Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4327 от 16.07.2020, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 11764/2019
Вид
Решение № 4327
Подписан
16.07.2020
В сила
16.07.2020
Състав
ПЕТЪР ЛЮБОМИРОВ САНТИРОВ, ИВАНКА КОЛЕВА ИВАНОВА, КОНСТАНТИНА МИТКОВА ХРИСТОВА

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е гр. София, 16.07.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, гражданско отделение, II „Е” състав, в публично заседание на пети юни през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ мл. с-я КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА при секретаря Елеонора

Георгиева разгледа докладваното от съдия Сантиров гр. д. №

11764/2019 г. по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение №139207 от 11.06.2019 г., постановено по гр.д. №52372/2016 г., по описа на СРС, 138 състав, е отхвърлен предявения от „Б.Б.“ ООД срещу „М.” ООД иск с правно основание чл.

55, ал. 1, пр. З от 33Д за сумата от 7220,40 лв., платена при отпаднало основание по развален поради неизпълнение договор за изработка, сключен по оферта от ответника № F 7-01-04 от 07.05.2015 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба (15.09.20116 г.), до окончателното изплащане, като неоснователен. Със същото решение ищецът е осъден да заплати на ответника сторените от последния съдебни разноски от 900 лв.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищеца по делото „Б.Б.“ ООД с оплаквания за неговата неправилност поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост. Оспорва изводите на СРС за липсата на предпоставките за едностранно разваляне на договора от страна на възложителя, като изтъква, че е съществено неизпълнение от страна на ответника невъзможността изработения от него софтуер да не може автоматично да подава отчети към НАП и НОИ. Съдът не бил отчел и констатацията на стр. 19 и 20 от изготвената пред СРС съдебно-техническа експертизата, за невъзможност за пълноценно използване на оферирания модул 2 „График с посочени възможности“, изразяваща се в грешки при работа, редакция и извеждане на работни графици; продължителното време, необходимо на програмата, за да изпълни генериране на трафик на съответния магазин, както и при изпълнение на други действия операции; неуспешно съхраняване на графици; загуба на данни при редакция на допълнително споразумение със задна дата; невъзможност да се репликират своевременно базите данни при външната фирма за счетоводни услуги, от което се установяват разлики в данните. Според въззивника сочените недостатъци се установявали и от събраните по делото гласни доказателства от свидетелите Е.К.и А.Н.. Твърди, че не е приемал изрично работата, като на официално отправената покана до ответника от 29.02.2016 г. последният не е отговорил и възразил, както и не е предприел действия за предаване на работата с протокол, споразумение или чрез друг подписан от страните документ. По изложените съображения моли обжалваното първоинстанционно решение да бъде отменено, а исковата претенция изцяло уважена. Претендира разноски.

Въззиваемият „М.“ ООД оспорва въззивната жалба по подробно изложени съображения и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено като правилно. Счита, че за да е налице съществено отклонение от поръчката, е необходимо да се извърши преценка не само дали изработеното е негодно за договорното или обикновеното предназначение, но и дали то е отстранимо или отстраняването е технически невъзможно или икономически нецелесъобразно. От събраните и приети по делото пред СРС доказателства се установявало, че изпълнителят е изпълнил задълженията по отправената оферта да инсталира и внедри вече разработен софтуер - ТРЗ и ЛС ПРО, с допълнително доработване на модул „График. Сочи че според заключението на изготвената СТЕ инсталираният софтуер осигурява всички функционалности и характеристики, посочени в офертата, което се подкрепяло и от показанията на свидетеля М.А., активно участвала във внедряването на софтуера и координиране дейностите по изпълнение на проекта от страна на „М.“ ООД. Изтъква, че грешките и проблемите при работа с процесния софтуерен продукт се дължат на несъответствия на използваните компютърни системи спрямо номиналните изисквания на работа на продукта, липсата на достатъчно свободно дисково пространство на системния дял, пропуски в организацията на работа, свързани с определени служители с персонални ангажименти и отговорности към изготвянето на работните графици за некоректно въвеждане на данни за служители за две активни назначения. Сочи и, че според СТЕ изпълнителят е дефинирал препоръки и изисквания за работа с продуктите, препоръчвайки използването на номинални и максимални системни изисквания. Счита, че въпреки констатираните частични недостатъци, способстващи за проявата на проблеми и затруднения в работата на софтуера, то същите не са от естество да обусловят извод, че недостатъците са толкова съществени за нейното договорно или обикновено предназначение. Претендира разноски.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за основателна по следните съображения:

По делото страните не спорят, а и от представените писмени доказателства безспорно се установява, че по подадена от ответника оферта № F 7-01-04 от 07.05.2015 г., между страните е сключен договор за предоставяне на софтуерен продукт, състоящ се от два модула. Съобразно уговореното между страните първият модул „Microinvest ТРЗ и ЛС Pro“ е следвало да притежава следните функционалности: автоматично изчисляване на заплати според българското законодателство на база попълнен личен картон; автоматично изготвяне на декларации Образец 1 и 6; автоматичен експорт на болнични към НОИ; изготвяне на уведомления по чл. 62 КТ на база личен картон; автоматично изготвяне на файлове за базово плащане; автоматично създаване на платежни за осигурителни вноски; богат набор от справки.

Вторият модул „Доработка за модул График“, който е следвало да бъде допълнително доработен според специфичните изисквания на възложителя „Б.Б.“

ООД, е следвало да предоставя следните функционалности: създаване на номенклатура от смени с възможност за дефиниране на времетраене и почивки; възможност за създаване на схема на периодичност” на смените; автоматизирано подреждане на график според схема на периодичност; възможност за редакция на вече създаден график; добавяне на болнични, отпуски и промяна на смени; текущ контрол за спазване на законовите почивки при създаване и редакция на графика; контрол на извънредния труд за избран период на преизчисляване (1-6 месеца); автоматично отразяване на часовете извънреден труд в личните картони на служителите; изготвяне на справки с богат филтър - възможност за справка по поръчка.

Отделно от това, според офертата изпълнителят „М.“ ООД е поел ангажимент за внедряване и обучение с продължителност 85 часа, както и поддръжка база данни на сървър, със срок на валидност на офертата от 30 дни, както и е определен срок за изпълнение до 15.06.2015 г. и такъв за внедряване и обучение до 30.06.2015 г. Предвидена е следната схема на плащане на цената в общ размер на 14 440,80 лв.: 50 % при сключване на договор, която не е спорно, че е платена авансово (7220,40 лв.) и 50 % при приемане на системата.

Сключеният между страните договор има характера на такъв за изработка, поради което приложими в отношенията между ищеца-възложител и ответника-изпълнител са правилата на чл. 258 - чл. 269 ЗЗД. Основно задължение на изпълнителя е да изработи и предаде поръчаното, съобразно договореното, отчитайки спецификите на предмета на договора, при което за него възниква право да получи възнаграждение или да задържи вече платеното такова. В полза на възложителя законът урежда възможността (чл. 265, ал. 1 ЗЗД) ако при извършване на работата изпълнителят се е отклонил от поръчката или ако изпълнената работа има недостатъци, поръчващият да иска поправяне на работата в даден от него подходящ срок без заплащане, да иска заплащане на разходите, необходими за поправката, или съответно намаление на възнаграждението. Предвиденото право на възложителя по чл. 265, ал. 1 ЗЗД да развали договора възниква не във всеки случай на отклонение от поръчката или появата на недостатъците, а само когато те са толкова съществени, че работата е негодна за нейното договорно или обикновено предназначение.

В доказателствена тежест на изпълнителя е да установи, че е изработил и предал работата в сроковете и според уговореното, при което потестативното право на възложителят да развали договора, би могло да възникне само ако установи, че изработеното е с такива съществени недостатъци, правещи работата негодна.

Безспорно е между страните по делото обстоятелството, че макар и след договорените срокове, посочените два модула от софтуерния продукт са били предоставени за ползване, а обучението на ищцови служители е проведено. Доколкото не се касае за т.нар.

„фикс - сделка“, при която интересът на кредитора е изцяло обусловен от изпълнението на договора непременно в точно уговорения срок, настоящият състав намира за ирелевантно при преценката за наличието на предпоставките за разваляне на договора признаваната и от самия ответник забава в изпълнението на поетите от него задължения.

Свидетелските показания и на двете страни, както и приетата пред първата инстанция СТЕ, сочат, че в периода м. юни 2015 г. до м. януари 2016 г. на ищеца са предоставени 23 броя софтуерни лицензии, инсталирани на предварително предвидени работни места в магазини на „Б.Б.“ ООД. От заключението на вещото лице и поясненията му в проведеното пред СРС съдебно заседание може да се направи извод, че поначало програмата е съдържала функционалностите, които са посочени в офертата. Същевременно обаче не е спорно, че след инсталацията ѝ са се появявали проблеми в процеса на внедряването ѝ, при ползването и функциониране ѝ. Релевантно към предмета на спора е изясняването на това какви недостатъци е проявил използвания софтуер, дали причина за това е станал ищеца и отстранени ли са от ответника.

Според заключението на вещото лице констатираните грешки и затруднения при работата с процесния софтуерен продукт могат да бъдат обобщени в две групи. Първата група е свързана с допуснати от „Б.Б.“ ООД недостатъци като: 1/. несъответствия на използваните компютърни системи от страна на ищеца спрямо номиналните изисквания за работа на продукта Microinvest ТРЗ и ЛС Pro и модул „ График” (напр. процесори от по-старо поколение); 2/. липсата на достатъчно свободно дисково пространство на системния дял, което може да бъде причина за загуба на връзка със сървъра и според вещото лице би могло да обясни често срещани трудности или невъзможност да се запаметят графиците; 3/. пропуски в организацията на работа, свързани с определяне на служители с персонални ангажименти и отговорности към изготвянето на работните графици, като такъв проблем е констатиран в кореспонденция на страните от 17.12.2015 г.; 4/. некоректно въвеждане на данни за служители с две активни назначения (основен договор и допълнително споразумение) поради липса на дата на последен работен ден за периода, който проблем е констатиран в кореспонденция от 11.01.2016 г.

От страна на „М.”

ООД са констатирани, че са допуснати следните недостатъци: 1/. грешки при работа, редакция и извеждане на работни графици, изразяващи се в блокиране на програмата и невъзможност да изведе графика, включително нейното автоматично затваряне, като подобна грешка е констатирана на дата 15.02.2016 г.; 2/. твърде продължително генериране на график; 3/. неуспешно съхраняване на графици, при което програмата дава съобщение за грешка и неосъществяване на съхранение, като в обратната кореспонденция вещото лице е установило само предположения от служителите на ответника за евентуалните причини за грешките, свързани с недостатъчно дисково пространство и комуникационни проблеми; 4/. загуба на данни при редакция на допълнително споразумение със задна дата, при което програмата изтрива текущия график и се налага повторно въвеждане, като вещото лице е констатирало, че в разменената кореспонденция от 11.01.2016 г. по този проблем изпълнителят е дал препоръка потребителят предварително да съхрани графика след редакция, което крие риск от загуба на данни, въвеждани през предходни периоди от време; 5/. невъзможност да се репликират своевременно базите данни при външната фирма за счетоводни услуги.