Решение № 1690 от 13.04.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1690 гр. Пловдив, 13.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Свилена Ст. Давчева при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева като разгледа докладваното от Свилена Ст. Давчева Гражданско дело № 20255330113648 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с искова молба от „Креди йес“ ООД, ЕИК 200688545, срещу А. Х. В., ЕГН **********, с която са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 2233,23 лева, представляваща неплатена главница по Договор за паричен заем № ****/**** г., сключен между страните, както и сумата от 373,37 лева – договорна лихва за периода 09.12.2024 г. – 14.04.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 04.06.2025 г., до окончателното изплащане, за които суми е издадена Заповед № 4859/10.06.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 10176/2025 г. по описа на РС – Пловдив, ХV гр. с.

В исковата молба и уточняваща молба на ищеца от **** г. се твърди, че между страните бил сключен Договор за паричен заем № ****/**** г., по силата на който ищецът предоставил на ответника парична сума в размер на 2500 лева, която следвало да бъде върната заедно с договорна лихва, съобразно приложимия погасителен план. Посочва се, че в чл. 8 от договора била предвидена и клауза за неустойка при неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение, но в настоящото производство не се претендират суми във връзка с нея. Твърди се, че в периода от 30.09.2024 г. до 09.12.2024 г. по процесния договор са извършени плащания в общ размер на 838 лева, разпределени по пера за погасяване на задължения, както следва:

1

266,77 лева – главница; 236,50 лева – договорна лихва; 334,73 лева – неустойка. Излагат се твърдения, че предвид останали непогасени задължения, ищецът е обявил предсрочна изискуемост на вземанията по договора за заем, като е изпратил уведомление за това до ответника, връчено на дата 14.04.2025 г. Поддържа се, че исковите претенции обхващат вземания по процесния договор за заем за останала незаплатена главница в размер на 2233,23 лева и за възнаградителна лихва в размер на 373,37 лева, дължима за периода от 09.12.2024 г. до 14.04.2025 г. За събиране на претендираните вземания ищецът се снабдил със Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 10176/2025 г. по описа на РС – Пловдив, срещу която постъпило възражение от длъжника, поради което се предявяват настоящите установителни искове.

Предвид изложеното се моли за уважаване на исковете и присъждане на сторените разноски. При условията на евентуалност се възразява срещу направено от насрещната страна искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38 от Закона за адвокатурата.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника А.

В., с който оспорва исковете. Излага твърдения за недействителност на сключения между страните договор за заем поради противоречие с добрите нрави и поради неспазване изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК.

Поддържа, че е налице нееквивалентност на насрещните престации на страните предвид високия размер на възнаградителната лихва, чиято реална стойност, според ответника, не е посочена коректно в съдържанието на договора. Счита, че в договора за кредит не е посочен и действителният размер на ГПР. Твърди, че в случая неправомерно са надвзети суми за договорна лихва от страна на кредитора. Поддържа, че тъй като процесният договор бил недействителен, то по него се дължи само чистата стойност на заема на основание чл. 23 ЗПК. Иска се от съда да отхвърли предявените искове. Претендират се разноски.

По допустимостта:

Видно от приложеното ч.гр.д. № 10176 по описа за 2025 г. по описа на Районен съд Пловдив, образувано по депозирано от Креди Йес ООД заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, за сумите, предмет на настоящото дело е издадена заповед № 4859 от 10.06.2025 г. Срещу издадената заповед е подадено възражение от длъжника, предвид което заповедният съд е указал на заявителя да предяви иск по реда на чл. 422 ГПК.

В законовия едномесечен срок е предявен настоящият иск. Налице е идентитет между претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение, и тези, предмет на производството по делото. /предявената претенция е измежду тези за които е издадена заповедта по чл 410 ГПК/. Предвид изложеното, така предявените искове са допустими.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът счита за установено от фактическа страна следното:

С Определение 1582 от 06.02.2026 год. /л.38,39/ съдът е отделил като 2 безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че между ищеца „Креди йес“ ООД и ответника А. Х. В. е сключен Договор за паричен заем № ****/**** год, както и че ищецът е получил по процесния договор плащания в общ размер на 838 лева.

От приобщения по делото Договор за паричен заем № ****/**** год. и погасителен план /л.4-6/, се установява, че между страните е възникнало облигаторно правоотношение, по силата на което Креди Йес ООД, като кредитор е предоставило в заем на ищеца парична сума в размер на 2500 лева, при месечен лихвен процент от 3.330 % и ГПР от 48.054 %. Задължението следва да се погаси в рамките на 15 месеца. Съгласно клаузата на чл. 6 от договора, от ищеца следвало да бъде представено обезпечение, а именно: един или повече гаранти, отговарящи на изискванията на чл. 10, ал. 2, т. 1 от Общите условия към договора и още едно обезпечение по избор измежду ипотека на недвижим имот, особен залог върху движимо имущество, банкова гаранция или ценна книга, издадена в полза на ответника. Съгласно изискванията на чл. 10, ал. 2 от ОУ към договора за заем, гарантите следвало да бъдат две физически лица, всяко от които да има осигурителен доход в размер над 1000 лева; да работи по безсро„ен трудов договор, да не е заемател по договор за заем, сключен със заемодателя, да няма неплатени осигуровки за последните две години, да няма кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „редовен”, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ. При неизпълнение на задължението по чл. 6 от Договора, съгласно клаузата на чл.8 се дължала неустойка в размер на 2318.32 лева.

С молба вх. № 18359 от 20.02.2026 год. /л.43/ са посочени компонентите включени в ГПР, като изрично е посочено, че в ГПР не са включени разходите, които заемателят заплаща при неизпъление на задълженията си по договора.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът счита от правна страна следното:

Съобразно изложеното от фактическа страна, то не е налице съмнение, че между "Креди ес" ООД и А. Х. В. като заемател, е възникнало правоотношение по повод предоставянето на паричен заем в размер от 25000 лева. Заемодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК.

Сключеният договор за паричен заем по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон ЗПК.

С отговора на исковата молба е направено възражение за недействителност на процесния договор за кредит, което съдът намира за основателно. Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.

3

10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.

Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са възникнали при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

В процесния случай, твърденията за недействителност на процесния договор поради противоречието му с чл. 11, т. 9 и т. 10 ЗПК следва да бъдат разгледани съвместно, доколкото са неразривно свързани с клаузата на чл. 6 от договора. Посочената разпоредба от договора, възлага в тежест за заемателя да осигури поне две обезпечения измежду следните: ипотека на недвижим имот, особен залог върху движимо имущество, банкова гаранция или ценна книга, издадена в полза на ответника и двама гаранти. Прочитът на съдържанието на посочената клауза и съпоставянето й с естеството на сключения договор за паричен заем, налага разбирането, че по своето същество тя представлява скрито възнаграждение за кредитора ( което последният е прикрил, обозначавайки го като неустойка). Изискванията, които посочената клауза от договора възвежда за потребителя са на практика неосъществими за него, Предвид това, не само правно, но и житейски необосновано е да се счита, че потребителят ще разполага със съответна възможност да осигури банкова гаранция в размер от 2500 лева. ( за което съответната банкова институция ще изисква също заплащане) или поне две лица- поръчители, които да отговарят на многобройните, кумулативно поставени изисквания към тях ( така, както са отразени във фактическата част от настоящото изложение ). Тоест, поставяйки изначално изисквания, за които е ясно, че са неизпълними от длъжника, то кредиторът цели да се обогати.

Същевременно, кредиторът не включва т.нар. от него „неустойка” към договорната лихва към кредита и към ГПР, като стремежът му е по този начин да заобиколи нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Тези изводи са красноречиво илюстрирани и от факта, че самият кредитор, в погасителния план към договора /л. 7/, изначално включва вземането за „неустойка при липса на обезпечение” при формирането на анюитетната вноска. В тази връзка, явно е кредиторовото очакване, че длъжникът не би могъл да покрие изискването за осигуряване на обезпечение. Именно предвид гореизложеното, то съдът счита, че вземането за неустойка, на практика представлява скрито възнаграждение за кредитора и като такова е следвало да бъде включено в годишния процент на разходите.

Съгласно чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. Съгласно чл.

19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Предвид това е 4 необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай е посочено, че ГПР е 47.908 %, но от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. Нещо повече- както вече бе коментирано, предвид предпоставките, при които става изискуема разписаната в чл. 8 от Договора „неустойка”, то тя е с характер на възнаграждение и следва да бъде включена изначално при формирането на ГПР, като при включването й той неминуеми би нараснал над 50%. В случая, акцентът се поставя не само върху факта, че в тежест на потребителя се възлага заплащането на допълнително възнаграждение за ползвания финансов ресурс, но и върху обстоятелството, че ако това обстоятелство му бе известно ( чрез изначалното му включване в разходите по кредите), то той не би сключил договора.