Решение № 393 от 25.08.2023, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 393 гр. Пазарджик, 25.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА при участието на секретаря И.В. като разгледа докладваното от КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА Административно наказателно дело № 20235220200633 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по въззивна жалба на И. А. Н. от с.К. обл.Пазарджик, депозирана чрез адв.К. У. от АК- Пазарджик, срещу Електронен фиш серия К №7206643 на ОДМВР- Пазарджик, с който на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.4 , вр. ал.1 т.2 от ЗДвП , за извършено нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП, му е наложена глоба в размер на 100 лв..

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на атакувания ЕФ. Като основен аргумент за това е посочено обстоятелството, че същият е издаден за нарушение, извършено с ремарке, което не представлява МПС по смисъла на ЗДвП. Настоява се, че това е достатъчно основание за отмяна на ЕФ. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.

Представлява се от своя процесуален представител адв.У., който поддържа жалбата по изложените в нея съображения, които доразвива в пледоарията си по съществото на делото.

За ответника по жалбата ОД на МВР- Пазарджик, редовно призовани, не се явява представител. Постъпило е писмено становище от пълномощника на Директора на ОДМВР- Пазарджик- гл.юрисконсулт К.а Пенова, с което се иска потвърждаване на ЕФ, като се твърди, че нарушението е безспорно доказано, а глобата е наложена при спазване изискванията на чл.27 ЗАНН.

Прави се възражение за прекомерност на претендираните от жалбоподателя разноски и се иска присъждане на такива под формата на юрисконсултско възнаграждение.

1

Районният съд, след преценка основателността на релевираните в жалбата оплаквания, като взе предвид събраните по делото доказателства, при съблюдаване разпоредбата на чл.63 ЗАНН, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

С обжалвания Електронен фиш серия К №7206643 на ОД на МВРПазарджик, на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.4 вр. ал.1 т.2 от ЗДвП , за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП , на жалбоподателя, като ползвател на ремарке за товарен автомобил Ванхол 2 К 2002, с рег.№*****, е наложена глоба в размер на 100 лева, за това, че на 15.08.2022г. в 16:01 часа, в гр.Пазарджик, ул.Пловдивска №106, посоченото ППС е установено и заснето с автоматизирано техническо средство /АТТС/ ARH САМ S1 с №120с с9е със скорост на движение от 69 км/ч при максимално допустима в населено място от 50 км/ч и при отчетен толеранс от 3 км/ч, като нарушението е извършено в условията на повторност- в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ серия К №5485012 от 15.06.2022г.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства, съдържащи се в представената от ОДМВРПазарджик административнонаказателна преписка, включваща снимков материал- фотоси /л.51-55 от делото/, заснети с процесното АТСС, представляващи веществени доказателства по смисъла на чл.189 ал.15 от ЗДвП, както и протокол по чл.10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. на министъра на вътрешните работи, отразяващ начина на установяване на нарушението /л.6 от делото/.

Приетите по делото доказателства са еднопосочни и безпротиворечиви, поради които съдът ги кредитира в тяхната цялост.

ЕФ е връчен на жалбоподателя на 27.03.2023г., съгласно отразеното в известие за доставяне /л.13 от делото/, а жалбата против него е подадена по електронен път с КЕП до компетентния районен съд чрез ОДМВРПазарджик от активно легитимирано лице на 07.04.2023г., т.е. в срока по чл.189 ал.8 от ЗДвП, поради което същата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:

Безспорно е установено по делото, че заснемането на движението на ремаркето е осъществено с мобилно АТСС ARH САМ S1 с №120с с9е. Няма съмнение, че използваното АТСС е предназначено за осъществяване контрол на скоростта на движение на МПС. С процесното АТСС на 15.08.2022г. е бил осъществяван такъв контрол на посоченото в ЕФ място, за което от служител при Сектор "ПП" при ОДМВР- Пазарджик- оператор на системата е съставен Протокол за използване на АТСС рег.№1006р-8341/16.08.2022г., съгласно чл.10 ал.1 от Наредба №8121з-532/12.05.2015г. на МВР за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, където подробно е отразено времето /начало в 13:00ч. и край на работа в 18:30ч./, мястото /гр.Пазарджик, 2 ул.Пловдивска №106/, както и ограничението на скоростта в населеното място /до 50 км/ч/. Видно от Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №17.09.5126, издадено от БИМ, процесното АТСС е вписано в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване под №5126 и е преминало проверка на техническите и метрологични характеристики, за което е съставен Протокол №73-СГ-ИСИС/11.11.2021г. на БИМ. Поради това няма съмнение, че процесното АТСС към инкриминираната дата е било технически изправно.

Нарушението е описано в ЕФ по време, място и констатирано превишение на скоростта. Индивидуализирано е ППС, с което извършено нарушението, както и АТСС, с което същото е установено. Конкретизирана е разрешената и установената скорост при отчетен толеранс от 3 км/ч в полза на нарушителя, предвид възможността за допустима техническа грешка.

Изчислен е размерът на допуснатото превишение на скоростта от 19 км/ч.

Посочен е извършителят на нарушението, неговият ЕГН и постоянен адрес, както и обстоятелството, че нарушението е извършено в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ серия К №5485012. Безспорно нарушението е извършено на 15.08.2022г., в условията на повторност, доколкото по делото се събраха доказателства, за това, че на жалбоподателя е издаден, на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.1 т.4 ЗДвП, ЕФ серия К № 5485012 за извършено на 05.07.2021г. нарушение на чл.21 ал.1 ЗДвП, връчен лично на нарушителя и влязъл в законна сила на 31.05.2022г./съгласно справка за нарушител/водач /л.31-33 от делото/.

Жалбоподателят е санкциониран при условията на чл.188 ал.2 ЗДвП, а именно като лице, на което е предоставено за управление ППС- ремарке за товарен автомобил Ванхол 2 К 2002, с рег.№*****, собственост на търговско дружество „Гинитранс-09“ ЕООД- гр.Пазарджик с ЕИК 200882678 с управител К. И.ов Г. от с.К. обл.Пазардджик, съгласно Декларация по чл.189 ал.5 ЗДвП /л.14 от делото/.

Нормата на чл.21 ал.1 от ЗДвП предвижда, че при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава посочените в същата разпоредба стойности на скоростта, като за населено място максимално разрешената скорост е от 50 км/ч.. В случая нарушението е извършено именно в населено място- в гр.Пазарджик на ул.Пловдивска №106.

Съгласно чл.182 ал.4 вр. ал.1 т.2 от ЗДвП , водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено място, в условията на повторност се наказва с двойния размер на предвидената глоба- за превишаване от 11 км/ч до 20 км/ч в размер на 50 лв. В този смисъл и доколкото в случая се касае за превишаване на максимално допустимата скорост в населено място с 19 км/ч /при отчетен толеранс от 3 км/ч в полза на водача/, извършено в условията на повторност, то наложеното на жалбоподателя административното наказание е било определено при 3 съблюдаване на приложимите в случая санкционни норми на ЗДвП.

Въпреки горното се установява неправилно приложение на материалния закон, доколкото обжалвания електронен фиш е съставен срещу жалбоподателя за управление на ремарке.

Административнонаказателното обвинение, както вече беше посочено, е повдигнато за нарушение по чл.21 ал.1 от ЗДвП . Субект на нарушението, видно от текста на разпоредбата, може да бъде водач на пътно превозно средство, за който важи забраната за превишаване на съответните скорости.

Видно е, че законодателят не вменява в състава задължение субектът да е непременно водач на моторно превозно средство. Съгласно §1 т.25 от ДР на ЗДвП, водач е лице, което управлява пътно превозно средство или води организирана група пешеходци, което води или кара впрегатни, товарни или ездитни животни или стада по пътищата. В случая, безспорно от фактическа страна се установява, че именно жалбоподателят е управлявал процесното ремарке на посочените в ЕФ дата, час и място. Ремаркето по силата на §1 т.17 от ДР на ЗДвП също представлява пътно превозно средство, поради което е годно средство за извършване на нарушението на чл.21 ал.1 от ЗДвП . За да бъде задвижвано, ремаркето от своя страна бива теглено от МПС, което също следва да бъде индивидуализирано в достатъчна степен в санкционния акт. В случая, в обжалвания ЕФ обаче липсват каквито и да било данни за МПС /влекач/, с което е било теглено процесното ремарке.

Отделно от това, съгласно нормата на чл.189 ал.4 ЗДвП, „При нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.

Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство , собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното и заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи.“. В този смисъл електронният фиш следва да съдържа данни за регистрационния номер на моторното превозно средство /каквито в случая липсват/ и същият може да бъда съставен единствено във връзка с управление на моторно превозно средство.

В настоящия случай обжалваният електронен фиш е съставен срещу жалбоподателя именно за управление на ремарке, което не представлява МПС по смисъла на §6 т.11 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП , а пътно превозно средство, снабдено с двигател за придвижване, с изключение на релсовите превозни средства и индивидуалните електрически превозни 4 средства.

От горното може да бъде направен извод, че електронен фиш по реда н а чл.189 ал.4 и сл. от ЗДвП може да бъде съставен само във връзка с управление на моторно превозно средство, каквото ремаркето не е. В случая е следвало да се установи МПС, с което е било теглено процесното ремарке, което би позволило реализиране на административнонаказателната отговорност на водача по реда на чл.189 ал.4 от ЗДвП. До такава логика води и систематичното тълкуване на другите алинеи на чл.189 ЗДвП /и поспециално ал.6, 8 и 15), в които законодателят е използвал изрично понятието "моторно превозно средство" и съществителното "автомобил". От друга страна, никъде в тези разпоредби не е използван общия термин "пътно превозно средство". В този контекст съдът намира, че волята на законодателя е била, посредством особения ред за административно наказване чрез ЕФ, да бъдат санкционирани единствено водачите на моторни превозни средства и именно затова, като задължителни реквизити в неговото съдържание е предвидено да се посочат регистрационен номер и собственик, на който е регистрирано МПС. Това законово изискване очевидно не е изпълнено в настоящия случай. От друга страна, да се приеме обратното, а именно че на административно наказване по коментирания специален ред подлежат и собствениците на пътни превозни средства, каквито са ремаркетата и полуремаркетата, създава и друг проблем- напълно възможно е МПС, с което е извършено нарушението да е регистрирано на собственик, различен от този, на който е регистрирано ремаркето/полуремаркето, което естествено поражда и въпроса за подлежащото на санкциониране лице.