Решение № 260276 от 24.06.2021, Окръжен съд - Пловдив

Р Е Ш

Е Н И Е

Номер 260276 Година 24.06.2021 Град Пловдив

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивски окръжен съд – търговско отделение, ХІХ състав, На двадесет и шести май Година две хиляди двадесет и първа, В публично заседание в следния състав:

Председател: ГАЛЯ КОСТАДИНОВА

При секретар

МАЯ КРУШЕВА като разгледа докладваното от съдията търговско дело номер 319 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са искове по иск по чл.432 ТЗ, чл.79 ал.1 от ЗЗД и чл.92 ЗЗД.

Ищецът

„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД ЕИК ********* гр.София моли съда да осъди ответника К.Ц.М.

ЕГН ********** *** да плати сумите от:

125 700.69 швейцарски франка, представляваща дължима главница по Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 33071 от 07.02.2008г., сключен между страните, с настъпил падеж за периода 19.05.2015г. – 08.02.2019г.;

15 340.89 швейцарски франка, представляващи дължима възнаградителна лихва по договора с настъпил падеж за периода 19.05.2017г. – 08.02.2019г.;

22 959.37 швейцарски франка, представляващи дължима мораторна лихва по договора с настъпил падеж за периода 19.05.2017г. – 08.02.2019г.; 1 027.90 швейцарски франка, представляващи дължими такси по договора за времето от 19.05.2017г. до сезиране на съда на 26.05.2020г., както и законна лихва за забава върху главницата от 125 700.69 швейцарски франка от подаване на исковата молба на 26.05.2020г. до изплащане на сумата.

Твърди, че с ответника имат сключен писмен договор за банков кредит за покупка на недвижим имот от 07.02.2008г., по силата на който му е предоставил в швейцарски франка равностойността на 80 000 евро с краен срок за погасяване 312 месеца, считано от дата на усвояване на кредита. Първоначално сочи, че банката е цедирала вземанията си по договора на трето лице, като впоследствие с обратна цесия са й върнати, което било съобщено редовно на длъжника с връченото писмено предизвестие за обявяване на вземането за предсрочно изискуемо на 08.02.2019г.

Впоследствие уточнява, че главницата и лихвата по кредита са погасявани с плащания в периода от 26.03.2008г. до 16.11.2009г. за главницата и от 20.03.3008г. до 19.05.2011г. за лихвата. Твърди, че длъжникът е погасил и наказателна лихва в периода 26.03.2008г. – 18.06.2010г., както и такси от 19.02.2009г. до 30.09.2010г.

Твърди, че към 11.01.2019г. длъжникът е в забава за 98 броя месечни вноски за главница и лихви като първото просрочие е от 19.11.2010г. Не е заплатил 28 518.33 швейцарски франка за вноски за главница с настъпил падеж от 19.11.2010г., 75 924.28 швейцарски франка за вноски за възнаградителна лихва с настъпил падеж от 19.12.2010г.; 31 051.33 швейцарски франка за вноски за наказателна лихва, считано от 19.12.2010г.; както и такси в размер на 3 357.71 швейцарски фарнка. Поради погасяване на част от вземанията по давност, те се претендират за периода от 19.05.2015г. за главницата и от 19.05.2017г. за лихвите и неустойките и таксите.

Уточнява, че денят на усвояване на кредита е 19.02.2008г.

Поради изпадане в забава за 98 месечни вноски, считано от 19.11.2010г., кредитът е обявен за предсрочно изискуем на 11.01.2019г., а уведомлението до длъжника за това е връчено лично на 08.02.2019г.

Изразява становище, че възражението на ответника за погасяване на вземанията по давност е неоснователно, защото счита, че дългът не е обявен за предсрочно изискуем през 2013г. Твърди, че представената от длъжника нотариална покана, която му е връчена през 2013г. за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, макар и валидно оформена и връчена, не е била в състояние да доведе до ефекта на настъпване на предсрочна изискуемост, защото това уведомление не било достатъчно ясно и пълно откъм съдържание – няма посочване на неизпълнените и забавени вноски с техните основания, размери и падежи, не съдържало дните на забава и никаква конкретика, поради което не може да породи като правен резултат обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Възразява, че към момента на връчване на това уведомление не са били налице и предпоставките за това, защото имало извършено преоформяне на кредита по съгласие на страните и липсвало неизпълнение на задължения, които да са основание за предсрочна изискуемост.

Само кредиторът има право да упражни потестативното право да обяви кредита за пердсрочно изискуем, съответно има правото да не го упражни. Поддържа, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем с нотариална покана, връчена на 08.02.2019г., с нужното за това съдържание. Твърди, че в периода 2010г. – 2019г. банката е решила да не упражни правото си да преоформи кредита като предсрочно изискуем.

По възражението за представителна власт твърди да има надлежни пълномощни, а по това за нищожни неравноправни клаузи – че при доказване на такива следва договорът да се приложи без тях.

Ангажира доказателства, претендира разноски, представя справка по чл.80 от ГПК.

Ответнкът не признава исковете по основание и размер. Възразява, че претенциите са погасени по давност. Твърди, че ищецът е подал заявление по чл.417 от ГПК, по което е образувано ч.гр.д. № 1320/2014г. на РС Пловдив и по този повод е образувано след това т.д. № 79/2016г. на ПОС 23с., в което производство ищецът е твърдял и поддържал, че автоматично е настъпила предсрочната изискуемост на кредита на 19.01.2011г., което е съобщено на длъжника с нотариална покана, връчена на 11.07.2013г. В хода на исковия процес ищецът е поддържал, че предсрочната изискуемост е съобщена на длъжника с нотариалната покана, връчена му на 11.07.2013г. От този момент до сега са изтекли 5 годишна давност за главница и 3 годишна далност за лихви, поради което вземанията са погасени изцяло по давност. Няма спиране или прекъсване на давността,а доколкото исковото произвдство по т.д. № 79/2016г. на ПОС е приключило с отхвърляне на исковете, счита се, че давността не е прекъсната и спряна. Давността започва да тече от момента, в който вземането е станало изискуемо, съгласно чл.114 ал.1 от ЗЗД, т.е. от 19.01.2011г., евентуално от 11.07.2013г., не е прекъсвана и спирана, поради което е изтекла. Дори да се приеме, че давността започва да тече от 27.01.2014г. – датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК пред ПРС, то пак е изтекла петгодишната давност.

Възразява, че кредитът не може да бъде обявен повторно от ищеца за предсрочно изискуем с нова нотариана покана, връчена сега на 08.02.2019г., тъй като правото вече е упражнено, породило е правен резултата, то е потестативно и е преобразувало правоотношението, водено е и е приключило съдебно производство, където ищецът се е позовавал на така упражненото право.

Възразява, че ищецът злоупотребява с предоставените му права, защото веднъж по вече приключилото на три инстанции съдебно производство по т.д. № 79/2016г. е поддържал предсрочна изискуемост от 19.01.2011г., съобщена на 11.07.2013г., а сега отправя нова нотариална покана при вече упражнено право като твърди повторното му упражняване от 08.02.2019г., при вече погасени по давност вземания, и отново въвежда ответника в исков процес.

Възразява, че новата съдебна практика, според която при цедирани вземания банката не може да се полза от правото си по чл.417 от ГПК, е ирелевантна към основателност на претенциите.

Възразява, че ищецът не може да черпи права от Договор за кредит за покупка на недвижим имот от 07.02.2008г., защото банката е цедирала вземанията си на 09.08.2008г. на „Бългериън Ритейл Сървисиз“АД като с нов договор от 17.11.2011г. вземанията са прехвърлени пак на банката, но вече ищецът не черпи права от договор за кредит, а от договор за вземане. Възразява, че размерът не вземането не може да се установи от двата договора за цесия, защото не било конкретизирано в тях.

Възразява, че размерът на вземането не може да бъде установен. Според договора сумата е равностойност на швейцарски франка в евро в размер на 80 000 евро по курс купува за швейцарски франк към евро в деня на усвояване на кредита. По Приложение № 1 към договора към датата на сключването му 07.02.2008г. този курс е 1.1931 и по него кредитът е в размер на 131 389 швейцарски франка. Но според друго Приложение № 1 към договора е посочен друг курс – 1.6423602. В документите цифрите за курса към ШФ са изписани на ръка, както и в допълнителното споразумение от 28.04.2010г. В трето Приложение № 1 на банката по приключилото дело има празни места, непопълнено, в което може да се впише всякаква стойност. Поради това разминаване в документите ответникът възразява, че размерът на дълга не е ясен и не се знае, съответно размера му е неконкретизиран и оттук не може да бъде обект на цесия – не е ясно какво е прехвърлено.

Възразява, че трите допълнителни споразумения от 28.04.2010г., от 27.09.2010г. и от 30.09.2010г., са подписани от лица без представителна власт, защото към датите на сключването им вече е подписан договора за цесия от 09.04.2008г. и вземането е цедирано, в резултат на което споразуманията следва да бъдат подписани от служители на цесионера, но те са подписани от лица, които не са представлявали никога „Бългериън Ритейл Сървисиз“.

Възразява и, че лицето, подписало трите споразумения от името на длъжника, не е имал надлежна представителна власт за това с изрично пълномощно за такива споразумения и за предоговаряне условията на сключения договор за кредит, защото посоченото пълномощно е с дата преди сключване на договора за кредит и не е било възможно упълномощеното тогава лица да разполага и с права за предоговаряне.

Възразява, че договорът съдържа неравноправни клаузи, които като такива са нищожни. Твърди, че усвоените средства са били в евро. Само фиктивно е използван курса на ШФ с цел преизчисляване и оттук увеличаване задълженията на длъжника.

Твърди, че чл.3 ал.3 от договора е нищожен, защото уговорената неустойка при просрочие и при предсрочна изискуемост, в размер договорната лихва плюс 10 пункта надбавка, противоречи на добрите нрави и е житейски и юридически необосновано висока. При договорна лихва 5.55 % се дължи обезщетение при неизпълнение 15.55 %, което е много висок размер и е над присъщите обезщетителни и санкционни функции.

Твърди, че има нарушаване на баланса между страните по договора, защото кредиторът един път печели от повишаване на курса на ШФ, и след това при тази неустойка получава много по – висока цена от предоставения кредит.

Твърди, че в резултат на колективни искове на

КЗК има подписано с банките, включително с ищеца, споразумение, в което се признава, че уговореното превалутиране на кредитите по ШФ съдържа неравноправни клаузи. По споразумението банките са поели 80 % от валутния риск, а потребителите 20%, като банките се съгласяват с цел възстановяване на справедливостта, да поемат курсовата разлика при повишаване на обменния крус на ШФ. Счита, че в това споразумение ищецът е признал клаузите за неравноправни, поради което те са нищожни.

Възразява, че чл.3 ал.5 от договора е нищожна като неравноправна по смисъла на чл.143 ал.1 т.10 от ЗЗП. Предвижда, че дайсващия БЛП на банката за ШФ не подлежи на договаряне между страните и промените в него стават незабавно задължителни по договора. Твърди, че тази клауза не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до значително неравноправие в правата на банката и длъжника. В договора не е посочено ясно кога и при какви условия банката може да променя базовия си лихвен процен. Уговорката за лихва е съществена клауза на договора за кредит, защото определя цената на услугата, а в същото време клаузата не посочва условията, при която тази цена може едностранно да се измени от банката без възможност потребителят да влияе или да се откаже от договора.

Възразява, че същата клауза е нищожна и като неравноправа, при която липсва индивидуална уговорка. Макар и да не е клауза от ОУ на банката, тя не е уговорена индивидуално, изготвена е предварително от банката и върху съдържанието й длъжникът не е можел да повлияе.

Възразява, че като длъжник не е уведомена за първата цесия и че от 09.04.2008г. дължи плащане на друг кредитор. И двата договора за цесия твърди да не са вписани в СВ.

Възразява и, че в договора не е уговорена като предпоставки кога ще има основателна причина, при която банката като търговец, предоставящ финансови услуги, да има право едностранно да изменя условията на договора. Т.е. липсва основание да се прилага към договора изключението на чл.144 ал.1 т.1 от ЗЗП.