Решение № 15702 от 19.08.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15702 гр. София, 19.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЯНА М. ФИЛИПОВА при участието на секретаря МАРИЯ Т. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело № 20241110144055 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба от ЗАД „Армеец“ против Столична община с искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 824,40 лева, представляваща регресно вземане в размер на действителните вреди и сторени ликвидационни разноски по договор за застраховка „Каско“ за щети на лек автомобил марка „**“, модел „**“ с рег. № СВ ** АТ, по преписка № **, възникнали вследствие на пътнотранспортно произшествие реализирано, в резултат на непочистено, необезопасено и заледено пътно платно на ул. „**“ в гр. София, ведно със законна лихва за забава върху главницата от подаване на исковата молба на 24.07.2024 г. до окончателно погасяване на вземането, както и сумата в размер на 287,53 лева, представляваща законна лихва за забава върху главницата за периода от 24.07.2021 г. до 24.07.2024 г. Направено е искане сторените от страната съдебни разноски да бъдат възложени в тежест на ответника.

В исковата молба са изложени твърдения, че към момента на възникване на процесното пътнотранспортно произшествие между ЗАД „Армеец“ и собственика на описания лек автомобил е съществувало валидно застрахователно правоотношение по силата на Договор за застраховка „Каско“. Представителят на страната поддържа, че на 07.12.2019 г. в гр. София, при движение по ул. „**“, при разминаване с друго превозно средство, водачът на застрахования при ищеца автомобил попадал на необезопасено и несигнализирано препятствие на пътното платно – заледен участък, вследствие на което автомобилът започнал да се пързаля по пътното платно и ударил два паркирани автомобила.

Процесуалният представител на страната поддържа, че по повод инцидента в дружеството била образувана преписка по щета № **, по която било определено застрахователно обезщетение в размер на 814,40 лева, което било изплатено в полза на собственика на увредения автомобил с платежно нареждане от 12.10.2020 г. В исковата молба са изложени твърдения, че застрахователят направил ликвидационни разноски в размер на 10 лева.

Представителят на страната поддържа, че пътят, на който е реализиран инцидента, е част от общинската пътна мрежа, за поддържането на която отговаря ответника. В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът отправил регресна покана до Столична Община за заплащане на изплатеното застрахователно обезщетение и направените ликвидационни разноски, но ответникът не е изпълнил доброволно задължението си.

1

В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез процесуалния си представител юрисконсулт М., оспорва исковата претенция по основание и размер. В подадения отговор са изложени съображения, че по делото не са ангажирани доказателства, от които да се установява описания в исковата молба механизъм на пътнотранспортно произшествие и наличието на пряка-причинно следствена връзка между инцидента и описаните увреждания по моторното превозно средство. В допълнение е отбелязано, че е налице неяснота относно точното място на възникване на пътния инцидент, като е посочено, че ул. „**“ в гр. София е с еднопосочно движение и без наклон. В депозирания отговор са изложени съображения, че не са ангажирани доказателства относно състоянието на пътната настилка при възникване на инцидента. Направено е възражение, че водачът на увредения автомобил е проявил небрежност при управление на лекия автомобил, нарушил е разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, като при избиране на скоростта на движение не се е съобразил с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и с конкретните условия на видимост, в резултат на което шофьорът е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат. В отговора са изложени твърдения, че на датата на възникване на описаното в исковата молба пътнотранспортно произшествие за процесния участък са проведени мероприятия по зимно почистване на пътя, поради което ответникът е изпълнил задълженията си по почистване на уличните платна от сняг и и разпръскване на техническа сол и смеси. Исковата претенция е оспорена и по размер. По изложените доводи е направено искане исковата претенция да бъде отхвърлена, като в тежест на ищеца бъдат възложени сторените по делото съдебни разноски. При условията на евентуалност е направено възражение за прекомерност на претендираните от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за следното:

В доказателствена тежест на ищеца по главния иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 във вр. чл. 45 ЗЗД е да установи при условията на пълно и главно доказване кумулативното наличие на следните юридически факти: валидно правоотношение по договор за имуществено застраховане и вследствие виновно и противоправно поведение на лице, за което отговаря ответникът, да е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение, застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение, както и посочения механизъм на пътнотранспортно произшествие, в причинна връзка, с който да са нанесени твърдените вреди на автомобила и размера на обезщетението.

В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по посочените обстоятелства, както и да докаже възраженията си в отговора, вкл. твърдяното от него съпричиняване /за което съпричиняване не сочи доказателства/, а при установяване на елементите от фактическия състав на вземането, следва да докаже, че е погасил задължението.

При съобразяване на поддържаните от страните твърдения на основание чл. 146, ал.

1, т.4 ГПК с доклада е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото, че към датата на възникване на описаното в исковата молба пътнотранспортно произшествие между ищеца и собственика на лек автомобил марка „**“, модел „**“ с рег. № СВ ** АТ е съществувало валидно правоотношение по договор за застраховка „Каско“, по силата на който ищцовото дружество заплатило в полза на собственика на моторното превозно средство сумата в размер на 814,40 лева и сторило ликвидационни разноски по образуваната щета в размер на 10 лева.

За установяване на механизма, по който е реализиран пътния инцидент по делото е представен протокол за ПТП № ** г., съставен от С.С. – служител на 01 ОПП-СДВР в 09:40 часа, съгласно който процесният автомобил при движение по ул. „**“ на кръстовището с бул.

„**“ в резултат на заледяване на пътя се плъзга назад по наклона и се удря в две паркирани моторни превозни средства, като разположението на застрахованото при ищеца моторно 2 превозно средство и паркираните автомобили е онагледено на изготвена от длъжностното лице схема. Протоколът съдържа и описание на видимите щети по процесното моторното превозно средство – „задна броня, огледало, калник, врати“.

По делото са представени заявление за изплащане на обезщетение за вреди на МПС от 10.12.2019 г., протокол за опис на щетите по претенция, калкулация, доклад по образуваната ликвидационна преписка и платежно нареждане от 12.10.2020 г., с което в полза на собственика на процесното моторно превозно средство е изплатена сумата в размер на 814,40 лева.

Като писмено доказателство по делото е приет ежедневен Констативен протокол № 0** за установяване на количествата на изпълнените и неизпълнените видове действия от 07.12.2019 г., съгласно който на процесната дата за времето от 09:30 часа до 12:30 часа били извършени дейности по механизирано обработване на уличните платна чрез разпръскване на техническа сол по редица улици с обществена значимост в централната градска част, включително и процесната ул. „**“.

От събраните гласни доказателствени средства чрез разпит на водача на автомобила се установява, че при управление на процесното моторно превозно средство по пресечка с бул. „**“ близка до бул. „**“ попаднал на заледен пътен участък, като при изкачване автомобилът се хлъзнал назад и се ударил в две паркирани на улицата коли. Водачът разкрива, че инцидентът се случил в събота сутрин когато трябвало да закара сина си на курс по математика. Свидетелят сочи, че се движел с ниска скорост ( 5-10 км/ч) и автомобилът бил оборудван със зимни гуми. Водачът разкрива, че в нощта преди инцидента валяло дъжд, а след това сняг и улицата била заледена, като нямало следи пътното платно да е почиствано или обработвано със съответните смеси против заледяване. Свидетелят сочи, че след възникване на произшествието подал сигнал до полицейските органи, като пристигналият на място екип поради заледяването не могъл да достигне с кола инцидента, а при слизане от служебния автомобил един от служителите на МВР се подхлъзнал. Съдът цени събраните свидетелски показания като логични, последователни и разкриващи релевантни за правния спор обстоятелства непосредствено възприети от лицето. Изложената от водача на моторното превозно средство фактическа обстановка се подкрепя от ангажираните по делото писмени доказателства.

От приетото по делото заключение по допусната съдебно-автотехническа експертиза, което съдът цени като безпристрастно, обективно и компетентно дадено, се установява, че процесното пътнотранспортно произшествие е възникнало вследствие на преминаване на процесния лек автомобил през заледен участък, вследствие на което водачът загубил контрол над управлението на моторното превозно средство и реализирал удар в паркираните зад него коли. От приетото допълнително заключение се установява, че улицата, на която е реализирано произшествието има наклон, като експертът е онагледил траекторията на движение на процесния автомобил. Вещото лице сочи, че всички увреждания, отразени в описа на застрахователя, се намират в пряка причинно-следствена връзка с механизма на процесното събитие. Вещото лице разяснява, че стойността необходима за възстановяване на моторното превозно средство по средни пазарни цени към датата на събитието възлиза на сумата в размер на 1550,75 лева, а обичайните разноски за ликвидиране на щета по риск „Каско“ са в границата между 15 и 25 лева.

Съгласно чл. 8, ал. 3 ЗП, общинските пътища са публична общинска собственост, като със законовата разпоредба на чл. 31 ЗП на общината като юридическо лице е вменено задължението да поддържа общинската пътна мрежа в състояние, отговарящо на изискванията на движението, което означава отстраняване на всяка настъпила неизправност на пътната настилка, която създава опасност от повреждане на движещите се по нея моторни превозни средства. Съответно чл. 167, ал. 1 ЗДП предвижда, че лицата, които стопанисват пътя, го поддържат в изправно състояние, сигнализират незабавно препятствията по него и ги отстраняват във възможно най-кратък срок. На общината е вменено задължението да ремонтира и поддържа общинските пътища в състояние, отговарящо на изискванията на движението, в т. ч. полагане на дължимата грижа за премахване или ограничаване на 3 неблагоприятното влияние на снега и леда върху условията на движение /снегопочистване, обезопасяване на пътищата срещу хлъзгане/, съгласно чл. 19, ал. 1, т. 2 и чл. 31 ЗП, чл. 167, ал. 1 ЗДвП, чл. 2, ал. 2, т. 3, чл. 3, ал. 1, т. 3 и нормите на глава ІV от Наредба № РД-02-20-19 от 12.11.2012 г. за поддържане и текущ ремонт на пътищата. В случая по делото не е спорно, че пътният участък, на който е възникнало събитието е част от пътната мрежа на гр. София, респ. ответникът носи отговорност за състоянието на пътя.

Съдът намира възражението, че Столична община е изпълнила задължението си по поддържане на пътя в безопасно за преминаване състояние за неоснователно. В тази връзка следва да бъде съобразено на първо място обстоятелството, че съставеният на 07.12.2019 г. протокол за ПТП е официален свидетелстващ документ /чл. 179, ал. 1 ГПК/ и като такъв се ползва с обвързваща материална доказателствена сила относно удостоверените в него, непосредствено възприети от длъжностното лице факти, относими към механизма на ПТП и в частност относно състоянието на пътното покритие, за което е констатирано, че е заледено.