Решение № 22805 от 16.12.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 22805 гр. София, 16.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мая Й. Михайлова при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА като разгледа докладваното от Мая Й. Михайлова Гражданско дело № 20231110159449 по описа за 2023 година

Ищецът „ЕКО ЕЛЕКТРА“ ЕООД е предявил срещу ответника „ПАРСЕК ГРУП“ ЕООД кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 327 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 5 643.48 лв., представляваща неизплатена продажна цена на доставени стоки по фактура №000000000254/30.11.2020 г., както и сумата от 1 504.84 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 14.12.2020 до 05.07.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 05.07.2023 г., до окончателното изплащане на сумите. Претендира разноски.

Ищецът твърди, че във връзка с постигната на 07.07.2020 г. договорка с ответника, на 08.07.2020 г. и 09.07.2020 г. му доставил следните стоки бетонови плочки и улични бодюри, които следвало да бъдат заплатени след издаването на фактури. Сочи, че на 10.07.2020 г. представител на ответното дружество заявил, че не е доволен от част от доставените стоки и желае да ги върне, което се случило още на същия ден, за което бил съставен приемопредавателен протокол. Навежда доводи, че останалото количество от доставените стоки, а именно – 192 кв.м. тротоарни плочки – 40/40/5 см. и 540 бр. бордюри било задържано от ответното дружество и за извършената продажба ищецът издал фактура №000000000254/30.11.2020 г. на обща 1 стойност 5 643.48 лв. Въпреки многократно отправените до ответника покани, уговорената продажна цена не била изплатена, поради което ответникът дължал и лихва за забава.

В едномесечния срок по чл. 131 ГПК от ответника „ПАРСЕК ГРУП“ ЕООД е постъпил отговор на исковага молба, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва твърденията на ищеца, за това че между страните е бил сключен договор за покупко-продажба на посочените в исковата молба стоки. Навежда доводи, че е върнал цялото доставено количество стоки от ищеца и не са налице непогасени задължения между страните по делото. Оспорва иска за мораторна лихва, като твърди, че не е изпадал в забава. Претендира разноски.

Съдът, съобразно чл. 235 от ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено следното:

По делото са представени 1 бр. данъчна фактура –

№000000000254/30.11.2020 г. на обща стойност 5 643.48 лв. с ДДС, издадена от ищеца, за извършена от ищеца доставка на стоки, от които е видно, че ищецът е продал и доставил на ответника стоките, подробно описани в представената фактура.

От неоспореното от страните и прието заключение на вещото лице по изслушаната ССчЕ, което настоящия състав на съда намира за компетентно и обективно дадено и кредитира с доверие, се установява, че процесната фактура, описана в исковата молба е била осчетоводена от ищеца. От заключението на вещото лице се установява и, че ответното дружество е отразило процесната фактура в дневника за покупките, както и че горепосочената фактура е включена в подадена Справка – декларация по ЗДДС за данъчните периоди, за които се отнасят, и ответното дружество е ползвало данъчен кредит по посочената фактура.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Относно иска по чл. 318, вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ

От събраните по делото доказателства - данъчна фактура и заключението на вещото лице се установи по безспорен начин, че между 2 страните е съществувало валидно облигационно отношение, произтичащо от договор за търговска продажба, по силата на което ищецът е продал и доставил на ответника стоки, като неизплатената от ответника продажна цена по процесната фактура възлиза на сумата от 5 643.48 лв.

Договорът за търговска продажба на движими вещи, съгласно чл. 318, ал. 1 ТЗ е консенсуален. Сключването му предпоставя постигане на съгласие между страните - продавач и купувач, относно съществените елементи от съдържанието на сделката, а такива са вещта (стоката), обект на продажба и цената. С постигането на съгласие, за продавача възниква задължението да заплати уговорената цена. Поради консенсуалния характер на сделката предаването на вещта и плащането на цената не са елемент от фактическия състав на търговската продажба, а са относими към изпълнението на произтичащите от договора задължения, като при липса на други договорености - чл. 327, ал. 1 ТЗ поставя плащането в зависимост от предаването. Фактурата може да се приеме за доказателство, установяващо договор за търговска продажба на стоки в случаите, когато съдържа всички необходими елементи от съдържанието на сделката - вид на стоката, стойност, начин на плащане, имената на лицата, положили подписи за продавач и купувач, време и място на съставянето й. Вписването на фактурата в дневниците за продажби и покупки на продавача и купувача, имащи статут на търговци, както и отразяването на стойността й в справките декларации по ЗДДС (при наличие на данъчна регистрация) и ползването на данъчен кредит във връзка с нея, са обстоятелства, релевантни за установяване възникване на продажбеното правоотношение, по повод на което е била съставена. (в този смисъл Решение № 20 от 25.03.2013 г. на ВКС по т. д. № 206/2012 г., I т. о., ТК).

Принципен отговор на въпроса за значението на фактурата като доказателство за сключен договор за търговска продажба на стоки и наличието на основание за плащане на уговорената в договора цена е даден с множество решения на ВКС- решение № 46/27.03.2009 г. по т. д. № 546/2008 г., II т. о.; решение № 71/22.06.2009 г. по т. д. № 11/2009 г.; решение № 62/25.06.2009 г. по т. д. №. № 546/2008 г.; решение № 42/19.04.2010 г. по т. д.

№ 593/2009 г. на II т. о.; решение № 96/26.11.2009 г. по т. д. № 380/2009 г., I т. о.; решение № 166/26.10.2010 г. по т. д. № 991/2009 г., II т. о.; решение № 109/7.09.2011 г. по т. д № 465/2010 г., II т. о. и т.н.

3

С оглед възраженията ответника и за пълнота на мотивите следва да се отбележи, че съгласно необоримата презумпция, уредена в правната норма на чл. 301 ТЗ, доколкото ответникът не се е противопоставил на сключването на търговските сделки при узнаването на това обстоятелство – при отразяването в Регистър „дневник на покупките”, подадени от ответното дружество в ТД на НАП, което обстоятелства се съдържа в неоспореното от ответника заключение на вещото лице, дори твърдените договори да са сключени от лице, действащо от името на „ПАРСЕК ГРУП“ ЕООД без представителна власт, процесния договор, обективиран в описаната в исковата молба данъчна фактура, е бил нотифициран (потвърден) от ответното дружество.

В тежест на ответника, съобразно чл. 154, ал. 1 ГПК, е да докаже, че е изпълнил задълженията си за заплащане на продажната цена, инкорпорирана в представената по делото данъчна фактура, тъй като ищецът не е длъжен да доказва отрицателния факт на неплащането. В настоящето производство ответникът не е представил доказателства, че във връзка с процесната данъчна фактура е заплатил на ищеца продажната цена, поради което съдът приема, че той не е изпълнил задължението си, което съобразно условията на договора има срочен характер и дължи на ищеца процесната сума.

При това положение предявеният иск се явява основателен и доказан за пълния предявен размер от 5 643.48 лв., представляваща неизплатената продажна цена за доставени на ответника стоки по процесната фактура, а като законна последица от уважаване на иска, ответникът следва да бъде осъден да заплати и законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:

Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Денят на забавата се определя съобразно общите правила на чл. 84 ЗЗД, съгласно които когато денят на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му – ал. 1. В конкретния случай процесните задължения на ответника, обективирани в данъчна фактура

№000000000254/30.11.2020 г. на обща стойност 5 643.48 лв. с ДДС, имат срочен характер, като съгласно чл. 327, ал. 1 ТЗ ответникът е бил длъжен да плати изцяло цената при предаване на стоката, т. е. на датата на издаване на 4 процесните данъчни фактури, от когато същият е изпаднал в забава. За претендирания от ищеца период на забава от 14.12.2020 до 05.07.2023 г. общия размер на мораторна лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главниц ата по процесната фактура, съобразно кредитираното заключение на вещото лице възлиза, съответно на сума в общ размер на 1 504.48 лв., поради което искът се явява основателен и доказан до пълния предявен размер.

По разноските:

При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъдят и своевременно поисканите разноски за производството в размер на 1 609.37 лв. (заплатена държавна такса, внесен депозит за вещо лице и заплатено адвокатско възнаграждение).

Така мотивиран, Софийският районен съд

РЕШИ:

ОСЪЖДА „ПАРСЕК ГРУП“ ЕООД, ЕИК 203215490, със седалище и адрес на управление – гр. София, *****, да заплати на „ЕКО ЕЛЕКТРА“ ЕООД, ЕИК 201144653, със съдебен адрес – гр. Благоевград, *** - адв. Й. С., на основание чл. 318, вр. чл. 327, ал. 1 от ТЗ сумата от 5 643.48 лв., представляваща неизплатената продажна цена за доставения на ответника стоки по данъчна фактура №000000000254/30.11.2020 г. на обща стойност 5 643.48 лв. с ДДС, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 05.07.2023 г., до окончателното изплащане на сумата, и на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата от 1 504.48 лв., представляваща мораторна лихва върху главница за периода от от 14.12.2020 до 05.07.2023 г., а на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и сумата о т 1 609.37 лв., представляваща разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5