Решение № 278 от 03.07.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 278 гр. Пловдив, 03.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова като разгледа докладваното от Славейка Ат. Костадинова Въззивно търговско дело № 20245001000215 по описа за 2024 година За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно – по чл. 258 и следващите от ГПК.

С решение № 424/08.11.2023 година, постановено по т. дело № 94/2023 година по описа на Окръжен съд – Пловдив, е осъдено „М.-*“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. П., р-н „Ц.“, ул. „С.М.“ №* чрез адв. И. Д. С. от АК - Пловдив, със съдебен адрес гр. П., ул. „Б.“ №*, ет.*, офис*, да заплати на „М.-*“ ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление гр. Г.Д., ул. „Е.А.*“ №*, вх.*, представлявано от управителя И. И.

М., чрез адв. А.П., преупълномощен от АД „К. и .п.“, със съдебен адрес гр.

С., ул."К." №*, ет.*, офис*, сумата 120 000, дължима на отпаднало основание развален поради неизпълнение от страна на доставчика договор за доставка и продажба на 240 тона арматурно желязо, сключен между същите страни на 10.03.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 24.03.2023 г. до окончателното й изплащане, както и 10 800 лв.

1 деловодни разноски.

Така постановеното решение е обжалвано с въззивна жалба от „М.*“ ЕООД, ЕИК ***, чрез адвокат И. С., с искане за отмяната му и постановяване на ново решение по същество, с което да се отхвърли предявеният иск и да се присъдят на жалбоподателя разноски за двете съдебни инстанции.

Оплакванията във въззивната жалба са за допуснати съществени процесуални нарушения, необоснованост и нарушение на материалния закон. Твърди се, че изводът на съда за наличие на основания за разваляне на договора от страна на купувача „М.-*“ ЕООД е неправилен, формиран след допуснати процесуални нарушения, изразяващи се в необсъждане на основния довод на жалбоподателя – предложено реално изпълнение и доставка на стоката. Освен това не била разпределена правилно доказателствената тежест, като не било указано на ищеца, че той следва да установи и че не сочи доказателства за това, че изпълнението е станало безполезно за него след датата на падежа.

Другото процесуално нарушение, което се сочи във въззивната жалба, е свързано с незаконосъобразно недопускане и разпит на поискан от жалбоподателя свидетел. Твърди се, че с постановеното решение съдът не е отговорил на доводите на жалбоподателя за липса на основания за разваляне на договора при предложено реално изпълнение от доставчика и без доказателства за безполезност на това изпълнение за купувача. Не бил обсъден и въпросът за правното значение на изразената от купувача неформална воля още преди датата на падежа за отказ от получаване на престацията по договора. Изразено е становище, че след обсъждане на тези доводи съдът би стигнал до извод, че е налице недобросъвестно поведение на управителя на дружеството –ищец, поради което не е налице основание за разваляне на договора и за връщане на дадения аванс.

Срещу въззивната жалба е подаден писмен отговор от „М.-*“ ЕООД, чрез адвокат В. А., с изразено становище за неоснователност на въззивната жалба. Развити са подробни съображения за неоснователност на изложените в нея оплаквания. Искането е да се потвърди първоинстанционното решение и да се присъдят на ответника по жалбата разноски за въззивната инстанция.

Съдът е уважил искането на жалбоподателя за разпит на свидетел, направено с въззивната жалба на основание чл. 266, ал. 3 от ГПК, приемайки незаконосъобразност на отказа на първоинстанционния съд да го допусне.

2

Подробни мотиви са изложени в постановеното по реда на чл. 267 от ГПК определение № 166 от 22.04.2024 година на въззивния съд. Със същото определение е уважено и искането по чл. 176 от ГПК, като е допуснато изслушване от съда на управителя на дружеството –ищец по поставени от жалбоподателя въпроси.

В проведеното открито съдебно заседание на 05.06.2024 година въззивният съд е събрал допуснатите доказателства, които ще бъдат обсъдени подробно наред с останалите такива, приети в първоинстанционното производство.

Съобразявайки доводите на страните, изложени по-горе събраните доказателства, съдът приема следното: и

Въззивната жалба е процесуално допустима, подадена е в срока по чл. 259 от ГПК от лице, имащо правен интерес да обжалва, а именно от ответника срещу решението, с което е уважен предявеният срещу него осъдителен иск.

Въззивната инстанция, с оглед правомощията си по чл. 269 от ГПК намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

По т. дело № 94/2023 година по описа на ОС – Пловдив е предявен от „М.-*“ ЕООД срещу „М.*“ ЕООД осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предложение трето от ЗЗД, за връщане на сума, получена като аванс по сключен между страните писмен договор за доставка, след развалянето му от купувача с изявление, съдържащо се в подадената искова молба.

От приложения като доказателство договор за доставка и продажба на желязо е видно, че той е сключен между страните на 10.03.2022 година, като ищецът е купувач по него, а ответникът – доставчик.

С чл.1 от договора достачикът се е задължил да достави на купувача 240 тона желязо, което да закупи и внесе от конкретен производител в Р.Т., а именно **. Посочено е конкретно място на изпълнение на доставката – град П., главен път П.-С., Т. п. / чл. 1.3. от договора/. Изрично в чл.1.4. от договора е вписано, че доставчикът е длъжен да извърши доставката в срок до 30 дни от датата на подписване на договора.

Безспорно е между страните, а и от представените фактура №**/** година, издадена от ответното дружество с получател ищеца и от платежно нареждане от ** година се установява, че на посочената дата ищецът е 3 превел на ответника сумата от 120 000 лева като аванс по договора за доставка на желязо. Превеждането на този аванс е уредено в чл. 4 от договора.

В него е посочена сметката, по която купувачът заплаща на доставчика цената по договора и задължението за заплащане на аванс в 10 дневен срок след подписването на договора и след издаване на фактура от страна на доставчика / чл. 4.2, ал. 1/.

Мястото за посочване на окончателната цена по договора е в чл. 4.2., ал. 2. По въпроса за окончателната цена в първоинстанционното производство е повдигнат спор от ответника с отговора на исковата молба, тъй като в представения от ищеца екземпляр от договора е посочена такава от 240 000 лева. Според ответника окончателната цена е 240 000 евро, колкото са вписани в представената от него проформа фактура, на гърба на стр. 9 от първоинстанционното производство.

В хода на първоинстанционното производство ищецът е признал, че постигнатото съгласие за цената по договора действително е 240 000 евро. При тези становища на страните и доколкото въпросът за окончателната цена по договора няма отношение към спора по настоящото дело и липсват такива доводи във въззивната жалба, въззивният съд не следва да излага нарочни мотиви по него.

Другото обстоятелство, което ответникът не е оспорил в преклузивните срокове, е това, че желязото не е доставено на посоченото в договора място и в посочения срок / до 10.04.2022 година/, както и до датата на исковата молба и в хода на производството по делото.

Спорните въпроси в отношенията между страните се свеждат до причините, поради които ответникът не е доставил на ищеца желязото – предмет на договора и до наличието или липсата на основание за разваляне на договора от страна на купувача.

По искане на ответника, за установяване на твърденията му, че процесното количество желязо е било изработено и готово за изпращане от т. фирма още в края на месец март 2022 година, но управителят на „М.-*“ ЕООД настоял за забавяне на доставката, а по-късно през месец април 2022 година и за разтрогване на сделката и връщане на дадените пари, за което поискал контакти с т. фирма, за да се свърже с нея, по делото са събрани следните доказателства:

От писмените доказателства, представени към отговора на исковата 4 молба, се установява, че на 16.03.2022 година „М.*“ ЕООД е превело на ** сумата от 46560 щатски долара / стр. 30/, като не е спорно, че става дума за аванс за изработка на желязото, което ответникът се е задължил да достави на ищеца по процесния договор от ** година. На стр. 33 е представена и фактура от ** година, в която е посочена окончателна цена от 190 600 щатски долара, издадена от ** с получател „М.*“ ЕООД.

Останалите писмени доказателства, представени от ответника, са разменени електронни съобщения между Т.Г. като представляващ ** и И. М.

– управител на ищеца „М.-*“ ЕООД. Те са за периода от 16.05.2022 година до 31.05. 2022 година. От тях е видно, че производителят на желязото е отправял покани за заплащане на остатъка от дължимата сума, както и предупреждения, че при неплащането й в определен срок и неполучаването й съгласно постигнати между страните уговорки, ще бъде задържан заплатеният аванс. В имейла от 31.05.2022 година е посочено, че авансовото плащане се задържа по решение на ръководството на производителя, поради неизпълнение на задълженията по договора, за покрИ.е на допълнителните разходи за съхранение и заради спада на пазарните цени. От имейлите от 20.05.2022 година е видно, че е уговорена среща между представители на И.

М. и Т.Г. в офиса на т. дружество.

От показанията на разпитаната от въззивния съд свидетелка С.А. – служител в **, осъществяваща контрол върху дейността на включените в групата осем т. търговски дружества, се установява, че И. М. – управител на „М.-*“ ЕООД е бил в Т. през месец май 2022 година, за да се срещне с Т.Г. – ** за външнотърговските отношения на групата и с О.Ю. – управител, във връзка с връщането на платения аванс, а не за да получи желязото. Тя установява, че след като е било произведено, желязото е останало дълго време на склад при производителя. През този период били изпратени многобройни имейли на И. М. да получи стоката си, но това не било сторено, поради което и в съответствие с т. законодателство бил задържан аванса, за което преди това И. М. бил предупреждаван с имейли, както и на проведената среща с ръководството в Т.. Свидетелката установява, че поръчката за производството на желязото, както и заплащането на аванса е осъществено от „М.*“ ЕООД в качеството на посредник, но че стоката е била за дружеството на И. М..

Задължението за получаване на произведената стока и за доставянето й в Б. било за посредническата фирма. От показанията е видно, че тъй като за 5 производителя в Т. е било ясно, че „М.*“ ЕООД изпълнява само посредническа дейност, а поръчката е направена от И. М., те са контактували с него.

В обясненията си, дадени по реда на чл. 176 от ГПК, И. М. в качеството си на управител на „М.-*“ ЕООД заявява, че се е свързал с ** едва в средата на месец май 2022 година. Контактите му били предоставени от управителя на „М.*“ ЕООД, след като договорът не бил изпълнен и не било доставено никакво желязо. Управителят на ответника му заявил, че не може да направи нищо повече и че следва да контактува сам с**дружество и да уреди нещата си. И. М. отрича да е отказвал да приеме желязото. Заявява, че не е имал никакви отношения с ** фирма, а с „М.*“ ЕООД и че се е свързал с производителя в Т. по настояване на управителя на „М.*“ ЕООД.

Други доказателства, включително такива, подкрепящи твърденията на ответника, че след изработването на желязото още в края на март ищецът е поискал първоначално отсрочка, а впоследствие е заявил, че не иска да го получи, а иска само да си върне авансово платената сума, не са събрани по делото.

Що се отнася до обстоятелството, че след изтичане срока на договора изпълнението е станало безполезно за ищеца, съдът намира, че ищецът не носи доказателствената тежест за установяването му. Поради това не може да се приеме, че е допуснато процесуално нарушение от първоинстанционния съд, респ. че е необходим нов доклад, с който доказателствената тежест за установяване на това обстоятелство да се възложи в тежест на ищеца. В случая става дума за договор за доставка с фиксиран срок и място на изпълнение. Неизпълнението в този срок / до 10.04.2022 година/, е достатъчно основание за купувача да поиска разваляне на договора, без да е необходимо да установява други обстоятелства. В случая става дума за осъществяване на търговска дейност и преценката за това в кой момент каква стока ще е необходима на търговеца с оглед на конкретните пазарни условия се извършва от самия него. Тя е намерила израз във фиксирания в договора срок, който обвързва и двете страни. Още повече, че в самия договор – в чл.