Определение № 48040 от 19.11.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 48040 гр. София, 19.11.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело № 20251110143947 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 248 от ГПК.

Образувано е по молба с Вх.№ ************** г. от „*************“ ЕООД за изменение на Решение ************ г. по делото в частта за разноските, като се поддържа направено възражение за прекомерност на присъдените на ищеца разноски.

Препис от молбата е изпратен за отговор, като в дадения срок е постъпил такъв с който са изложени аргументи занедопустимост на искането тъй като молителят не е представил списък на разноските по реда на чл. 80 от ГПК. По същество се оспорва като неоснователна с доводи за фактическа и правна сложност на делото, както и се поддържа, че присъденият хонорар е съобразен с цената на иска - 25760,80 лв.

Искането е допустимо. Когато страната е подала молба за изменение на решението в частта за разноските, които е осъдена да заплати на насрещната страна, поради това, че смята същите за неправилно определени, представянето на списък по чл. 80 ГПК от страната, подала молбата по чл. 248 ГПК, е ирелевантно за упражняване на правото по чл.

248 ГПК/ Определение № 583/20.07.2021 г. по ч. гр. д. № 2130/2021 г. на ВКС, III г. О , Определение № 416/20.06.2019 г. по ч. т. д. № 1124/2019 г. на ВКС, II т. о., Определение № 809/03.11.2014 г. по ч. гр. д. № 5621/2014 г. на ВКС, IV г. о., Определение № 325/29.05.2014 г. по ч. т. д. № 1250/2014 г. на ВКС, II т. о./

Съдът намира исканията на страната за частично основателни.

Производството е образувано по искова молба от Л. В. В. с ЕГН ********** с постоянен адрес: ********************, съдебен адрес: *************************, чрез адв. адв. Н. Х- Й., срещу „*************“ ЕООД с ЕИК: ***********, със седалище и адрес за управление: ************ с която се иска да бъде установено по отношение на ответника, че ищеца не му дължи сумата, предмет на издадения изпълнителен лист и заповед за изпълнение от 05.08.2011 г. по гр.дело № ************** г. по описа на СРС - 60ти състав, а именно:

1

-Сумата 7642,07 лв. - представляваща главница, заедно със законна лихва върху главницата от 19.07.2011 г. до пълното й изплащане,

- Сумата 11461,16 лв. представляваща изтекла законна лихва върху главницата от 19.07.2011 г. до 17.07.2025 г.

-Сумата 1131,81 лв. договорна лихва за периода 20.10.2008 г. -18.07.2011 г.

-Сумата 2373,33 лв. - наказателна лихва за същия период

-Сумата 222,94 лв. - разноски за държавна такса

-Сумата 576,53 лв. - разноски за адвокат по гр. дело № ************** г. на СРС 60 състав, за чието принудително събиране е образувано изпълнително дело № ********** г. по описа на ЧСИ ИД с рег. № ********* в КЧСИ

С постановеното по делото решение съдът е уважил изцяло исковете. Прието е, че на основание чл. 78, ал.1 от ГПК ищецът има право на разноски за заплатена държавна такса в размер на 1030.43 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 2700 лева.

Съгласно чл. 248, ал. 1 от ГПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. Срокът е преклузивен и с неговото изтичане се преклудира правото на страните да искат изменение или допълване на съдебния акт в частта за разноските. Решението по делото е връчено на ответника на 27.10.2025 г., а молбата е постъпила в съда на 29.10.2025 г. поради което се явява подадена в срок.

Срокът за предявяване на искане за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК е до приключване на устните състезания в съответната инстанция, в който срок по принцип се правят всички искания, свързани с разноски. Процесният случай попада в тази хипотеза, като е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение още с депозирания отговор на исковата молба.

Съгласно задължителното тълкуване, дадено от ВКС в ТР № 6/2012 г., ОСТГК, основанието по чл. 78, ал. 5 ГПК се свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатската защита и фактическата и правна сложност на делото. Когато съдът е сезиран с такова искане, той следва да изложи мотиви относно фактическата и правна сложност на спора, т.е. да съобрази доказателствените факти и доказателствата, които ги обективират и дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси, което е различно по сложност при всеки отделен случай.

В процесния случай извършените от процесуалния представител на ищеца действия се изразяват в подаване на искова молба и осъществяване на процесуално представителство по делото, като по делото е проведено едно съдебно заседание, не са разпитвани свидетели и не са назначавани експертизи. Съдът счита, че производството има обикновената фактическа 2 и правна сложност, характеризираща отрицателните установителни искове по реда на чл.

439 ГПК, в които ищецът се позова на изтекла погасителна давност след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

Съдът следва да посочи, че с Решение от 28.07.2016г. по дело C-57/2015 Съдът на ЕС дава принципни тълкувания и разяснения относно приложението на института на съдебните разноски в светлината на правото на ЕС. В пар. 21 е припомнено, че член 14 от Директива 2004/48 прогласява принципа, че направените от спечелилата делото страна разумни и пропорционални съдебни разноски по принцип се поемат от загубилата делото страна, освен ако това е недопустимо поради съображения за справедливост. В Решение от 23.11.2017г. по съединени дела C 427/16 и C 428/16 Съдът на ЕС, излагайки сходни съображения, достига до крайния извод, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба като разглежданата в главните производства, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат — под страх от дисциплинарно производство срещу адвоката — да договорят възнаграждение в понисък от минималния размер, определен с наредба, приета от професионална организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет (България), и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в по-нисък от минималния размер, би могла да ограничи конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС. С Решение по дело C 438/2022 г. Съдът на ЕС приема, че Член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение.

В процесния случай съдът намира, че Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа не може абсолютно да се приеме като ориентир за добра практика при определяне на възнаграждението. В процесния случай, определено по реда на чл. 7, ал.1, т.3 от Наредбата то би било в размер на 2506.71 лева.

При исковете по чл. 439 ГПК правната и фактическа сложност се определя не от цената на иска, а от настъпилите юридически факти спиращи и прекъсващи давността по образуваните изпълнителни дела.

Така съдът намира, че следва да редуцира претендирания и присъден хонорар по направеното възражение за прекомерност от 2700 лева на 1300 лева, като все пак отчита и цената на иска като критерий за присъждане на възнаграждение надвишаващо обичайното в такива производства- 400-600 лева.

Съдът намира, че такова възнаграждение/1300 лева/ съответства на фактическата и правна сложност на делото и съответства на принципите на разумност, пропорционалност и справедливост, прогласени в решения по дело C-57/2015, C 427/16, C 428/16 и C 438/2022 г. на Съдът на ЕС.

3

Така общо дължимите разноски са 1300 лева за адвокатско възнаграждение и 1030.43 лева за държавна такса./общо 2330.43 лева/

Мотивиран от изложеното, на основание чл. 248, ГПК, Софийският районен съд ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ Решение ************ г. по гражданско дело №43947/2025г. на СРС в частта за разноските, като намалява присъдените разноски на Л. В. В. и вместо присъдените с решението 3730.43 лева, ОСЪЖДА „*************“ ЕООД с ЕИК ***********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на Л. В. В. с ЕГН **********, съдебно-деловодни разноски в размер на 2330.43 лева.

Настоящото определение да се счита за неразделна част от Решение ************ г. по гражданско дело №43947/2025г. на СРС.

Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4