Решение № 33 от 24.01.2025, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 33 гр. Ботевград, 24.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, V-ТИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ***** при участието на секретаря ***** като разгледа докладваното от ***** Гражданско дело № 20221810101206 по описа за 2022 година

Предявени са иск с правна квалификация чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 535 и сл. от ТЗ вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и съединен при условията на евентуалност иск по чл.

534, ал. 1 от ТЗ.

Ищецът- Д. Л. Д. от гр. София твърди, че на 24.09.2019 г. в гр. София Н. Д.

Николова, в качеството й на издател и платец, е издала запис на заповед в нейна полза за сума в размер на 850.00 лв., платими до седем дни от датата на предявяване на менителничния ефект. Въпреки, че записът е предявен на платеца на дата 25.09.2019 г., ответникът не е заплатила дължимата сума в размер на 850.00 лева на ищеца. След подадено от нея заявление по чл. 417, т. 10 от ГПК съдът е издал на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист въз основа на издадения в негова полза запис па заповед. Поради депозирано възражение по чл. 414 от ГПК, за ищеца е налице правен интерес от предявяване на иск по чл. 422 от ГПК за установяване на вземането, за което е издадена заповед за незабавно изпълнение по ч. гр. д. No 1281/2021 г. на Районен съд - гр. Ботевград.

Поддържа, че записът на заповед е редовен от външна страна, съдържа наименованието запис на заповед в текста на документа на езика, на който е написан, обещание да се плати определена сума в размер на 850.00 лв., което не е поставено в зависимост от настъпването на условие, падеж на задължението- уговорен 7 дни след предявяване съобразно чл. 486, ал. 1, т. 2 от ТЗ, място на плащането- гр. София, ж.к.

Бъкстон, бл. 19, вх. Ж, място на издаване- гр. София, посочено до името на издателя, дата па издаването на заповедната ценна книга и подпис на ответника. След като записът па заповед има всички необходими реквизити по чл. 535 ТЗ, то в полза на ищеца, в качеството му на поемател по записа на заповед, е възникнало вземане в размер на 850.00 лв. срещу издателя, изискуемостта на което е настъпила на седем дни след датата па предявяване на ценната книга, като същата е предявена на дата 25.09.2019 г. и седемдневният срок е изтекъл на дата 02.10.2019 г. Сочи, че към 1 настоящия момент плащане не е извършено. Моли съдът да постанови решение, с което признае за установено, че в полза на ищеца съществува вземане срещу ответника Н. Д. Николова, собственик на предприятието на ******, в размер на 850.00 лв., представляваща сума по издаден запис на заповед от дата 24.09.2019 г., предявен на дата 25.09.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаването на заявлението до окончателното погасяване на задължението. В условията на евентуалност, в случай, че бъде отхвърлен предявения иск по чл. 422 от ГПК поради давност или неизвършване на необходимите действия за запазване на правата по записа на заповед, моли съда на основание чл. 534, ал. 1 от ТЗ да осъди ответника, в качеството на издател на записа на заповед, да заплати на ищцата сумата в размер на 850.00 лв., представляваща сума, с която ответникът се е обогатила във вреда на ищцата. Претендира разноски по делото.

Ответникът- Н. Д. Николова- собственик на предприятието на ******, в депозиран в срока по чл. 131 от ГПК писмен отговор оспорва исковете като недопустими, а по същество като неоснователни. Не оспорва обстоятелството, че на 24.09.2019 г. в гр. София е издала запис на заповед в полза на ищцата за сумата от 850.00 лв., но твърди, че е заплатила дължимата сума на ищцата. Поддържа, че за погасяване на задължението й по издадения запис на заповед е превела с няколко плащания цялата дължима сума в полза на ищцата, като две от плащанията е извършила на дати 30.09.2019 г. и 27.01.2020 г., за което са съставени съответно Разписка No 0100009716236880 от 30.09.2019 г. и Разписка No 0100010357654803 от 27.01.2020 г. Сочи, че тези две плащания предхождат подаденото от ищцата на 07.07.2021 г. заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 и чл.

418 от ГПК, но въпреки това не са посочени от нея в заявлението, паради което и сумите, който са й изчислени като разноски по ч. гр. д. No 20211810101281/2021 г. по описа на Районен съд- Ботевград и по образуваното изпълнително дело са завишени и съответно недължими от нея в този им размер. Заявява, че тъй като с двете извършени от нея преди 07.07.2021 г. плащания е погасила сума в размер на общо 370.00 лв., оставащото й задължение по процесния запис на заповед възлиза на сума в размер на 480.00 лв. На 18.08.2022 г. извършила две плащания за погасяване на задължението й по процесния запис на заповед, като с Разписка No 0100016424652985 от 18.08.2022 г. заплатила в полза на ищцата сумата от 480.00 лв., представляваща оставащата дължима от нея сума. С Разписка No 0100016424860331 от 18.08.2022 г. заплатила в полза на ищцата сумата от 54.40 лв., представляваща законна лихва върху сумата от 480.00 лв., оставаща неплатена главница по процесния запис на заповед, поради което сочи, че е налице хипотезата на изпълнение от нейна страна, като ответник, в хода на процеса. Извършеното изпълнение /плащане/ се явява правопогасяващ факт, настъпил след предявяване на иска, и се взема предвид от съда съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 3 от ГПК. Предвид това, че е изпълнила изцяло в хода на процеса, то предявените установителен иск и предявения в условията на евентуалност осъдителен иск с правно основание 534, ал. 1 от ТЗ следва да бъдат отхвърлени на това основание.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Не се спори между страните, а същото се установява и от приложеното по делото заверено копие на ч. гр. д. No 1281/2021 г. на Районен съд – Ботевград, че по заявление на ищеца за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист от 07.07.2021 г., подадено по куриер с дата 06.07.2021 г., съдът е издал заповед No 329 от 07.07.2021 г. за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на 2 документ по чл. 417 от ГПК, с която е разпоредил длъжникът - Н. Д. Николова, с ЕГН **********, с адрес: *****, в качеството й на управител на ******, да заплати на заявителя Диана Л. Д., с ЕГН ********** сумата-главница от 850.00 лв., представляваща задължение по Запис на заповед, издаден на 24.09.2019 г., ведно със законната лихва върху горната сума-главница, считано от 07.07.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените в заповедното производство разноски за държавна такса в размер на 25.00 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 360.00 лв.

В предвидения за това срок ответникът е подал писмено възражение, като в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК заявителят е предявил настоящия иск за установяване на вземанията му към ответника, за които е издадена заповедта за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК.

По делото страните не спорят относно обстоятелството, че Н. Д. Николова управител на *****, с ЕГН ********** е издател по процесния запис на заповед.

Видно и от Запис на заповед от 24.09.2019 г. (приложен в оригинал по ч. гр. д. No 1281/2021 г. по описа на РС- Ботевград), на посочената дата ответникът Н. Д. Николова - управител на *****, с ЕГН **********, е издала запис на заповед, с който безусловно се е задължила да заплати на Диана Л. Д., с ЕГН ********** – поемател, сумата от 8 500.00 лв., с падеж на плащане до 7 дни от датата на предявяване. Посочени са място на издаване и място на плащане – гр. София. Видно от извършеното отбелязване върху записа на заповед, същият е предявен за плащане на Н. Николова на 25.09.2019 г.

Видно от заверени копия на разписка No 0100009716236880 от 30.09.2019 г. и Разписка No 0100010357654803 от 27.01.2020 г. на Easy Pay, на 30.09.2019 г. ответникът Н. Д. Николова е превела по сметка на ищеца Д. Л. Д. сумата от 250.00 лв., а на 27.01.2020 г. – сумата от 120.00 лв., като в разписките не е посочено основание за преводите.

Видно от заверени копия на разписка No 0100016424652985 от 18.08.2022 г. г. и Разписка No 0100016424860331 от 18.08.2022 г. на Easy Pay, на 18.08.2022 г. ответникът Н. Д. Николова е превела по сметка на ищеца Д. Л. Д. сумата от 480.00 лв. с посочено основание за превода – “погасяване на задължение по запис на заповед, изд. на 24.09.2019 г.” – по първата разписка, и сумата от 54.40 лв. с посочено основание “законна лихва по запис на заповед, изд. на 24.09.2019 г.” – по втората разписка.

В хода на производството по делото ищецът, чрез пълномощника си, е направила искане за отхвърляне на предявения от нея иск поради извършено плащане в хода на процеса до размер на 480.00 лв., а за размера над 480.00 лв. до предявения от 850.00 лв. за отхвърлянето му като неоснователен, като прави искане за присъждане на направените от нея разноски предвид това, че е ответникът е дал повод за завеждане на делото.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 535 и сл. от ТЗ вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за установяване на вземане на ищеца към ответника, за което е издадена заповед No 329/07.07.2021 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417, т. 9 от ГПК по ч. гр. д. No 1281/2017 г. по описа на РСБотевград, а именно запис на заповед от 24.09.2019 г., издаден от ответника. Съдът 3 намира така предявеният иск за неоснователен.

В случая ответникът не оспорва наличието на издаден от нея Запис на заповед от 24.09.2019 г., с който безусловно се е задължил да заплати на поемателя – ищецът по делото, сумата от 850.00 лв. Процесният запис на заповед е редовен от външна страна и съдържа всички необходими реквизити по чл. 535 от ТЗ, като е породил валидно менителнично задължение за заплащане на посочената в него сума.

Представената ценна книга съдържа наименованието “запис на заповед”, както в заглавието на акта, така и в текста на същия. Записът на заповед материализира безусловно задължение за плащане на сумата от 850.00 лв. Падежът е уговорен съобразно разпоредбата на чл. 537 във вр. с чл. 486, ал. 1, т. 2 от ТЗ - на определен ден след предявяването, а именно на в 7- дневен срок след предявяването му, като същият е предявен на 25.09.2019 г. Като място на издаване и място на плащане е посочено гр.

София, а като поемател – Д. Л. Д.. Менителничният ефект е издаден на 24.09.2019 г. и е положен подпис на издателя Н. Д. Николова, с ЕГН ********** - управител на *****.

Записът на заповед е породил парично задължение за ответника като издател на ценната книга към ищеца за заплащане на сумата по записа, като същият е предявен за плащане на 25.09.2019 г. и следователно падежът му е настъпил на 02.10.2019 г.

Няма спор между страните, като това обстоятелство по същество се признава от ищеца с оглед депозираното от нея в хода на производството становище, че преди датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (06.07.2021 г.), с две плащания от 30.09.2019 г. и 27.01.2020 г. на обща стойност 370.00 лв. ответникът е погасила част задължението си към ищеца по процесния запис на заповед, а в хода на настоящото исково производство с две плащания от 18.08.2022 г. ответникът е погасила останалата част от задължението си по записа на заповед в размер на сумата от 480.00 лв., като е платила и сума в размер на 54.40 лв. за законна лихва по същия. Посочените обстоятелства се установяват и от представените от ответника разписки с No 0100009716236880 от 30.09.2019 г., No 0100010357654803 от 27.01.2020 г., No 0100016424652985 от 18.08.2022 г. и No 0100016424860331 от 18.08.2022 г. на Easy Pay.

Предвид изложеното съдът намира, че с плащане на сумата от 370.00 лв. преди датата на подаване на заявлението за издаване за заповед за изпълнение и изпълнителен лист ответникът е погасила частично задължението си по него до размера на така платената сума, поради което искът в тази му е неоснователен и следва да бъде отхвърлен на това основание. При това към датата на подаване на заявлението дължимо е било задължение по процесния запис на заповед в размер на сумата 480.00 лв., което е погасено чрез плащане в хода на настоящото производство, а именно след подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК и след предявяване на установителния иск за вземането.

Разпечатката съдържа 29 от 48 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/02fe795b-6411-42f6-80e7-a8b49e5130aa