Решение № 46 от 20.05.2024, Районен съд - Котел

РЕШЕНИЕ

№ 46 гр. Котел, 20.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОТЕЛ в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Катерина Г. Дедова при участието на секретаря Й. Ив. Кръстев като разгледа докладваното от Катерина Г. Дедова Гражданско дело № 20232210100851 по описа за 2023 година

Производството е по реда на ЗЗДН.

Образувано е по молба за защита от домашно насилие, подадена от П.

С. Х. ЕГН **********, като баща и законен представител на малолетните деца С. П. Х. с ЕГН ********** и Б. П. Х., ЕГН **********, тримата с постоянен адрес гр. Нова Загора, ул. „Гоце Делчев“ № 7 срещу Р. В. Е., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Търговище, ул. „Г.С. Раковски“ № 100А.

Твърди, че ответницата Р. Е. е майка на съпругата му С. Е. и баба на децата му С. П. Х. и Б. П. Х..

Със съпругата му били във фактическа раздяла, считано от 17.05.2022г. Към момента на подаване на молбата между тях се водело Гр.д.

№ 20222220100746/2022г. по описа на PC Нова Загора за прекратяване на гражданския им брак с развод. Съгласно постановените привременни мерки в бракоразводното производство, упражняването на родителските права върху двете им малолетни деца било предоставено на него, местоживеенето на децата било определено в неговия дом, находящ се на горепосочения адрес, както и бил определен режим на контакти на майката с децата.

Ответницата Р. Е. също била предявила пред PC Нова Загора иск с правно основание чл. 128 от СК - за определяне режим на контакти с децата му С. и Б., образуван в Гр.д. № 20222220101054/2022г. В хода на това производство сключили споразумение, съгласно което за бабата Р. Е. бил определен режим на контакти с децата, както следва: всяка четвърта 1

/последна/ събота от месеца от 10,00ч. до 14,00ч. в осигурена от него домашна обстановка, на адрес: ************************** На 27.05.2023г., в определеното от съда време, майка му М. П. Г. завела С. и Б. в апартамента на горепосочения адрес, за осъществяване режима на контакти с баба им Р. Е.. По време на срещата, Е. започнала да настоява да изведе децата от този апартамент, въпреки че, съгласно споразумението и по изрично нейно искане при сключването му, срещите следвало да се провеждат в семейна среда и именно в този имот. Твърди се, че ответницата Е. упорито настоявала, сериозно повишила тон и започнала да се разправя с майка му М. Г.. Навеждат се твърдения, че тя – Е., търсила начин да създаде напрежение и да провокира майка му, която по време на срещата стояла в кухнята, заедно с една своя позната, и по никакъв начин не се намесвала и не пречила на Е. да си провежда срещата с децата в съседната стая. Твърди, че ответницата вместо да насочи вниманието си към децата, отишла в кухнята при майка му и започнала с груб, невъздържан и заповеден тон да нарежда, че това е нейната воля и всички трябва да се съобразяват с нея, и щом като искала да изведе децата, ще го направи и няма кой да я спре. Дори се заканила, че ще заведе ново дело и ще го съди. Молителят твърди, че майка му се опитала да я успокои, защото вратата на съседната стая била отворена и децата чували всичко, но Е. продължавала да вика и силно ядосана се върнала в стаята, където се провеждала срещата, като затръшнала с яд вратата след себе си. Навеждат се твърдения, че тогава детето С. станало от дивана и отишло до вратата, за да я отвори отново (в молбата се посочва, че това били твърдения на самото дете), тъй като в този момент то изпитвало силно притеснение и страх от баба си Р. и е искало да се почувства по- спокойно, ако вратата на стаята стояла отворена. Сочи се, че веднага след С. скочила и ответницата и я настигнала до вратата. Твърди се, че ответницата Е. била разярена, хванала дясната ръка на С. и я натикала между вратата и стената, след което многократно я ударила с вратата, като се опитвала да я затвори през ръката й. Навеждат се твърдения, че С. няколко пъти извикала, че я боли и я молила да спре и когато дъщеря му най-после успяла да се отскубне, първоначално седнала на дивана и се опитала да не се разплаче, за да не тревожи сестричката си Б., въпреки, че силно я боляла ръката, а след няколко минути излязла от стаята и написала на молителя по Вайбър какво се е случило. Изпратила му и снимки на травмираната си дясна ръка.

2

Сочи се, че описаната по-горе ситуация станала много бързо пред очите на всички в апартамента, които не са се намесили само и единствено, за да не провокират Е. и тя да не направи още нещо. Твърди се, че още с идването си на срещата Е. демонстрирала силно невъздържано поведение и майката на молителя се опасявала, че ако предприеме нещо, скандалът, предизвикан от нея, ще ескалира и децата отново ще бъдат силно емоционално натоваР..

Молителят посочва, че от раздялата им със съпругата му С. Е., децата нееднократно били психически тормозени от действията на майка им, а сега вече и от действията на баба им - ответницата Е., което наложило продължително посещение при психолози и провеждане на терапии.

В молбата се посочва, още че малко по-късно С. се обадила по телефона на баща си и му разказала набързо какво точно се е случило и поискала да се обадят в полицията, за да отидат на място, но той започнал да я успокоява и убеждава, че присъствието на полицаи отново ще разтревожи Б., която само при споменаване на думата „полиция" започвала да плаче и да се разстройва.

Твърди се, че С. му е заявила, че много я боли ръката и че не иска да се връща на срещата, но макар и трудно той я убедил да се върне в апартамента и да се опита да стои до края на срещата, без да се страхува от Е., тъй като все пак там има и други възрастни хора.

В молбата се посочва, че когато децата се върнали в дома си, Х. разбрал, че силно бил подценил ситуацията и, че не е бил прав да настоява С. да стои до края на срещата, тъй като дясната ръка на детето била зачервена и подута, а пръстите й били изтръпнали и при движение силно я болели. П. Х. твърди, че и двете му дъщери били силно стресирани от яростта и жестокостта на баба си, а той не можел да проумее, как ответницата си е позволила да удря многократно внучката си и да й причинява такава болка.

Силно притеснен от вида на увредената ръка на детето си веднага тръгнал към спешното отделение на болница „Тракия МЕД", гр.Стара Загора, където била оказана първа помощ на детето, както и била направена снимка на ръката, заради съмнения, че има счупване. Твърди се, че вкъщи са започнали да правят компреси и детето приемало успокоителни за болката - "Нурофен".

В молбата се посочва, че до вечерта отокът на ръката на дъщеря му се увеличил и болките се засилили, поради което в понеделник - 29.05.2023г. посетили личната й лекарка д-р Драганова, която им издала направление за 3 ортопед, поради притеснение, че силната болка при движение на пръстите на увредената ръка на детето не отшумявала.

Твърди се, че на 29.05.2023г. посетили и съдебен лекар в гр. Сливен - др Чаушев, тъй като в събота и неделя нямало дежурен такъв и същият извършил преглед на С. и описал констатациите си в Съдебномедицинско удостовеР.е № 180/2023г., в което били посочено, че при прегледа е установено кръвонасядане и болезнен травматичен оток на тъканите в областта на задната повърхност и средната част на дясната предмишница, както и че болките в областта на установените увреждания продължавали.

В молбата се посочва още, че на 31.05.2023 година посетили и ортопед д-р Господинов, който установил палпаторна болка, оток и подкожен хематом в дясната предмишница на детето и й назначил терапия с по- силно успокояващо лекарство „Афламил". Твърди се, че и към момента на подаване на молбата пред съда травмираната дясна ръка на С. не била напълно възстановена. Детето продължавало да чувства болка, дори и при минимално натоварване, и тъй като тази била по - активната ръка на детето, тя срещала трудности при обслужването си в ежедневието.

Навеждат се твърдения, че и двете му дъщери не можели да преодолеят силната уплаха и страх от баба си Е., като тези чувства се засилвали с приближаване датата на следващата им среща - 24.06.2023г. Твърди се, че помалкото дете Б. отново започнало да сънува кошмари, както и да бележи регрес и/или задържане в положителните резултати, които били постигнати от психолозите. Сочи се, че по време на процесната ситуация Б. стояла свита на дивана и гледала с широко отвоР. очи, какво причинява баба й на сестричка й, като се излагат предположения, че детето е изпаднало в състояние на ступор, но се посочва още че при връщането си у дома макар и превъзбудена и трепереща, разказала по детски всичко на Х..

В молбата се посочва, че при така описаната ситуация ответницата Е. е демонстрирала изключителна агресия и липса на контрол в поведението.

Твърди се, че същата се е опитала да наложи волята си над тази на детето С. дори използвайки физическа сила и причинявайки му телесно увреждане.

Навеждат се твърдения, че това поведение показвало, че ответницата не се интересува от това, което причинява на децата, като продължавала да налага методите си на възпитание гласящи, че „децата трябва да са долу, а родителят – горе и да имат страхопочитание към родителя“.

В молбата се прави искане до съда да издаде заповед за защита на децата С. П. Х. и Б. П. Х., тъй като извършеното от ответницата физическо, психическо и емоционално домашно насилие по отношение на малолетната С. и психическо и емоционално домашно насилие по отношение на малолетната Б., изразяващи се в активни действия, поставяли в пряка и непосредствена опасност живота и здравето на децата. Иска се със заповедта 4 на ответницата да бъдат наложени следните мерки, чиято продължителност да бъде от 18 месеца, а именно: да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на двете малолетни деца; да не приближава на по-малко от 30 метра малолетните С. и Б., жилището им, детската градина на Б. и училището на С., и местата им за социални контакти и отдих.

В първото по делото открито съдебно заседание молителят, действащ като законен представител на малолетните деца С. и Б. се явява лично и се представлява от адв. М. и адв. С.. Процесуалните му представители заявяват, че поддържат молбата по ЗЗДН така, както е предявена. Посочват, че доказателствата, приложени към нея, както и допълнително представените в съдебното заседание писмени доказателствени средства, доказват твърденията, изложени в нея, които твърдения ответникът оспорва. В последващите съдебни заседания поддържат становище, че молбата е процесуално допустима, основателна и доказана, с оглед което молят съда да я уважи, както и да присъди на доверителя им стоР.те по делото разноски.

На 10.07.2023г. е постъпил писмен отговор от ответницата Р. Е., чрез адв. А. Н. с вх. № 3185, в което посочва, че оспорва изцяло предявения иск.

Твърди, че изложеното в молбата не отговаря на обективната истина, тъй като на проведената на 27.05.2023г. среща не е възниквал никакъв скандал дори напротив- самата среща била най-спокойно протеклата среща, а С. била найблагоразположена и спокойна. Прави се искане да бъде открито производство по оспорване на съдържанието на приложеното към молбата медицинско удостовеР.е, тъй като се твърди, че ответницата не е причинила описаното увреждане, а и същото не би могло да бъде причинено по начина, описан в молбата. Правят се доказателствени искания за изслушване и призоваване на свидетели, както и за даване на обяснения от детето С..

На същата дата – 10.07.2023г. в деловодството на Районен съд Нова Загора са постъпили още две молби с вх. № 3175 и № 3176 от ответницата Р.

Е., чрез адв. А. Н., с които се иска, както следва: 1) отвод на съдиятадокладчик по делото; 2) да се даде ход на делото в тяхно отсъствие, като отново поддържат доказателствените си искания.

На 12.07.2023г. в деловодството на Районен съд Нова Загора е постъпила още една молба с вх. № 3289 от ответницата Р. Е., чрез адв. А. Н., с която се правят и други доказателствени искания.

В първото по делото открито съдебно заседание, проведено на 13.07.2023г. ответницата не се явява и не изпраща представител. В последното съдебно заседание се прави искане за отхвърляне на предявената молба както по отношение на Б., така и по отношение на С..