Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 43 от 21.05.2026, Районен съд - Карлово

Съд
Районен съд - Карлово
Дело
Административно наказателно дело 30/2026
Вид
Решение № 43
Подписан
21.05.2026
В сила
24.06.2026
Състав
Гюрай Алиев Мурадов

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 43 гр. Карлово, 21.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІІ-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Гюрай Ал. Мурадов при участието на секретаря Гергана Кр. Бабикова като разгледа докладваното от Гюрай Ал. Мурадов Административно наказателно дело № 20265320200030 по описа за 2026 година Установи следното:

Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

С електронен фиш серия К № 10444527 на ОДМВР П. на А. Х. А. ЕГН:

**********, адрес: *** – законен представител на "ДЕТСТЕЛ" ЕООД на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание - глоба в размер на 50 лв. за нарушение на чл.21, ал. 1 от ЗДвП.

Недоволна от електронния фиш е останала А. А. и е депозирала жалба срещу него пред съда в законоустановения срок, в която излага конкретни доводи за отмяната му, а именно за неправилност и незаконосъобразност, навеждат се твърдения за съществени нарушения на процесуалните правила в процедурата по установяване на нарушението и издаването на фиша, твърди се и за неправилно приложения на материалния закон. Основното възражение е свързано с факта, че като ликвидатор на дружеството А. не е управлявала лично автомобила, а водача, който действително управлявал автомобила не бил установен. Искането към съда е за пълната отмяна на ЕФ.

Въззиваемата страна – ОД на МВР П., редовно призована не изпраща представител, но чрез пълномощника си – гл. юрисконсулт М.-П. депозира писмено становище, като моли за потвърждаване на ЕФ като правилен и законосъобразен.

Жалбата е подадена от активно легитимиран процесуален субект и в законоустановения в чл.189, ал.8 от ЗДвП срок, поради което е процесуално 1 допустима.

Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съдът на база на събраните доказателства намери за установена следната фактическа обстановка:

На 07.05.2024 г. в 12.45 часа в село К. на *** с посока на движение на контролираните МПС от запад към изток било фиксирано нарушение за скорост с автоматизирано техническо средство временно разположено на посочения участък от пътя с ARH CAM S1 120сс63. В контролирания участък действало общото ограничение на скоростта за движение в населено място до 50 км. ч. В 12.45 часа системата заснела МПС - Опел Комбо - товарен автомобил с регистрационен номер ***** да се движи със скорост от 67 км/ч. при разрешената за участъка 50 км/ч. Последвало издаване на процесния електронен фиш срещу управителя на юридическото лице, собственик на автомобила - А. Х. А. ЕГН: ********** за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, с който на основание чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП му е наложено административно наказание - глоба в размер на 50 лв.

Съдът намира, че при констатиране на нарушението и издаване на електронния фиш не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, представляващи основание за отмяна.

От анализа на доказателствата се установява, че извършването на нарушението е установено по несъмнен начин и действително на датата и мястото отразени в електронния фиш, описаният в него лек автомобил е извършвал движение с превишена скорост и е извършено нарушение по чл.21, ал. 1 от ЗДвП. Нарушението е било установено и надлежно заснето със съответно техническо средство - мобилна система за видеоконтрол, за което средство е издадено удостоверение за одобрен тип средство за измерване при БИМ, приложено по делото и валидно към датата на нарушението. Същото е преминало на първоначална и последваща метрологична проверка, което се удостоверява с приложените протоколи за проверка.

Мястото и времето на нарушението са отразени по надлежния ред и достатъчно подробно в електронния фиш, за да стане ясно на наказаното лице за какво именно нарушение му се налага санкцията.

От приложения снимков материал, включително и предявения в с.з. на 13.05.2026г. диск се вижда, че е отчетена по-висока скорост на движение, а именно 70 км/ч., след отчетен толеранс от минус 3% е определена скорост от 67 км/час, която именно е отразена във фиша, както и изчисленото на тази база превишение. В тази връзка в същия са намалени в полза на водача наказуемата скорост и наказуемото превишение.

Правилно е определен и субектът на административно-наказателната отговорност. Електронен фиш е издаден срещу А. Х. А. ЕГН: **********.

Видно от приложената справка от информационната система на ОДМВР П. процесното МПС е регистрирано на юридическото лице "ДЕТСТЕЛ" ЕООД, което е било негов собственик включително и към дата на нарушението 07.05.2024 г. Неоснователно е водещото възражение в жалбата, че жалбоподателят А. не е надлежен субект на административно-наказателната 2 отговорност, тъй като формално била вписана като ликвидатор на дружеството и не е организирала, възлагала или осъществявала дейност по управлението и експлоатацията на въпросния автомобил. Нарушенията за скорост поради естеството си винаги имат за автор физическо лице, тъй като винаги са функция на дейност по управляване на МПС, която винаги се извършва от физическо лице. При заснемане и установяване на тези нарушения с АТСС се фиксира МПС, с което се извършва нарушението, като същото се индивидуализира с неговия регистрационен номер, но на практика с тях не се установява директно извършителят – т. е. лицето което управлява МПС в момента на констатиране на нарушението. Затова и законът въвежда система от презумпции чрез нормата на чл.188, ал.1 и ал.2 от ЗДвП, според които собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. Когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство. Ясно е, че целта на закона е винаги когато има извършено нарушение за скорост установено с АТСС, да може чрез интегрираната система да се издаде ЕФ срещу определено лице, като законът не предвижда и съответно контролните органи не разполагат с други възможности да установяват действителния извършител. За това принципът на горните презумпции функционира така, че от тях винаги да може да се установи не извършителя, /той винаги се презюмира/, а субектът на административно-наказателната отговорност, като се обхванат всички случаи на констатирани и заснети нарушения без изключение. В конкретния случай, жалбоподателят А. Х. А. е, и е била ликвидатор на дружеството "ДЕТСТЕЛ" ЕООД към 07.05.2024 г., като е вписана и като единствен негов ликвидатор. В системата за регистрация на с-р "Пътна Полиция", която е единствения възможен и оторизиран източник на информация за актуалната собствеността на МПС, е посочено, че процесния автомобил Опел Комбо с регистрационен номер ***** е регистриран като собственост на горното дружество от 27.02.2015 г. и до момента, т. е. това е актуалния собственик на МПС и към датата на извършване на нарушението. Актуални при определяне субекта на административно-наказателната отговорност са единствено данните за собственост, отразени в системата за регистрация на МПС. Без значение по смисъла на ЗДвП е дали собственикът ЮЛ междувременно е заличен като търговски субект, след като не е променена регистрацията на МПС в системата, той продължава да бъде негов собственик от гледна точка на административно-наказателното санкциониране, респективно жалб. А. е негов представител и на практика единствен възможен субект по силата на горните зависимости срещу когото може да бъде издаден ЕФ. В това отношение е спазено изискването на чл.189, ал. 4 от ЗДвП ЕФ да се връчи именно на лицето по чл.188, ал.1 от ЗДвП, т. е. на законния представител на ЮЛ собственик на процесното МПС. Същата не се е възползвала от процедурата 3 по чл.189, ал. 4 от ЗДвП, да оспори факта, че тя е управлявал автомобила и авторството си в извършването на нарушението, като в 14-дневен срок от получаването му предостави писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство, следователно правилно съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП ЕФ е издаден именно срещу нея.

Правилно е приложена в случая процедурата по чл.189, ал. 4 от ЗДвП и за констатираното нарушение е издаден електронен фиш. Съобразно правилото на чл.189, ал.4 от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.

Спазено е изискването за задължително съдържание на Електронният фиш по чл.189, ал.5 от ЗДвП, тъй като той съдържа данни за териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката за доброволното й заплащане.

Доказателствата съотнесени към конкретиката на настоящия случай, налагат извод за законосъобразност на процесния електронен фиш. Той съдържа предвидените от закона реквизити, като на констатираното превишение на скоростта е дадена правилната правна квалификация.

Нарушението е безспорно установено от приложения снимков материал от техническо средство, както и от писмените и веществени доказателства приложени към преписката и надлежно приобщени към доказателствената съвкупност чрез прочитането и приемането им по реда на чл. 283 и 284 от НПК. Видно от представено копие от протокол за проверка, техническото средство отговаря на метрологичните изисквания. Спазени са и изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., като по делото е наличен коректно попълнен протокол за използването на техническото средство по чл. 10 от Наредбата. Посочения протокол е официален удостоверителен документ и установеното в него се ползва с доказателствена сила в случаите след като е надлежно съставен, коректно попълнен и подписан от издателя.

По отношение на наложената глоба в размер 50 лв. съдът намира, че АНО правилно е посочил размера. Посочената санкционна разпоредба 182, ал.1, т.2 от ЗДвП, към която правилно е съотнесено описаното нарушение предвижда глоба за превишаване на скоростта в населено място от 11 до 20 km/h - с глоба 50 лв. Като е наложил глобата в законоустановения размер при надлежно доказано и извършено от жалбоподателя нарушение АНО правилно е приложил закона.

По отношение на разноските, Съгласно чл. 63, ал. 3 ЗАНН страните имат право на такива. Въпроса за възлагането на разноските в административно наказателния процес обаче е изрично уреден в чл. 63, ал. 3 ЗАНН, а именно по 4 реда на АПК. В АПК въпросът за възлагането на разноските е уреден в чл.

143, в който е посочено, че когато съдът отхвърли оспорването, подателят на жалбата заплаща всички направени по делото разноски, включително минималното възнаграждение за един адвокат, определено съгласно наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, ако другата страна е ползвала такъв.

С оглед изхода на делото и по силата на това правило, разноски следва да се присъдят на въззиваемата страна. Същата претендира възлагането на разноски за юрисконсултско възнаграждение без да се сочи техния размер. На основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, във вр. с чл. 37 от ЗПП, във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ съдът намира, че такива следва да бъдат определени в размер на 51,13 евро /100 лева/ и с оглед изхода на делото следва да се присъдят в полза на ОДМВР П..

Поради изложените съображения и на осн. чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

1.ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 10444527 на ОДМВР П., с който на А. Х. А. ЕГН: **********, адрес: ***, на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание - глоба в размер на 25,56 евро /50 лв./ за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.