Определение № 258 от 21.01.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 258 гр. София, 21.01.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Стоев

Членове:

Здравка Първанова

Розинела Янчева като разгледа докладваното от Пламен Стоев Касационно гражданско дело № 20258002101120 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на М. И. Я. [населено място] срещу въззивно решение № 366 от 19.11.2024 г. по в. гр. д. № 418/2024 г. на Пернишкия окръжен съд, с оплаквания за недопустимост и неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 2 и т. 3 ГПК.

С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил решение № 144 от 14.02.2024 г. по гр. д. 1217/2022 г. на Пернишкия районен съд, с което признато за установено по отношение на касаторката, че Ц. И. Я., В. З. Я. и В. З. М. са собственици на основание наследствено правоприемство, давност и дворищна регулация общо на 1/6 ид. част, а всяка от тях на по 1/18 ид. част, от УПИ с площ от 1350 кв. м, за който по регулационния план на [населено място], утвърден със заповед № 2242 от 04.11.1993 г. на кмета на [община], е отреден парцел *-* в кв. 23, заедно с построените в него жилищна сграда със застроена площ от 71,60 кв. м и паянтова постройка, и на основание чл. 108 ЗС ответницата е осъдена да предаде на ищците владението на посочените идеални части от имота, като на основание чл. 537, ал. 2 ГПК е отменен нот. акт № 120/17.03.2016 г. до размера на 1/6 ид. част от него.

Със същото решение на основание чл. 75, ал. 2 ЗН е прогласена нищожността на извършената между М. И. Я.-К. и Б. К. К. делба на посочения имот, одобрена със съдебна спогодба, обективирана в определение от 18.01.2016 г. по гр. д. № 7159/2014 г. на Пернишкия районен съд.

Въззивният съд е приел за установено, че ищците в първоинстанционното производство Ц.

Я., В. Я. и В. М. са наследници по закон /преживяла съпруга и деца/ на З. Я., [дата на 1 раждане] , като негови биологични родители са Л. Т. М. и К. Я. М.. Съгласно определение № 222 от 02.03.1946 г. по ч. гр. д. № 254/1946 г. на Софийския областен съд, обнародвано в неофициалния раздел на ДВ, бр. 89 от 18.04.1946 г., З. Я. е осиновен на основание чл. 43 от Закона за извънбрачните деца и осиновяванията /отм./ от неговия чичо А. Я. М. и съпругата му П. А. Я.. А. Я. М. е починал на 17.09.1958 г., като негови наследници по закон са преживялата му съпруга П. Я., починала на 27.07.1982 г., и З. А. Я. - син, починал на 24.09.2014 г. И. К. Я. и З. А. Я. са синове на К. Я. М., а Б. К. К. е негова дъщеря. Л. Т. М. е починала на 06.11.2006 г., а К. Я. М. е починал на 20.03.2007 г., като в представените по делото удостоверения за наследници е посочено, че техни наследници по закон са трите им деца - Б. К. К., И. К. Я. и З. Я.. К. М. и Л. М. са придобили по давност и по силата на дворищна регулация правото на собственост върху процесния урегулиран поземлен имот, за което са се легитимирали с нот. акт № 10/12.06.1971г., издаден на основание обстоятелствена проверка, нот. акт № 53/29.06.1971 г. и нот. акт № 121/18.10.1994 г. за собственост върху недвижим имот, придобит по регулация. С договор за дарение, вписан в Службата по вписванията като акт № 129/16.05.2005 г., К. Я. М. е прехвърлил на ответницата М. И. Я.-К. своята 1/2 ид. част от процесния УПИ, заедно с построената в имота жилищна сграда, застроена на площ от 71,60 кв. м, и паянтова постройка. С договор за покупко-продажба, вписан в Служба по вписванията като акт № 114/01.03.2011 г., И. К. Я. е прехвърлил на М.

И. Я. - К. 1/4 ид. част от процесния имот. С решение от 28.05.2015 г. по гр. д. № 7159/2014 г. на Пернишкия районен съд е допуснато извършването на делба на процесния имот между Б.

К. К. /с квота 1/4 ид. част/ и М. И. Я. – К. /с квота 3/4 ид. части/. С определение от 18.01.2016 г. по същото дело е одобрена постигнатата между Б. К. и М. Я. спогодба за делба на имота, като същият е поставен в дял на М. Я., която се е задължила да заплати на Б. К. в срок от 20 дни сумата от 10 000 лв. за уравнение на дяловете. Въз основа на тази спогодба М. Я. се е снабдила с нотариален акт за собственост на целия недвижим имот, вписан в Служба по вписванията – Перник под № 169/17.03.2016 г.

При тези фактически данни въззивният съд е приел, че към момента на осиновяването на З.

Я. от А. Я. М. и съпругата му П. А. Я. през 1946 г. е било единствено възможно непълното осиновяване, при което осиновеният е запазил правата и задълженията си спрямо семейството, към което е принадлежал. След изменението на чл. 81 ЗЛС през 1961 г. се предоставя правна възможност правата и задълженията с роднините по произход да бъдат прекратени, като непълното осиновяване се трансформира в пълно. В случая осиновяването на З. Я. не се е трансформирало в пълно с изменението на чл. 81 ЗЛС през 1961 г. и с приемането на чл. 105 СК от 1968 г., тъй като посочените разпоредби касаят заварените непълни осиновявания, които се трансформират в пълни. Осиновяването на З. Я. не е било заварено към 1961 г., тъй като към тази дата осиновителят А. М. е починал - през 1958 г.

Такава трансформация не е настъпила, въпреки че осиновителката П. Я. е починала през 1982 г., тъй като осиновителното правоотношение е едно и последиците от него настъпват след смъртта на единия от осиновителите, а не след смъртта и на двамата осиновители, като не е допустимо по отношение на единия осиновител осиновяването да е непълно, а по отношение на другия - пълно. С оглед на това наследодателят на ищците е наследник на 2 биологичните си родители Л. Т. М. и К. Я. М. заедно с другите техни две деца – Б. К. К. и И.

К. К., като всеки от тримата е придобил въз основа на наследствено правоприемство по 1/6 ид. част от процесния имот, заедно с изградените в него сгради. Ищците от своя страна са придобили по наследство притежаваната от техния наследодател З. Я. 1/6 ид. част от имота, като всеки от тях е собственик на по 1/18 ид. част. Тъй като по делото не имало спор, че ответницата М. Я. владее сама процесния имот и не допуска до него останалите съсобственици, предявеният иск по чл.108 ЗС е приет за основателен по отношение на спорната 1/6 ид. част от имота. Наред с това съдът е приел, че делбата на имота е извършена без участието на всички съсобственици, поради което е нищожна съгласно чл. 75, ал. 2 ЗН.

Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът сочи, че въззивният съд се е произнесъл при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси: 1. Осиновяване, извършено от две лица при действието на Закона за извънбрачните деца и за осиновяването /отм./, в редакцията му, обнародвана в ДВ, бр. 197 от 1944 г., в сила от 09.09.1944 г., в случай на смърт на единия от двамата осиновители прекратява ли се и с преживелия осиновител, респ. преурежда ли се това осиновяване като пълно, ако единият от двамата осиновители е бил жив при влизането в сила на изменението на чл. 81 от Закона за лицата и семейството (ДВ, бр. 50 от 1961 г.);

Единно ли е правоотношението, породено от осиновяване, извършено от две лица, и прекратява ли се това осиновяване в случай на смърт на единия от двамата осиновители и с преживелия такъв, при липсата на изрична правна норма в такъв смисъл; 2. Задължен ли е съдът да обсъди в решението си всички събрани по делото доказателства, твърдения и възражения на страните от значение за изхода на спора в тяхната съвкупност и да изложи в мотивите си изводи по отношение на тези доказателства, твърдения и възражения; 3.

Длъжен ли е ищецът да посочи цена на оценяемите искове, които е предявил, и удовлетворено ли е това изискване, ако е посочен единствено начинът на формиране на цената на иска, но не и конкретна сума; 4. Налице ли е основание за връщане на исковата молба съгласно чл. 129, ал. 3 ГПК, когато ищецът не отстрани в срока нередовностите, констатирани по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК; 5. Длъжен ли е съдът, след констатиране на нередовности на исковата молба, включително и при пропуск да бъде конституиран задължителен необходим другар, да извърши ново връчване на исковата молба с възможност за отговор по чл. 131 ГПК; 6. Към кой момент настъпва преклузията за представяне на доказателства в първоинстанционното производство. Поддържа се, че първият въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а останалите пет са решени в противоречие с практиката на ВКС. Релевира се и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК – вероятна недопустимост на въззивното решение.

Ответниците по жалбата Ц. И. Я., В. З. Я. и В. З. М. са подали писмен отговор, в който са изразили становище, че касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, респ. за неоснователност на жалбата. Претендират разноски.

Допустимостта на касационно обжалване на въззивното решение е предпоставена от разрешаването на материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени 3 допълнителни предпоставки от кръга на визираните в ал. 1 на чл. 280 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение /чл. 280, ал. 2 ГПК/.

Съгласно диспозитивното начало в гражданския процес с посочването от касатора на правния въпрос като общо основание за допускането на въззивното решение до касационен контрол се определят обективните рамки, в които ВКС следва да селектира касационната жалба. Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства /ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1/. Така предвидените в процесуалния закон изисквания за допускане на касационната жалба до разглеждане в случая не са налице.

Обжалваното решение не страда от пороци, водещи до неговата недопустимост.

Недопустимо е решението, което не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество, като например липса на право на иск, което се свързва с липсата на абсолютните процесуални предпоставки или наличието на процесуални пречки за неговото предявяване, ненадлежното му упражняване. Съдебният акт е недопустим и когато съдът се е произнесъл извън пределите на диспозитивното начало и исканата защита, ако не е разгледал иска на предявеното основание, а е разгледал такъв, който не е предявен. В случая, с оглед посочените критерии съдебният акт не може да бъде оценен като вероятно недопустим в стадия за селектиране на касационните жалби по реда на чл. 288 ГПК.

По отношение на първия поставен въпрос е формирана съдебна практика - решение № 19 от 16.01.1992 г. по гр. д. № 1134/1991 г., на ВС, I г. о., решение № 690 от 25.03.1963 г. по гр. д.

№ 71/1963 г. на ВС, II г. о., решение № 1154/22.01.2009 г. по гр. д. № 4755/2007 г. на ВКС, I г. о. и решение № 481/06.12.2012 г. по гр. д. № 1108/2011 г. на ВКС, I г. о. Според нея до 1961 г. единствен законов режим на осиновяването е непълното осиновяване по ЗЛС. С изменението на ЗЛС през 1961 г. осиновеният е изцяло приравнен към родно дете.

Установено е пълно осиновяване като единствен законов режим, приложим и към заварените случаи. Заварено от изменението на чл. 81 ЗЛС по смисъла на преходното правило е това осиновяване, при което осиновителите и осиновеният са живи към датата на влизане в действие на закона от 1961 г., но не и тогава, когато било осиновеният, било някой от осиновителите не е вече жив. Независимо от факта, че осиновители са две лица, осиновителното правоотношение е едно и последиците от него настъпват след смъртта на единия от осиновителите, а не след смъртта и на двамата осиновители. В настоящия случай осиновяването на З. Я. не се е трансформирало от непълно в пълно с изменението на чл. 81 ЗЛС с ДВ, бр. 50 от 23.06.1961 г. и с приемането на чл. 105 СК от 1968 г., тъй като към тази дата осиновителят А. Я. вече е бил починал. Съгласно чл. 49 от Закона за извънбрачните деца и за осиновяването от 1940 г., респ. чл. 81 ЗЛС в редакцията си до 1961 г. З. Я. е запазил всичките си права и задължения спрямо семейството, към което принадлежи по рождение, респ. същият е наследил и рождените си родители. Разрешаването на поставения правен въпрос в съответствие с практиката на ВКС, която не се налага да бъде променяна, изключва приложението на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 4