Решение № 128 от 21.04.2023, Административен съд - Стара Загора

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш

Е Н И E

№ 128 21.04.2023 г. град Стара Загора

В И М

Е Т О Н А

Н А Р

О Д А

Старозагорският административен съд, ІІІ състав, в публично съдебно заседание на дванадесети април две хиляди двадесет и трета година, в състав:

СЪДИЯ:ИРЕНА ЯНКОВА при секретар Стефка

Христова като разгледа докладваното от съдия ИРЕНА ЯНКОВА административно дело № 130 по описа за 2023 г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е с правно основание чл.268 от

Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по жалба на И.П.А., подадена чрез пълномощника му адв. К.М., против Решение № 30/ 13.02.2023 г. на Директора на Териториална дирекция на Национална агенция за приходите – гр. Пловдив/ТД на НАП – Пловдив/, с което е оставена без уважение жалбата му срещу действия на публичен изпълнител, обективирани в Разпореждания № С230024-125-0005595/ 09.01.2023г.и № 230024-125-0005604/09.01.2023 година, издадени от Ц.П., на длъжност старши публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП Пловдив, като неоснователна.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспореното решение и потвърдените с него разпореждания на публичен изпълнител в Дирекция "Събиране" при ТД на НАП – Пловдив, по съображения за постановяването им в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон. Жалбоподателят оспорва като необоснован и неправилен направения извод за липса на основание за прекратяване поради изтекла погасителна давност на принудителното събиране на публични вземания по изп. дело № 24100003888/ 2010 г. по описа на ТД на НАП – Пловдив за задълженията на И.П.А. за данък върху доходите на физическите лица за периода 01.01.2011г. – 31.12.2011г. и за ДОО, УПФ и здравно осигуряване. Не оспорва факта, че сумата от 510 лева била постъпила по сметка на старшия публичен изпълнител на 22.12.2022 година. На 03.01.2023 година той бил подал искане за отписване на всичките му установени публични задължения, за която била изтекла абсолютната погасителна давност, а именно такива, възникнали през 2011 година. В тази връзка счита, че абсолютната давност за вземанията за данък върху доходите на физическите лица за 2011 г. по ЗДДФЛ, за ДОО, УПФ и ЗО за 2011 г. е изтекла на 31.12.2022 г.

Твърди, че разпорежданията за разпределение на суми е незаконосъобразно, защото е извършено разпределение на суми на погасени по давност публични задължения. По подробно изложени в жалбата съображения е направено искане за отмяна на Решение № 30/13.02.2022 г. на Директора на ТД на НАП – Пловдив, като бъдат отменени разпорежданията и бъде постановено наличие на изтекла погасителна давност относно процесното вземане за данък върху доходите на физическите лица за 2011 г. и за ДОО, УПФ и здравно осигуряване за 2011 г..

Ответникът – Директор ТД на НАП Пловдив чрез своя процесуален представител главен юрисконсулт К., в писмено становище и в съдебно заседание, оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена, тъй като не са налице изложените в нея твърдения за незаконосъобразност на оспорените административни актове. Поддържа, че обосновано, в съответствие и при правилно приложение на закона решаващият орган е приел, че по отношение на публичните вземания за лихви не е изтекъл законово регламентираният в ДОПК давностен срок, съотв. че тези вземания не са погасени по давност, за което излага подробни съображения. Отделно се твърди, че на 22.12.2022 година при постъпване на сумата от 510 лв. по сметката на публичния изпълнител за тези задължения не е изтекла погасителната давност и същите правилно са разпределени.

От събраните по делото доказателства съдът установи следната фактическа обстановка.

Не е спорно, че спрямо жалбоподателя има образувано изпълнително дело № 3888/2010 г. за неплатени публични вземания в това число и по данъчна декларация № 244391200581667/27.04.2012 г. – задължение за данък върху доходите на физическите лица и лихви за просрочие: 1607 лв. и лихва 189,85 лв. и и декларация образец 6 № 240021202902597/

08.05.2022 година за задължения по ДОО, ЗО и УПФ за 2011 година, както следва:

ДОО -2772,22 лв. и лихва 513,08 лв. за ЗО – 1732,64 лв. и лихва 204,69 лв. и УПФ -1082,90 лв. и лихва 200, 42 лева.

С Разпореждане за присъединяване изх.

№3888/2010/000005/27.06.2013 г./, издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП Пловдив по изпълнително дело № 3888/2010г. на основание чл. 217, ал. 2 от ДОПК е допуснато присъединяване на публичен взискател в изпълнителното производство за публични вземания по декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ№ 244391200581667/27.04.2012 г. в размер на: главница 1719.12 лв. и лихва 201.37 лв. и по декларация образец 6 № 240021202902597/08.05.2022 година за задължения по ДОО, ЗО и УПФ за 2011 година, както следва ДИОО -2772,22 лв. и лихва 513,08 лв., за ЗО – 1732,64 лв. и лихва 204,69 лв., и УПФ -1082,90 лв. и лихва 200,42 лева.

C

Постановление за налагане на обезпечителни мерки № С220024-022- 0092724/16.12.2022 г. и Постановление за налагане на обезпечителни мерки №С220024- ***/16.12.2022 г. са наложени запори върху вземания oт трето задължено лице - Териториална дирекция на Национална агенция за приходите Плoвдив за сумите съответно в размер на 500 лв. и 10 лв. Те са връчени на А. на 16.12.2022 година.

Изпратени са Запорни съобщения с № С220024-119-0014470/16.12.2022 г. и №C220024- 119-0014473/ 16.12.2022 г. до длъжника и до TД на HAП Пловдив, както и разпореждания за изпълнение с № С220024-009-0011327/16.12.2022 г. и № С220024- 009-0011333/16.12.2022 г. до TД на HAП Пловдив. B резултат от тези изпълнителни действия сумите no двете запорирани вземания са постъпили no сметката на публичния изпълнител на 22.12.2022 г. C Разпореждане № С230024-125-0005595/09.01.2023 г., издадено oт старши публичен изпълнител Ц.П., е извършено разпределение на плащане в размер на 500 лв., пocтъпилo на 22.12.2022 г. no сметката за принудително изпълнение на HAП от извършените действия в изпълнителното производство no изп. дело №24100003888/2010 г. Това разпореждане се обжалва частично за разпределената в полза на взискателя Национална агенция за приходите сума в размер на 483,33 лв., както следва: - за ДОО no Деклрация обр. 6 C № 240021202902597/08.05.2012 г за период 01.01.2011 г. —31.12.2011 г.

— главница в размер на 181,29 лв.; - за данък no ЗДДФЛ no Данъчна декларация no ЗДДФЛ с №244391200581667/27.04.2012 г. за период 01.01.2011 г. — 31.12.2011 г.

— главница в размер на 117,91 лв.; - за здравно осигуряване пo декларация обр.

6 с №240021202902597/08.05.2012 г. за период 01.01.2011 г. — 31.12.2011 г. — главница в размёр на 113,31 лв.; - за универсален пенсионен фонд /УПФ/ no декларация обр. 6 с №240021202902597/08.05.2012 г. за пepиoд 01.01.2011 г. — 31.12.2011 г. — главница в размер на 70,82 лв. C Разпореждане № С230024-125-0005604/09.01.2023 г., издадено oт старши публичен изпълнител Ц.П., е извършено разпределение на плащане в размер на 10 лв., постъпило на 22.12.2022 г. no сметката за принудително изпълнение нa HAП oт извършените действия в изпълнителното производство no изп. дeлo №24100003888/2010 г. C разпореждането в полза на взискателя Национална агенция за приходите са разпределени дължими суми, както следва: - за ДOO no декларация обр. 6 с № 240021202902597/08.05.2012 г. за период 01.01.2011 г. — 31.12.2011 г. — главница в размер на 3,75 лв.; - за данък no ЗДДФЛ no Данъчна декларация no ЗДДФЛ с №244391200581667/27.04.2012 г. за период 01.01.2011 г. — 31.12.2011 г. — главница в размер на 2,44 лв.; - за -здравно осиryряване no декларация обр. 6 с №240021202902597/08.05.2012 г. за период 01.01.2011 г. — 31.12.2011 г. — главница в размер на 2,34 лв.; - за универсален пенсионен фонд /YПФ/ пo декларация обр. 6 с №240021202902597/08.05.2012 г. за период 01.01.2011 г. — 31.12.2011 г

С жалба от 01.02.2023 година А. е оспорил двете разпореждания, първото изцяло, а второто частично за сумата от 483,33 лева. Той е твърдял, че независимо че сумата от 510 лева е постъпила по сметка на старшия публичен изпълнител на 22.12.2022 г., когато публичните му задължения за 2011 г. по процесните декларации не са се погасили, незаконосъобразно ПИ е извършил разпределение на суми за такива публични задължения с изтекла абсолютна погасителна давност към 09.01.2023 година.

С оспореното в настоящото съдебно производство Решение № 30/13.02.2023 г. на Директора на ТД на НАП – Пловдив, на основание чл.267, ал.2, т.5 от ДОПК е оставена без уважение жалбата на И.П.А. срещу Разпореждане Разпореждания № С230024-125-0005595/ 09.01.2023 г.и и изх. №230024-125-0005604/09.01.2023 година, издадени от Ц.П., на длъжност старши публичен изпълнител по изп. дело №

24100003888/2010 г. Въз основа на представените по преписката в образуваното производство по реда на чл. 266 от ДОПК доказателства решаващият орган е приел, че по изпълнителното дело по безспорен начин е установено, че в тежест на жалбоподателя И.А. са налице установени и изискуеми публични вземания по подадени от него декларации, които не са платени доброволно, за които вземания съществуват изпълнителни основания по см. на чл.209, ал.2, т.2 от ДОПК.

Посочено е, че от значение , че сумите, разпределени в обжалваните разпореждания, са постъпили на 22.12.2022 година.

Давността за тези публични задължения по ДОО, данък за доходите на физическите лица по ЗДДФЛ , здравно осигуряване и УПФ за 2011 г. не е била изтекла и според органа правилно публичният изпълнител е извършил разпределение на суми, налични по изпълнителното дело. Отделно е приел, че давността за тези публични задължения не е изтекла и към 09.01.2023 г.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши проверка на законосъобразността на оспореното решение на Директора на ТД на НАП – Пловдив, намира за установено следното:

Оспорването, като направено в законово установения срок, от легитимирано лице с правен интерес и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност съгласно чл. 268, ал. 1 от ДОПК, е процесуално допустимо.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Оспореното Решение № 30/13.02.2022г. на Директора на Териториална дирекция на НАП – Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата на И.П.А. срещу Разпореждания

№ С230024-125-0005595/09.01.2023 г.и изх №230024-125-0005604/09.01.2023 година, издадени от Ц.П., на длъжност старши публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП Пловдив, е постановено от материално и териториално компетентния административен орган по см. на чл. 267, ал. 1 във вр. с чл. 266, ал. 1 от ДОПК, в предвидената от закона форма, като съдът не констатира допуснати нарушения на процесуалните правила при образуването и провеждането на производството по реда на чл. 266 от ДОПК и при постановяването на обжалваното решение. При постановяването на процесните административни актове правилно е приложен материалният закон.

Всъщност спорът по делото е правен, като предмет на преценка във връзка с така заявеното оспорване е, от една страна, с постъпване на суми на 22.12.2022 година по сметката на публичния изпълнител погасили ли са частично публичните задължения към датата на събирането им и следвало ли е да бъде извършено разпределение на 09.01.2023 година от публичния изпълнител, ако се приеме, че давността в този момент за тези публични задължения е изтекла.

Разрешаването на административноправния спор по същество налага в случая да се съобрази и разпоредбата на чл. 168 от ДОПК, която регламентира способите за погасяване на публичните вземания. Така, съгласно разпоредбата на чл. 168 от ДОПК публичното вземане са погасява: 1. когато е платено; 2. чрез прихващане; 3.по давност ;4.при опрощаване; 5.при смърт на физическото лице - след изчерпване на имуществото му, освен ако наследниците или други лица отговарят за публичното задължение; 6. след разпределение на постъпленията от осребряване на актива на юридическо лице, обявено в несъстоятелност, освен ако други лица отговарят за публичното задължение; 6. при заличаване на юридическото лице след прекратяване с производство по ликвидация, освен ако други лица отговарят за публичното задължение. Разпределение по чл. 219 ДОПК се извършва при недостатъчност на постъпилата при изпълнението сума за удовлетворяване на вземанията на всички взискатели. То е акт на публичния изпълнител, с който се определя кои притезания и в какъв размер се удовлетворяват, както и редът (привилегията) на удовлетворяването им.