Решение № 11450 от 12.06.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11450 гр. София, 12.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЙОАННА Н. СТАНЕВА при участието на секретаря С. ЕМ. Д. като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело № 20231110138587 по описа за 2023 година

Предявен е от С. И. С. срещу Столична община осъдителен иск с правно основание чл. 49, във вр. с чл. 45 ЗЗД за заплащане на сума в размер на 3000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания в резултат на претърпения ужас и страх от паднало дърво върху управлявания от него лек автомобил марка „Тойота Айго“, рег. № ******** на 23.06.2020г., около 17:00 ч. на ул. „Николай Коперник“, гр. София, срещу № 27, ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и иск с правно основание чл.

86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 952,60 лева за периода от 23.06.2020г. до 10.07.2023г.

Ищецът твърди, че на 23.06.2020г., около 17:00 ч., паркирал автомобила на приятелката си до тротоара на ул. „Николай Коперник“ срещу № 27. Посочва, че на тротоара, до който паркирал автомобила, имало дърво с дебелина около 40-50 см., което било видимо здраво, със зелена корона, а времето било хубаво, без облаци и дъжд. Навежда твърдения, че намиращото се в близост дърво се срутило на предното стъкло на автомобила и го счупило. Посочва, че след инцидента имуществените вреди по автомобила били отстранени за сметка на застрахователя, но за него останали неимуществените такива, изразяващи се в наличие на страхова невроза, болка в главата от образувала се цицина и одрасквания, завишено кръвно налягане, както и увеличаване на процента инвалидност от 50% на 66%. Посочва, че през този период се будел нощем с викове, облян в пот и притеснение от предстоящ удар, а паркирането се превърнало в ужас за него, като изпитвал постоянен страх от преживяното и от това, че ще се повтори. Изложени са съображения, че ответникът в качеството на собственик на декоративна растителност е бил сигнализиран, че дървото е изгнило и създава опасност за живота и здравето на преминаващите. Поддържа, че 1

Столична община има задължение да осигури безопасна среда за гражданите и имуществото им като осъществява поддръжка на общинските озеленени площи и насаждения по улици, алеи и площади, вкл. и чрез премахване на опасни дървета съгласно Наредба № 1 за опазване на озеленените площи и декоративна растителност, издадена от Министерство на териториалното развитие и строителство и чл. 42 от Наредбата на Столичния общински съвет за изграждане, поддържане и опазване на зелената система на Столична община.

С уточнителна молба от 14.12.2023г. ищецът е посочил, че претендира лихва за забава от момента на настъпване на непозволеното увреждане, а именно 23.06.2020г. до момента на подаване на исковата молба. Лихвата за периода от 23.06.2020г. до 11.07.2023г. била в размер на 952,60 лева. Претендира лихва и от датата на исковата молба до пълното изплащане на сумата. Искането към съда е да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск. Навежда твърдения, че не са предоставени годни доказателства за доказване на претендираното от ищеца обезщетение за неимуществени вреди, както и че не е налице причинно - следствена връзка между инцидента и претърпените от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, които са пряка и непосредствена последица от причиненото му увреждане. Поддържа, че ищецът е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат, доколкото не е положил дължимата грижа да прояви внимание при паркиране на автомобила в близост до соченото дърво във време, в което метеорологичните условия са били предпоставка за възникване на подобен инцидент. Твърди, че настъпилото събитие е случайно събитие, поради което не дължи заплащане на обезщетение. Твърди, че в случая липсвало противоправно поведение от страна на Столична община, което изключвало и виновността й. В условия на евентуалност моли да бъде намален размера на претендираното обезщетение вследствие на съпричиняване на вредите от страна на ищеца.

Искането към съда е да отхвърли предявения иск. Оспорва претендираните разноски като прекомерни и моли да бъдат съобразени с Наредба № 1 от 09 юли 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

Прието е Удостоверение от СДВР, Първо районно управление ог 06.07.2020г., в което е посочено, че С. И. С. на 30.06.2020г. е заявил в 01 РУ- СДВР, че на 23.06.2020г. около 17:00 часа в гр. София на ул. „Николай Коперник“ срещу № 27, е установил на личния си автомобил- Тойота Айго, рег. № ********, щета на предно челно стъкло, преден капак и таван. Уточнено е, че по случая е заведена преписка с вх. № 225000-8717/2020г. по описа на 01 РУ- СДВР.

Прието е и Постановление от 24.07.2020г. по пр. пр. № 28375/2020г. по описа на СРП, с което е отказано да се образува досъдебно производство и е прекратена преписка № 28375/2020г. по опис на СРП.

2

Приета е фактура № **********/14.08.2020г., издадена от „ТМ Ауто“ ЕООД на ЗАД „Алианц България“ на стойност 2132,68 лева за следните услуги: мех.работа, боядисване, задна лява врата, материали боядисване и камера.

Прието е и възлагателно писмо за поръчка за възлагане на ремонт № 375489 от 13.07.2020г., в което е посочено че за автомобил Тойота Айго, рег. № ******** има изготвена поръчка за възлагане на ремонт с № 375489, одобрена от А.Г.Г..

От свидетелство за управление част Втора се установява, че собственик на лек автомобил „Тойота Айго“, рег. № ******** е В.В.П..

Прието е и Експертно решение № 90783 от зас. 88 от 11.05.2023г., в което е посочено че С. С. е с 66 % трайна неработоспособност и с водеща диагноза хипертонично сърце със застойна сърдечна недостатъчност.

Прието е и Експертно решение № 73 от зас. 5 от 10.01.2020г., издадено от IV-та МБАЛ- София ЕАД, в което е посочено, че С. С. е с диагноза хипертонично сърце със застойна сърдечна недостатъчност и с 50 % трайно намалена работоспособност.

От Медицинско направление за ТЕЛК № 18 от 20.12.2022г. се установява, че същото е издадено на С. И. С. с диагноза на водещото заболяване- стенокардия, неуточнена, и придружаващи заболявания- увреждания на лумбо-сакралния плексус, притискане на нервни коренчета и плексуси при болести на междупрешленните дискове, хипертонично сърце без застойна сърдечна недостатъчност и болести на слуховия нерв.

От писмо от Столична община, дирекция „Зелена система“ се установява, че към дирекцията не са постъпвали сигнали за процесния адрес и няма налична документация, съдържаща информация за описания инцидент, която да е относима към делото и отразените в него съдебни насоки.

От писмо от Национален институт по метеорология и хидрология от 11.01.2024г. се установява, че по данни на Централната метеорологична станция на НИМХ, гр. София, на 23.06.2020г. около 17:00 часа е валяло дъжд, облачността е била значителна; температурата на въздуха е била около 18 С. Относителната влажност на въздуха е била около 88 %, с хоризонтална видимост около 12 км.

От писмо от МВР, Дирекция „Национална система 112“, Районен център 112-София се установява, че на 23.06.2020г. са постъпили обаждания относно паднало дърво на адрес: гр. София, ул. Николай Коперник от телефон *********** в 16,58ч от лице, което се е представило за С. С. и от телефон *********** в 17,03ч от лице, представило се за г-н Й..

Свидетелят В.П., живуща на семейни начала със С. С., е посочила, че живее с него от 20 години. Лятото, юни месец на 2020г., трябвало да я закара в офиса в „Гео Милев“, спрял на улицата и отишла до офиса. Забавила се известно време, като се върнала видяла, че нещо се е случило, имало хора около колата, дърво върху нея и много се изплашила. Почнали да местят дървото, за да може да излезе. Предното стъкло било счупено, С. бил ужасно изплашен и издраскан. Когато отишла, той още бил на шофьорското място и хора се били 3 скупчили от двете страни и местели дървото. Дървото било паднало отгоре и върху стъклото, счупено било цялото отпред. Отместили дървото и ищецът излязъл. Тогава не валяло, нито валяло когато били паркирали. Сочи, че С. не й бил споделял дали имал притеснения да шофира, но то се виждало, стресирал се, не можел да спи, въртял се, като заспял- почвал да бълнува. Твърди, че това продължило дълго време, започнал да вдига кръвно, още повече от преди, виело му се свят, бил нервен. Сега бил по-спокоен, но пак се оглеждал като паркира. Сочи, че притеснението и бълнуването се появи след този момент, не бил имал проблеми в работата си и в отношенията си с приятелите, но бил стресиран.

Някой път на сън викал – „Това дърво ще ме пребие“. От стреса бил все едно си е глътнал езика.

От приетата съдебно-медицинска експертиза се установява, че от представените медицински документи и основно въз основа на Експертно решение на ТЕЛК от 11.05.2023г. С. И. С. е със 66 % трайно намалена работоспособност поради хипертонично сърце със застойна сърдечна недостатъчност, увреждания на междупрешленните дискове в поясния и другите отдели на гръбначния стълб с радикулопатия и световъртеж от централен произход. Експертът е уточнил, че от вписаните мотиви се установява, че увеличеният процент е основно от световъртежа от централен производ с чести декомпенсации. Вещото лице е посочило, че световъртежът е напълно възможно да е по-силно и по-често изразен в резултат на претърпяната травма на главата във връзка с инцидента. От заключението се установява, че не може да се изключи и влиянието на преживения стрес от падналото дърво върху автомобила, в който е седял ищецът. Експертът е уточнил, че това може да причини задълбочаване, както на сърдечните му оплаквания от хипертоничната болест, така и на световъртежа. Световъртежът от централен произход е основно при ищецът и е в причинна връзка с хипертоничната болест.

При така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи:

По иска с правна квалификация чл. 49 във връзка с чл. 45, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи осъществяване на описаното в исковата молба събитие, в резултат на което са настъпили твърдените от него неимуществени вреди, техния вид и размер, настъпване на вредите в причинна връзка с процесното събитие, наличие на задължение на ответника да упражнява контрол над поддържането на насаждения по улици в гр. София, и обуславящо отговорността на ответника по чл. 49 ЗЗД правоотношение по възлагане на работа на лица, при или по повод извършването на която последните са станали причина за вредоносното деяние.

Съдът намира, че по делото се установява по категоричен начин обстоятелството, че на 23.06.2020г. ищецът е бил спрял управлявания от него лек автомобил „Тойота Айго“, рег.

№ ******** около 17:00 часа на ул. „Николай Коперник“ срещу № 27, гр. София, както и че докато е бил на шофьорското място върху спрелия автомобил е паднало дърво. Горните обстоятелства се установяват по категоричен начин от свидетелски показания на св. В.П., които съдът кредитира като логични, последователни, вътрешнонепротиворечиви и 4 кореспондиращи с останалия събран доказателствен материал, а именно приетите документи от МВР, Дирекция „Национална система 112“, както и документите, касаещи извършения ремонт на процесния автомобил.

Основните спорни между страните въпроси са дали ответникът е отговорен за настъпилите вреди, причинно-следствената връзка между инцидента и причинените вреди, както и размера на същите. По тези въпроси съдът намира следното:

Отговорността по чл. 49 ЗЗД е особен вид безвиновна и обективна отговорност за чужди противоправни и виновни действия, като тази отговорност има гаранционнообезпечителен характер. За да се ангажира отговорността на ответника по посочената разпоредба, следва да се установят общите предпоставки, при които за определено лице би възникнала деликтна отговорност, както и допълнителния факт на възлагане на работа на деликвента от ответника и причиняване на вредите при или по повод тази работа – така и Постановление № 7 от 29.XII.1958 г., Пленум на ВС, Постановление № 17 от 18.XI.1963 г., Пленум на ВС, Постановление № 4 от 30.X.1975 г., Пленум на ВС и Постановление № 9 от 28.XII.1966 г., Пленум на ВС. В ППВС № 9/1966 г. е прието, че в някои случаи се касае до неспазване на правилата за извършване на възложената работа, а в други случаи до невземане на необходимите мерки за предотвратяване на увреждането; за възложителите бездействието е основание за отговорност за увреждането, когато то се изразява в неизпълнение на задължения, които произтичат от закона, от техническите и други правила и от характера на възложената работа. Съответно в т. 13 от ППВС № 17/1963г. е изяснено, че са възможни случаи, когато вредите настъпват в резултат както от вещта, така и от виновното поведение на дадено лице. Тогава отговорността на този, който е възложил работата и същевременно е собственик на вредоносната вещ или тя се е намирала под негов надзор, се основава едновременно на чл. 49 и чл. 50 ЗЗД. Възложителят на работата, независимо дали е собственик или упражнява надзор върху вещта, ще отговаря само по чл.