Определение № 4729 от 30.10.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4729 гр. Варна, 30.10.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I А СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария К. Терзийска

Членове:

Диана К. Стоянова

Елина Пл. Карагьозова като разгледа докладваното от Мария К. Терзийска Въззивно частно гражданско дело № 20243100502055 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

„Банка ДСК“ ЕАД сезира настоящата инстанция с частна жалба вх. № при ВРС 70829/04.09.2024 г. против Определение № 9313/19.08.2024 г., постановено по гр.д. № 202231101012920, с което е обявено, че българският съд не е компетентен да се произнесе по исковете, предявени от „Банка ДСК“ ЕАД против М. Ш., гражданин на ********, и е прекратено производството по същите, което е образувано пред районния съд.

Жалбоподателят моли настоящата инстация да отмени прекратителното определение и върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия като подробно излага аргументи против възприетото от първата инстация.

Правото на жалба е упражнено в срока по ГПК от лице, легитимирано чрез правен интерес от обжалване акта на ВРС.

По същество частната жалба е основателна.

В оспорената прекратителна част, производството се развива по иск на банкова институция против ответник, който без съмнение има качеството на потребител и който е гражданин на ********.

Същият, а именно М. Ш. е бил със статут на продължително пребиваващ в Р България до 31.08.2022 г. Датата на предявяване на исковата претенция е 29.09.2022 г.

Ш. не е открит на последно известния, регистриран адрес в България, поради което опитите да му бъдат връчени съдебните книжа са неуспешни.

Опитите да бъдат връчени книжата в ******* също са неуспешни. Тези, изпратени по пощата са върнати с отметка „непознат на адреса“ /л. 205 по гр.д. № 12920/2022 г./, а формуляр К, съставен от длъжностните лица по връчване на книжа, в съответствие с Регламент (ЕС) 1784/2020 г. на ЕП и на Съвета, е със следните попълнени отметки по т.4. Основание за невръчване на документ, както следва: т.4.1 – неизвестен адрес, т.4.1.1. предприети стъпки за 1 установяване на адреса и т.4.2. – невъзможност да се издири адресата /л.199 по делото на ВРС/.

При тези доказателства, налага се следният извод:

При потребителски спорове се прилагат специалните разпоредби за определяне на компетентен съд, посочени в Регламент (ЕС) 1215/2012 на ЕП и на Съвета.

На първо място, според въведената с регламента засилена защита чрез въвеждане на правилото за специална компетентност, в чл. 18 §. 2 е предвидено, че другата страна по договор с потребител може да предяви иск срещу потребител само в съдилищата на държавата членка, където има местоживеене потребителят.

Така, единствен критерий за привръзка на съда със спора е местоживеенето, а не местопребиваването или гражданството на потребителя.

Освен това, според чл. 6, §1 ако ответникът няма местоживеене в държава членка, компетентността на съдилищата на всяка държава членка се определя от правото на тази държава членка, при спазване на член 18, параграф 1, член 21, параграф 2, член 24 и член 25.

Не на последно място, в конкретния случай чл. 19 от Регламента не е приложим, тъй като е безспорно, че отсъства споразумение, сключено между страните след възникване на правния спор, т.е. след сезиране на българския съд.

Следователно трябва да се даде отговор на въпроса дали ответникът е с местоживеене във ******** към момента на завеждане на иска, който при данните в настоящото производство е отрицателен с оглед обстоятелството, че адресът е неизвестен и въпреки, че са предприети действия за установяването му, адресатът не е издирен. Няма никакви данни за привръзка на ответника с тази държава-членка на ЕС извън гражданството, което не е приложим критерий при определяне на компетентен съд.

Както и СЕС в множество решения, постановени по сходни казуси е посочил и по-специално в Решение по дело С-183/23, т. 45-49, трябва при разрешаване на въпроса за компетентността на съда да се съобразят няколко факта, както следва:

Когато националният съд не разполага с доказателства, позволяващи му да направи извод, че местоживеенето на ответника потребител действително е извън територията на Съюза, и не успее да установи къде е то, правилото за специална компетентност, предвидено в чл. 18, параграф 2 от Регламент № 1215/2012, съгласно което другата страна по договора трябва да предяви иска срещу съответния потребител пред съдилищата на държавата членка, където е местоживеенето на потребителя, се отнася и до последното известно местоживеене на посочения потребител (в този смисъл вж. решение от 17 ноември 2011 г., Hypoteční banka, C‑327/10, EU:C:2011:745, т. 42).

Освен това, във връзка с отговор на поставения пред СЕС въпрос, в т.47 е посочено, че от значение за Регламент № 1215/2012 е критерият местоживеене на ответника, а не критерият гражданство на този потребител.

В тази връзка е заключено, че правилото за компетентност, основано на последното известно местоживеене на потребителя ответник, се прилага независимо от гражданството на този потребител.

2

Поради това е прието, че чл. 6, параграф 1 от Регламент № 1215/2012 трябва да се тълкува в смисъл, че когато последното известно местоживеене на ответник, който е гражданин на трета държава и има качеството потребител, се намира на територията на държавата членка на сезирания съд и последният нито е успял да установи актуалното местоживеене на този ответник, нито разполага с доказателства, позволяващи му да направи извод, че този потребител действително има местоживеене на територията на друга държава членка или извън територията на Европейския съюз, компетентността за разглеждането на този правен спор не се определя по правото на държавата членка на този съд, а от член 18, параграф 2 от този регламент, който предоставя на съда, в чийто съдебен район се намира последното известно местоживеене на посочения ответник, компетентност да разгледа посочения правен спор.

Прилагайки горното разрешение следва да се посочи, че последното известно местоживеене на ответника в настоящия спор е в България, доколкото пред първоинстанционния съд не са събрани никакви други доказателства за местоживеене в друга държава членка. Няма и доказателства, че Ш. е напуснал територията на Р България, а прекратяването на статута на продължително пребиваващ е ирелевантно.

Освен това, според общите разпоредби на Регламента и по-специално чл. 62 т.1, за да определи дали една страна има местоживеене в държава членка, чиито съдилища са сезирани по дело, съдът прилага вътрешното си право. От друга страна обаче, според т.2 ако една страна няма местожителство в държава членка, чиито съдилища са сезирани по дадено дело, тогава, за да се определи дали страната има местожителство в друга държава членка, съдът прилага правото на тази държава членка. По делото не е определено местожителство в ******* по правото на последната държава, а привръзката „гражданство“ не е определяща за компетентността на съда.

С оглед горното, настоящата инстанция счита, че по отношение на ответника М. Ш., компетентен да разгледа спора, повдигнат с исковата молба на „Банка ДСК“ ЕАД е съдът по последно известно местоживеене, т.е. българският. Прекратителното определение следва да бъде отменено.

На банката в настоящото производство се присъждат разноски за държавна такса в размер на сторените от 15 лева и за юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева, на осн. 25а ал.2 от НЗПП.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 9313/19.08.2024 г. на ВРС по гр.д. № 12920/2022 г. по описа на същия съд, в частта с което е обявено, че българският съд не е компетентен да се произнесе по исковете, предявени от „Банка ДСК“ ЕАД против М. Ш., гражданин на ********, и е прекратено производството по същите и ВРЪЩА делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

ОСЪЖДА М. Ш., роден на 12.02.1974 г., гражданин на *******, ЛНЧ **********, да заплати на „Банка ДСК“ АД, ЕИК 121830616, гр. София сумата от 65 /шестдесет и пет/ лева разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в настоящото производство, на осн. чл. 78 3 ал.1 от ГПК.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4