Решение № 188 от 07.07.2023, Районен съд - Сандански

РЕШЕНИЕ

№ 188 гр. Сандански, 07.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Катя Сукалинска при участието на секретаря Надежда Ж. Малинова Смиленска като разгледа докладваното от Катя Сукалинска Гражданско дело № 20231250100246 по описа за 2023 година

Производството по настоящото гр.д.№***/2023г. по описа на Районен съдСандански е образувано по искове с правно основание чл.26, ал.1, пр.1, пр.2 и пр.3 от ЗЗД и чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, предявени от Н. К. П., ЕГН **********, гр.С***, кв.С***, бл.**, ет.*, ап.*, против „Неткредит“ ООД, ЕИК 201253421, седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Лъчезар Станчев“ №3, ет.10, представлявано от Ирина Недкова Христова-Станкова – управител.

В исковата молба се твърди, че по реда на ЗПФУР между Н. К. П. в качеството й на кредитополучател и „Неткредит“ ООД в качеството на кредитор е сключен Договор за потребителски кредит №******8., по силата на който на ищцата е отпуснат кредит в размер на 1000 лв. за срок от 12 месеца, платим на 12 месечни вноски, всяка в размер на 103 лв., при общо дължима сума 1236 лв., ГЛП 41.05%, ГПР 49.72%. Съгласно чл.4.3. от договора кредитополучателят се задължава в срок до края на деня, следващ деня на сключване на договора за кредит, да обезпечи заема с банкова гаранция или гаранция, издадена от небанкова финансова институция, която трябва да бъде за сума в размер на 1236 лв. и със срок на валидност 26.11.2023г. В чл.6, ал.1 е предвидено, че ако кредитополучателят не предостави посоченото в чл.4, ал.3 от договора обезпечение в съответния срок, дължи неустойка в размер на 1080 лв., платима на 12 вноски, всяка в размер на 90 лв. По този начин месечната вноска по кредита възлизала на 193 лв., а общата сума по кредита – на 2 316 лв.

Твърди се, че общо платената от ищцата сума по процесния договор за кредит е в размер на 1 358.68 лв., както следва – по „изипей“ била заплатила първите две погасителни вноски в общ размер на 386 лв. /2 вноски по 180 лв./, на 22.02.2023г. предсрочно погасила кредита, заплащайки 969 лв., а на 1

23.02.2023г. доплатила 3.68 лв. за пълно издължаване на кредита.

Твърди се, че общо платената сума за неустойка е в размер на 258 лв., представляваща дължима неустойка до предсрочното погасяване на кредита, дължима за периода от 25.12.2022г. до 22.02.2023г. по погасителен план, като посочената сума е заплатена от ищцата в периода от 14.12.2022г. до 22.02.2023г.

Твърди се, че уговорената неустойка противоречи на императивни правни норми на ЗПК, поради което е нищожна.

Сочи се, че клаузата за неустойка противоречи на чл.71 от ЗЗД, която разпоредба уреждала последиците при непредставяне на обезпечение.

Нарушен бил чл.11, ал.1, т.9 и т.10 от ЗПК, тъй като договорената при тези условия неустойка, представляваща допълнителна облага-печалба за кредитора, не била включена в ГЛП и ГПР. При включването й в ГПР, размерът му се увеличавал многократно, което нарушавало разпоредбата на чл.19, ал.4 от ГПК. Ето защо, така предвидената клауза в договора очевидно имала за цел заобикаляне на чл.19, ал.4 от ЗПК, поради което на основание чл.21, ал.1 от ЗПК била нищожна.

На второ място се твърди, че неустоечната клауза е нищожна поради противоречие с добрите нрави. Уговорената неустойка излизала извън присъщите й обезщетителна, обезпечителна и санкционна функция. Бил нарушен принципът на справедливост и еквивалентност на насрещните престации. Процесната неустойка била предвидена за неизпълнено условие за отпускане на кредита, а не на същинското задължение по договора за връщане на заетата сума. В договора не били предвидени никакви правила, от които да става ясно какви вреди ще се компенсират с неустойката, още повече че всички преки и косвени разходи, възникнали от неизпълнението на задълженията на страните по договора, се покривали от ГПР. Настоява се, че задължението за предоставяне на гаранция било неизпълнимо предвид поставените ограничения и кратния срок за изпълнение. С уговарянето на тази неустойка заемодателят целял единствено да се обогати неоснователно, осигурявайки си допълнителна печалба чрез скрито оскъпяване на кредита.

Твърди се, че неустоечната клауза е нищожна поради неравноправния й характер по смисъла на чл.146, ал.1 от ЗЗП – със същата се прехвърлял риска от изпълнението на задължението на кредитора за извършване на обективна, добросъвестна и отговорна оценка на кредитоспособността на потребителя; не отговаряла на изискването за добросъвестност и водила до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, тъй като изпълнението на задълженията на кредитора е поставено в зависимост от условия, чието изпълнение зависи от неговата воля.

Предвид гореизложеното, до съда е отправено искане да обяви нищожността на неустоечната клауза на чл.6, ал.1 от Договор за потребителски кредит №******. поради противоречие със закона, заобикаляне на закона и добрите нрави, както и да осъди ответника да заплати на ищцата сумата в размер на 258 лв., представляваща недължимо платена сума за неустойка по чл.6, ал.1 от Договор за потребителски кредит №****., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане. Претендират се и сторените разноски в производството.

2

На основание чл.131 от ГПК на ответника „Неткредит“ ООД е изпратено копие от исковата молба и от приложенията към нея, които са му връчени на 29.03.2023г. В законоустановения 1-месечен срок, същият е подал в съда писмен отговор на исковата молба.

В отговора на исковата молба ответното дружество „Неткредит“ ООД оспорва предявените искове като недопустими и неоснователни.

Ответникът признава, че с ищцата по делото са сключили Договор за потребителски кредит №****** по силата на който на кредитополучателя е отпуснат кредит в размер на 1000 лв., и че в тежест на ищцата е възникнало задължение за плащане на неустойка поради непредставяне на обезпечение в срок. Признава, че целият кредит е погасен от кредитополучателя, както и че последният е заплатил сумата от 258 лв. за погасяване на задължението за неустойка по кредита.

Ответникът твърди, че кредитополучателят е разполагал с възможността да вземе информирано решение дали да предостави обезпечение, какъв вид обезпечение да предостави и дали да сключи договор за кредит при предложените условия, изрично описани в част II, т.8 и част III, т.4.3 от Стандартния европейски формуляр. Сочи се, че ищцата е разполагала с 30дневен гратисен период, през който не са били начислявани лихви и неустойки, поради което неоснователно било твърдението, че срокът за предоставяне на обезпечение бил неизпълним.

В съдебно заседание ищцата не се явява и не изпраща представител. Преди съдебното заседание чрез упълномощен адвокат представя писмено становище по съществото на делото. Претендира сторените в производството разноски по представен списък по чл.80 от ГПК.

Ответното дружество не изпраща свой представител в съдебно заседание. В писмено становище пледира за отхвърляне на исковите претенции като неоснователни. Моли за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендирания от насрещната страна адвокатски хонорар.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 24.11.2022г. между „Неткредит“ ООД като кредитор и Н. К. П. като кредитополучател е сключен Договор за потребителски кредит №***** при следните параметри на отпуснатия заем съгласно чл.11: размер на отпуснатия заем – 1 000 лв.; лихвен процент по кредита – 41.05%; ГПР – 49.72%; брой погасителни вноски – 12 месечни вноски, с падеж на 25-то число, при първа погасителна вноска 25.12.2022г. и последна погасителна вноска 25.11.2023г.; обща дължима сума по кредита – 1 236 лв., при дължима договорна лихва в размер общо на 236 лв. за срока на договора; размер на месечната вноска – 103 лв.

Съгласно чл.4, ал.3 от Договора в срок до края на следващия ден от сключване на договора, кредитополучателят е длъжен да предостави на кредитора гаранция по кредита, съгласно реда и условията, предвидени в Общте условия по договора. Банковата гаранция или гаранцията, издадена от небанкова финансова институция, трябва да бъде за сума в размер на 1 236 лв. със срок на валидност до 26.11.2023г. По силата на чл.6, ал.1 в случай, че кредитополучателят не представи на кредитора гаранция по кредита по чл.4, 3 ал.3 от договора в установения срок и съгласно реда и условията, предвидени в общите условия по договора, дължи на кредитора неустойка в размер на 1080 лв. Неустойката се начислява на месец, считано от изтичането на срока по чл.4, ал.3 и се заплаща заедно със следващата погасителна вноска по кредита съобразно уговорения погасителен план /чл.6, ал.2 и ал.5/. Така дължимата вноска за неустойка е по 90 лв. месечно на 12 месечни вноски, или общо дължима месечна вноска по кредита в размер на 193 лв.

Страните не спорят, че на основание горецитираните разпоредби, на кредитополучателя Н. К. П. е начислена неустойка по чл.6 от Договора, заради непредставяне на гаранция по кредита съобразно уговорените условия и срокове. Страните не спорят и че платената от ищцата сума по процесния договор за кредит е в общ размер на 1 358.68 лв., с което кредитът е изцяло погасен. Представени са писмени доказателства, от които се установява, че на 14.12.2022г. ищцата е заплатила по изипей 105 лв., на 06.01.2023г. – 95 лв., на 07.02.2023г. – 186 лв., на 22.02.2023г. – 969 лв., на 23.02.2023г. – 3.68 лв. По делото е прието за безспорно и ненуждаещо от доказване обстоятелството, че от общо платената от ищцата сума от 1 358.68 лв., платената сума за дължима по договора неустойка възлиза на 258 лв.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявени са обективно съединени искове за прогласяване нищожността на клаузата на чл.6, ал.1 от Договор за потребителски кредит №*****8, предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 1080 лв. в случай на непредставяне на обезпечение, като противоречаща на закона /на ЗЗП, ЗПК и ЗЗД/, евентуално заобикаляща закона /ЗПК/, евентуално накърняваща добрите нрави, с правно основание чл.26, ал.1, пр.1, пр.2 и пр.3 от ЗЗД във вр. с чл.21, ал.1 от ЗПК във вр. с чл.11, ал.1, т.9 т.10 от ЗПК във вр. с чл.146 от ЗЗП във вр. с чл.71 от ЗЗД във вр. с чл.19, ал.4 от ЗПК. Предявеният иск за прогласяване нищожността на клаузата за неустойка е съединен в условията на обективно кумулативно съединяване с осъдителен иск по чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 258 лв., представляваща платена без основание сума по нищожната договорна клауза за неустойка за периода от 14.12.2022г. до 22.02.2023г., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

По отношение на иска за прогласяване на нищожността на клаузата на чл.6, ал.1 от договора:

В исковата молба ищцата претендира прогласяване на нищожност на клаузата на чл.6, ал.1 от Договора за кредит на три основания – противоречие със закона, заобикаляне на закона и накърняване на добрите нрави. В съдебната практика се приема, че когато искът е за прогласяване недействителност на сделка и в исковата молба са заявени повече от едно от законовите основания за недействителност, съдът е длъжен да приеме, че е сезиран с множество обективно съединени искове. Независимо от поредността и съотношението, посочени от ищеца, исковете се считат предявени в условията на евентуалност и съдът е длъжен да ги разгледа в поредността, произтичаща от естеството на въведеното основание – от найтежкото към най-лекото, както и според това дали въведените основания са специални /предвидени в специален закон/ или общи /предвидени в чл.26 от ЗЗД/. Ако сделката е недействителна на едно основание, предвидено в закона, 4 е безпредметно прогласяването на нейната недействителност на друго основание /Решение №198/10.08.2015г. по гр.д.№5252/2014г. на ВКС;