Решение № 2209 от 10.04.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2209 гр. София, 10.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Е, в закрито заседание на десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елена Маврова

Членове:

Стилияна Григорова

Биляна Магделинова като разгледа докладваното от Елена Маврова Въззивно гражданско дело № 20241100513545 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба, подадена от длъжника ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД срещу разпореждане от 22.10.2021 г. за разноските, по изпълнително дело № 20249210401335 на ЧСИ С.П., с което е отказано да бъде редуциран размера на адвокатското възнаграждение поради прекомерност.

В жалбата се поддържа, че отказът е незаконосъобразен, защото претендираното възнаграждение от 1000 лв. е прекомерно, като не съответства на НМРАВ, а отделно от това не са извършени действия, освен дистанционно подаване на молба за образуване на изпълнително дело. Сочи, че в случая, съдът следва да съобрази и практиката на ЕС във връзка с разноските. В тази връзка, счита адвокатският хонорар за прекомерен, като моли същият да бъде намален до размер от 200 лв., за образуване на изпълнителното дело. Претендира разноски.

Взискателят по изпълнителното дело С.Н.Г., чрез адв. В.Д. е депозирала възражения, в която сочи че сумата е платена и възнаграждението не е прекомерно, а е съобразено с материалния интерес.

В мотивите си по чл. 436, ал. 3 от ГПК съдебният изпълнител поддържа, че жалбата е неоснователна, защото адвокатското възнаграждение не е прекомерно, и взискателят е депозирал молба, с искане за налагане на запор, а освен това са представени доказателства за договарянето му и съответно плащане.

След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото, настоящият състав намира за установено следното:

Жалбата е допустима (ТР 3/2015 г.), а разгледана по същество и е основателна.

Видно от представеното изпълнително дело № 20249210401335 на ЧСИ С.П., в срока за доброволно изпълнение длъжникът ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД е депозирал възражение срещу размера на определеното адвокатско възнаграждение в 1 размер на 1000 лв.

С разпореждане от 22.10.2024 г. съдебният изпълнител е отказал да намали разноските за адвокатски хонорар.

Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските. В тази връзка следва да се има предвид, че разноските следва да се определят към приключване на делото, като се отчете сложността на делото при релевирано искане за прекомерност на адвокатското възнаграждение (ТР 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС).

Според нормата на Наредбата № 1 от 09.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа, за образуване на изпълнително дело се дължат 200 лв., а за процесуално представителство, защита и съдействие и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания, приложима е нормата на чл. 10, т. 2 от нея.

Безспорно дължимо е адвокатско възнаграждение за образуване на изпълнителното дело в размер на 200 лв. Не е налице обаче извършването на изпълнителни действия от страна на процесуалния представител на взискателя с цел удовлетворяването на вземането, поради което за разликата над 200 лв. до претендираните 1000 лв. разноски за адвокатско възнаграждение не се дължат. Извод в обратен смисъл не следва от факта, че е наложен запор, доколкото това действие не може да се приеме за същинско такова по водене на изпълнителното дело, а отделно от това изпълнителен способ е следвало да се посочи още при депозиране на молбата за образуване на изпълнително дело.

Приложение намира в случая и решение от 23.11.2017 г. на СЕС по съединени дела С – 427/16 и С-248/2016 г., които овластяват сезираният съд да провери, с оглед конкретните условия за прилагане на уредба на минимални размери на адвокатските възнаграждения, действително отговора на легитимни цели и дали ограниченията се свеждат до това, което е необходимо, за изпълнението на тези легитимни цели. В случая, при главница в размер на 5000 лв., и при липса на действия във връзка с изпълнението, настоящият състав намира, като съобрази и посоченото по - горе, че адвокатското възнаграждение следва да бъде редуцирано до сумата от 200 лв.

Доколкото настоящето производство е за разноски, съдът намира, че не следва да се кумулират отново такива, поради което на жалбоподателя не следва да се присъждат разноски.

Предвид на изложеното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба, подадена от длъжника ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД срещу разпореждане от 22.10.2021 г. по изпълнително дело № 20249210401335 по описа на ЧСИ С.П., с което е отказано да бъде редуциран размера на адвокатското възнаграждение поради прекомерност от 1000 лв. до 200 лв. и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

НАМАЛЯВА на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК адвокатско възнаграждение, 2 прието за събиране в полза на взискателя С.Н.Г. до размера от 200 лв., дължимо за образуване на изпълнително дело № № 20249210401335 по описа на ЧСИ С.П..

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3