Разпореждане № 916 от 25.02.2026, Районен съд - Монтана
- Съд
- Районен съд - Монтана
- Дело
- Частно гражданско дело 346/2026
- Вид
- Разпореждане № 916
- Подписан
- 25.02.2026
- Състав
- АНЕЛИЯ ЦЕКОВА
Цитирани разпоредби
- чл.410 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 411, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 143 - 148 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143 - 148 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143 - 148 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143 - 148 · Закон за защита на потребителите
- чл. 146, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143 - 148 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143 - 148 · Закон за защита на потребителите
- чл. 10а ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 10а ал. 2 · Закон за потребителския кредит
РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 916 гр. Монтана, 25.02.2026 г.
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в закрито заседА.е на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: АНЕЛИЯ ЦЕКОВА като разгледа докладваното от АНЕЛИЯ ЦЕКОВА Частно гражданско дело № 20261630100346 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл.410 и сл.ГПК.
Постъпило е заявление за издаване заповед за изпълнение от Ф.И. със седалище и адрес на управление ********** срещу А. М. А., ЕГН **********, Постоянен адрес: гр. София, ******** общ. Столична, обл.
София.
В настоящото производство съдът следи за наличие на положителните предпоставки по чл. 410 ГПК и наличие на пречки по чл. 411, ал. 2, т. 2 – т. 4, вкл. ГПК.
Нормата на чл. 411, ал. 2 ГПК вменява задължение на заповедния съд за извършване на проверка налице ли са основА.ята за отказ за издаване на заповед за изпълнение, а именно: 1. искането не отговаря на изисквА.ята на чл. 410 и заявителят не отстрА. допуснатите нередовности в тридневен срок от съобщението; 2. искането е в противоречие със закона или с добрите нрави;
3. искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това; 4. длъжникът няма постоянен адрес или седалище на територията на Република България; 5. длъжникът няма обичайно местопребиваване или място на дейност на територията на Република България.
В случая длъжникът има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1, вр. т. 12 от ДР на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, поради което по отношение на представения договор за кредит са приложими правилата на Закон за потребителския кредит /ЗПК/ и разпоредбите на чл. 143 – 148 ЗЗП.
Съгласно приложимия закон и при анализ на представените доказателства 1 съдът намира, че по отношение на уговорената такса е налице нарушаване на императивни норми на ЗПК, като клаузите са в противоречие с добрите нрави, не отговарят на изискването за добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца/доставчика и потребител.
ПретендирА.те вземА.я се основават на твърдения за сключен договор за кредит, при следните параметри и условия: РАЗМЕР НА КРЕДИТА: 2 000,00 лв. МЕСЕЧЕН РАЗМЕР НА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА ПРЕМИЯ ПО ЗАСТРАХОВКА ''ЗАЩИТА НА ПЛАЩА.ЯТА": 5,02 лв. РАЗМЕР НА КРЕДИТА: 2155,62 лв. БРОЙ ПОГАСИТЕЛНИ ВНОСКИ: .31 брой(я) МЕСЕЧНА ПОГАСИТЕЛНАТА ВНОСКА: 104,93 лв. (средно месечно отклонение на вноска до 1 (една) стотинка) ОБЩА СТОЙНОСТ НА ПЛАЩА.ЯТА: 3252,74 лв. ГОДИЩЕН ПРОЦЕНТ НА РАЗХОДИТЕ: 42,76.
В този договор е посочен размера на погасителните вноски, но никъде не е посочено какво съдържат и по какъв начин са формирА..
Съдът намира, че нарушена разпоредбата на чл. 10а ал. 2 от ЗПК на длъжникът не се дължи заплащане. Дори да се приеме, че се касае за възнаграждение за уговорени допълнителни услуги между стрА.те по договора по смисъла на чл. 10а ал. 1 от ЗПК , претендираната сума като дължима е нищожна. Цитираната разпоредба предвижда че видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони следва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит.
Клаузата от договора, касаещи неопределени по размер и начин на плащане и предвиждаща задължение за длъжника за извършване на плащане, е недействителна, на основА.е чл. 146, ал. 1 от ЗЗП , тъй като представлява уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя.
Лихвата за забава, посочена в настоящото заявление, е начислена за периода от датата на забавата до датата на цесията - 08.07.2014 г. В представеният договор не става ясно какво е включено в ГПР, а така също и дали точно това вземане е прехвърлено с договор за продажба и прехвърляне на вземА.я от 08.07.2014 г. в полза на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД.
Изводът е за недължимост на цялото вземане.
По тези съображения, съдът
РАЗПОРЕДИ:
2
ОТХВЪРЛЯ ИЗЦЯЛО ЗАЯВЛЕНИЕТО на Ф.И., 200644029, със седалище и адрес на управление ********** срещу А. М. А., ЕГН **********, Постоянен адрес: гр. София, ******** общ. Столична, обл.
София, за Главница 1 002.07 EUR, ведно със ЗАКОННА ЛИХВА: от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане; Договорна лихва 607.34 EUR от 19.12.2008 г. - 20.05.2011 г., Мораторна лихва 427.16 EUR от 20.12.2008 г. - 08.07.2014 г.
УКАЗВА на заявителя, че има възможност в едномесечен срок да предяви ОСЪДИТЕЛЕН иск за вземането си.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд - Монтана в едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________ 3