Решение № 9926 от 27.05.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9926 гр. София, 27.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско дело № 20241110102372 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 422 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от „Т. С” ЕАД, чрез юрк. И., срещу В. К. Й., с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни установителни искове с правно основание чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че В. К. Й. дължи на „Т. С” ЕАД следните суми: **** лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 1.5.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 24.10.2023 г. до изплащане на вземането; ***** лв. мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 16.10.2023 г.; 32,39 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.04.2021 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от 24.10.2023 г. до изплащане на вземането, както и 6,99 лв. - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.11.2020 г. до 16.10.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 31.10.2023г. по ч.гр.д. № ***** г. по описа на СРС, ГО, 167 състав.

Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че е налице облигационно отношение, възникнало по силата на сключен с ответника договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя без да е необходимо изричното им приемане, като в изпълнение на този договор е доставил за периода м.05.2020 г. – м.04.2022 г. на ответника топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. ****** ап. * която потребителят не заплатил в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася, поради което изпаднал в забава. Ето защо моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по основание и размер по подробно изложени съображения. Релевира възражение за настъпила погасителна давност. Моли съда да отхвърли предявените искове.

Претендира разноски.

1

Третото лице – помагач „Т” ООД на страната на ищеца не е взело становище по съществото на спора.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал.

1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

За уважаването на предявените по чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД искове, ищецът трябва да установи по реда на пълното и главно доказване следните кумулативни предпоставки: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на претендираните от него вземания, т.е. наличието на правоотношение между топлопреносното предприятие и ответника като потребител за продажба на топлинна енергия през исковия период, в т.ч., че ответникът е собственик на процесния недвижим имот; използването от ответника на претендираното количество топлинна енергия; стойността на топлинната енергия и изискуемостта на вземането.

Съобразно действащата през исковия период нормативна уредба - чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Следователно качеството потребител се свързва с принадлежност на вещното право на собственост или с ползването на имота.

От представените по делото доказателства се установява, че процесният имот е бил топлофициран, както и че сградата – етажна собственост, в която се намира този имот, е била присъединена към топлопреносната мрежа.

От представения по делото Нотариален акт за продажба на самостоятелен обект в сграда № 40, том I, рег. ****** г., се установява, че на посочената дата В. К. Й. придобила правото на собственост върху процесния недвижим имот, представляващ апартамент № * находящ се в гр. София, ж.к. ****** със застроена площ от 95,14 кв.м. По делото не са налице доказателства за извършени разпоредителни сделки с имота преди или по време на процесния период. Отделно от изложеното, с определението по чл. 140 ГПК от 25.03.2024г., на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, съдът е отделил за безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните обстоятелството, че В. К. Й. е собственик на процесния недвижим имот, находящ се в гр. София, ж.к. ****** *** На следващо място, от представеното от ищеца заявление-декларация за открИ.не на партида, подадено на 08.04.2013 г. от В. К. Й., се установява, че ответникът е отправил искане до ищеца за открИ.не на партида на негово име за процесния имот, като е декларирал, че ще го използва за жилищни нужди, както и че домакинството му се състои от 4 членове. Това изявление представлява предложение за сключване на договор за доставка на топлинна енергия - арг. чл. 13 ЗЗД. След като ищецът, като доставчик на топлинна енергия за битови нужди, е приел отправеното към него през 2013 г. предложение на В. К.

Й., входирал го е, продължил е да доставя топлинна енергия до процесния апартамент и да издава фактури на посочения в заявлението абонатен номер, то следва да се приеме, че е сключен с ответника облигационен договор при Общи условия за ползване на топлинна енергия за жилището. Това договорно правоотношение е продължило да съществува и за исковия период, поради липсата на доказателства, че тази облигационна връзка е била прекъсната по-рано. Ето защо, въз основа на съвкупната преценка на доказателствата по делото следва да се приеме, че ответникът В. К. Й. e потребител на топлинна енергия по договорно правоотношение с ищеца за исковия период. В този смисъл доказано е основанието (източниците) на вземанията, предмет на предявените по реда на чл. 422, ал. 1 2

ГПК установителни искове.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите – чл. 150, ал. 2 от закона. В случая е несъмнено, че Общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани. По делото не са релевирани твърдения, нито има данни, че ответникът е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.

Поради изложеното, настоящият съдебен състав приема, че между ищеца и ответника В. К.

Й. са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения.

Относно сумата за услугата дялово разпределение на топлинна енергия следва да се отбележи, че същата е отделно посочена като дължима главница в заявлениетопо чл. 410 от ГПК, като всички дейности и обществени отношения, свързани с топлоснабдяването, са регулирани от секторното законодателство в областта на енергетиката, което обуславя и особеностите на възникването и осъществяването на услугата по дялово разпределение на топлинната енергия. Разпоредбата на чл. 139, ал. 2 ЗЕ (редакция, изм., ДВ, бр. 74 от 2006 г., бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) възлага отговорността за извършването на дялово разпределение на топлинна енергия само на топлопреносните предприятия, като те могат да извършват дейностите по дялово разпределение самостоятелно или чрез възлагане на търговците, вписани в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Начинът на определяне на цената за услугата "дялово разпределение на топлинната енергия" е точно определен в ЗЕ – съгласно чл. 139в, когато топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна енергия не са регистрирани по реда на чл. 139а, те сключват писмен договор за извършване на услугата дялово разпределение с лицето, избрано от клиентите по реда на чл. 139б (при Общи условия), в който се уреждат цените за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, които се заплащат от страна на потребителите към топлопреносното предприятие, а след това – от топлопреносното предприятие към търговеца, осъществяващ дялово разпределение на топлинна енергия. От представения по делото договор между етажната собственост и третото лице-помагач и общите условия на ищеца се установява вземането за цена на услугата дялово разпределение, която е извършена за процесния период, видно от представените по делото документи за главен отчет и изравнителни сметки.

Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ), като според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. В случая етажните собственици на процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на „Т” ООД.

Установено е въз основа заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в настоящото производство съдебно-техническа експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано, че: в имота на ответника е имало 4 броя радиатори с монтирани ИРРО до 11.10.2021г., след което два от радиаторите са били демонтирани; в банята има щранг-лира с размери 2 елемента ф1“ и височина 2.5 м. без 3 техническа възможност за монтаж на ИРРО; показанията на уредите са били отчетени на 21.05.2021 г. и 16.05.2022 г., като същите фигурират в изравнителните сметки, представени на вещото лице; за двата отчетни периода за щрганг-лирата има служебно изчислена ТЕ на база инсталирана мощност; през процесния период ТЕ за отопление отдадена от сградната инсталация е изчислявана по формула, приложена в съответната наредба върху пълната отопляема кубатура 222 куб.м., съгласно списък с разпределение на кубатурите в сградата, представен на вещото лице; за исковия период няма изчислена ТЕ за отопление на общи части; в процесния имот са монтирани два броя водомери за топла вода, които са отчетени на 21.05.2021 г. и 16.05.2022 г., като отчетите с подпис на потребител са представени на вещото лице; изчисленията, извършени от ФДР за отопление за 2020/2021 г. са занижени с 22,03 лв.; топломерът е преминал метрологична проверка през 34 месеца, вместо през 24 месеца, но при проверките на същия не са констатирани отклонения извън допустимите стойности.

Установено е въз основа заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в настоящото производство съдебно-счетоводна експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано, че задълженията по фактурите за ДР от м.09.2020 г. до м.03.2021 г. са били погасени с извършено плащане по сметка на 12.05.2021 г. и не се претендират от ищеца в настоящото производство, а останалите суми за топлинна енергия и дялово разпределение, касаещи процесния период, не са били погасявани.

По отношение на общият размер на действително потребеното количество топлинна енергия за процесния период следва да се посочи, че съобразно заключението на вещото лице по допуснатата съдебно – техническа експертиза, същият възлиза на 2288,77 лв., а претендираната от ищеца главница за топлинна енергия е в размер на **** лв. Ето защо и предвид принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, настоящият съдебен състав приема, че дължимата от ответницата главница за ТЕ за процесния период (01.05.2020 г. – 30.04.2022 г.) възлиза в размер на претендираните от ищеца **** лв., както и сумата от 32,39 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.04.2021 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на заявлението по чл. 410 ГПК – 24.10.2023 г. до окончателното изплащане на сумите.