узнал за образуваното наказателно производство за конкретното престъпно деяние (решение № 230/04.12.2017 г. по гр. дело № 4874/2016 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 187/13.06.2012 г. по гр. дело № 1215/2011 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, решение № 341/05.10.2012 г. по гр. дело № 1310/2011 г. на ІV5 то гр. отд. на ВКС, решение № 353/06.11.2015 г. по гр. дело № 892/2015 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, решение № 397/26.11.2015 г. по гр. дело № 6047/2013 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, решение № 425/01.12.2015 г. по гр. дело № 3143/2015 г. на IV-то гр. отд. на ВКС). Тази практика изцяло се споделя от настоящия съдебен състав.

В настоящия случай от доказателствата по делото, включително протокола за образуване на процесното наказателно производство, се установява, че същото е образувано срещу неизвестен извършител, но всички процесуално следствени действия са насочени към доказването, че именно разследващ полицая В. Б. Б. е извършил предполагаемото престъпление по чл.

311, л. 1 НК. В тази посока свидетелстват и представения самоотвод на прокурор от РП-Ихтиман поради тесни социални и служебни отношения с В.

Б. Б.. Посочените данни, в съвкупност с факта, че В. Б. Б. е лицето, което следва в кръга на служебните си задължения да изготви протокола за оглед (по повод, на който е образувано наказателното дело), водят до извода, че в настоящия случай е изпълнено условието обосновано да се приеме, че релевентния период, който следва да се отчита по отношение на възникването, характера и продължителността на вредите е именно образуването на наказателното дело, а не повдигането на обвинението. В. Б. Б. е узнал за образуваното наказателно производство най-рано към момента, в който е бил разпитан като свидетел по досъдебното производство, доколкото няма данни на същия да е съобщено конкретно това обстоятелство по друг начин и ред, съответно това е релевантния момент, от който следва да се счита, че той е засегнат от противоправното поведение на ПРОКУРАТУРАТА по смисъла на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ.

Следвайки горната логика, но и като взе предвид, че съобразно практиката на ЕСПЧ, началният период на продължителността на производството в контекста на чл. 6, ал. 1 от ЕКПЧ е моментът, в който дадено лице бъде привлечено като обвиняем за извършено престъпление или в който то бъде съществено засегнато по друг начин от действия, предприети от държавни органи в резултат на подозрение, че то е извършило престъпление (решение на ЕСПЧ по делото Екле с/у Германия, № 8130/78, Николова с/у България (№ 2), № 40896/98, Фоти и др. с/у Италия, № 7604/76, Калпачка с/у България, № 49163/99, Коеме и др. с/у Белгия, № 32492/96 , Де Клерк с/у Белгия, № 34316/02) въззивният съд намира, че в настоящия случай датата, на 6 която В. Б. Б. е разпитан като свидетел по делото, 27.11.2015 г., е релевантният начален момент и за преценка на продължителността на производството по смисъла на чл. 2б от ЗОДОВ.