Определение № 2444 от 21.09.2020, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Номер 2444

21.09.2020 г.

Окръжен съд – Бургас

Град Бургас

IV въззивен граждански състав

На 21.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

Даниела Д. Михова

Диана И. Асеникова Лефтерова като разгледа докладваното от Недялка П. Пенева Въззивно частно гражданско дело № 20202100502180 по описа за 2020 година Производството пред настоящата инстанция е по реда на чл.413, ал.2, ГПК.

Образувано е по повод частна жалба на „Профи Кредит България“ - ЕООД – гр.София, против Разпореждане, инкорпорирано в Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 14.08.20г., постановено по ч.гр.д.№4552/20г. на Районен съд Бургас, в частта, с което е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист срещу С. Д. Г. , за заплащане на възнаграждение за закупена и използвана услуга „Фаст“, в размер на 101.58 лева; възнаграждение за закупена услуга „Флекси“, в размер на 171.43 лева; такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането в размер на 30.00 лева; договорна лихва, в размер на 41.62 лева за периода от 15.09.2019 – 15.02.2020г., 22.96 лева – лихва за забава.

Жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното разпореждане и да постанови друго, с което да постанови издаване на заповед за изпълнение по отношение на претендираната сума. В частната жалба е цитирана съдебна практика и са изложени подробни съображения, досежно възможността на заповедния съд да преценява валидността на сделката, от която заявителят черпи правата си. Според въззивника съдът неправилно е приложил нормите на чл.145, ал.2 ЗЗП, във връзка с правомощията си по чл.411, ал.2, т.3 ГПК.

Бургаският окръжен съд, за да се произнесе по постъпилата жалба, взе пред вид следното:

Първоначално пред Районен съд Средец, а след установяване на настоящия адрес на длъжника – пред Районен съд Бургас, е подадено заявление по чл.410 ГПК 1 от „Профи Кредит“ -ЕООД – гр.София, срещу С. Д. Г. , за следните суми: 341.16 лв., представляваща главница; 41.62 лева – възнаградителна договорна лихва; възнаграждение за закупена и използвана услуга „Фаст“, в размер на 101.58 лева; възнаграждение за закупена услуга „Флекси“, в размер на 171.43 лева; такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането в размер на 30.00 лева; договорна лихва, в размер на 41.62 лева за периода от 15.09.2019 – 15.02.2020г.; 35.02 лева – мораторна лихва и 4.92 лева – законна лихва - всички по договор за кредит от 30.07.2019г.

Изложени са твърдения за сключен между страните договор за потребителски кредит, без в заявлението да е посочена сумата; изложени са твърдения за договорени 7 погасителни месечни вноски, всяка в размер на 109.52 лева съгласно погасителен план и падеж на всяка вноска – 15-то число на месеца. Изложени са твърдения за уговорено възнаграждение по кредита, без да се сочи размера на същото, като се твърди, че са останали неизплатени 41.62 лева. Твърди се, че е уговорено предоставяне/закупуване на пакет от допълнителни услуги Фаст и Флекси, чиито размери не са посочени в заявлението. Твърди се, че не е изпълнено задължение за заплащане на 101.58 лева от услугата „Фаст“ и 171.43 от услугата „Флекси“. Твърди се, че длъжникът е заплатил една погасителна вноска. Кредиторът направил разноски за извънсъдебното му събиране, в размер на 30 лева, без същите да се конкретизират. Представят се договор за кредит „Стандарт“, №30038432371, декларации, общи условия, погасителен план, стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация, допълнителна преддоговорна информация, Общи условия. В т.15.1 е посочена допълнителна услуга „Фаст“ – за приоритетно разглеждане на искането за отпускане на потребителски кредит, преди клиентите, които не са закупили тази услуга. В т.15.2 е посочена допълнителна услуга „Флекси“ , даваща правото на всеки закупил я клиент да промени погасителния си план.

По заявлението е издадена Заповед №1984/14.08.20г., за следните суми: 341.16 лева главница, 16.98 – обезщетение за забава; 12.34 – разноски за държавна такса и 50 лева – възнаграждение за юрисконсулт.

С тук обжалваното разпореждане заявлението е отхвърлено за: допълнителен пакет от услуги в размер на 928.09 лева, такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането в размер на 20.00 лева; договорна лихва, в размер на 186.54 лева за периода от 17.01.2019г. до 31.07.2019г. - дата на предсрочната изискуемост, 41.87 лева – лихва за забава за периода 18.10.18г. – 31.07.2019г., както и за 37.04 лева разноски. В останалата част е отхвърлено.

Бургаският окръжен съд, пред вид така установените факти и като съобрази 2

Закона намира, че обжалваното разпореждане е частично неправилно и незаконосъобразно – по отношение на договорната лихва и частично – спрямо лихвата за забава. В частта, относно пакетите допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“, таксата за извънсъдебно събиране на вземането и частично - лихва за забава, е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено, при споделяне на изложените съображения на осн. чл.278, ал.4, вр. чл.272 ГПК.

В частта, касаеща относно пакетите допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ и таксата за извънсъдебно събиране на вземането:

Доколкото в случая договорът за потребителски кредит е сключен при действието на Закона за потребителския кредит, нормите му следва да бъдат съобразени служебно от съда. В нормата на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК е дадена възможност на кредитора по договор за потребителски кредит да получава такси и комисионни за предоставяне на потребителя на допълнителни услуги във връзка с договора. По правилото на чл. 10а, ал. 4 от ЗПК, видът, размерът и действието, за което ще се събират таксите, следва да бъдат точно и ясно определени в договора.

Нормата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК изрично забранява събирането на такси и комисионни за дейности, свързани с усвояване и управление на кредита.

В случая, клаузите относно пакети допълнителни услуги и включените в тях „правомощия“ на клиента – приоритетно разглеждане на документи и възможност за промяна на погасителния план, съставляват такси за дейности, свързани с управление на кредита, поради което противоречат на горепосочените правни норми. Освен казаното, към датата на подписване на договора, длъжникът се е задължил предварително да плаща „услуга“, от която към момента на договора и до края не се е възползвал – за промяна на погасителния план .

По отношение на включените в пакета „услуги“, в т.ч. приоритетно разглеждане, следва да се каже: касае се за предварителна дейност на кредитора, която предхожда вземането на решението за отпускане на кредита. Съгласно чл. 16 и сл. от ЗПК кредиторът разполага с възможност да изисква и събира информация като след анализа й да прецени дали да предостави търсената сума. Следователно не се касае за допълнителна услуга, защото дейността е изцяло насочена към преценка и осигуряване на бъдещото изпълнение от страна на заемополучателя.

Налице е и противоречие с добрите нрави - видно от представените приложения, сумата по кредита е 400 лева, а цената на допълнителните пакети е в общ размер на 320 лева. Размерът на цялото задължение е 766.59 лева. Освен това, с така въведените „услуги“ се заобикаля закона, доколкото отчитането им и включването им в ГПР би надвишило размера, посочен в чл.19, ал.4 ЗПК.

3

По отношение на сумата от 30 лева – разноски за извънсъдебно събиране, по делото не се твърди и не се установява за какво са направени тези разноски.

Не се следва присъждане и на мораторна лихва върху тези суми.

И т.к. една от предпоставките за уважаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, е искането да не противоречи на закона или добрите нрави, при констатация че такова противоречие е налице, правилно и законосъобразно съдът е отказал да издаде заповед за изпълнение.

Ето защо постановеното от БРС разпореждане в тази част следва да бъде потвърдено.

В частта, касаеща договорна лихва:

Съобразно разпоредбата на чл. 19, ал.4 ЗПК, годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения; нищожни са клаузите, надвишаващи този размер. Законът не въвежда изискване или ограничение досежно размера на възнаградителната лихва. Съобразно посоченото в Решение №378 от 18.05.2006 г. на ВКС по гр. д. № 315/2005 г., II г. о., докладчик съдията Борислав Белазелков, няма пречка страните да уговарят възнаградителна лихва (чл. 240, ал. 2 ЗЗД) над размера на законната лихва и тяхната свобода на договаряне не е ограничена от разпоредбата на чл. 10, ал. 2 ЗЗД. По действащото българско право максималният размер на договорната лихва (възнаградителна или компенсаторна) е ограничен единствено от чл. 9 ЗЗД, съгласно който страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на добрите нрави. Противно на добрите нрави е да се уговаря компенсаторна лихва (за забава), надвишаваща трикратния размер на законната лихва, и възнаградителна лихва по обезпечен заем, надвишаваща двукратния размер на законната лихва. По отношение на договорната лихва по необезпечен заем, ВКС не е изложил съображения и не е предложил количествен критерий, извън който може да се счита, че са накърнени добрите нрави.

В настоящия случай предоставеният заем е необезпечен. Следователно не е налице ограничение в размера на възнаградителната лихва, която страните могат да уговорят в полза на кредитора, а по посочените по-горе критерии, не е налице и противоречие с добрите нрави, досежно възнаградителна лихва по необезпечен заем, уговорена в размер на 40.70 %., след като ГПР е в законовите рамки – 46.73 %.

Поради това уговорката, касаеща размера на договорната лихва не е нищожна.

Съразмерно с уважената част от заявлението, се дължат разноски за първоинстанционното и въззивно производства, в размер на още 10.37 лева, 4 държавни такси.

С оглед на гореизложеното и на осн.чл.417, вр. чл. чл.278, ГПК съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Разпореждане от 27.03.20г., постановено по ч.гр.д.№1572/20г. на Районен съд Бургас, в частта, с което е отхвърлено заявлението на „Профи Кредит България“ – ЕООД, за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, срещу С. Д. Г. , за договорна лихва, в размер на 41.62 лева, за периода от 15.09.2019г. – 15.02.2020г. И ВМЕСТО НЕГО

ПОСТАНОВЯВА:

Длъжникът С. Д. Г. ЕГН**********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „България“ № 49, бл.53Е, вх. В, по договор за потребителски кредит №30038432371/30.07.2019г., сумата 41.62 лева, представляваща неплатено договорно възнаграждение за периода от 15.09.2019г. – 15.02.2020г., както и съдебно – деловодни разноски, в размер на още 10.37 лева.

ПОТВЪРЖДАВА разпореждането в останалата част.

Връща делото на Бургаски районен съд за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК съобразно настоящото определение.

Настоящото определение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5