Решение № 290 от 15.07.2022, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 290 гр. Варна, 15.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Елина Пл. Карагьозова при участието на секретаря Христина Здр. А.а като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Търговско дело № 20223100900109 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по предявен от Национална агенция за приходите, с адрес: гр. София, ул. „Княз Дондуков“ № 52, представлявана от В.П.а – директор на Дирекция „Държавни вземания“ /НАП/ срещу „Нур Пиле“ ЕООД (в несъстоятелност), ЕИК 203622618, със седалище и адрес на управление: гр. Игнатиево, ул. ПИ № 000518 – Птицеферма, при задължителното участие на синдика на ответника Н.А. Г., с която е предявен иск по чл. 694, ал. 2, т. 1 от ТЗ за установяване поредност на удовлетворяване по чл.722, ал.1, т. 1 от ТЗ на публични вземания в общ размер на 46 176,10 лв., от които 34093,72 лв. – главници и 12082,38 лв. – лихви, начислени до 15.03.2021 г., включени под № 3 в Списъка на приетите вземания, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, одобрен с Определение № 191/03.02.2022 г. по т. д. № 1066/2020 г. на ВОС, ТО в производството по несъстоятелност на „Нур пиле“ ЕООД (н.), обявен в ТР под № 20210604124218.

Ищецът извлича активната си легитимация от качеството си на кредитор на „Нур пиле“ ЕООД (н.) с подробно индивидуализирани вземания за публични задължения на дружеството в общ размер от 46 176,10 лв. по ЗДДС, ЗКПО, ЗДДФЛ, КСО, както и имуществени санкции, установени с три броя наказателни постановления. Твърди, че същите са включени в списъка 1 на приетите вземания от 04.06.2021 г., с поредност на удовлетворяване по чл.

722, ал. 1, т. 6 и т. 9 ТЗ. Срещу предвидената поредност е подадено възражение с вх. № 11471/14.06.2021 г. от кредитора, което е отхвърлено с Определение № 1006/09.08.2021 г. на съда по несъстоятелност, а с Определение № 191/03.02.2022 г., обявено в ТР под №20220204124657, списъкът е одобрен без корекции. Счита, че процесните публични вземания са с поредност по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ, тъй като са обезпечени със запори, наложени по реда на ДОПК и ГПК с Постановления за налагане на предварителни обезпечителни мерки на осн. чл. 121, ал. 1 ДОПК на публичен изпълнител при ТД на НАП-Варна с изх. № С200003-023-0001339/23.04.2020 г., изх. № С200003-022-0043874/13.07.2020 г., изх. № С200003-0220044132/14.07.2020 г., изх. № С200003-022-0049100/30.07.2020 г., изх. № С200003-022-0049456/31.07.2020 г. и Постановление по ИД 1409/2020 г. на ЧСИ Хр. Георгиев, рег. № 892 в КЧСИ, надлежно вписани в ЦРОЗ.

Поддържа, че съгласно чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ, кредитор - титуляр на обезпечено със запор, вписан в ЦРОЗ, вземане има право на предпочтително удовлетворяване при разпределение на суми, получени от осребряването на имуществото, послужило като обезпечение.

В срока по чл. 367, ал. 1 ТЗ е постъпил отговор от ответника „Нур пиле“ ЕООД(н.), в който се изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск. Възразява се, че вписан по реда на ЗОЗ запор има действие само в производството по ДОПК и не води до привилегия в производството по несъстоятелност. Излага се и че вписването на процесните запори в ЦРОЗ е недопустимо с оглед изменението на чл. 26, ал. 3, т. 11 от ЗОЗ, в сила от 30.12.2016 г., изключило възможността за вписване на наложени по ДОПК обезпечителни мерки, каквито именно са визираните от ищеца. В подкрепа на позицията си несъстоятелният длъжник посочва и че дори при изпълнение в хипотезата на чл. 193 ДОПК вр. чл. 638, ал. 1 ТЗ, срещу имущество, върху което са наложени мерки за обезпечаване на публични и частни вземания, предпочтително според чл. 194, ал. 3 ДОПК се удовлетворява присъединеният по право в производството пред публичния изпълнител кредитор с частно, а не публично вземане, което по аргумент за по-силното основание води до извод, че последното не се ползва с привилегия по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ, дори в случаите, когато се удовлетворява в производството по несъстоятелност, след изтичане на шестмесечния срок от откриването му.

2

Сочи, че чл. 724 ТЗ изрично урежда привилегированото разпределение на продажната цена на заложена или ипотекирана вещ, но не и на възбранена или запорирана такава. Инвокира доводи, че запорът не е привилегия, а обезпечителна мярка и че неговото налагане ще произведе действията, предвидени в чл. 451 и чл. 452 ГПК, но няма да доведе до предимство на взискателя при осребряване на запорираното имущество. Поддържа, че съгласно чл. 43, ал. 4 от ЗОЗ в случаите, в които спрямо залогодателя е открито производство по несъстоятелност, преди да е било вписано пристъпване към изпълнение по ЗОЗ, заложният кредитор се удовлетворява в производството по несъстоятелност, т.е. без привилегията на заложен кредитор. Тъй като такъв е настоящият случай, за НАП не съществува право на предпочтително удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ.

В писмено становище синдикът на дружеството ответник счита иска за неоснователен и необоснован, като моли за отхвърлянето му. Изтъква, че целта на вписванията по ЗОЗ не е да бъде създадено право на предпочтително удовлетворяване, а предимство при конкуренция между различни изпълнителни способи, насочени върху едно и също имущество. Вписването на запора в ЦРОЗ цели да осигури действие на запора спрямо заложен кредитор, когато двата обезпечени кредитори – със залог и запор върху същото имущество, се конкурират. Твърди също, че чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ влиза в противоречие с нормите, уреждащи реда на удовлетворение при принудителното изпълнение по ГПК и ДОПК, които не предвиждат привилегии за вземания, обезпечени със запор/възбрана (чл.194 ДОПК и чл.136 ЗЗД). Поддържа, че следва да се отчете и разпоредбата на чл. 638, ал.

4, изр. 2 ТЗ, според която наложените в изпълнителното производство запори и възбрани са непротивопоставими на кредиторите по несъстоятелността.

Позовава се и на нормата на чл. 724 ТЗ, уреждаща последиците от продажбата на заложена или ипотекирана, но не и на възбранена или запорирана вещ, за да обоснове становището си, че целта на законодателя не е да се създаде привилегия за вземания, обезпечени със запор или възбрана.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:

С решение № 38/22.02.2021г., постановено по т.д. №1066/2020г. на 3

ВОС, съдът е обявил неплатежоспособността на „Нур Пиле“ ЕООД, с начална дата на 01.01.2020 г. и открил е производство по несъстоятелност длъжника.

С молба за предявяване на вземане вх.№ 5427/23.03.2021 год. кредиторът НАП е предявил в производството по несъстоятелност на длъжника „Нур Пиле“ ЕООД вземания за сума в общ размер на 66739.59 лв., от които 54185.72 лева, главници и сумата от 12553.87 лева, законна лихва към 15.03.2021г.

В изготвения от Синдика и обявен в ТР по партидата на длъжника на 04.06.2021 г. Списък на приети вземания, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, вземанията на НАП са приети в пълния предявен размер с поредност на удовлетворяване - чл. 722, ал.1, т. 6 от ТЗ.

Срещу списъка е подадено възражение вх. № 11471/14.06.2021 год. от кредитора НАП в частта относно предвидената поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 6 и т. 9 ТЗ, до размера на сумата 34093.72 лв., главници по публични вземания и до размера на сумата 12082.38 лв., лихви върху главницата за периода до 15.03.2021 г.

С определение №1006 от 09.08.2021г. съдът по несъстоятелността е оставил възражението без уважение.

Приети са като доказателства по делото Постановления на Публичен изпълнител, с които са наложени предварителни обезпечителни мерки на основание чл. 121, ал. 1 ДОПК, както следва:

1./ Запор върху пет МПС и движима вещ, наложен с Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки на осн. чл. 121, ал. 1 ДОПК с изх. № С200003-023-0001339/23.04.2020 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП-Варна за обезпечаване на вземанията по Заповед за възлагане на ревизия № Р-03000319003999-020-003/16.01.2020 г., вписан в ЦРОЗ под № 2020050401897, като действието му е продължено с Постановление с изх. № С200003-139-0001109/04.06.2020 г. на публичен изпълнител при ТД на НАПВарна, вписано в ЦРОЗ под № 2020061601589. След проведеното ревизионно производство е издаден Ревизионен акт № Р-03000319003999-091001/19.05.2020 г.;

2./ Запор върху две МПС, наложен с Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. № С200003-022-0043874/13.07.2020 г. на 4 публичен изпълнител при ТД на НАП-Варна, по изп.дело №200861519/2020г. за вземане в размер на 127796.18 лева, вписан в ЦРОЗ под № 2020072800064;

3./ Запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, депозити, вложени вещи в трезори, вкл. и съдържанието на касетите, суми, предоставени за доверително управление, находящи се в търговски банки, наложен посредством Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. № С200003-022-0044132/14.07.2020 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП-Варна, по изп.дело №200861519/2020г. за вземане в размер на 127829.80 лева, вписан в ЦРОЗ под № 2020072800190;

4./ Запор върху осем броя движими вещи, наложен с Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. № С200003-022-0049100/30.07.2020 г., по изп.дело №200861519/2020г. за вземане в размер на 126363.55 лева, вписан в ЦРОЗ под № 20200811101875;

5./ Запор върху 14 броя МПС, наложен с Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. № С200003-022-0049456/31.07.2020 г., по изп.дело №200861519/2020г. за вземане в размер на 126396.56 лева, вписан в ЦРОЗ под № 2020081102060;

6./ Запор върху 15 броя движими вещи, наложен по ИД №1409/2020 г. на ЧСИ Хр. Георгиев, рег. № 892 в КЧСИ, по което държавата е присъединен по право взискател за вземания по изп.дело №200861519/2020г. за вземане в размер на 71077.41 лева, вписан в ЦРОЗ под № 2020111801235.

При тази фактическа установеност, настоящият състав на Варненски окръжен съд, достигна до следните правни изводи:

Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.694, ал.2, т.1 от ТЗ.

Същият е предявен при наличие на всички специални предпоставки по чл.694 ТЗ – качество на страните, предявяване на вземането от НАП, подадено възражение срещу посочената в списъка на приетите вземания поредност на удовлетворяване, отхвърляне на възражението на кредитора; предявяване на иска в преклузивния срок. Няма спор, че е допустим иск за установяване на поредност на удовлетворяване на вземане, различна от приетата с определението по чл.692, ал.4 от ТЗ, като в тази хипотеза предмет на иска по чл.694, ал.1 от ТЗ е съществуването на привилегията на приетото с определението по чл.692, ал.4 от ТЗ вземане.

5

Съгласно чл.722, ал.1, т. 1 от ТЗ, вземанията, възникнали до откриването на производството по несъстоятелност, обезпечени със залог или ипотека, или запор или възбрана, вписани по реда на Закона за особените залози, се ползват с право на предпочтително удовлетворение от получената сума при реализацията на обезпечението. Правната доктрина и съдебна практика, константно се придържат към становището, че разпоредбата на чл.

722, ал. 1, т. 1 ТЗ следва да бъде тълкувана корективно в частта, предвиждаща привилегия при удовлетворяване на вземанията, обезпечени със запор или възбрана, вписани по реда на ЗОЗ. Приема се, че вписването на запор има за последица противопоставимост на правата на обезпечения кредитор по отношение на кредитор, в чиято полза е учреден по-късно особен залог върху запорираното имущество (чл. 12, ал. 2 и чл. 30, ал. 1 ЗОЗ), като при принудително изпълнение заложният кредитор ще има качеството на хирографарен, а не за обезпечен.

Поради правната си същност на обезпечителни мерки, запорът и възбраната не осигуряват привилегии, а само относителна недействителност на извършените от длъжника разпореждания след тяхното налагане – чл.452 ГПК, чл.206 ДОПК. Нито в ЗЗД – чл.136, нито в ДОПК - чл.194, законодателят урежда вземанията, обезпечени със запор или възбрана, като привилегировани. Разпоредбата на чл. 194 ДОПК предвижда предимство за кредиторите с ипотеки, залози и право на задържане, но не и за кредитори с вписани запори и възбрани. Тази регламентация е сходна с уредбата по чл.